Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/361“
Zelenkroki (беседа | приноси) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана: Гръцки символи) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
2. Обезболяване на органи или на цялото тяло през време на операции чрез различни видове упойки. | 2. Обезболяване на органи или на цялото тяло през време на операции чрез различни видове упойки. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀναισυησία ’безчувственост’. |
---- | ---- | ||
<b>АНЕСТЕТИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Мед.</i> Лекарствено средство за анестезия. <i>Тоя алкалоид е най-силният локален анестетик: в слаби разтвори, при подкожна инжекция или при намазване на лигавиците, той прави безчувствено мястото.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 122. | <b>АНЕСТЕТИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Мед.</i> Лекарствено средство за анестезия. <i>Тоя алкалоид е най-силният локален анестетик: в слаби разтвори, при подкожна инжекция или при намазване на лигавиците, той прави безчувствено мястото.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 122. | ||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
<b>АНЕСТЕТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Мед. Прил от</i> анестезия. <i>Анестетични средства. Анестетично действие.</i> | <b>АНЕСТЕТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Мед. Прил от</i> анестезия. <i>Анестетични средства. Анестетично действие.</i> | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀναίσυηος ’безчувствен, безболезнен’. |
---- | ---- | ||
<b>АНЖАМБМА`Н</b> м. Литер. Пренасяне на дума или част от фраза от един стих в началото на следващия, при което в края на стиха се получава пауза, несъвпадаща с паузите в синтактичния строеж на изречението; прескок. | <b>АНЖАМБМА`Н</b> м. Литер. Пренасяне на дума или част от фраза от един стих в началото на следващия, при което в края на стиха се получава пауза, несъвпадаща с паузите в синтактичния строеж на изречението; прескок. | ||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
2. <i>Бот.</i> Свойство на различните органи на едно и също растение да приемат различно положение при еднакво въздействие на фактори от външната среда. | 2. <i>Бот.</i> Свойство на различните органи на едно и също растение да приемат различно положение при еднакво въздействие на фактори от външната среда. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ᾰνισος ’нееднакъв’ + τρόπος ’посока, свойство’. |
---- | ---- | ||
<b>АНИЛИ`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Безцветна течност, която се получава чрез химична преработка на бензол и се използва за приготвяне на багрила, лекарства, пластмаси и др. | <b>АНИЛИ`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Безцветна течност, която се получава чрез химична преработка на бензол и се използва за приготвяне на багрила, лекарства, пластмаси и др. | ||
| Ред 72: | Ред 72: | ||
<b>АНИМАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който се отнася до анимация. <i>Най-големият подарък за малчуганите ще е билет за „Тарзан“ — новия анимационен хит на „Дисни“.</i> Нов., 1999, бр. 254, 9. | <b>АНИМАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който се отнася до анимация. <i>Най-големият подарък за малчуганите ще е билет за „Тарзан“ — новия анимационен хит на „Дисни“.</i> Нов., 1999, бр. 254, 9. | ||
| − | ◇ <b>Анимационен филм</b> Рисуван филм, създаден чрез анимация (във 2 знач.); мултипликационен филм. <i>Миналата година [композиторът] спечели .. наградата на | + | ◇ <b>Анимационен филм</b> Рисуван филм, създаден чрез анимация (във 2 знач.); мултипликационен филм. <i>Миналата година [композиторът] спечели .. наградата на Киноцентъра</i> |
Версия от 06:10, 5 април 2013
на рани, против повръщане и пр.
АНЕСТЕЗИОЛО`Г, мн. -зи, м. Мед. Лекар-специалист по обезболяване на отделни органи или на цялото тяло чрез прилагане на упойващи средства.
АНЕСТЕЗИОЛО`ГИЯ ж. Мед. Наука, занимаваща се с въпросите на обезболяването, наркозата и локалната анестезия.
АНЕСТЕЗИОЛО`ЖКА ж. Жена анестезиолог. Веднага започнахме да подаваме ръчно кислород на оперираните, обясни деурната анестезиоложка. 24 часа, 1999, бр. 286, 6.
АНЕСТЕЗИ`РАМ, -аш, несв. и се., прех. Мед. Упойвам с цел да унищожа, премахна чувствителността към външни дразнения, особено към болка; обезболявам. анестезирам се страд. Трябва да се анестезира добре, за да не боли никак. Й. Йовков (превод), 3, 1937, бр. 5473, 2.
