Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/525“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— Тур. baltalik. | — Тур. baltalik. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛТАЯ СЕ, -аеш се, <i>мин. св.</i> -ах се, <i>несв., непрех. Разг.</i> Залисвам се, отклонявам се от това, което трябва да върша; балтавя се, мотая се. - <i>Защо се балтаеш толкова време? Тръгвай вече, че ще закъснееш!</i> | БАЛТАЯ СЕ, -аеш се, <i>мин. св.</i> -ах се, <i>несв., непрех. Разг.</i> Залисвам се, отклонявам се от това, което трябва да върша; балтавя се, мотая се. - <i>Защо се балтаеш толкова време? Тръгвай вече, че ще закъснееш!</i> | ||
| − | - От рус. болтаться. - Друга форма: б ъ л | + | - От рус. болтаться. - Друга форма: б ъ л — тая се. |
| − | + | ---- | |
БАЛТИЙКА <i>ж. Диал. Умал. от</i> балтия; малка балтия. Колкото <i>много звънци се чуваха от ливадите,.., толкова брадви бляскаха зад вратата — топори, цепеници, балтийки.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 176. | БАЛТИЙКА <i>ж. Диал. Умал. от</i> балтия; малка балтия. Колкото <i>много звънци се чуваха от ливадите,.., толкова брадви бляскаха зад вратата — топори, цепеници, балтийки.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 176. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛТИ`ЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Балтийско море (морето, образувано от дълбоко врязаната в Северна и Средна Европа част от Атлантическия океан) и до страните, разположени около това море. <i>За неговата колекция от балтийски кехлибар Екатерина II заплатила със .. сто руски гренадири.</i> Хр. Ковачевски, СК, 123. <i>Балтийски флот. Балтийски държави.</i> О Балтийски езици. Клон от индоевропей-ското езиково семейстао, към който се отнасят езиците литовски, латвийски (или ле-тонски) и отмрелият към края на XVII в. старопруски. Балтийски славяни. Група за-паднославянски племена, които през ранното Средновековие са населявали южното крайбрежие на Балтийско море; поморяни. | БАЛТИ`ЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Балтийско море (морето, образувано от дълбоко врязаната в Северна и Средна Европа част от Атлантическия океан) и до страните, разположени около това море. <i>За неговата колекция от балтийски кехлибар Екатерина II заплатила със .. сто руски гренадири.</i> Хр. Ковачевски, СК, 123. <i>Балтийски флот. Балтийски държави.</i> О Балтийски езици. Клон от индоевропей-ското езиково семейстао, към който се отнасят езиците литовски, латвийски (или ле-тонски) и отмрелият към края на XVII в. старопруски. Балтийски славяни. Група за-паднославянски племена, които през ранното Средновековие са населявали южното крайбрежие на Балтийско море; поморяни. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛТИ`Я <i>ж, Диал.</i> Брадва, секира. <i>Тия, които носеха балтии, се покатериха по високите, окастрени дъбове в долния край на сечището и размахаха брадвичките.</i> Н. Ти-холов, ДКД, 83. — <i>Ще станеш снаха на Юсуф кехая, да си го знаеш,.. — И друго да знаеш,.., — при когото речеш да избягаш, ще го фрасна с балтията! Няма да го оставя да живее с тебе!</i> Б. Несторов, СР, 125. <i>Клисурци и панагюрци / нарамили ми балтии, [ отишли в гора зелена, / изсекли диви череши,</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 20. <i>Заканил са е Никола, / момини порти да цапи, / .. / юбзе си остра балтие / в събота срещу не-деле, / отиде порти да цапи.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVI, 10. | БАЛТИ`Я <i>ж, Диал.