Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/383“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
АНФАС <i>нареч. Книж.</i> С лице към наблюдателя. <i>След десетдневни разпити последва поредното фотографиране в профил и анфас, отпечатъци от пръстите — всичко извършено така, както заслужава всеки враг на държавата.</i> Мл. Исаев, Н, 164. <i>Една от телевизионните камери предава изображението на пилота .. в анфас, а другата — в профил.</i> РД, 1961, бр. 116, 3. <i>Портретът му е в анфас. Обърни се анфас.</i> | АНФАС <i>нареч. Книж.</i> С лице към наблюдателя. <i>След десетдневни разпити последва поредното фотографиране в профил и анфас, отпечатъци от пръстите — всичко извършено така, както заслужава всеки враг на държавата.</i> Мл. Исаев, Н, 164. <i>Една от телевизионните камери предава изображението на пилота .. в анфас, а другата — в профил.</i> РД, 1961, бр. 116, 3. <i>Портретът му е в анфас. Обърни се анфас.</i> | ||
| − | — От фр. en face | + | — От фр. en face ’в лице’. |
| − | + | ---- | |
АНФИЛАДА <i>ж.</i> 1. <i>Архит.</i> Редица от стаи, врати, арки и др., разположени в права линия, в които се минава от една в друга. <i>Очевидно е, че парадната външност на дворците с тяхната монументална орна-ментика и скулптура, както и анфиладите в италианските „палецо“ водят своята пространствена композиция от композицията на храмовете, термите и базиликите.</i> А. Дамянов, ЖС, 15. 2. <i>Остар. Воен.</i> Стрелба надлъж по неприятелската линия и по укрепления. | АНФИЛАДА <i>ж.</i> 1. <i>Архит.</i> Редица от стаи, врати, арки и др., разположени в права линия, в които се минава от една в друга. <i>Очевидно е, че парадната външност на дворците с тяхната монументална орна-ментика и скулптура, както и анфиладите в италианските „палецо“ водят своята пространствена композиция от композицията на храмовете, термите и базиликите.</i> А. Дамянов, ЖС, 15. 2. <i>Остар. Воен.</i> Стрелба надлъж по неприятелската линия и по укрепления. | ||
| − | — От фр. enfilade | + | — От фр. enfilade ’низ’. |
| − | + | ---- | |
АНФИЛАДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Архит. Воен. Прил. от</i> анфилада. <i>Анфила-ден огън. Анфиладна стрелба.</i> | АНФИЛАДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Архит. Воен. Прил. от</i> анфилада. <i>Анфила-ден огън. Анфиладна стрелба.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АНХИДРИ`ДИ <i>мн., ед.</i> (рядко) анхидрид, <i>м. Хим.</i> Химични вещества, производни от органични и неорганични киселини, образувани при тяхната дехидратация. | АНХИДРИ`ДИ <i>мн., ед.</i> (рядко) анхидрид, <i>м. Хим.</i> Химични вещества, производни от органични и неорганични киселини, образувани при тяхната дехидратация. | ||
| − | + | ---- | |
АНХИДРИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Обезводнявам; дехидратирам. анхид-рирам се <i>страд.</i> | АНХИДРИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Обезводнявам; дехидратирам. анхид-рирам се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АНХИДРИ`Т <i>м. Минер.</i> Бял до безцветен минерал, безводен калциев сулфат, из-ползуван за производство на цимент, в строителството, химическата индустрия, земеделието, медицината и др. | АНХИДРИ`Т <i>м. Минер.</i> Бял до безцветен минерал, безводен калциев сулфат, из-ползуван за производство на цимент, в строителството, химическата индустрия, земеделието, медицината и др. | ||
| − | — От гр. av | + | — От гр. av ’без’ + и`бшр ’вода’. |
| − | + | ---- | |
АНХИДРИ`ТЕН<sup>1</sup>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> Безводен, анхидричен. <i>В арха-йската ера се установяват два периода — безводен (анхидритен) и океански.</i> Гр. Николаев и др., ОГ, 164. | АНХИДРИ`ТЕН<sup>1</sup>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> Безводен, анхидричен. <i>В арха-йската ера се установяват два периода — безводен (анхидритен) и океански.</i> Гр. Николаев и др., ОГ, 164. | ||
