Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/278“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
м (Изнасяне на знака △ извън цитат) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
— От фр. accompagnement. | — От фр. accompagnement. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АКОМПАНИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св.</i> 1. <i>Непрех.</i> Съпровождам с един или повече музикални инструменти някакво групово или солово вокално или инструментално изпълнение. <i>— Кой ще акомпанира на детето да изсвири нещо на цигулката? △ Акомпанирам добре.</i> | + | <b>АКОМПАНИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св.</i> 1. <i>Непрех.</i> Съпровождам с един или повече музикални инструменти някакво групово или солово вокално или инструментално изпълнение. <i>— Кой ще акомпанира на детето да изсвири нещо на цигулката?</i> △ <i>Акомпанирам добре.</i> |
2. <i>Прех. Остар.</i> Съпровождам, придружавам с нещо. <i>Слугинята, която шеташе в съседната стая, като дочу странните звукове, с които бай Ганьо акомпанираше закуската си, отвори вратата и надникна в стаята.</i> Ал. Константинов, БГ, 62. <b>акомпанирам се</b> <i>страд. от</i> акомпанирам във 2 знач. <i>Русалката се изправи до самото ми лице .. и страстният шепот на усмихнатите устни се акомпанираше от тихия шум на водата.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 78. <b>акомпанирам си</b> <i>възвр. от</i> акомпанирам в 1 знач. <i>Някой пееше с приятен алтов глас и си акомпанираше на китара.</i> М. Марчевски, П, 239. | 2. <i>Прех. Остар.</i> Съпровождам, придружавам с нещо. <i>Слугинята, която шеташе в съседната стая, като дочу странните звукове, с които бай Ганьо акомпанираше закуската си, отвори вратата и надникна в стаята.</i> Ал. Константинов, БГ, 62. <b>акомпанирам се</b> <i>страд. от</i> акомпанирам във 2 знач. <i>Русалката се изправи до самото ми лице .. и страстният шепот на усмихнатите устни се акомпанираше от тихия шум на водата.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 78. <b>акомпанирам си</b> <i>възвр. от</i> акомпанирам в 1 знач. <i>Някой пееше с приятен алтов глас и си акомпанираше на китара.</i> М. Марчевски, П, 239. | ||
Версия от 07:17, 22 юни 2013
от това, няма значение. — Що си навил тоя пояс сега, посред лето! С тия дрехи не се носи пояс. — Е, а`ко, бачо Лазаре… Да ми крепи кръста. Д. Талев, ПК, 370. Не можах да му разтура хатъра и додох. Ех, то… — Нема нищо, бабо Джуровице, нема нищо, а`ко си, — я пресече дядо Славчо. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 131.
А`КО3 ср. Детск. 1. С мн. аки. Изпражнение. Борчо наивно попита какво е това лава. — Това са аките на вулканите, бе! Не си ли чувал!? Като ги хване разстройство. Н. Стефанова, ОС, 36.
2. Само ед. Нещо мръсно; акано.
АКОЛА`ДА ж. 1. Истор. В средните векове при приемане на нов рицар — обредна прегръдка с целувка и допиране с меч върху рамото.
2. Муз. Вид скоба за обединяване на два или повече нотни реда в една система, при която нотите се изпълняват едновременно.
— От фр. accolade.
АКОМОДАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Акомодационен. Не може без умора и вреда на окото да се видят твърде близки и малки предмети, защото се стига пределът на акомодативната способност. Физ. XI кл, 113.
АКОМОДАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Спец. Прил. от акомодация; акомодативен. Той [старческият недостатък на окото] се дължи на постепенното затвърдяване на кристалина, което предизвиква намаляване на акомодационната способност. Физ. X кл, 1951, 150.
АКОМОДА`ЦИЯ ж. Спец. Приспособяване, нагаждане.
◇ Акомодация на окото. Спец. Способност на окото да се приспособява и да вижда ясно предметите на различни разстояния чрез изменение на лещата.
— От лат. accomodatio ’приспособяване’.
АКОМОДИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Приспособявам, нагаждам, акомодирам се страд. Тази фина оптична система може да се акомодира (нагласява) в известни граници — само до около 25 см. Д. Лазаров, ОЛЕП, 7.
АКОМОДИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Приспособявам се, нагаждам се към някакви условия. Окото се акомодира.
— От лат. accomodo ’прикрепям, намествам’.
АКОМОДИ`РАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от акомодирам и от акомодирам се; приспособяване, нагаждане.
АКОМПАНИМЕ`НТ м. 1. Муз. Музикален съпровод, инструментален или вокален, на главната партия или мелодия на вокално или инструментално произведение. Композиторът работи върху друга серия народни песни с акомпанимент на пиано. НК, 1958, бр. 45, 1.
2. Разг. Акомпаниране. Басово бръмна китара. „Выхожу один я на дорогу“… — фалшиво запя тенор. Избухна женски смях. Акомпаниментът продължи няколко такта и спря. Ем. Станев, ИК I, 19.
— От фр. accompagnement.
АКОМПАНИ`РАМ, -аш, несв. и св. 1. Непрех. Съпровождам с един или повече музикални инструменти някакво групово или солово вокално или инструментално изпълнение. — Кой ще акомпанира на детето да изсвири нещо на цигулката? △ Акомпанирам добре.
2. Прех. Остар. Съпровождам, придружавам с нещо. Слугинята, която шеташе в съседната стая, като дочу странните звукове, с които бай Ганьо акомпанираше закуската си, отвори вратата и надникна в стаята. Ал. Константинов, БГ, 62. акомпанирам се страд. от акомпанирам във 2 знач. Русалката се изправи до самото ми лице .. и страстният шепот на усмихнатите устни се акомпанираше от тихия шум на водата. Н. Попфилипов, РЛ, 78. акомпанирам си възвр. от акомпанирам в 1 знач. Някой пееше с приятен алтов глас и си акомпанираше на китара. М. Марчевски, П, 239.
— От фр. accompagner.
АКОМПАНИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от акомпанирам и от акомпанирам се.
АКОМПАНИ`РОВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Акомпанирам (във 2 знач.). Неговото занятие е да шпионствува, да акомпанирова отцу Балабанову и да тълкува сънищата на жените с вечния календар на Момчиловата книжарница. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр.4, 16. акомпанировам се страд.
— От рус. акомпанировать.
АКОМПАНЯ`ТОР м. Лице, обикн. със специално музикално образование, което акомпанира. Наскоро проф. от Парижката консерватория А. И. Рахманинов заминава .. из Средна Европа заедно с Шаляпин в качеството си на солист и акомпанятор. К, 1927, бр. 110, 3.
— От фр. accompagnateur.
АКОМПАНЯ`ТОРКА ж. Жена акомпанятор.
АКОМПАНЯ`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от акомпанятор. Акомпаняторски качества.
АКОНИ`Т м. 1. м. Силно отровно многогодишно тревисто растение от семейство лютикови със сини или жълти цветове, растящо във високопланинските райони, което намира приложение в медицината; самакитка, трескавиче. Aconitum.
2. Мед. Бял кристаловиден прах, намиращ приложение в медицината против висока температура, при ревматизъм, невралгия и др.
— От гр. ἀκόνιτον.