</i> Брадва, секира. <i>Тия, които носеха балтии, се покатериха по високите, окастрени дъбове в долния край на сечището и размахаха брадвичките.</i> Н. Ти-холов, ДКД, 83. — <i>Ще станеш снаха на Юсуф кехая, да си го знаеш,.. — И друго да знаеш,.., — при когото речеш да избягаш, ще го фрасна с балтията! Няма да го оставя да живее с тебе!</i> Б. Несторов, СР, 125. <i>Клисурци и панагюрци / нарамили ми балтии, [ отишли в гора зелена, / изсекли диви череши,</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 20. <i>Заканил са е Никола, / момини порти да цапи, / .. / юбзе си остра балтие / в събота срещу не-деле, / отиде порти да цапи.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVI, 10. | ||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
— От тур. balta. | — От тур. balta. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛТОН <i>м.</i> 1. Дълга мъжка връхна зимна дреха; палто. <i>Той беше гологлав, с разрошена дълга коса, с разкопчан балтон, с възбудено, зачервено лице.</i> Д. Талев, ГЧ, 286. <i>Януарската вечер беше студена и снежна,.. Редките минувачи ситняха по тесните пъртини с вдигнати яки на балтоните, подхлъзваха се, балансираха като по въже.</i> Ем. Манов, ДСР, 290. <i>Беше в края на януари. Над Добруджа светна същинско пролетно слънце! Хората хвърлиха кожусите и балтоните си, а децата припнаха с луда радост навън.</i> Ст. Станчев. ПЯС, 90. 2. Вид дебел вълнен плат за такава дреха. <i>Научните сътрудници работиха за подобряване качеството на вълнените платове .., примесени с .. целволе, а също така за подобряване качеството на чисто вълнените платове палмерстон и двоен балтон. ВН,</i> 1958, бр. 2225, 2. | БАЛТОН <i>м.</i> 1. Дълга мъжка връхна зимна дреха; палто. <i>Той беше гологлав, с разрошена дълга коса, с разкопчан балтон, с възбудено, зачервено лице.</i> Д. Талев, ГЧ, 286. <i>Януарската вечер беше студена и снежна,.. Редките минувачи ситняха по тесните пъртини с вдигнати яки на балтоните, подхлъзваха се, балансираха като по въже.</i> Ем. Манов, ДСР, 290. <i>Беше в края на януари. Над Добруджа светна същинско пролетно слънце! Хората хвърлиха кожусите и балтоните си, а децата припнаха с луда радост навън.</i> Ст. Станчев. ПЯС, 90. 2. Вид дебел вълнен плат за такава дреха. <i>Научните сътрудници работиха за подобряване качеството на вълнените платове .., примесени с .. целволе, а също така за подобряване качеството на чисто вълнените платове палмерстон и двоен балтон. ВН,</i> 1958, бр. 2225, 2. | ||
— От фр. paletot. | — От фр. paletot. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛТОНСКИ -а, -о, <i>мн.</i> -и, прил. Който се отнася до балтон. <i>Балтонски плат. Балтонска кройка.</i> | БАЛТОНСКИ -а, -о, <i>мн.</i> -и, прил. Който се отнася до балтон. <i>Балтонски плат. Балтонска кройка.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БАЛТОНЧЕ, <i>мн,</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> балтон. След <i>ден-два този човек донесе две ризки, дълги вълнени панталонки, палтен-це и балтонче.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 337. <i>Навън го посрещна непроницаем мрак и ситен пронизващ дъжд. Момчето потръпна неприятно, присви се в парцали-вото си балтонче и забърза към дома.</i> П. Здравков, НД, 108. | БАЛТОНЧЕ, <i>мн,</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> балтон. След <i>ден-два този човек донесе две ризки, дълги вълнени панталонки, палтен-це и балтонче.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 337. <i>Навън го посрещна непроницаем мрак и ситен пронизващ дъжд. Момчето потръпна неприятно, присви се в парцали-вото си балтонче и забърза към дома.