| − | + | ---- | |
АНХИДРИ`ТЕН<sup>2</sup>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Минер. Прил. от</i> анхидрит; анхидритов. <i>Анхидритен цимент.</i> | АНХИДРИ`ТЕН<sup>2</sup>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Минер. Прил. от</i> анхидрит; анхидритов. <i>Анхидритен цимент.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АНХИДРИ`ТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> анхидрит; анхидритен<sup>2</sup>. <i>Много от разтворените химични вещества, внасяни в моретата и океаните от реките, могат да се утаяват по химичен начин. Така се образуват каменосолните залежи, гипсовите и анхид^итовите залежи и др.</i> Г. Георгиев, | АНХИДРИ`ТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> анхидрит; анхидритен<sup>2</sup>. <i>Много от разтворените химични вещества, внасяни в моретата и океаните от реките, могат да се утаяват по химичен начин. Така се образуват каменосолните залежи, гипсовите и анхид^итовите залежи и др.</i> Г. Георгиев, | ||
| − | + | ---- | |
АНХИДРИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> Безводен, анхидритен<sup>1</sup>. <i>През първата половина на архайската ера температурата на земната кора е била толкова висока, че не е позволила кондензирането на водните пари. Ето защо първият период от тази ера се нарича безводен или анхидричен.</i> Ст. Бошев и др., ГГ, 118. | АНХИДРИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> Безводен, анхидритен<sup>1</sup>. <i>През първата половина на архайската ера температурата на земната кора е била толкова висока, че не е позволила кондензирането на водните пари. Ето защо първият период от тази ера се нарича безводен или анхидричен.</i> Ст. Бошев и др., ГГ, 118. | ||
анфас | анфас | ||
| − | + | ---- | |
АНЦУГ, <i>мн.</i> -зи, след <i>числ.</i> -га, <i>м.</i> Вид спортно облекло от две части от дебело трико или друг плат. <i>Той преметна горнището на анцуга си на раменете и тръгна бавно след треньора.</i> А. Мандаджиев, ОШ, 71. <i>От всички страни бързаха момичета и момчета. Едни бяха обути в голфове, други в гащета. Момичетата — в къси роклички, плетени блузки или анцуг, с пъстри кърпи на главите и раници на раменете.</i> П. Стъпов, ГОВ, 111. | АНЦУГ, <i>мн.</i> -зи, след <i>числ.</i> -га, <i>м.</i> Вид спортно облекло от две части от дебело трико или друг плат. <i>Той преметна горнището на анцуга си на раменете и тръгна бавно след треньора.</i> А. Мандаджиев, ОШ, 71. <i>От всички страни бързаха момичета и момчета. Едни бяха обути в голфове, други в гащета. Момичетата — в къси роклички, плетени блузки или анцуг, с пъстри кърпи на главите и раници на раменете.</i> П. Стъпов, ГОВ, 111. | ||
| − | — Нем. Anzug | + | — Нем. Anzug ’облекло’. |
| − | + | ---- | |
АНЧАР <i>м. Рядко.</i> Голямо тропическо отровно дърво. Antiaris toxicaria. <i>Застанали сме в сянката на едно дърво — неимоверно голямо и високо.. Това е всеобщо известното отровно дърво анчар — упа, както го наричат индонезийците.</i> В. Атанасова, ДБ, 41. <i>На сипей — разгорена жар, / посред пустиня безпределна, / стои на стража горд анчар, / загърнат в красота безцелна. К.</i> Христов, ПХ, 11. | АНЧАР <i>м. Рядко.</i> Голямо тропическо отровно дърво. Antiaris toxicaria. <i>Застанали сме в сянката на едно дърво — неимоверно голямо и високо.. Това е всеобщо известното отровно дърво анчар — упа, както го наричат индонезийците.</i> В. Атанасова, ДБ, 41. <i>На сипей — разгорена жар, / посред пустиня безпределна, / стои на стража горд анчар, / загърнат в красота безцелна. К.</i> Христов, ПХ, 11. | ||
— Отмал. | — Отмал. | ||
| − | + | ---- | |
АНШЛУС <i>м. Истор.</i> Политика на насилствено присъединяване на Австрия от Германия след Първата световна война, завършила с превземането на Австрия от Германия през март 1938 г. | АНШЛУС <i>м. Истор.</i> Политика на насилствено присъединяване на Австрия от Германия след Първата световна война, завършила с превземането на Австрия от Германия през март 1938 г. | ||
