Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/360“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>пред завоевателя и не признал анексията на Аден, а само отложил окончателното разрешаване на въпроса.</i> П. Цолов, Й, 22. — От лат. annexio | + | <i>пред завоевателя и не признал анексията на Аден, а само отложил окончателното разрешаване на въпроса.</i> П. Цолов, Й, 22. — От лат. annexio ’пришиване, присъединяване’. |
| − | + | ---- | |
АНЕМИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> | АНЕМИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> | ||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
3. <i>Прен. Книж.</i> Слаб, безжизнен, бездеен. <i>“.гнище“, „Листопад“ и още много други списания от столицата и провинцията водят един анемичен живот.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 104. <i>Добришкият панаир не е от ония анемични сборища, които само традицията и любопитството още поддържат по други места.</i> Й. Йовков, Разк. III, 155. <i>Той</i> [скандалът] <i>дойде тъкмо навреме, за да съживи вялата и анемична опозиция на консерваторите. С нова енергия те почнаха своите обвинения.</i> С. Радев, ССБ I, 242. | 3. <i>Прен. Книж.</i> Слаб, безжизнен, бездеен. <i>“.гнище“, „Листопад“ и още много други списания от столицата и провинцията водят един анемичен живот.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 104. <i>Добришкият панаир не е от ония анемични сборища, които само традицията и любопитството още поддържат по други места.</i> Й. Йовков, Разк. III, 155. <i>Той</i> [скандалът] <i>дойде тъкмо навреме, за да съживи вялата и анемична опозиция на консерваторите. С нова енергия те почнаха своите обвинения.</i> С. Радев, ССБ I, 242. | ||
| − | + | ---- | |
АНЕМИЧНО <i>нареч. Книж.</i> Безжизнено, слабо. <i>Военната музика в големия тан-цувален салон, която дотогава свиреше някак анемично, мина към по-живо темпо.</i> Д. Ангелов, ЖС, 222. <i>Ноемврийското слънце анемично изплува на хоризонта.</i> М. Грубе-шлиева, ПИУ, 18. | АНЕМИЧНО <i>нареч. Книж.</i> Безжизнено, слабо. <i>Военната музика в големия тан-цувален салон, която дотогава свиреше някак анемично, мина към по-живо темпо.</i> Д. Ангелов, ЖС, 222. <i>Ноемврийското слънце анемично изплува на хоризонта.</i> М. Грубе-шлиева, ПИУ, 18. | ||
| − | + | ---- | |
АНЕМИ`ЧНО СТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на анемичен. <i>Това лице поразяваше със своята анемичност и с тънката си чиста кожа,.. Колкото и да се стараеше Борис да се усмихва мило и приятно,.. , болезнената бледност на лицето му се налагаше над всичко.</i> Ем. Станев, ИК I, 250. <i>Не, тия звукове, тая нега — ще ми се да кажа: анемичност — я няма у нас.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 143. <i>И за списание „Читалище“,.., Друмев се произнася сега напълно откровено, порицавайки случайния характер на популярно-научните му приноси и анемичността на поезията му.</i> М. Арнаудов, БКД, 222. | АНЕМИ`ЧНО СТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на анемичен. <i>Това лице поразяваше със своята анемичност и с тънката си чиста кожа,.. Колкото и да се стараеше Борис да се усмихва мило и приятно,.. , болезнената бледност на лицето му се налагаше над всичко.</i> Ем. Станев, ИК I, 250. <i>Не, тия звукове, тая нега — ще ми се да кажа: анемичност — я няма у нас.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 143. <i>И за списание „Читалище“,.., Друмев се произнася сега напълно откровено, порицавайки случайния характер на популярно-научните му приноси и анемичността на поезията му.</i> М. Арнаудов, БКД, 222. | ||
