Page:RBE Tom1.djvu/257

прил. Книж. Който предизвиква адмирации, възхищение. _От лат. admirativus.

АДМИРАЦИЯ ж. Книж. Възхищение, възторжено одобрение с израз на почит. Симпатиите не закъсняха да го окръжат от всички страни и да създадат около писателя една атмосфера на обич и адмирация. Б. Митов, СбАСЕП, 43.

_От лат. admiratio през фр. admiration.

АДМИРИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Изразявам възхищение и възторжено одобрение към някого или нещо. Адмирираме и издателство „Хемус“, в лицето на неговите ръководители, за повече от навременния и високообществен почин да издаде в няколко тома цялото творчество на покойния даровит писател, критик и публицист. Б. Шивачев, Съч. I, 186. Успешната постановка е щастливо координиран на всички тия единични съществени елементи на спектакъла. Такова координиране бе постигнато при Шекспировата комедия и ние го адмирирахме. Р, 1926, бр. 213, 3. адмирирам се страд.

— От лат. admiror.

АДМИРИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от адмирирам и от адмирирам се.

АДНОМИНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Езикозн. Който стои при име, определя име; приименен.

— От лат. adnominalis.

АДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж.

1. Който е от ад или на ад, пъкъл; адски. — Ние пък ще поговорим за скончанието на света и за дървото Елисеево, което четирите реки адови поят. Ст. Загорчинов, ДП, 372.

2. Непоносим, ужасен; адски, пъклен. — Народът наш воюва за своята правда. В мъки адови живее той от векове и неговата правда е света. Д. Талев, ПК, 53.

О Изчадие адово. Книж. Човек с крайно отрицателни качества, прояви; изчадие на ада.

— Ти .. изчадие адово — започна той задавено, — ти, богоненавистни човече, как посмея да посегнеш върху светия кръст! Д. Талев, С II, 182. Като видя похитителя си, попът трепна и го прокле тихичко: — Анатема, изчадие адово! Душата ти нечестива в геена огнена дано потъне! Г. Караславов, Избр. съч. II, 228. Чрево адово. Книж. Много лошо, неизгодно място или положение. — Херцеговците са друго, а ние сме друго; ние се намираме во чрево адово; само да мръднем и ще ни изколят като овци. Ив. Вазов, Съч. XXII, 34.

• АДОНИС м. 1. Митол. Красив младеж, любим на Афродита, когото тя превърнала в цвете, след като бил разкъсан от преобразения на разярен глиган бог Арес. 2. Поет. Изключително, божествено красив младеж.

17 Речник на българския език, т. I

257

адмирация

3. Многогодишно тревисто растение от семейство лютикови с големи красиви жълти или яркочервени цветове, което се среща по каменисти места и се използува в медицината за лекуване на сърдечни заболявания; го-рицвет, слети коса. Adonis vernalis.

— Гр. от собств.

АДОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, -и, прил. В съчет.: Адонически стих. JIumep. В древногръцката поезия — последният стих в сафи-ческа строфа, състоящ се от трисрична и двусрична стъпка — дактил и спондей или дактил и хорей.

— От гр. a6a>via% 'празници в чест на Адонис'.

АДОПТАТ м. Юрид. Лице, адоптирано, осиновено от някого.

— От лат. adoptatus.

АДОПТАТОР м. Юрид. Осиновител.

— Лат. adoptator.

АДОПТАЦИЯ, мн. няма, ж. Юрид. Осиновяване.

— От лат. adoptatio.

АДОПТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Юрид. Който се отнася до адоптация; осиновителен.

АДОПТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Юрид. Извършвам адоптация, осиновявам някого, адоптирам се страд.

АДОПТИ`РАНЕ ср. Юрид. Отгл. същ. от адоптирам и от адоптирам се; осиновяване.

АДОПЦИЯ ж. Юрид. Адоптация.

— От лат. adoptio.

АДРЕНАЛИ`Н, мн. няма, м. 1. Мед. Хормон на надбъбречната жлеза, който регулира кръвообръщението и усилва обмяната на веществата.

2. Лекарство, получавано главно по синтетичен начин, употребявано като подкожни инжекции, капки, мехлем за намаляване на кръвотечението при операции, против остра сърдечна слабост и шок, при пристъп на бронхиална астма и др. Като се инжектира в човек адреналин, повишава се от една страна кръвното налягане, а от друга, повишава се количеството на кръвната захар. ПН, 1935, кн. 8-9, 140.

— От лат. ad 'при'+ renalis ' бъбречен'.

АДРЕНАЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от адреналин. Адреналинов серум.

АДРЕС м. 1. Данни, указание за местонахождението и името на лице, учреждение и др., написани върху плик, телеграма, колет и др., до които се изпращат. Наведен над отделна маса в един ъгъл на архивата, Стоил,. . , пишеше адреси и отхвърляше настрана купища пликове. Д. Калфов, Избр. разк., 255. Той подаде бял надписан плик и си отиде. Комков се наведе до печката и внимателно заразглежда адреса. Там пишеше: „За г-н Илия Комков „. М. Кремен, СС, 19. Н Точното местожителство (улица,

адрес