| − | — Нем. Anschluss | + | — Нем. Anschluss ’присъединение’. |
| − | + | ---- | |
АНШОА, <i>мн.</i> няма, ж. Дребна морска риба с вкусно месо, поднасяна обикновено като деликатес. — <i>Келнер, порция черен хайвер, .. — Още една! — допълни басът и постави в устата си огромна хапка с половин аншоа отгоре.</i> П. Незнакомов, БЧ, 133. | АНШОА, <i>мн.</i> няма, ж. Дребна морска риба с вкусно месо, поднасяна обикновено като деликатес. — <i>Келнер, порция черен хайвер, .. — Още една! — допълни басът и постави в устата си огромна хапка с половин аншоа отгоре.</i> П. Незнакомов, БЧ, 133. | ||
— Фр. anchois. | — Фр. anchois. | ||
| − | + | ---- | |
АНЮИТЕТ <i>м. Банк.</i> Периодична парична вноска за погасяване на част от заем заедно със съответната предварително изчислена лихва. | АНЮИТЕТ <i>м. Банк.</i> Периодична парична вноска за погасяване на част от заем заедно със съответната предварително изчислена лихва. | ||
— От фр. annuite или нем. Annuitat. | — От фр. annuite или нем. Annuitat. | ||
| − | + | ---- | |
АНЮИТЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Банк. Прил. от</i> анюитет. | АНЮИТЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Банк. Прил. от</i> анюитет. | ||
| − | + | ---- | |
АОРИСТ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Езикозн.</i> Темпорална глаголна форма в индоевропейските езици, с която се означава действие, извършено преди момента на говоренето; минало свършено време. | АОРИСТ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Езикозн.</i> Темпорална глаголна форма в индоевропейските езици, с която се означава действие, извършено преди момента на говоренето; минало свършено време. | ||
| − | — От гр. aopicrroQ | + | — От гр. aopicrroQ ’неограничен, неопределен с граници’ през рус. аорист. |
| − | + | ---- | |
АОРИСТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Езикозн. Прил. от</i> аорист. <i>Аористно окончание. Аористна форма на глагола.</i> | АОРИСТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Езикозн. Прил. от</i> аорист. <i>Аористно окончание. Аористна форма на глагола.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АОРТА ж. <i>Анат.</i> Главна артерия на големия кръг на кръвообращението у човека, бозайниците и птиците, която със своите разклонения снабдява с артериална кръв всички органи и части на тялото. <i>Дясното крило на белия ми дроб беше пробито близо до аортата, а куршумът лежеше под ко</i> | АОРТА ж. <i>Анат.</i> Главна артерия на големия кръг на кръвообращението у човека, бозайниците и птиците, която със своите разклонения снабдява с артериална кръв всички органи и части на тялото. <i>Дясното крило на белия ми дроб беше пробито близо до аортата, а куршумът лежеше под ко</i> | ||
383 | 383 | ||
| − | + | ---- | |
АОРТА | АОРТА | ||
Версия от 20:24, 27 ноември 2012
АНФАС нареч. Книж. С лице към наблюдателя. След десетдневни разпити последва поредното фотографиране в профил и анфас, отпечатъци от пръстите — всичко извършено така, както заслужава всеки враг на държавата. Мл. Исаев, Н, 164. Една от телевизионните камери предава изображението на пилота .. в анфас, а другата — в профил. РД, 1961, бр. 116, 3. Портретът му е в анфас. Обърни се анфас.
— От фр. en face ’в лице’.
АНФИЛАДА ж. 1. Архит. Редица от стаи, врати, арки и др., разположени в права линия, в които се минава от една в друга. Очевидно е, че парадната външност на дворците с тяхната монументална орна-ментика и скулптура, както и анфиладите в италианските „палецо“ водят своята пространствена композиция от композицията на храмовете, термите и базиликите. А. Дамянов, ЖС, 15. 2. Остар. Воен. Стрелба надлъж по неприятелската линия и по укрепления.