| − | + | ---- | |
АНЕМИЯ <i>ж. Мед.</i> Болестно състояние, което се характеризира с намаляване на количеството на кръвта в организма и понякога изменение на качествения й състав; мало-кръвие. <i>Първичните анемии се дължат на заболяване на кръвотворните органи, главно костния мозък, а при вторичните — кръвотворният апарат е здрав, като ма-локръвието се дължи на загуба или разрушаване на червените кръвни телца.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 129. <i>При някои болести се наблюдава увеличение в съдържанието на някои метали, напр. на мангана при диабета, на калция, желязото и натрия при злокачествената анемия, на цинка при рака.</i> ПН, 1934, кн. 4, 62. | АНЕМИЯ <i>ж. Мед.</i> Болестно състояние, което се характеризира с намаляване на количеството на кръвта в организма и понякога изменение на качествения й състав; мало-кръвие. <i>Първичните анемии се дължат на заболяване на кръвотворните органи, главно костния мозък, а при вторичните — кръвотворният апарат е здрав, като ма-локръвието се дължи на загуба или разрушаване на червените кръвни телца.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 129. <i>При някои болести се наблюдава увеличение в съдържанието на някои метали, напр. на мангана при диабета, на калция, желязото и натрия при злокачествената анемия, на цинка при рака.</i> ПН, 1934, кн. 4, 62. | ||
| − | + | ---- | |
АНЕМИЧЕН | АНЕМИЧЕН | ||
— От гр. dvaijna. | — От гр. dvaijna. | ||
| − | + | ---- | |
АНЕМО-. <i>Книж.</i> Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до вятър, до въздушно течение, напр.: анемобарометър, анемограф, ане-мометрия. | АНЕМО-. <i>Книж.</i> Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до вятър, до въздушно течение, напр.: анемобарометър, анемограф, ане-мометрия. | ||
| − | — От гр. avejiOQ | + | — От гр. avejiOQ ’вятър’. |
| − | + | ---- | |
АНЕМОГРАФ <i>м. Метеор.</i> Уред за непрекъснато автоматично записване на силата и посоката на вятъра. <i>На върха Мусала са инсталирани следните метеорологични инструменти: .. дъждомер, ветромер и анемограф.</i> ПН, 1932, кн. 2, 30. | АНЕМОГРАФ <i>м. Метеор.</i> Уред за непрекъснато автоматично записване на силата и посоката на вятъра. <i>На върха Мусала са инсталирани следните метеорологични инструменти: .. дъждомер, ветромер и анемограф.</i> ПН, 1932, кн. 2, 30. | ||
| − | + | ---- | |
АНЕМОГРАФИЯ <i>ж. Метеор.</i> Наука за измерване и отбелязване на скоростта и посоката на вятъра. | АНЕМОГРАФИЯ <i>ж. Метеор.</i> Наука за измерване и отбелязване на скоростта и посоката на вятъра. | ||
| − | + | ---- | |
| − | АНЕМОМЕТРИЯ <i>ж. Метеор.</i> Дял от практическата метеорология, който се занимава с измерване на величините, които характеризират вятъра. <i>В съвременната експериментална хидро | + | АНЕМОМЕТРИЯ <i>ж. Метеор.</i> Дял от практическата метеорология, който се занимава с измерване на величините, които характеризират вятъра. <i>В съвременната експериментална хидро — и аеромеханика здраво се утвърди лазерната методика за измерване, която получи название лазерна анемометрия.</i> РД, 1978, 334, 4. |
| − | + | ---- | |
