Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/591“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>map. Книж.</i> Безстрашен, смел, неустрашим. | <i>map. Книж.</i> Безстрашен, смел, неустрашим. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗБОЯЗНЕНО <i>нареч. Остар. Книж.</i> Безстрашно; смело, неустрашимо. <i>Тие тръ-гнале безбоязнено към селото, защото нямало вече от какво да са боят.</i> 3. Стоянов, ЗБВ III, 334. <i>Макар и да отиваше на явна смърт, .. покойний Д. Миладинов никак не беше уплашен и стреснат, а с спокойна душа, безбоязнено и с весело сърце, като на сватба, отиваше си, яздещ на коня, като сват.</i> К. Шапкарев, МЖБМ, 28-29. | БЕЗБОЯЗНЕНО <i>нареч. Остар. Книж.</i> Безстрашно; смело, неустрашимо. <i>Тие тръ-гнале безбоязнено към селото, защото нямало вече от какво да са боят.</i> 3. Стоянов, ЗБВ III, 334. <i>Макар и да отиваше на явна смърт, .. покойний Д. Миладинов никак не беше уплашен и стреснат, а с спокойна душа, безбоязнено и с весело сърце, като на сватба, отиваше си, яздещ на коня, като сват.</i> К. Шапкарев, МЖБМ, 28-29. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗБОЯЗНЕНОСТ, -тта, <i>мн,</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Качество на безбоязнен; без-страшие, смелост, неустрашимост. <i>Той изс-тъпваше тука в ролята си на най-стар, от когото чакат другите ум и пример, и своята безбоязненост той внушаваше на всички.</i> К. Величков, ПССъч. 1,118. | БЕЗБОЯЗНЕНОСТ, -тта, <i>мн,</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Качество на безбоязнен; без-страшие, смелост, неустрашимост. <i>Той изс-тъпваше тука в ролята си на най-стар, от когото чакат другите ум и пример, и своята безбоязненост той внушаваше на всички.</i> К. Величков, ПССъч. 1,118. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗБРАД, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който няма брада, който е с гладко лице, необрасло с брада; голобрад. <i>Лицето му бе съвсем друго. То беше бледо, добре гледано лице на щабен офицер, малко отпуснато и порочно, почти безбрадо, с тънки червени устни.</i> П. Вежинов, НС, 108. <i>Сух, слаб като върлина, с редки мустаци и почти безбрадо лице, той беше изпоженил дъщерите си.</i> Кр. Григоров, ТГ, 23. | БЕЗБРАД, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който няма брада, който е с гладко лице, необрасло с брада; голобрад. <i>Лицето му бе съвсем друго. То беше бледо, добре гледано лице на щабен офицер, малко отпуснато и порочно, почти безбрадо, с тънки червени устни.</i> П. Вежинов, НС, 108. <i>Сух, слаб като върлина, с редки мустаци и почти безбрадо лице, той беше изпоженил дъщерите си.</i> Кр. Григоров, ТГ, 23. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗБРАДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Остар.</i> Безбрад. <i>Уните имали малки очи, .., били безбрадни и цветом тела жълти или смугли.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 9. | БЕЗБРАДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Остар.</i> Безбрад. <i>Уните имали малки очи, .., били безбрадни и цветом тела жълти или смугли.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 9. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗБРАЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Рядко</i>. 1. Който не е встъпил в брак; неженен, неомъжен. <i>Българките по селата юначни / не остават дълго время безбрач-ни.</i> П. Р. Славейков, Сл, 79. 2. Който протича без брак. <i>Ако и да приемем, че и брачнийт живот си има своите скърби, но неоспоримо е, че безбрачнийт не заключава в себе си нищо приятно и утешително.</i> П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 98. | БЕЗБРАЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Рядко</i>. 1. Който не е встъпил в брак; неженен, неомъжен. <i>Българките по селата юначни / не остават дълго время безбрач-ни.</i> П. Р. Славейков, Сл, 79. 2. Който протича без брак. <i>Ако и да приемем, че и брачнийт живот си има своите скърби, но неоспоримо е, че безбрачнийт не заключава в себе си нищо приятно и утешително.</i> П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 98. