вземе, ще я съсече и ще улови света… И сега хората се изпоплашили и, чини ми се, ще бягат от село. Ц. Гинчев, ГК, 39-40. // Отивам на друго, по-добро място да живея, да работя или оставям, напускам досегашното си място. По-младите майстори и калфи бягат в гайтанджийските фабрики в Габрово и Казанлък. В. Геновска, СГ, 192. Майсторът бил много заядлив и затова работниците бягат от печатницата.
8. Напускам тайно някое място, обикн. където съм бил заставен да бъда; побягвам. — Кога се завърна от Диарбекир? — Искаш да кажеш, кога бега`х? Ив. Вазов, Съч. XXII, 91. Милке, Милке, где си? / Дирят питат — бегали са — / мълва се разнесе… / — Бегали са, ах! — извика / Маньо и се впусна; / коня хвана, възседна го, / силно го препусна. Ц. Церковски, Съч. II, 167. А Лиля пък забравяше се цяла / да слуша вечер дядо си безспир / как бягал млад с брадата побеляла / от заточение в Диарбекир. Бл. Димитрова, Л, 13.
9. Разг. За момиче — приставам на мъж. Галила се с един, бягала дори с него, но баща й я хванал, върнал я и я дал на някакъв ага. Н. Хайтов, ШГ, 21. Майко ле, мила майко ле! / Помина момче дреновче, / .. / Я мене дай ме за него, / ак не, ке бегам по него. Нар. пес. СбБрМ, 391-392.
10. Разг. С предл. от. Отклонявам се без разрешение от служебни задължения, от учебни занятия и под. Накрая дохожда ред и за ония, що са извършили най-тежки престъпления, когато, да кажем, са откраднали нещо или пък са бягали от училище. Т. Влайков, Пр I, 220. Има работнички, които понякога бягат от събрания. △ Бягам от час. // Разг. Обикн. при отриц. с предл. от. Старая се да избегна нещо, което ми е неприятно или от което се страхувам. Левски би могъл спокойно да избегне този ефект, .. Той обаче не бяга от последиците на своята постъпка. Ив. Унджиев, ВЛ, 63. Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта. Ив. Вазов, Съч. VI, 49. — Не, Риза, аз ще ти помагам, но ти трябва да си останеш секретар. В цялата околия по-добър секретар от тебе няма — изведнъж се разпали Бекир. Риза бегло се усмихна и му направи знак да седне до него. — Изглежда, че бягаш от работа, .. — каза Бекир и седна. Б. Несторов, СР, 36. Мнозина бягат и от най-дребната отговорност, не искат да подпишат каква да е разписка, за да не се „разтакават“ след това… Г. Караславов, ПМ, 20.
11. Разг. С предл. по, към. Търся, стремя се да имам или да постигна нещо, към което имам голяма слабост. Че ти не знаеш ли как нашият българин бяга по новото и по чуждото? Ст. Чилингиров, ХНН, 35. Всеки ден у нас едно рало се напуща, един занаятчийски стан опустява, .. Всичко младо и кадърно бяга към служба. Ив. Вазов, Съч. X, 121. Партии ще гони! Кмет ще става! .. Аз ли не работя? Аз ли бягам по партизанство? Й. Йовков, Б, 31-32.
БЯ`ГАМ СЕ несв., непрех. Разг. Обикн. в пов. Отстранявам се, отдръпвам се, махам се. Христо:* Къде ще вървиш! Чакай де! Дончо:* Я се бягай от пътя ми! П. Тодоров, Събр. пр II, 17. Да се бягам аз оттука. Ще се върне Змеят. П. Тодоров, Събр. пр II, 300. Бягай ся от очите ми, проклетнико! П. Тодоров, МГ (превод), 23.
БЯ`ГАМ СИ непрех., несв. Диал. Отивам си, махам се. Кучето я [мечката] чакало долу, на вратата и тая му викнала: „бъргу да си бягаме, пърстенот го зедоф“, и си отишле. Нар. пес., СбКШ, 47. Завел [жена си] ге у гората и ге турне у едно дупно дрво, .., и й замаже очите с восък и си бегал. Нар. прик., СбНУ XLI, 459.
◇ Бяга ми окото у млекото. Диал. За мъж — имам слабост към млади момичета.
Бягам като дявол<а> от тамян. Разг. Бягам като дявол<а> от кръст. Диал. 1. От нещо. Упорито страня от нещо, отбягвам нещо, което ми е неприятно или което не желая да извърша. Да ви видя как ще се разберете с ония дангалаци, мързеливци и хитреци, които знаят само за високи надници да бръщолевят, а от работата бягат като дяволи от тамян. Г. Караславов, Избр. съч. II, 416. 2. От нещо или от някого. Много се страхувам от нещо или от някого и най-старателно го избягвам. — Другарю Камен, виждаш ли тази колибка тук? Тя си има история — започна да разказва Гранит. — До миналата година фашистите бяха влюбени в нея, а сега бягат като дявол от тамян. Лоши спомени им остави тя. К. Ламбрев, СП, 115.
Бягам като опърлен. Диал. Бягам, отбягвам упорито някого или от нещо, защото ми е неприятно или се страхувам.
Бягам от късмета си. Разг. Отказвам се от благоприятен случай. Не бягай от късмета си, човекът е добър, ожени се.
Гузен негонен бяга. Разг. За човек, който сам, неволно с поведението си издава, че е извършил нещо нередно, без околните да знаят или да го подозират за това.
Окото ми бяга на (около) нещо. Разг. Обичам, харесвам, силно желая нещо, стремя се към нещо. Гледала майката свойто дете, / гледала с мъка сурова / как очите му бягали все / на бащата в пищова. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 96. Харесаха му се няколко ниви в „Лъката“, .. В кръчмата му се присмяха .. — Видя в кесията си два гроша и тръгна хорски имот да купува. Пък и от хубаво разбира, все около „Лъката“ му бяга окото. К. Петканов, ОБ, 227.
Пиши` го бега`л (пиши я бега`ла). Простонар. За нещо, за което се вижда, че е окончателно загубено или че няма да стане, да се направи. Със земицата шега няма… — Че тя няма да се загуби, бай Замфире. Най-много да стане обща. — Един вид пиши я бегала. Общата крава