АНЕМОМЕТЪР, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Метеор.</i> Уред за измерване на скоростта на вятъра и въздушните потоци. <i>Количественото измерване на въздуха се извършва с помощта на така наречените анемометри.</i> Хр. Марков и др., ТБ, 132. <i>Анемометрите измерват скоростта на движение на въздуха във въздухопроводите.</i> Й. Вучев и др., О, 197. | АНЕМОМЕТЪР, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Метеор.</i> Уред за измерване на скоростта на вятъра и въздушните потоци. <i>Количественото измерване на въздуха се извършва с помощта на така наречените анемометри.</i> Хр. Марков и др., ТБ, 132. <i>Анемометрите измерват скоростта на движение на въздуха във въздухопроводите.</i> Й. Вучев и др., О, 197. | ||
| − | + | ---- | |
| − | АНЕМОНА <i>м.</i> Вид многогодишно тревисто растение от семейство лютикови, с жълти, бели или розови цветове, което расте в горите и по поляните или се отглежда като декоративно растение; съсънка. Апе-шопае Pulsatilla. <i>Но мъхово-лишейната тун-дра лете е покрита с мъх и лишеи. . , изпъстрена е с цветя (полярен мак, анемони).</i> | + | АНЕМОНА <i>м.</i> Вид многогодишно тревисто растение от семейство лютикови, с жълти, бели или розови цветове, което расте в горите и по поляните или се отглежда като декоративно растение; съсънка. Апе-шопае Pulsatilla. <i>Но мъхово-лишейната тун-дра лете е покрита с мъх и лишеи. . , изпъстрена е с цветя (полярен мак, анемони).</i> Л. Мелнишки, К, 29. |
— От гр. dveiicovTi. | — От гр. dveiicovTi. | ||
| − | + | ---- | |
АНЕРОЙД <i>м. Физ.</i> Вид барометър без живак, при който измерването на атмосферното налягане става чрез предизвикваните от налягането деформации на херметична метална кутийка с разреден въздух. | АНЕРОЙД <i>м. Физ.</i> Вид барометър без живак, при който измерването на атмосферното налягане става чрез предизвикваните от налягането деформации на херметична метална кутийка с разреден въздух. | ||
| − | — От гр. а | + | — От гр. а ’не, без’ + V6po£ ’влажен’ + eT8oq ’вид’. |
| − | + | ---- | |
АНЕСТЕЗИ`Н <i>м. Апт.</i> Лекарствен препарат — бял кристален прах, неразтворим във вода, който се употребява за обезболя | АНЕСТЕЗИ`Н <i>м. Апт.</i> Лекарствен препарат — бял кристален прах, неразтворим във вода, който се употребява за обезболя | ||
| − | + | ---- | |
АНЕСТЕЗИ`Н | АНЕСТЕЗИ`Н | ||
Версия от 20:19, 27 ноември 2012
пред завоевателя и не признал анексията на Аден, а само отложил окончателното разрешаване на въпроса. П. Цолов, Й, 22. — От лат. annexio ’пришиване, присъединяване’.
АНЕМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който страда от анемия; малокръвен. Гостът беше придружен от своя частен секретар, дълголик, анемичен младеж с тънки ръце. Д. Добревски, БКН, 45. Анемично дете.
2. Присъщ на болен от анемия. Той гледаше съчувствено бледното анемично лице на Мария с пепеляво руса, опъната зад ушите коса, с безкръвни устни и лишени от блясък очи. Д. Димов, Т, 87. По-скоро аз бях за нея [майката] жалко същество (анемично, прегърбено, с издължени ръце и тънки като вретена крака), дете, заради което изпитваше срам. А. Гуляшки, ДМС, 160. • Обр. Улицата,.. , бе права и почти безлюдна по това време. Наоколо нямаше сгради, а ливади с анемични градски салкъ-ми, които някога някакъв съветник в общината бе засадил. Д. Дублев, ПП, 60.
3. Прен. Книж. Слаб, безжизнен, бездеен. “.гнище“, „Листопад“ и още много други списания от столицата и провинцията водят един анемичен живот. Б. Шивачев, Съч. I, 104. Добришкият панаир не е от ония анемични сборища, които само традицията и любопитството още поддържат по други места. Й. Йовков, Разк. III, 155. Той [скандалът] дойде тъкмо навреме, за да съживи вялата и анемична опозиция на консерваторите. С нова енергия те почнаха своите обвинения. С. Радев, ССБ I, 242.
