Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/27“
м (→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. При съществителни от мъжки род, които завършват на -й (-ой, <i>-ай, -ей, -ий)</i> и имат членувана форма на <i>-ят, -я:</i | + | 2. При съществителни от мъжки род, които завършват на -й (-ой, <i>-ай, -ей, -ий)</i> и имат членувана форма на <i>-ят, -я:</i> герой, -оят, -оя; ратай, -аят, -ая; славей, -ят, -ея; гений, -ият, -ия. |
| − | 3. При съществителни от мъжки род, които окончават на | + | 3. При съществителни от мъжки род, които окончават на я с членна морфема -<i>та</i> (и множествена форма на <i>-и),</i> напр.: съдия, -ията, <i>мн</i>. -йи; и при съществителни от м.р. на -о (също на -чо, -ко, -льо) с членна морфема <i>-то</i> (и множествена форма <i>-(о)вци),</i> напр.: дядо, -то, <i>мн.</i> -вци; глупчо, -то, мн. -вци. |
| − | 4. При съществителни от женски род, които завършват на съгласна, за да се посочи, че ударението се прехвърля от основата върху членната морфема, напр.: | + | 4. При съществителни от женски род, които завършват на съгласна, за да се посочи, че ударението се прехвърля от основата върху членната морфема, напр.: песен, -та; радост, -тта; сол, солта. |
5. При съществителни от среден род, с изключение на отбелязания по-горе случай (т.З), членуваната форма не се отбелязва. | 5. При съществителни от среден род, с изключение на отбелязания по-горе случай (т.З), членуваната форма не се отбелязва. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
1. При всички съществителни, при които е отбелязана членувана форма. | 1. При всички съществителни, при които е отбелязана членувана форма. | ||
| − | 2. При съществителни имена от мъжки род, които във форма за <i>мн.ч.</i> имат отклонения: а) При съществителни, които в <i>мн.ч.</i> променят крайните съгласни | + | 2. При съществителни имена от мъжки род, които във форма за <i>мн.ч.</i> имат отклонения: а) При съществителни, които в <i>мн.ч.</i> променят крайните съгласни г, к, х в з, ц, с: белег, <i>мн</i>. -зи; учени`к, <i>мн.</i> -ци; сиромах, <i>мн.</i> -си. Множествената форма се дава и при отклонения от това правило: орех, <i>мн.</i> -хи; митинг, <i>мн.</i> -ги. б) При съществителни с наставка -ин, която изпада в <i>мн.ч.:</i> гражданин, <i>мн.</i> граждани, в) При съществителни, които в <i>ед.ч.</i> окончават на съгласна, а в <i>мн.ч.</i> на -а: номер, <i>мн.</i> -а. |
| − | 3. При съществителни имена от мъжки и женски род на съгласна, при които подвижното | + | 3. При съществителни имена от мъжки и женски род на съгласна, при които подвижното е или ъ от крайна сричка изпада в мн.ч.: конец, <i>мн.</i> -нци`; песен, <i>мн.</i> -сни; театър, <i>мн.</i> -три; ми`съл, <i>мн.</i> -ели. |
| − | 4. При съществителни имена, които имат променливо -я в корена: | + | 4. При съществителни имена, които имат променливо -я в корена: вятър, <i>мн.</i> ветрове; мярка, <i>мн.</i> мерки. |
5. При съществителни от среден род формата за <i>мн.ч</i>. се дава навсякъде. | 5. При съществителни от среден род формата за <i>мн.ч</i>. се дава навсякъде. | ||
| − | 6. При отглаголни съществителни множествената форма се посочва в случаите, когато е често употребима, а не само теоретически възможна, напр.: | + | 6. При отглаголни съществителни множествената форма се посочва в случаите, когато е често употребима, а не само теоретически възможна, напр.: проникване, <i>мн.-</i>ия. Там където множествената форма е много рядко употребима, макар и теоретически да може да се образува, както и при остарели и диалектни съществителни, където не е единна или известна, тя не се дава, нито се отбелязва „<i>мн</i>. няма“, напр. постигане <i>ср. \</i> слушане <i>ср.</i> |
