Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/975“
м (Туй-онуй) |
Mister sou (беседа | приноси) (iveina5a) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | 'снарския си навик да дрънкаш на клиентите врели-некипели, докато ги бръснеш или фри'зираш.</i> Св. Минков, РТК, 179. <i>Бръснарски салон.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЪ`СНАРС`ТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занаят на бръснар. <i>Препи`тавам се с бръснарство.</i> // Работа, умение на бръснар. <i>Свирнята на баща си не можа да научи и бръснарството му беше никакво, ама п`иенето му — чиста работа!</i> Чудомир, Избр. пр, 18. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЪСНА`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бръснар; млад бръснар. <i>— Нали ти си Тачо бръснарчето от село Остра могила?</i> Чудомир, И`збр. пр, 189. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЪСНА`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд.</i> от бръс`на<sup>2</sup> <i>и от</i> бръсна се като <i>прил.</i> Който е обръс`нат, без косми, гладък. <i>— Прегледах,.. — отговори заптието, като си о`бриса с кърпа изпотения бръснат врат.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 155. <i>Е`дно бр`ъснато момче се спусна да ми съблича палтото.</i> Ал. Константинов, БГ, 61. i>Там на прозореца се яви младежкото бръснащо`цице на Радков, с гъста закъдрена коса.</i> И. Йовков, ПГ, 246. <i>Червената му чалма беше паднала и неговата бръсната глава с малък перчем на темето лъщеше на слънцето.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 305. |
| − | О Кой те пита | + | О Кой те пита бръсн`ат ли е владиката (кадията). Разг. Пренебр. Защо се месиш в работи, които не те засягат? |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРЪСНАЧ</b> <i>м.</i> | + | <b>БРЪСНАЧ</b> <i>м.</i> С`пециален остър нож или уред за бръснене. <i>После той се разположи да се бръсне. Извади бръсначи, каиши, сапуни, пудри, кремове, шише с кьолнска вода. Поиска топла вода.</i> Д. Талев, ПК, 602. <i>На подложката бяха наред`ени разни бръснарски принадлежности — машинки за стригане, ножици, бръсначи, бурканчета с пудра и помада.</i> Д. Спространов, С, 13. <i>Лицата им, корави и здрави, бяха покрити с пръв мъх косми, непокътнат още от бръснач.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 3. О Акъл — море, ум — бръснач. <i>Разг.</i> За много умен, схватлив, досетлив човек. На такава глава — такъв бръснач. <i>Разг.</i> Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение, грубост. <i>— Да ти покажа Вазов как пак ме е маскарил в една статия. . Обаче аз пък после ще ти прочета какъв отговор съм му написал. На такваз глава — такъв бръснач.</i> Г. Данаилов, ДС, 201. Умът ми реже (сече) като бръснач. <i>Разг.</i> Много бързо, лесно схващам, много съм умен и съобразителен. <i>Димо го защитаваше от нападките. — Къде е малък Колето — викаше той. — У1`ът му сече като бръснач. Каквото чуе — попива. Какво инженерче ще стане от него!</i> Л. Галина, Л, 59. <i>Евреинът млъкна, за да почине. Другарите му, които го слушаха превърнати в слух, се раздвижиха. — Златна уста имаш, Максиме!... — рече Спасуна. — Умът ти реже` като бръснач.</i> Д. Димов, Т, 235. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЪСНАРСТ`ВО</b> |
---- | ---- | ||
<b>БРЪСНЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бръсна<sup>2 </sup><i>и от</i> бръсна се. <i>Бръснарят от Буенос Аай-рес владее знанията си с оная тънкост, която му отнема цял час време за едно бръснене.</i> Св. Минков, ДА, 92. <i>Ножче за бръснене.</i> | <b>БРЪСНЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бръсна<sup>2 </sup><i>и от</i> бръсна се. <i>Бръснарят от Буенос Аай-рес владее знанията си с оная тънкост, която му отнема цял час време за едно бръснене.</i> Св. Минков, ДА, 92. <i>Ножче за бръснене.</i> | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
<b>БРЪСНУВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> бръснувам и бръснувам се; бръсване. | <b>БРЪСНУВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> бръснувам и бръснувам се; бръсване. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРЪСТ</b>, бръстът, бръста, <i>мн.</i> бръсти, <i>м.</i> и бръст, бръстта, <i>мн.</i> бръсти, <i>ж. Събир. Диал.</i> Сурови клони заедно с листата, които се използуват за храна на добитък обикновено през зимата; бръстина, листник. | + | <b>БРЪСТ</b>, бръстът, бръста, <i>мн.</i> бръсти, <i>м.</i> и бръст, бръстта, <i>мн.</i> бръсти, <i>ж. Събир. Диал.</i> Сурови клони заедно с листата, които се използуват за храна на добитък обикновено през зимата; бръстина, листник.` |
---- | ---- | ||
<b>БРЪСТЕНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бръстя<sup>1</sup> <i>и от</i> бръстя се. | <b>БРЪСТЕНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бръстя<sup>1</sup> <i>и от</i> бръстя се. | ||
| Ред 42: | Ред 42: | ||
---- | ---- | ||
<b>БРЪСТЯ</b><sup>1</sup> | <b>БРЪСТЯ</b><sup>1</sup> | ||
| − | |||
Версия от 13:41, 10 декември 2013
'снарския си навик да дрънкаш на клиентите врели-некипели, докато ги бръснеш или фри'зираш. Св. Минков, РТК, 179. Бръснарски салон.