АНЕМИЧНО нареч. Книж. Безжизнено, слабо. Военната музика в големия тан-цувален салон, която дотогава свиреше някак анемично, мина към по-живо темпо. Д. Ангелов, ЖС, 222. Ноемврийското слънце анемично изплува на хоризонта. М. Грубе-шлиева, ПИУ, 18.
АНЕМИ`ЧНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на анемичен. Това лице поразяваше със своята анемичност и с тънката си чиста кожа,.. Колкото и да се стараеше Борис да се усмихва мило и приятно,.. , болезнената бледност на лицето му се налагаше над всичко. Ем. Станев, ИК I, 250. Не, тия звукове, тая нега — ще ми се да кажа: анемичност — я няма у нас. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 143. И за списание „Читалище“,.., Друмев се произнася сега напълно откровено, порицавайки случайния характер на популярно-научните му приноси и анемичността на поезията му. М. Арнаудов, БКД, 222.
АНЕМИЯ ж. Мед. Болестно състояние, което се характеризира с намаляване на количеството на кръвта в организма и понякога изменение на качествения й състав; мало-кръвие. Първичните анемии се дължат на заболяване на кръвотворните органи, главно костния мозък, а при вторичните — кръвотворният апарат е здрав, като ма-локръвието се дължи на загуба или разрушаване на червените кръвни телца. ПН, 1935, кн. 8-9, 129. При някои болести се наблюдава увеличение в съдържанието на някои метали, напр. на мангана при диабета, на калция, желязото и натрия при злокачествената анемия, на цинка при рака. ПН, 1934, кн. 4, 62.
АНЕМИЧЕН
— От гр. dvaijna.
АНЕМО-. Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до вятър, до въздушно течение, напр.: анемобарометър, анемограф, ане-мометрия.
— От гр. avejiOQ ’вятър’.
АНЕМОГРАФ м. Метеор. Уред за непрекъснато автоматично записване на силата и посоката на вятъра. На върха Мусала са инсталирани следните метеорологични инструменти: .. дъждомер, ветромер и анемограф. ПН, 1932, кн. 2, 30.
АНЕМОГРАФИЯ ж. Метеор. Наука за измерване и отбелязване на скоростта и посоката на вятъра.
АНЕМОМЕТРИЯ ж. Метеор. Дял от практическата метеорология, който се занимава с измерване на величините, които характеризират вятъра. В съвременната експериментална хидро — и аеромеханика здраво се утвърди лазерната методика за измерване, която получи название лазерна анемометрия. РД, 1978, 334, 4.
АНЕМОМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Метеор. Уред за измерване на скоростта на вятъра и въздушните потоци. Количественото измерване на въздуха се извършва с помощта на така наречените анемометри. Хр. Марков и др., ТБ, 132. Анемометрите измерват скоростта на движение на въздуха във въздухопроводите. Й. Вучев и др., О, 197.
АНЕМОНА м. Вид многогодишно тревисто растение от семейство лютикови, с жълти, бели или розови цветове, което расте в горите и по поляните или се отглежда като декоративно растение; съсънка. Апе-шопае Pulsatilla. Но мъхово-лишейната тун-дра лете е покрита с мъх и лишеи. . , изпъстрена е с цветя (полярен мак, анемони). Л. Мелнишки, К, 29.
— От гр. dveiicovTi.
АНЕРОЙД м. Физ. Вид барометър без живак, при който измерването на атмосферното налягане става чрез предизвикваните от налягането деформации на херметична метална кутийка с разреден въздух.
— От гр. а ’не, без’ + V6po£ ’влажен’ + eT8oq ’вид’.
АНЕСТЕЗИ`Н м. Апт. Лекарствен препарат — бял кристален прах, неразтворим във вода, който се употребява за обезболя
АНЕСТЕЗИ`Н
