Page:RBE Tom1.djvu/1072

Избр. пр III, 374. // Бързо, веднага напускам някое място, за да бъда далеч от някаква опасност. Тя го хвана за рамото и тревожно пошепна: — Бягай, ще те арестуват. Бягай още сега, още тази минута. От няколко дни имаше провал, но Стефанов не очакваше разкритията да стигнат до него. X. Русев, ПЗ, 22. — Не бой се, аз не съм убил никого. та да бягам. Елин Пелин, Съч. I, 217. Присви се старият — болнав е той и хил:/ „Вий бягайте, аз ще остана — вика — /ще Легна татък в бадемлика, / па щото Бог даде.“ К. Христов, ЧБ, 18-20. Тя [Йона] беше отворила вече вратата, но чу, че иде някой, и се дръпна навътре. Влезе Галчев. — Къде? Канехте се да бягате ли? И. Йовков, ЧКГ, 198.

2. Разг. Тичам (обикн. без цел, за забава, спорт и др.). Гологлав, само по една аба, Аго се повърщ и се спусна да бяга подир каруците. И. Йовков, АМГ, 23. — Ха, миличък, отскочи до халите да купиш малко паламуд,.., ха на парфюмерията за помада,.. И аз препускам по цял ден, бягам като раздавач от бързата поща и няма ни край, ни конец. Чудомир, Избр. пр, 186. Аз се прехвърлих през плета и с всички сили се втурнах да бягам из простора. Радостен смях издуваше гърдите ми. Д. Немиров, КБМ, кн. 2,

3. — Абата Абата, абата съм забравил там до кладенчето .. — Ти карай, карай, аз ще те настигна — добави той и хукна да бяга в противоположна посока. Г. Белев, ПЕМ, 88. В разредена колона състезателите бягат в леко темпо около игрището. Б. Такев, и др., Б, 10. // Умея да тичам. — Аз бягам по-бързо от теб, можем да се надбягваме, ако искаш.

3. Прен. За превозно средство или река, поток и др. — движа се с голяма бързина. Влакът бягаше през равнината с пълна пара. Д. Ангелов, ЖС, 141. Вън вали сняг,... бяга шейна по утъпкания сняг. К. Калчев, ЖП, 149. Кристални поточета бягаха из моравите и измежду кичестите дъбови горици. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 136. По небето бягаха ниски разпокъсани облаци, но дъжд все още не валеше. П. Вежинов, СО, 155. Синият дим на_и козините се стели надолу и бяга на север. Й. Йовков, Ж, 1945, 75. // Прен. За очи, поглед — бързо се местя от предмет на предмет. Очите й бягаха по върховете на планината и дълго се спираха очаровани в околните красоти. Ив. Вазов, ВМ, 10. Меч-ков мълчеше и погледът му бягаше някъде през прозореца. Д. Кисьов, Щ, 474. // Прен. За време — минавам бързо, неусетно; летя. Нека бяга времето крилато. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951,156.

4. Разг. Отправям се, отивам обикн. с бързане някъде с някаква цел или да работя, да върша, видя нещо. Тя [Босилковата китка], торбичката, и медната свирка бяха единствените познати и скъпи на сърце неща, те му бяха утехата и разумката.. И бягаше при тях Божко, бягаше сутрин, бягаше вечер, гледаше, радваше им се. Ц. Церковски, Съч. III, 184. Майорът бързо взе решение и се обърна. Зад гърба му,.., чакаше с посивяло лице една от свръзките. — Слушай, бягай веднага при поручик Манев и му предай заповед: да не произвежда удара на нож преди с него да се изравнят фланговите роти. П. Вежинов, BP, 263. Дребни земеделци и лозари, те са работен народ, който всеки свободен час бяга по къра да доиз-карва по нещо на нивата или на лозето. Ст. Станчев, HP, 31. В кръчмата на Филипа не се застояваше никой. Ако някой влезеше, купуваше си набързо нещо и бягаше пак на работата си. И. Йовков, ЧКГ, 154-155.

5. Обикн. пов. Отстранявам се, отдръпвам се, махам се. „Хай-й-й, бягайте настрана, мари, да не уплашите кончето!“ Л. Каравелов, Съч. II, 44. — Назад, свини гявурски! Бягайте! Жените се отстраниха. Ив. Вазов, Съч. XI, 6. Моля ви се — довтаса и Ка-теринка Пухлева, — продайте ми тая ръ-кавичка! Давам за нея два жълъда! — Я бягай оттука, че като река: ам! — само на катерички ще ми станеш!.. — изръмжа Вълкан Вълканов и зина. А. Каралийчев, ТР, 21. Канят ли те, яж! Гонят ли те, беж! Погов., Н. Геров, РБЯ I, 94.

6. С предл. о т. Отбягвам някого, страня от някого. Виждаше се, че бяга от хората, заобикаля овчарите, страни от воловарче-тата и орачите. Когато случайно срещнеше някого, той дигашеютдалече глава, гледаше към небето и благославяше. Г. Караславов, СИ, 15. Върнах се във Флоренция, но и там ме посрещнаха враждебно, бягаха от мен като от прокажен... Д. Спростра-нов, С, 170. Понеже бягаше от хората и беше жадна за пълна самота, княгиня Софи`я привикна да прекарва често деня в малката полукръгла стая на кулата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 72. • Обр. Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя. Елин Пелин, Съч. III, 38. — Ах! извика не-щастний старец, — и тук ли не намирам смъртта? Навсякъде ли ще бяга тя от мен? Ето има един час, откак съм стъпил в самодивско жилище, а еще жив! В. Друмев, НФ, 32. Те отново легнаха, като събуха само ботушите си, но сънят бягаше от тях. П. Вежинов, BP, 110.

7. Напускам, оставям родно място, дом, родина и забягвам, обикн. за да се спася от някаква опасност, от нещо неприятно. Всичко, което не можело да понася хомота на робството, бяга оттатък Дунава. Ив. Унджиев, ВЛ, 67. Той Гърдъд, и в тюрмата лежа, и в Румъния бяга. Й. Йовков, ЧКГ, 35. Вързани беха в него дванайсе жълтици;..; скрила му ги бех в едно гърненце в кюнеца при пещта; па като бегахме, кога да додат русите, и те се изгубиха някъде... Т. Влайков, Съч. I, 1925, 55. Ина дяда Добря на унучка-та Милка, казал, че, ако не се съгласи да го