Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1029“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
<b>БУХТЯ</b><sup>1</sup>, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>прич. мин. св. деят.</i> бухтял, -а, -о, <i>мн.</i> бухтели, <i>несв., непрех.</i> 1. За бухал — издавам характерни глухи звукове буху“. бухам<sup>1</sup>, бухукам. <i>Навред е глуха тишина. / И само бухал, скрит във някой срутина / сегиз-тогиз бухти.</i> П. П. Славейков, Бсб 1897, кн. 3, 238. 2. <i>Разг.</i> Кашлям глухо, задавено, дрезгаво и продължително; бухам<sup>1</sup>, бухкам<sup>1</sup>, бухукам. <i>Вечер, когато си легнат да спят,.., синките захващат да кашлят наред,.. Разбира се, най-много и силно бухтят простудените малки чирачета.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 67. | <b>БУХТЯ</b><sup>1</sup>, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>прич. мин. св. деят.</i> бухтял, -а, -о, <i>мн.</i> бухтели, <i>несв., непрех.</i> 1. За бухал — издавам характерни глухи звукове буху“. бухам<sup>1</sup>, бухукам. <i>Навред е глуха тишина. / И само бухал, скрит във някой срутина / сегиз-тогиз бухти.</i> П. П. Славейков, Бсб 1897, кн. 3, 238. 2. <i>Разг.</i> Кашлям глухо, задавено, дрезгаво и продължително; бухам<sup>1</sup>, бухкам<sup>1</sup>, бухукам. <i>Вечер, когато си легнат да спят,.., синките захващат да кашлят наред,.. Разбира се, най-много и силно бухтят простудените малки чирачета.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 67. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУХТЯ</b><sup>2</sup>, -йш, <i>мин. св. -Ах, прич. мин. св. деят.</i> бухтял, -а, -о, <i>мн.</i> бухтели, <i>несв. непрех. Разг.</i> Издавам глухи, тътнещи звукове, глух, тътнещ шум; буботя, буча, бушувам. <i>Той | + | <b>БУХТЯ</b><sup>2</sup>, -йш, <i>мин. св. -Ах, прич. мин. св. деят.</i> бухтял, -а, -о, <i>мн.</i> бухтели, <i>несв. непрех. Разг.</i> Издавам глухи, тътнещи звукове, глух, тътнещ шум; буботя, буча, бушувам. <i>Той [пламъкът] си играеше в синия простор, делеше се, цепеше се, превиваше се като змей, съединяваше алените си езици и бухтеше като някое фантастическо чудовище.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 142. <i>Реката бухти и го носи.</i> Елин Пелин, ЯБ, 75. <i>Вятърът влезваше в пещерята,.. бухтеше из вътрешността и`, като в комин.</i> 3. Стоянов, ЗБВ II, 272. <i>Едната [воденицата] работеше дене и ноще, бухтеше колелото и`, водата се плискаше и шумеше, цялата воденица се тресеше, като че ще се пръсне.</i> И. Йовков, СЛ, 105. <i>Все по-често нощем над селото прелитаха самолети, все по-глухо и тъпо бухтеха оръдията в далечината.</i> П. Вежинов, BP, 236. |
---- | ---- | ||
<b>БУХТЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв. прех. Диал.</i> Удрям силно нещо, като произвеждам | <b>БУХТЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв. прех. Диал.</i> Удрям силно нещо, като произвеждам | ||
Версия от 21:56, 7 декември 2012
БУХНАЛ Вж. бухвам*.
БУХНА2. Вж. бухвам2
БУХНА3. Вж. бухвам3.
БУХНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин св. деят. от бухна3 като прил. 1. За хляб или друго тестено произведение — който е с издута форма след изпичане. На трапезата се появиха варени кокошки, яйца, добруджанска баница. Най ни беше сладък черният бухнал пшеничен хляб. А. Каралийчев, ПГ, 170. Детето закусваше с една препечена бухнала кифла.
2. За коси, косми, пера — които стоят свободно, обемно повдигнати нагоре. Тя още веднъж се погледна в огледалото и преди да отвори, съвсем без нужда опипа бухналата си, наскоро къдрена коса. Ст. Марков, ДБ, 183. А брадата беше дълга и бухнала, докато косата му беше гладко причесана, със слепнали близо един до друг косми. А. Дончев, СВС, 62. Не се виждаше жива душа. Само две врабчета с бухнала перушина се къпеха в топлата пепел на мекия коларски път. 3. Сребров, Избр. разк. 48.
