Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/413“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Гръцка дума.) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>АРМАТОЛ</b> <i>м. Истор.</i> През турското робство — гръцки бунтовник. <i>Измъчван от раната си — .. — началникът подобно на старите арматоли помолил да му отсекат главата, за да не попадне жив в ръцете на турците.</i> Д. Талев, ГЧ, 56. | <b>АРМАТОЛ</b> <i>м. Истор.</i> През турското робство — гръцки бунтовник. <i>Измъчван от раната си — .. — началникът подобно на старите арматоли помолил да му отсекат главата, за да не попадне жив в ръцете на турците.</i> Д. Талев, ГЧ, 56. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀρματολς. |
---- | ---- | ||
<b>АРМАТУРА</b> <i>ж.</i> 1. Стоманени пръти, железа, от които се прави скелетът на сто-маненобетонните конструкции; армировка. <i>Те монтираха 18 тона бетонно желязо, направиха сложна арматура.</i> ОФ, 1958, бр. 4395, 1. С <i>бързи движения те [арматуристи-те] плетат арматурата върху корубата на кофража.</i> Стр, 1958, бр. 51, 1. | <b>АРМАТУРА</b> <i>ж.</i> 1. Стоманени пръти, железа, от които се прави скелетът на сто-маненобетонните конструкции; армировка. <i>Те монтираха 18 тона бетонно желязо, направиха сложна арматура.</i> ОФ, 1958, бр. 4395, 1. С <i>бързи движения те [арматуристи-те] плетат арматурата върху корубата на кофража.</i> Стр, 1958, бр. 51, 1. | ||
| Ред 70: | Ред 70: | ||
---- | ---- | ||
<b>АРМЕНИ`СТИКА</b> | <b>АРМЕНИ`СТИКА</b> | ||
| − | |||
Версия от 02:14, 20 май 2013
АРМАСНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Годеник. Армасник ми е далеко, / три дни хода да пойдет, / три дни да дойде. Нар. пес, Ал.Дювернуа, СБЯI, 36.
АРМАСНИЦА ж. Диал. Годеница. Ар-маса са дилбер лудо, / надалеко през три го-ри, / •• / Не си знае армасница. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 45. Мале, мила мале, / язе ке си умра, младо и зелено. / Иди, викай, мале, / моята армасница, /Яна, бела Яна. Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯ I, 36.
АРМАСУВАМ, -аш, несв/, армасам, -аш, св., прех. Диал. Армасвам; армосвам. армасувам се, армасам се страд. АРМАСУВАМ СЕ несв.\ армасам се, св., непрех. Диал. Армасвам се; армосвам се.
АРМАСУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от армасувам и от армасувам се; армасва-не.
АРМАТОЛ м. Истор. През турското робство — гръцки бунтовник. Измъчван от раната си — .. — началникът подобно на старите арматоли помолил да му отсекат главата, за да не попадне жив в ръцете на турците. Д. Талев, ГЧ, 56.
— От гр. ἀρματολς.
АРМАТУРА ж. 1. Стоманени пръти, железа, от които се прави скелетът на сто-маненобетонните конструкции; армировка. Те монтираха 18 тона бетонно желязо, направиха сложна арматура. ОФ, 1958, бр. 4395, 1. С бързи движения те [арматуристи-те] плетат арматурата върху корубата на кофража. Стр, 1958, бр. 51, 1.
2. Техн. Съвкупност от прибори, устройства (термометри, манометри, клапани и др.) към машина, апарат, съоръжение и под., предназначени да осигурят нормална и безопасна работа. Командна арматура. Предпазна арматура. Регистрираща арматура.
3. Изк. Украса от оръжие и доспехи на стена.
’4. Муз. Съвкупност от знаци за алтерация (бемоли или диези), написани в началото на петолинието при ключа.
— Лат. armatura ’въоръжение’.
АРМАТУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. 1. Който е част от арматура (в 1, 2 и 4 знач.). Арматурен прибор. Арматурно устройство. Арматурен цех. Арматурни части. Арматурна мрежа. Арматурни конструкции. Арматурни знаци. 2. Който е предназначен за арматура (в 1 ,знач.). Миналия месец стана ясно, че новото арматурно желязо, което ни изпращат, е. с по-малка якост. Трябваше.., или пък да се направи опит за преизчисление и за запазване на същата дебелина на стълбовете 1Ь прилагане на по-гъста армировка. К. Топалов, СТ, 144.
АРМАТУРИ`СТ м. Техн. Строителен ра-ботник-специалист, който прави, монтира армировки, стоманенобетонни арматури. На високата [доменна] пещ се качиха армату-ристите. . , те монтираха 18 тона бетонно желязо, направиха сложна арматура. ОФ, 1958, бр. 4395, 1.
армасник
АРМАТУРИ`СТКА ж. Техн. Жена арма-турист.
АРМАТУРИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Техн. Прил. от арматурист. Арматуристка бригада.
АРМЕЕВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от армея (в 1 знач); армеен. Всички чакаха нещо, с лъжици в ръка, нетърпеливо фърляй-ки погледи към знаменития саламурев нектар, излязъл из армеевата каца на баба Цвета. Ив.Вазов, Съч. XII, 53. Армеев сок. О Армеева чорба. Сок от кисело зеле; армеена чорба, армея. Той заграба от армеевата чорба първа лъжица, втора, третя. Ив. Вазов, Съч. XII, 54.
АРМЕЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Армеев. Армеен сок.
О Армеена чорба. Армеева чорба; армея.
— Миличко — рекла, — имате ли у вас зелев сок?.. —Армея — рекла, — армея, армеена чорба имате ли в къщи? Чудомир, Избр. пр, 82.
АРМЕЕЦ, мн. -ейци, м. Военнослужещ в армията. Първата обиколка беше през 1945 и оттогава досега в тази голяма проява участвуваха хиляди пионери,.., служащи и армейци. ВН, 1960, бр.2860, 3.
— Рус. армеец.
АРМЕЙНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дървен съд за приготвяне на кисело зеле. До Априлското въстание в Габрово работели около 50 струга и произвеждали кутели (за храна на деца), армейници (за кисело зеле). Ив. Коларов, Е, 9.
АРМЕЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до армия и армеец или е свързан с армия или армеец. Армейски бойни действия. Армейски маневри. Армейски вестник.
О Армейски генерал. Воен. Висше звание на генерал, по-високо от генерал-полков-ник.
— От рус. армейский.
АРМЕНЕЦ, мн. -нци, м. Лице от основното население на Армения. Имаше от всички народности по широката турска царщина — българи, гърци, .. , евреи, цигани, арменци. Д. Талев, ПК, 305.
— Друга (диал.) форма: е р м е н е ц.
АРМЕНИК, мн. няма, м. Диал. Родилна треска; арменки, лахусни.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АРМЕНИН, мн. армени, м. Остар. Арменец.
АРМЕНИ`СТ м. Специалист по арменис-тика.
АРМЕНИ`СТИКА, мн. няма, ж. 1. Съв
413
АРМЕНИ`СТИКА