— От фр. enfilade ’низ’.
АНФИЛАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Архит. Воен. Прил. от анфилада. Анфила-ден огън. Анфиладна стрелба.
АНХИДРИ`ДИ мн., ед. (рядко) анхидрид, м. Хим. Химични вещества, производни от органични и неорганични киселини, образувани при тяхната дехидратация.
АНХИДРИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Обезводнявам; дехидратирам. анхид-рирам се страд.
АНХИДРИ`Т м. Минер. Бял до безцветен минерал, безводен калциев сулфат, из-ползуван за производство на цимент, в строителството, химическата индустрия, земеделието, медицината и др.
— От гр. av ’без’ + и`бшр ’вода’.
АНХИДРИ`ТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Безводен, анхидричен. В арха-йската ера се установяват два периода — безводен (анхидритен) и океански. Гр. Николаев и др., ОГ, 164.
АНХИДРИ`ТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни. Минер. Прил. от анхидрит; анхидритов. Анхидритен цимент.
АНХИДРИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от анхидрит; анхидритен2. Много от разтворените химични вещества, внасяни в моретата и океаните от реките, могат да се утаяват по химичен начин. Така се образуват каменосолните залежи, гипсовите и анхид^итовите залежи и др. Г. Георгиев,
АНХИДРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Безводен, анхидритен1. През първата половина на архайската ера температурата на земната кора е била толкова висока, че не е позволила кондензирането на водните пари. Ето защо първият период от тази ера се нарича безводен или анхидричен. Ст. Бошев и др., ГГ, 118.
анфас
АНЦУГ, мн. -зи, след числ. -га, м. Вид спортно облекло от две части от дебело трико или друг плат. Той преметна горнището на анцуга си на раменете и тръгна бавно след треньора. А. Мандаджиев, ОШ, 71. От всички страни бързаха момичета и момчета. Едни бяха обути в голфове, други в гащета. Момичетата — в къси роклички, плетени блузки или анцуг, с пъстри кърпи на главите и раници на раменете. П. Стъпов, ГОВ, 111.
— Нем. Anzug ’облекло’.
АНЧАР м. Рядко. Голямо тропическо отровно дърво. Antiaris toxicaria. Застанали сме в сянката на едно дърво — неимоверно голямо и високо.. Това е всеобщо известното отровно дърво анчар — упа, както го наричат индонезийците. В. Атанасова, ДБ, 41. На сипей — разгорена жар, / посред пустиня безпределна, / стои на стража горд анчар, / загърнат в красота безцелна. К. Христов, ПХ, 11.
— Отмал.
АНШЛУС м. Истор. Политика на насилствено присъединяване на Австрия от Германия след Първата световна война, завършила с превземането на Австрия от Германия през март 1938 г.
— Нем. Anschluss ’присъединение’.
АНШОА, мн. няма, ж. Дребна морска риба с вкусно месо, поднасяна обикновено като деликатес. — Келнер, порция черен хайвер, .. — Още една! — допълни басът и постави в устата си огромна хапка с половин аншоа отгоре. П. Незнакомов, БЧ, 133.
— Фр. anchois.
АНЮИТЕТ м. Банк. Периодична парична вноска за погасяване на част от заем заедно със съответната предварително изчислена лихва.
— От фр. annuite или нем. Annuitat.
АНЮИТЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Банк. Прил. от анюитет.
АОРИСТ, мн. няма, м. Езикозн. Темпорална глаголна форма в индоевропейските езици, с която се означава действие, извършено преди момента на говоренето; минало свършено време.
— От гр. aopicrroQ ’неограничен, неопределен с граници’ през рус. аорист.
АОРИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Езикозн. Прил. от аорист. Аористно окончание. Аористна форма на глагола.
АОРТА ж. Анат. Главна артерия на големия кръг на кръвообращението у човека, бозайниците и птиците, която със своите разклонения снабдява с артериална кръв всички органи и части на тялото. Дясното крило на белия ми дроб беше пробито близо до аортата, а куршумът лежеше под ко
383
АОРТА