</i> П. Здравков, НД, 108. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛУР м. Многогодишно тревисто растение от сем. житни с високо от 1 до 2 м изправено стъбло и коренище с дължина до 1 м, вид труден за изкореняване плевел. Sorghum halepensis. - <i>Сто декара ягоди, другари - вдигна ръка Петко Йотов, - са сто тона плод,.. Но ягоди! А не балур. От ба-лура, колкото и да е гъстък и дебел на корен, никой още не е взел пари!...</i> С. Север-няк, ОНК, 160. <i>Два пъти баба Йордана запрята престилката си за да отнесе на магарето от едрия балур.</i> Г. Мишев, ЕП, 189. <i>Жени с мотика и мазолеста ръка / повалят на балура гъстата войска.</i> А. Муратов, ЖП, 13. ^ | БАЛУР м. Многогодишно тревисто растение от сем. житни с високо от 1 до 2 м изправено стъбло и коренище с дължина до 1 м, вид труден за изкореняване плевел. Sorghum halepensis. - <i>Сто декара ягоди, другари - вдигна ръка Петко Йотов, - са сто тона плод,.. Но ягоди! А не балур. От ба-лура, колкото и да е гъстък и дебел на корен, никой още не е взел пари!...</i> С. Север-няк, ОНК, 160. <i>Два пъти баба Йордана запрята престилката си за да отнесе на магарето от едрия балур.</i> Г. Мишев, ЕП, 189. <i>Жени с мотика и мазолеста ръка / повалят на балура гъстата войска.</i> А. Муратов, ЖП, 13. ^ | ||
| − | + | ---- | |
БАЛЪК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> | БАЛЪК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
2. <i>Остар.</i> Риба. | 2. <i>Остар.</i> Риба. | ||
| − | — Тур. balik | + | — Тур. balik ’риба’. |
| − | + | ---- | |
БАЛЪКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар.</i> и <i>диал. Прил. от</i> балъкчия; рибарски. <i>Страшна беше арапина / .. / уста има малко млого /малко млого три корита, / три ко</i> | БАЛЪКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар.</i> и <i>диал. Прил. от</i> балъкчия; рибарски. <i>Страшна беше арапина / .. / уста има малко млого /малко млого три корита, / три ко</i> | ||
балъкчи`йски | балъкчи`йски | ||
Версия от 20:54, 27 ноември 2012
на градска или селска община за вечно общо ползване от жителите и`. Вълнистите поли и разклонения на Стара планина са покрити в по-голямата си част с гъсти зелени бранища, или балталъци, както ги наричат в Берковско. Ив. Вазов, Съч. VII, 54. Като стопанско наследство от стария род се запазиха общите селски имоти: гори, мери и балталъци. Ив. Хаджийски. БДНН1, 32.
— Тур. baltalik.
БАЛТАЯ СЕ, -аеш се, мин. св. -ах се, несв., непрех. Разг. Залисвам се, отклонявам се от това, което трябва да върша; балтавя се, мотая се. - Защо се балтаеш толкова време? Тръгвай вече, че ще закъснееш!
- От рус. болтаться. - Друга форма: б ъ л — тая се.
БАЛТИЙКА ж. Диал. Умал. от балтия; малка балтия. Колкото много звънци се чуваха от ливадите,.., толкова брадви бляскаха зад вратата — топори, цепеници, балтийки. Ст. Даскалов, ЕС, 176.
БАЛТИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Балтийско море (морето, образувано от дълбоко врязаната в Северна и Средна Европа част от Атлантическия океан) и до страните, разположени около това море. За неговата колекция от балтийски кехлибар Екатерина II заплатила със .. сто руски гренадири. Хр. Ковачевски, СК, 123. Балтийски флот. Балтийски държави. О Балтийски езици. Клон от индоевропей-ското езиково семейстао, към който се отнасят езиците литовски, латвийски (или ле-тонски) и отмрелият към края на XVII в. старопруски. Балтийски славяни. Група за-паднославянски племена, които през ранното Средновековие са населявали южното крайбрежие на Балтийско море; поморяни.
