Page:RBE Tom1.djvu/1034

бърни, / че щем минем през Кара орман. / Кара орман буян играйет. Нар. пес., СбНУ

1, 255.

---

БУЯТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Буен. А пак свитите му, дълги, чърни и буяти вежди,.., показваха неговата представителност, дързновеност и решителност. К. Шапкарев, МЖБМ, 44.

---

БУЯЯ, -яеш, мин. св. -уях, несв., непрех. Остар. и диал. 1. Избуявам. Буяха такива гъсти диви бурени, в които човек стъпваше предпазливо. К. Калчев, ЖП, 169. По това поле бяха буяли само царевици, бяха се люшкали жита. Ст. Даскалов, СЛ, 167.

2. Буйствам. Маджарите откак буяха доста время по Западна Европа, заседнаха в тая страна, която по тя$но имя ся нарече Маджарско или Унгария. И. Груев, УЗ, 112.

---

БЪБЛА ж. Диал. Жена, която заеква, пелтечи, бъбли.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

---

БЪБЛЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бъбля. Из безбройните пък стаи от двете страни на салона се доземаха крехки въздишки и бъбления на деца. А. Страшимиров, А, 74. Полека-лека приказките и разговорите на възрастните се превръщат в един невнятен за мен сладът ромон, като тихо бъблене на пенлива вадичка. Т. Влайков, ПР I, 6.

---

БЪБЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който бъбли, говори неясно или пелтечи. Бъбливо дете. Бъблив старец.

2. За река, поток — който издава тих, равномерен и еднообразен шум, който тихо бълбука. Животворящата и бъблива селска речица,.., от ден на ден почва чувствително да намалява и да съхне. Елин Пелин, Съч. I, 166.

---

БЪБЛИ`ВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Бъбривец.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.

---

БЪБЛИ`ВИЦА ж. Диал. Бъбрива жена; бъбрица.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

---

БЪБЛЬО, -то, мн. -вци, м. Диал.

1. Мъж, който заеква, пелтечи; пелтек.

2. Бъбривец.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

---

БЪБЛЯ, -еш, и — иш, мин. св. бъблах и бъблих, несв. Прех. 1. Говоря на тих глас, неясно, неразбрано; мърморя, мрънкам, бъбря. Може да си иде отнякъде, от друг път, бъбле смутено войникът. Ив. Вазов, Съч. VI, 128. В това време болният замър-да и забълнува. Докторът ми скимна да слушам. Карнов с отворени очи,.., бъблеше нещо несвясно със своите устни. Ив. Вазов, Съч. VII, 185.

2. Диал. Говоря със запъване; заеквам, пел-теча. — Ох, почернихте ме! — бъблеше Ангелина отмаляла от плач’, — Мале, кажи им, мамичке, мъртва ще ме утре венчеят те\ А. Страшимиров, ЕД, 169. 3. Непрех. За река, поток и др. — тека, като издавам тих еднообразен, равномерен шум без прекъсване; бълболя, бълбукам, бълбо-тя, бълбоча. В дерето бъблеше малка рекичка. бъбля се страд. от бъбля в 1 и 2 знач.

---

БЪБНА, -еш, мин св. -ах, несв. Диал. Набъбвам.

---

БЪБНЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бъбна; набъбване.

---

БЪБРЕЖ м. Рядко. Бъбрене. Дори и непрестанният бъбреж на вуйна не можа да ни разсее. Ем. Робов, СбСт, 173.

---

БЪБРЕК, мн. -ци и (остар.) бъбрег, мн. -зи, след числ. -ка, м. 1. Анатом. Чифтен орган у човека и гръбначните животни, разположен от двете страни на гръбначния стълб, чрез който се отделя урината от кръвта. Десен и ляв бъбрек. А Имам камък в левия бъбрек.

2. Само мн. Разг. Този орган на някои домашни животни, употребяван за храна. Купих телешки бъбреци и ще приготвя come.

3. Само мн. Ястие, приготвено от такъв орган. Задушени телешки бъбреци. А Свински бъбреци на скара. / / Разг. Отделна порция от това ястие. Поръчах си бъбреци.

О Бял бъбрек. Разг. Овнешки тестикул като закуска на скара. Дако окачи шапката си, седна и викна на момчето: — Митко, шишенце бяло и тури нещо на скарата: бял бъбрек и котлетче. Г. Райчев, ЗК, 24. Плаващ бъбрек. Мед. Бъбрек, който се е изместил от нормалното си положение. > Плувам (живея) като бъбрек в лой. Разг. Живея богато, в охолство.

— Първобълг. — Други (диал.) форми: бубрек, буб-рег.

---

БЪБРЕКОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има вид, форма на бъбрек. Еле-ниното езеро има бъбрековидна форма и е разположено зад циркусен праг на около 2500 м н. в. М. Гловня и др., Р, 60. В едно бъбрековидно алуминиево канче,.., накълцаха кисело зеле. Б. Априлов, СбСт, 195.

---

БЪБРЕНЕ ср. Отгл. същ. от бъбря; бъбреж. — Ех, що ми трябваше да им казвам, че съм го видял! — мислеше Стъргача, но беше вече късно да поправи грешката си. Сега едва той разбра каква беда може да докара на другаря си с много бъбрене. Ем. Коралов, ДП, 154. Почувствува [Димо] милост към другаря си, загледа го в засъхналите устни и заследи несвестното му бъбрене. К. Петканов, МЗК, 101. Филип сви рамене — разговорът се бе превърнал в светско бъбрене и трябваше да му се тури край. Ем. Манов, БГ, 80. Покрай мен,.., криволичи бистра вада.. Нейното променливо бъб