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗБРАЧИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Състояние на безбрачен, на човек, невстъпил в брак. <i>Не ще преувеличим, ако кажем, че дълговремянното му безбрачие не е било друго нещо, освен чиста цел, за да може свободно да слугува на училището и общината.</i> П. Р. Славейков, ГУ, 54. | БЕЗБРАЧИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Състояние на безбрачен, на човек, невстъпил в брак. <i>Не ще преувеличим, ако кажем, че дълговремянното му безбрачие не е било друго нещо, освен чиста цел, за да може свободно да слугува на училището и общината.</i> П. Р. Славейков, ГУ, 54. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗБРЕЖЕН, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Поет.</i> 1. Който няма изобщо или видими граници, предели; безкраен, безграничен, необятен. <i>Над нас небето е тъй синьо и чисто. Тъй синьо и чисто, както може да бъде само над безбрежните води на океана.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 33. <i>Аз пък възлязох, .. , на самото било. Оттам на юг се разкрива и губи в хоризонта широка, безбрежна равнина.</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 160. <i>На Тракия сред звучните нивя, / безбрежни, златокла-си, / душата безметежна се унася, I и аз вървя.</i> Н. Лилиев, Ст, 13. <i>Космосът е безбрежен.</i> | БЕЗБРЕЖЕН, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Поет.</i> 1. Който няма изобщо или видими граници, предели; безкраен, безграничен, необятен. <i>Над нас небето е тъй синьо и чисто. Тъй синьо и чисто, както може да бъде само над безбрежните води на океана.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 33. <i>Аз пък възлязох, .. , на самото било. Оттам на юг се разкрива и губи в хоризонта широка, безбрежна равнина.</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 160. <i>На Тракия сред звучните нивя, / безбрежни, златокла-си, / душата безметежна се унася, I и аз вървя.</i> Н. Лилиев, Ст, 13. <i>Космосът е безбрежен.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗБОЯЗНЕНО | БЕЗБОЯЗНЕНО | ||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
<i>3. Прен.</i> Обикн. за чувства — много голям, дълбок, безграничен. <i>Сега тя изпитваше безбрежна печал, но същевременно и някакво примирение.</i> Д. Димов, Т, 602. <i>Ти ще спиш, навестена от блясъци, / моя нежна, безбрежна любов.</i> Н. Лилиев, Ст, 47. | <i>3. Прен.</i> Обикн. за чувства — много голям, дълбок, безграничен. <i>Сега тя изпитваше безбрежна печал, но същевременно и някакво примирение.</i> Д. Димов, Т, 602. <i>Ти ще спиш, навестена от блясъци, / моя нежна, безбрежна любов.</i> Н. Лилиев, Ст, 47. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗБРЕЖИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Поет.</i> Безбрежност (в 1 знач.). <i>Погледът му разсеяно пробягна над обширните лозя, .. и се загуби в безбрежието на нивите.</i> О. Василев, Т, 16. <i>И пак един, поглеждам към небето: / безб-режие, и сенки, и лъчи.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 36. | БЕЗБРЕЖИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Поет.</i> Безбрежност (в 1 знач.). <i>Погледът му разсеяно пробягна над обширните лозя, .. и се загуби в безбрежието на нивите.</i> О. Василев, Т, 16. <i>И пак един, поглеждам към небето: / безб-режие, и сенки, и лъчи.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 36. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗБРЕЖНО <i>нареч. Поет.</i> Без край, без предел. <i>В тишината — безбрежно понесен — / буен вихър оглася града / и отеква с моторната песен I буреносния темп на труда.</i> Мл. Исаев. П, 16. | БЕЗБРЕЖНО <i>нареч. Поет.</i> Без край, без предел. <i>В тишината — безбрежно понесен — / буен вихър оглася града / и отеква с моторната песен I буреносния темп на труда.</i> Мл. Исаев. П, 16. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗБРЕЖНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Поет.</i> 1. Качество на безбрежен; безкрайност. <i>Но ти ела, дете. / Ела свидетелствувай, — в мрачна безнадежност. / Как чезна за доброто, как му вярвам аз; /.. / Свидетелствувай още лудата безбрежност / на моята любов.