БАЛТИ`Я ж, Диал. Брадва, секира. Тия, които носеха балтии, се покатериха по високите, окастрени дъбове в долния край на сечището и размахаха брадвичките. Н. Ти-холов, ДКД, 83. — Ще станеш снаха на Юсуф кехая, да си го знаеш,.. — И друго да знаеш,.., — при когото речеш да избягаш, ще го фрасна с балтията! Няма да го оставя да живее с тебе! Б. Несторов, СР, 125. Клисурци и панагюрци / нарамили ми балтии, [ отишли в гора зелена, / изсекли диви череши, Ив. Вазов, Съч. XXV, 20. Заканил са е Никола, / момини порти да цапи, / .. / юбзе си остра балтие / в събота срещу не-деле, / отиде порти да цапи. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 10.
О Заиграва / заиграе голямата балтия; заиграва / заиграе балтията. Диал. Започва голяма разправа с жестокости, насилия. — Ти си кабахатлия, каурин проклети! — .. — Ама нека да заиграе балтията, тогава я ще ти режа кратуната. Н. Хайтов, ПП, 115. — Не си узрял още, Спире! — ..Ти пълниш вече петия десетак,.., а не знаеш, че като заиграе голямата балтия, не те пита куко ли си, пипе ли си! Н. Антонов, ВОМ, 167.
балтаясе
— От тур. balta.
БАЛТОН м. 1. Дълга мъжка връхна зимна дреха; палто. Той беше гологлав, с разрошена дълга коса, с разкопчан балтон, с възбудено, зачервено лице. Д. Талев, ГЧ, 286. Януарската вечер беше студена и снежна,.. Редките минувачи ситняха по тесните пъртини с вдигнати яки на балтоните, подхлъзваха се, балансираха като по въже. Ем. Манов, ДСР, 290. Беше в края на януари. Над Добруджа светна същинско пролетно слънце! Хората хвърлиха кожусите и балтоните си, а децата припнаха с луда радост навън. Ст. Станчев. ПЯС, 90. 2. Вид дебел вълнен плат за такава дреха. Научните сътрудници работиха за подобряване качеството на вълнените платове .., примесени с .. целволе, а също така за подобряване качеството на чисто вълнените платове палмерстон и двоен балтон. ВН, 1958, бр. 2225, 2.
— От фр. paletot.
БАЛТОНСКИ -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до балтон. Балтонски плат. Балтонска кройка.
БАЛТОНЧЕ, мн, -та, ср. Умал. от балтон. След ден-два този човек донесе две ризки, дълги вълнени панталонки, палтен-це и балтонче. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 337. Навън го посрещна непроницаем мрак и ситен пронизващ дъжд. Момчето потръпна неприятно, присви се в парцали-вото си балтонче и забърза към дома. П. Здравков, НД, 108.
БАЛУР м. Многогодишно тревисто растение от сем. житни с високо от 1 до 2 м изправено стъбло и коренище с дължина до 1 м, вид труден за изкореняване плевел. Sorghum halepensis. - Сто декара ягоди, другари - вдигна ръка Петко Йотов, - са сто тона плод,.. Но ягоди! А не балур. От ба-лура, колкото и да е гъстък и дебел на корен, никой още не е взел пари!... С. Север-няк, ОНК, 160. Два пъти баба Йордана запрята престилката си за да отнесе на магарето от едрия балур. Г. Мишев, ЕП, 189. Жени с мотика и мазолеста ръка / повалят на балура гъстата войска. А. Муратов, ЖП, 13. ^
БАЛЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Жарг. Пренебр. Глупав, наивен човек; ба-ламурник. „Даваме я [валутата] на по-ниска цена, за да изкарат и те нещо. Оттук те вече я продават на балъци.“ Диал., 1990, бр. 28, 7.
2. Остар. Риба.
— Тур. balik ’риба’.
БАЛЪКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от балъкчия; рибарски. Страшна беше арапина / .. / уста има малко млого /малко млого три корита, / три ко
балъкчи`йски