| − | 7. При съществителни с множествена форма, образувана от друга основа или която представя стара форма, двойствено число: | + | 7. При съществителни с множествена форма, образувана от друга основа или която представя стара форма, двойствено число: камък, <i>мн.</i> камъни; нога, <i>мн.</i> нозе; гърне, <i>мн.</i> -та и грънци; ухо, <i>мн.</i> ушй. |
| − | 8. Стари форми за множествено число, запазени днес като поетични или редки форми, както и диалектни форми, се отбелязват след редовната форма за мн.ч. с бележка: (рядко), (поет.), (диал.) пред съответната форма, напр.: | + | 8. Стари форми за множествено число, запазени днес като поетични или редки форми, както и диалектни форми, се отбелязват след редовната форма за мн.ч. с бележка: (рядко), (поет.), (диал.) пред съответната форма, напр.: враг, <i>мн.</i> врагове и (поет.) врази`; дърво, <i>мн.</i> дървета, дърва, (диал.) дървя, дърве и (поет.) дървеса... |
9. Когато съществителни имена имат няколко форми за мн. ч. и някои | 9. Когато съществителни имена имат няколко форми за мн. ч. и някои | ||
| + | |||
Версия от 08:50, 25 ноември 2012
2. При съществителни от мъжки род, които завършват на -й (-ой, -ай, -ей, -ий) и имат членувана форма на -ят, -я: герой, -оят, -оя; ратай, -аят, -ая; славей, -ят, -ея; гений, -ият, -ия.
3. При съществителни от мъжки род, които окончават на я с членна морфема -та (и множествена форма на -и), напр.: съдия, -ията, мн. -йи; и при съществителни от м.р. на -о (също на -чо, -ко, -льо) с членна морфема -то (и множествена форма -(о)вци), напр.: дядо, -то, мн. -вци; глупчо, -то, мн. -вци.
4. При съществителни от женски род, които завършват на съгласна, за да се посочи, че ударението се прехвърля от основата върху членната морфема, напр.: песен, -та; радост, -тта; сол, солта.
5. При съществителни от среден род, с изключение на отбелязания по-горе случай (т.З), членуваната форма не се отбелязва.
Форми за число. Формата за множествено число се дава след бел. мн. в следните случаи:
1. При всички съществителни, при които е отбелязана членувана форма.
2. При съществителни имена от мъжки род, които във форма за мн.ч. имат отклонения: а) При съществителни, които в мн.ч. променят крайните съгласни г, к, х в з, ц, с: белег, мн. -зи; учени`к, мн. -ци; сиромах, мн. -си. Множествената форма се дава и при отклонения от това правило: орех, мн. -хи; митинг, мн. -ги. б) При съществителни с наставка -ин, която изпада в мн.ч.: гражданин, мн. граждани, в) При съществителни, които в ед.ч. окончават на съгласна, а в мн.ч. на -а: номер, мн. -а.
3. При съществителни имена от мъжки и женски род на съгласна, при които подвижното е или ъ от крайна сричка изпада в мн.ч.: конец, мн. -нци`; песен, мн. -сни; театър, мн. -три; ми`съл, мн. -ели.
4. При съществителни имена, които имат променливо -я в корена: вятър, мн. ветрове; мярка, мн. мерки.
5. При съществителни от среден род формата за мн.ч. се дава навсякъде.
6. При отглаголни съществителни множествената форма се посочва в случаите, когато е често употребима, а не само теоретически възможна, напр.: проникване, мн.-ия. Там където множествената форма е много рядко употребима, макар и теоретически да може да се образува, както и при остарели и диалектни съществителни, където не е единна или известна, тя не се дава, нито се отбелязва „мн. няма“, напр. постигане ср. \ слушане ср.
7. При съществителни с множествена форма, образувана от друга основа или която представя стара форма, двойствено число: камък, мн. камъни; нога, мн. нозе; гърне, мн. -та и грънци; ухо, мн. ушй.
8. Стари форми за множествено число, запазени днес като поетични или редки форми, както и диалектни форми, се отбелязват след редовната форма за мн.ч. с бележка: (рядко), (поет.), (диал.) пред съответната форма, напр.: враг, мн. врагове и (поет.) врази`; дърво, мн. дървета, дърва, (диал.) дървя, дърве и (поет.) дървеса...
9. Когато съществителни имена имат няколко форми за мн. ч. и някои