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 130. <i>И то ще ни повърне Филипините /..,/ и синята безбрежност на морето, / където вятъра на тропика се чувства.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 34. <i>И езеро да бъда — та в мен да се оглежда / лазурната безбрежност на ведри небеса.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 33. | БЕЗБРЕЖНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Поет.</i> 1. Качество на безбрежен; безкрайност. <i>Но ти ела, дете. / Ела свидетелствувай, — в мрачна безнадежност. / Как чезна за доброто, как му вярвам аз; /.. / Свидетелствувай още лудата безбрежност / на моята любов.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 130. <i>И то ще ни повърне Филипините /..,/ и синята безбрежност на морето, / където вятъра на тропика се чувства.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 34. <i>И езеро да бъда — та в мен да се оглежда / лазурната безбрежност на ведри небеса.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 33. | ||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
<i>3. Прен. Рядко.</i> Обикновено за чувства — безкрайност, безграничност, сила. <i>Но ти ела, дете. / Ела свидетелствувай, — в мрачна безнадежност / как чезна за доброто, как му вярвам аз; / .. / свидетелствувай още лудата безбрежност I на моята любов...</i> П. К. Яворов, Съч. I, 130. | <i>3. Прен. Рядко.</i> Обикновено за чувства — безкрайност, безграничност, сила. <i>Но ти ела, дете. / Ела свидетелствувай, — в мрачна безнадежност / как чезна за доброто, как му вярвам аз; / .. / свидетелствувай още лудата безбрежност I на моята любов...</i> П. К. Яворов, Съч. I, 130. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗБРОДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. За река и под. — която няма брод и не може да се премине. <i>Като че пред някоя голяма стена да му се е спрял животът, пред някоя голяма безбродна река, като че да се е спрял и сам той и не може крачка напред вече да направи.</i> Ц. Церковски, Съч. Ш, 103. | БЕЗБРОДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. За река и под. — която няма брод и не може да се премине. <i>Като че пред някоя голяма стена да му се е спрял животът, пред някоя голяма безбродна река, като че да се е спрял и сам той и не може крачка напред вече да направи.</i> Ц. Церковски, Съч. Ш, 103. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗБРОДЕН | БЕЗБРОДЕН | ||
Версия от 21:07, 27 ноември 2012
map. Книж. Безстрашен, смел, неустрашим.
БЕЗБОЯЗНЕНО нареч. Остар. Книж. Безстрашно; смело, неустрашимо. Тие тръ-гнале безбоязнено към селото, защото нямало вече от какво да са боят. 3. Стоянов, ЗБВ III, 334. Макар и да отиваше на явна смърт, .. покойний Д. Миладинов никак не беше уплашен и стреснат, а с спокойна душа, безбоязнено и с весело сърце, като на сватба, отиваше си, яздещ на коня, като сват. К. Шапкарев, МЖБМ, 28-29.
БЕЗБОЯЗНЕНОСТ, -тта, мн, няма, ж. Остар. Книж. Качество на безбоязнен; без-страшие, смелост, неустрашимост. Той изс-тъпваше тука в ролята си на най-стар, от когото чакат другите ум и пример, и своята безбоязненост той внушаваше на всички. К. Величков, ПССъч. 1,118.
БЕЗБРАД, -а, -о, мн. -и, прил. Който няма брада, който е с гладко лице, необрасло с брада; голобрад. Лицето му бе съвсем друго. То беше бледо, добре гледано лице на щабен офицер, малко отпуснато и порочно, почти безбрадо, с тънки червени устни. П. Вежинов, НС, 108. Сух, слаб като върлина, с редки мустаци и почти безбрадо лице, той беше изпоженил дъщерите си. Кр. Григоров, ТГ, 23.
БЕЗБРАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Безбрад. Уните имали малки очи, .., били безбрадни и цветом тела жълти или смугли. Г. Кръстевич, ИБ, 9.
БЕЗБРАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. 1. Който не е встъпил в брак; неженен, неомъжен. Българките по селата юначни / не остават дълго время безбрач-ни. П. Р. Славейков, Сл, 79. 2. Който протича без брак. Ако и да приемем, че и брачнийт живот си има своите скърби, но неоспоримо е, че безбрачнийт не заключава в себе си нищо приятно и утешително. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 98.
БЕЗБРАЧИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Състояние на безбрачен, на човек, невстъпил в брак. Не ще преувеличим, ако кажем, че дълговремянното му безбрачие не е било друго нещо, освен чиста цел, за да може свободно да слугува на училището и общината. П. Р. Славейков, ГУ, 54.
БЕЗБРЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Поет. 1. Който няма изобщо или видими граници, предели; безкраен, безграничен, необятен. Над нас небето е тъй синьо и чисто. Тъй синьо и чисто, както може да бъде само над безбрежните води на океана. Б. Шивачев, ПЮА, 33. Аз пък възлязох, .. , на самото било. Оттам на юг се разкрива и губи в хоризонта широка, безбрежна равнина. Г. Райчев, Избр. съч. I, 160. На Тракия сред звучните нивя, / безбрежни, златокла-си, / душата безметежна се унася, I и аз вървя. Н. Лилиев, Ст, 13. Космосът е безбрежен.
БЕЗБОЯЗНЕНО
2. Рядко. Който няма начало и край; безкраен. Няма как, твърде къс е човешкият живот, за да вместиш в него всичко, което става из широкия свят, в течение на безбрежното време. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 561. // Който трае много дълго, който изглежда без край. Ден безбрежен и лъчист / грейна в сънните гори I и в нерадост озари / всеки клон и всеки лист. Хр. Ясенов, Събр. пр, 25.
3. Прен. Обикн. за чувства — много голям, дълбок, безграничен. Сега тя изпитваше безбрежна печал, но същевременно и някакво примирение. Д. Димов, Т, 602. Ти ще спиш, навестена от блясъци, / моя нежна, безбрежна любов. Н. Лилиев, Ст, 47.
БЕЗБРЕЖИЕ, мн. -ия, ср. Поет. Безбрежност (в 1 знач.). Погледът му разсеяно пробягна над обширните лозя, .. и се загуби в безбрежието на нивите. О. Василев, Т, 16. И пак един, поглеждам към небето: / безб-режие, и сенки, и лъчи. Хр. Ясенов, Събр. пр, 36.
БЕЗБРЕЖНО нареч. Поет. Без край, без предел. В тишината — безбрежно понесен — / буен вихър оглася града / и отеква с моторната песен I буреносния темп на труда. Мл. Исаев. П, 16.
БЕЗБРЕЖНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Поет. 1. Качество на безбрежен; безкрайност. Но ти ела, дете. / Ела свидетелствувай, — в мрачна безнадежност. / Как чезна за доброто, как му вярвам аз; /.. / Свидетелствувай още лудата безбрежност / на моята любов. П. К. Яворов, Съч. I, 130. И то ще ни повърне Филипините /..,/ и синята безбрежност на морето, / където вятъра на тропика се чувства. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 34. И езеро да бъда — та в мен да се оглежда / лазурната безбрежност на ведри небеса. Хр. Ясенов, Събр. пр, 33.
2. Пространство, чиито граници, предели не се виждат; безкрайност, безграничност, нео-бятност. Откъм добруджанския бряг долитаха бели чайки .., с писък докосваха водата и чезнеха в синята безбрежност. А. Каралийчев, НЧ, 76. И ето: утрото е свежо, I блестят грамади розов цвят, / във млечно-синята безбрежност / ята от гълъби летят. А. Разцветников, Ст, 17.
3. Прен. Рядко. Обикновено за чувства — безкрайност, безграничност, сила. Но ти ела, дете. / Ела свидетелствувай, — в мрачна безнадежност / как чезна за доброто, как му вярвам аз; / .. / свидетелствувай още лудата безбрежност I на моята любов... П. К. Яворов, Съч. I, 130.
БЕЗБРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За река и под. — която няма брод и не може да се премине. Като че пред някоя голяма стена да му се е спрял животът, пред някоя голяма безбродна река, като че да се е спрял и сам той и не може крачка напред вече да направи. Ц. Церковски, Съч. Ш, 103.
БЕЗБРОДЕН
