БУШУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Обикн. за вятър, буря, море, огън и под. — проявявам се, духам, вълнувам се, горя с голяма разрушителна сила, буйно; разразявам се. Вятърът неудържимо бушува из полето. Елин Пелин, Съч. III, 80. След като бушува няколко дни и нощи, бурята утихна. М. Марчевски, МП, 167. Там, дето белият Егей / бушува, плиска се и стене, / потомците на Прометей / на остров див са заточени. О. Орлинов, П, 9. Реката почва да бушува, руши бреговете, отнася язовете, разрушава каналите. Л. Мелнишки, ПП, 49-50. Пожарът бушуваше. Горяха трите камари слама. Ст. Марков, ДБ, 243. • Обр. А в същото време в нея ту бушуваше буря, ту мисълта й с едно страшно спокойствие решаваше съдбата на бея и нейната собствена* съдба. Д. Талев, И, 431. Цялото му лице изглежда смачкано, сдиплено, .. И върху това лице горяха очите. Зъл, пламтящ огън бушуваше в тях. А. Гуляшки, МТС, 61.
2. Прен. За чувства, страсти и под. — проявявам се с много голяма сила, бурно. В лятната нощ, учуден и щастлив, той се запътил към дома си. А не му се искало да се прибере. Много чувства бушували в развълнуваното му сърце. Ст. Грудев, ББ, 8. Бойчански си тръгна за вкъщи сам. Злоба бушуваше в гърдите му. И. Петров, MB, 45. Моята ярост бушуваше: аз вдигнах ръка и зананасях един след друг тежки удари: след няколко мига — той лежеше труп в краката ми. Г. Райчев, Избр. съч. II, 151. По скулите и страните на дядо Вълю течеше пот, в душата му бушуваше страшна борба, .., безнадеждно отчаяние. Тия хора всичко знаят. Л. Стоянов, Б, 187.
3. Прен. За война, революция, сражение и под. — проявявам се с голяма сила, намирам се в разгара си. Първата световна война вече бушуваше по цяла Европа. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 48. Едва след като позицията бе напълно готова, той съзна, че сражението при гарата вече бушуваше в пълен разгар. Д. Димов, Т, 582. Дмитерко говори за всеки ход на епичната борба, сочи ни отделни точки в широката равнина, където са бушували боевете. Н. Фурнаджиев, МП, 54.
4. Диал. Лудувам, викам силно, буйствам (Н. Геров, РБЯ). Пияница бушува в кръчмата. Ст. Младенов, БТР I, 234.
БУЮ`Р и БУЮ`РУН частица. Простонар. 1. За учтива подкана към някого при посещение или при почерпване; заповядай. Обърна [Прокурорът Сефалиев] тлъсто, червено лице към Косатева. След като го погледа известно време, .. рече: — Здрасти! .. — Буюр, — рече той, като облегна колосания си гръб настрана… — Чай? Кафе? — попита Сефалиев. Д. Немиров, Д №9, 5. Хайде буюрун — рече кехаята и седна на мястото си. Ц. Гинчев, ГК, 73. Той ме посрещна с теманета, с чест: — Буюрун! Как се сбърка тоз път, брей, да се отбиеш тук. Д. Подвързачов, Б, 109.
2. За изразяване на готовност да се услужи някому с нещо; моля, заповядай. А после Исмаил плесна с ръце и дойдоха трима млади овчари, .., та коленичиха пред него и рекоха: — Буюр, бей. И той повели да изнесат стол за бабата, шепи стафиди и портокал за детето. А. Дончев, BP, 95.
— Тур. buyur. — Други форми: бу`йрум и бую`рум.
БУЮРДИ`САМ. Вж. буюрдисвам.
БУЮРДИ`СВАМ, -аш, несв.; буюрди`сам, -аш, св., непрех. 1. Остар., сега простонар. Заповядвам, нареждам, повелявам, разпореждам. Тук [в Диарбекир] кюрдите са царе и ни гледат като свои роби. На робите — роби сме. Тежко е по-прост от тебе да ти буюрдисва. Хр. Бръзицов, НЦ 154. Аз не ща да зная никого. На таз къща вергията аз плащам, аз буюрдисвам. Д. Войников, КЦ, 51. Цар Мурат не може да ми съди, / да ми съди, да ми боюрдисва. / Аз ша правя какото съм правил, / какото съм правил по-изпряди. Нар. пес., СбНУ XXVI, 146.
2. Диал. Владея (Н. Геров, РБЯ).
— От тур. buyurmak.
БУЮРДИ`СВАНЕ ср. Остар., сега простонар. Отгл. същ. от буюрдисвам.
БУЮРУЛТИ`Я ж. Остар. 1. По време на турското робство — официална заповед в писмена форма, издадена от висш държавен служител, или от висше държавно учреждение. Високата порта издала буюрултия до Патриаршията да свика събор, който да уреди положението на православните църкви в Империята. Хр. Бръзицов, НЦ, 97. Днес ще да бъде издадена буюрултия, за да са положи в действие ферманът. С. 1872, бр. 34, 269.
2. По време на турското робство — официален документ, с който се разрешава на някого да отиде някъде или да се занимава с работите си.
— От тур. buyurutu. — Друга форма: буюрунти`я.
БУЮ`РУН. Вж. буюр.
БУЯ`, -уи`ш, мин. св. -уи`х, несв., непрех. Диал. Буяя. Доде е млад човек буи. СбНУ XIV 191.
БУЯДА`К, мн. -ци, м. Диал. Събир. Много гъста и избуяла растителност на едно обикн. запустяло място. Един кошер имаха те, .., но си го гледаха и него като жив човек. Туряше му водица пред вратцата, изтесваше буядаците наоколо. Ст. Даскалов, СД, 196. В полето се виждаше гъст буядак.
— Други форми: буеда`к, буета`к.
БУЯ`ЕНЕ, мн. -ия, ср. Остар и диал. Отгл. същ. от буяя.
БУЯ`Н м. Диал. Буйно, тропливо хоро, което се играе през великите пости. — Я дай ми, мамо, дебели гримни, / да си излейе на бивлите / ситни синджири, жегли сребърни,