БРЪ`СНАРС`ТВО, мн. няма, ср. Занаят на бръснар. Препи`тавам се с бръснарство. // Работа, умение на бръснар. Свирнята на баща си не можа да научи и бръснарството му беше никакво, ама п`иенето му — чиста работа! Чудомир, Избр. пр, 18.
БРЪСНА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бръснар; млад бръснар. — Нали ти си Тачо бръснарчето от село Остра могила? Чудомир, И`збр. пр, 189.
БРЪСНА`Т, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бръс`на2 и от бръсна се като прил. Който е обръс`нат, без косми, гладък. — Прегледах,.. — отговори заптието, като си о`бриса с кърпа изпотения бръснат врат. Ив. Вазов, Съч. XII, 155. Е`дно бр`ъснато момче се спусна да ми съблича палтото. Ал. Константинов, БГ, 61. i>Там на прозореца се яви младежкото бръснащо`цице на Радков, с гъста закъдрена коса. И. Йовков, ПГ, 246. Червената му чалма беше паднала и неговата бръсната глава с малък перчем на темето лъщеше на слънцето. Ст. Загорчинов, ДП, 305.
О Кой те пита бръсн`ат ли е владиката (кадията). Разг. Пренебр. Защо се месиш в работи, които не те засягат?
БРЪСНАЧ м. С`пециален остър нож или уред за бръснене. После той се разположи да се бръсне. Извади бръсначи, каиши, сапуни, пудри, кремове, шише с кьолнска вода. Поиска топла вода. Д. Талев, ПК, 602. На подложката бяха наред`ени разни бръснарски принадлежности — машинки за стригане, ножици, бръсначи, бурканчета с пудра и помада. Д. Спространов, С, 13. Лицата им, корави и здрави, бяха покрити с пръв мъх косми, непокътнат още от бръснач. Н. Бончев, ТБ (превод), 3. О Акъл — море, ум — бръснач. Разг. За много умен, схватлив, досетлив човек. На такава глава — такъв бръснач. Разг. Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение, грубост. — Да ти покажа Вазов как пак ме е маскарил в една статия. . Обаче аз пък после ще ти прочета какъв отговор съм му написал. На такваз глава — такъв бръснач. Г. Данаилов, ДС, 201. Умът ми реже (сече) като бръснач. Разг. Много бързо, лесно схващам, много съм умен и съобразителен. Димо го защитаваше от нападките. — Къде е малък Колето — викаше той. — У1`ът му сече като бръснач. Каквото чуе — попива. Какво инженерче ще стане от него! Л. Галина, Л, 59. Евреинът млъкна, за да почине. Другарите му, които го слушаха превърнати в слух, се раздвижиха. — Златна уста имаш, Максиме!... — рече Спасуна. — Умът ти реже` като бръснач. Д. Димов, Т, 235.
БРЪСНАРСТ`ВО
БРЪСНЕНЕ ср. Отгл. същ. от бръсна2 и от бръсна се. Бръснарят от Буенос Аай-рес владее знанията си с оная тънкост, която му отнема цял час време за едно бръснене. Св. Минков, ДА, 92. Ножче за бръснене.
О На такваз глава — таквоз бръснене.
Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение, грубост.
БРЪСНЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от бръсна2 като прил. Обикн. в съчет.: Бръснещ полет. Воен. Хоризонтален полет на самолет или група самолети, извършван с голяма скорост на съвършено малка височина (обикн. за внезапно нападение на противника). От север изскочи един изтребител и с бръснещ полет премина над гемията, като я обсипа с дъжд от куршуми. С. Чернишев,ВМ, 179.
БРЪСНИ`Ч м. Диал. Бръснач. — Ти дръж брадвата, шепнеше един глас и като ти кажа: „удри!“ с острото удри право в главата; тя е остра като бръснич, но гледай верно. Ц. Гинчев, ГК, 286. О Обръсвам / обръсна без бръснич някого. Диал. Излъгвам, измамвам някого, като му продавам нещо прекалено скъпо.
БРЪСНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); бръсна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Бръсвам. бръснувам се страд.
БРЪСНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от бръснувам и бръснувам се; бръсване.
БРЪСТ, бръстът, бръста, мн. бръсти, м. и бръст, бръстта, мн. бръсти, ж. Събир. Диал. Сурови клони заедно с листата, които се използуват за храна на добитък обикновено през зимата; бръстина, листник.`
БРЪСТЕНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от бръстя1 и от бръстя се.
БРЪСТЕНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от бръстя2 и от бръстя се.
БРЪСТИ`НА ж. Диал. Бръст. — Още днеска подкарвай козите. Ала гледай добре да ги храниш. Да им сечеш бръстина в гората! Ран Босилек, Р, 91. Топела се гората за пасища и ниви, пържели я за въглища, кършели я за листе и бръстина, та одрипавя-ла, сиромашката. Н. Хайтов, ПП, 1о.
БРЪСТУВАМ, -аш, несв., прех. Диал. За коза — ям листа от дървета, ям бръст. — Манке, ти ни позабрави, откак стана овчарка — рече кака Деша, която се бе качила чак на връхните клони на съседната череша и като коза бръстуваше дългите и тънки дръжки с близнаците плодове. Кр. Григоров, ПЧ, 128. бръстувам се страд.
БРЪСТУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бръстувам и от бръстувам се.
БРЪСТЯ1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Сека бръст за храна на добитъка. 2. Храня добитък с бръст. Стойку лю, син-
БРЪСТЯ1