3. Който е издут, издаден навън, на вид пълен с въздух. Аз искам тогава да ми направиш рокля от атлас с големи сини пера,.., с бухнали фалбала и скъпа гарнитура. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 43. Бухнали ръкави. Бухнала пола.
БУХНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бухна3 в 3 и 4 знач. като прил. Бухнал, бухкав. Трескаво, като крадец, тя измъкна от долапа в стаята на старата Кукеница един бухнат хляб, две буци сирене, луканка. П. Славински, ПЗ, 152. Жената носеше голф и само бухнатата й коса я отличаваше от силуетите на мъжете. Д. Димов, Т, 413. Очите му бяха живи, горящи и тъй черни и влажни, че приличаха на две едри трънки под бухнатите вежди. Ст. Загорчинов, ДП, 215. Бухнати ръкави.
БУХТА1 ж. Бухнал пържен тестен сладкиш; поничка.
— От рум. bucata ’къшей хляб’.
БУХТА2 ж. Мор. Малък, добре защитен от ветровете залив в океан, море или езеро. Морето беше сивозелено в бухтите на пристанището. Д. Добревски, БКН, 41. Точно пред носа на кораба остана неголям процент открито море — проливът, през който щяхме да влезем в Мелбърнската бухта. П. Вежинов, ДМ, 27.
— От нем. Bucht през рус. бухта.
БУХТА3 ж. Мор. Бримка на корабно въже. Павел пръв забеляза облака. — Иде шквал — каза той през зъби. — Людмиле, веднага прибери бухтите на фаловете и плътно затвори люка! П. Льочев, ПБП, 67.
— От хол. bogt през рус. бухта.
БУХТЕЖ м. Рядко. Глух, продължителен, тътнещ шум от гърмеж, удряне, сблъскване, падане на нещо; бухтене. Изминаха десетина минути. Цялата околност се изпълни с пукот. Изглежда, че селяните се придвижваха към града, защото бухте-жът на ловджийските пушки се отдалечаваше. Ем. Станев, ИК III, 209. У слушах се във воя на вятъра, слян с бухтежа на водопадите. Ив. Вазов, Съч. XVII, 93.
БУХТЕНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухтя1; бухане1, бухукане.
БУХТЕНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухтя2; бухтеж. Някъде в далечината от-време на реме се обаждаше с глухо бухтене съветската тежка артилерия. П. Вежинов, BP, 126. Най-после едно бухтене на вода, която пада отвисоко, проби другите шумотевици и достигна до слуха му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 18.
БУХТЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухтя; бъхтене.
БУХТЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бухтене. От време на време откъм Родопите, бухтението на топовни гърмежи са слушаше, които ехтеха, като че да са хвърлеха под земята. 3. Стоянов, ЗБВ И, 147.
БУХТЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бухтене, бъхтене.
БУХТЯ1, -йш, мин. св. -йх, прич. мин. св. деят. бухтял, -а, -о, мн. бухтели, несв., непрех. 1. За бухал — издавам характерни глухи звукове буху“. бухам1, бухукам. Навред е глуха тишина. / И само бухал, скрит във някой срутина / сегиз-тогиз бухти. П. П. Славейков, Бсб 1897, кн. 3, 238. 2. Разг. Кашлям глухо, задавено, дрезгаво и продължително; бухам1, бухкам1, бухукам. Вечер, когато си легнат да спят,.., синките захващат да кашлят наред,.. Разбира се, най-много и силно бухтят простудените малки чирачета. 3. Стоянов, ЗБВ I, 67.
БУХТЯ2, -йш, мин. св. -Ах, прич. мин. св. деят. бухтял, -а, -о, мн. бухтели, несв. непрех. Разг. Издавам глухи, тътнещи звукове, глух, тътнещ шум; буботя, буча, бушувам. Той [пламъкът] си играеше в синия простор, делеше се, цепеше се, превиваше се като змей, съединяваше алените си езици и бухтеше като някое фантастическо чудовище. Ив. Вазов, Съч. VII, 142. Реката бухти и го носи. Елин Пелин, ЯБ, 75. Вятърът влезваше в пещерята,.. бухтеше из вътрешността и`, като в комин. 3. Стоянов, ЗБВ II, 272. Едната [воденицата] работеше дене и ноще, бухтеше колелото и`, водата се плискаше и шумеше, цялата воденица се тресеше, като че ще се пръсне. И. Йовков, СЛ, 105. Все по-често нощем над селото прелитаха самолети, все по-глухо и тъпо бухтеха оръдията в далечината. П. Вежинов, BP, 236.
БУХТЯ, -иш, мин. св. -их, несв. прех. Диал. Удрям силно нещо, като произвеждам