АНЕСТЕЗИ`РАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от анестезирам и от анестезирам се.
АНЕСТЕЗИ`СТ м. Мед. Рядко. Анестезиолог. Операторите и техните помощници довършваха миенето на ръцете, а Маринчо вече лежеше на операционната маса сякаш без дъх, .. Специалистът-анестезист стоеше до главата му и се занимаваше със сложната апаратура. Н. Стефанова, ОС, 38.
АНЕСТЕЗИ`Я ж. Мед. 1. Загубване или намаляване на чувствителността към външни дразнения, особено към болка.
2. Обезболяване на органи или на цялото тяло през време на операции чрез различни видове упойки.
— От гр. ἀναισυησία ’безчувственост’.
АНЕСТЕТИ`К, мн. -ци, м. Мед. Лекарствено средство за анестезия. Тоя алкалоид е най-силният локален анестетик: в слаби разтвори, при подкожна инжекция или при намазване на лигавиците, той прави безчувствено мястото. ПН, 1935, кн. 8-9, 122.
АНЕСТЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Мед. Прил от анестезия. Анестетични средства. Анестетично действие.
— От гр. ἀναίσυηος ’безчувствен, безболезнен’.
АНЖАМБМА`Н м. Литер. Пренасяне на дума или част от фраза от един стих в началото на следващия, при което в края на стиха се получава пауза, несъвпадаща с паузите в синтактичния строеж на изречението; прескок.
— Фр. enjambement.
АНИЗОТРО`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Спец. Прил. от анизотропия. Основната разлика между кристалните и аморфните тела се състои в това, че кристалните тела нямат еднакви физични свойства в различните направления и затова се наричат анизотропни тела. Физ. IX кл, 1958, 59.
АНИЗОТРО`ПИЯ ж. 1. Физ. Зависимост на физическите свойства на веществата (механични, топлинни, електрически, магнитни, оптични) от посоката.
2. Бот. Свойство на различните органи на едно и също растение да приемат различно положение при еднакво въздействие на фактори от външната среда.
— От гр. ᾰνισος ’нееднакъв’ + τρόπος ’посока, свойство’.
АНИЛИ`Н, мн. няма, м. Хим. Безцветна течност, която се получава чрез химична преработка на бензол и се използва за приготвяне на багрила, лекарства, пластмаси и др.
— От араб. през фр. aniline.
АНИЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който съдържа анилин. Анилинова сол.
2. При който се употребява анилин. Анилинова машина. Анилинов печат.
◇ Анилинови бои. 1. Бои, получени от анилин и производните му.
2. Разш. Остар. Органични синтетични бои изобщо.
АНИМА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Биол. Който се отнася до животните; животински.
— От лат. animal ’животно’.
АНИМАЛИ`СТ м. Художник или скулптор, който изобразява животни.
АНИМАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Биол. Съвкупност от отличителните признаци на животинското тяло.
2. Изк. Изобразяване на животни в живописта и скулптурата. Нашата илюстрация не е научно-познавателна, а тълкуваща психическото състояние и характера на българина. Това не е и анимализъм. Ал. Гетман и др., СБ, 110.
3. Литер. Описване, изобразяване на животни в произведения на художествената литература.
— От фр. animalisme.
АНИМА`ТО нареч. Муз. Живо, въодушевено.
— Ит. animato.
АНИМА`ТОР м. Художник, който се занимава с анимация. Най-големият наш аниматор с над 80 филма и световно признание навършва 70 [години]. ВЖ, 1999, бр. 25, 1. Тодор Динов кани Димитър Томов да създадат тогавашната катедра „Анимация“ към ВИТИЗ. Техни студенти са световно признати аниматори. СТ, 1999, бр. 48, 8.
АНИМАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до анимация. Най-големият подарък за малчуганите ще е билет за „Тарзан“ — новия анимационен хит на „Дисни“. Нов., 1999, бр. 254, 9.
◇ Анимационен филм Рисуван филм, създаден чрез анимация (във 2 знач.); мултипликационен филм. Миналата година [композиторът] спечели .. наградата на Киноцентъра
