Избр. пр III, 374. // Бързо, веднага напускам някое място, за да бъда далеч от някаква опасност. Тя го хвана за рамото и тревожно пошепна: — Бягай, ще те арестуват. Бягай още сега, още тази минута. От няколко дни имаше провал, но Стефанов не очакваше разкритията да стигнат до него. X. Русев, ПЗ, 22. — Не бой се, аз не съм убил никого, та да бягам. Елин Пелин, Съч. I, 217. Присви се старият — болнав е той и хил: / „Вий бягайте, аз ще остана — вика — / ще Легна татък в бадемлика, / па щото Бог даде.“ К. Христов, ЧБ, 18-20. Тя [Йона] беше отворила вече вратата, но чу, че иде някой, и се дръпна навътре. Влезе Галчев. — Къде? Канехте се да бягате ли? Й. Йовков, ЧКГ, 198.
2. Разг. Тичам (обикн. без цел, за забава, спорт и др.). Гологлав, само по една аба, Аго се повърна и се спусна да бяга подир каруците. Й. Йовков, АМГ, 23. — Ха, миличък, отскочи до халите да купиш малко паламуд, .., ха на парфюмерията за помада, .. И аз препускам по цял ден, бягам като раздавач от бързата поща и няма ни край, ни конец. Чудомир, Избр. пр, 186. Аз се прехвърлих през плета и с всички сили се втурнах да бягам из простора. Радостен смях издуваше гърдите ми. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 3. — Абата!* Абата, абата съм забравил там до кладенчето .. — Ти карай, карай, аз ще те настигна — добави той и хукна да бяга в противоположна посока. Г. Белев, ПЕМ, 88. В разредена колона състезателите бягат в леко темпо около игрището. Б. Такев, и др., Б, 10. // Умея да тичам. — Аз бягам по-бързо от теб, можем да се надбягваме, ако искаш.
3. Прен. За превозно средство или река, поток и др. — движа се с голяма бързина. Влакът бягаше през равнината с пълна пара. Д. Ангелов, ЖС, 141. Вън вали сняг,… бяга шейна по утъпкания сняг. К. Калчев, ЖП, 149. Кристални поточета бягаха из моравите и измежду кичестите дъбови горици. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 136. По небето бягаха ниски разпокъсани облаци, но дъжд все още не валеше. П. Вежинов, СО, 155. Синият дим на комините се стели надолу и бяга на север. Й. Йовков, Ж, 1945, 75. // Прен. За очи, поглед — бързо се местя от предмет на предмет. Очите й бягаха по върховете на планината и дълго се спираха очаровани в околните красоти. Ив. Вазов, ВМ, 10. Мечков мълчеше и погледът му бягаше някъде през прозореца. Д. Кисьов, Щ, 474. // Прен. За време — минавам бързо, неусетно; летя. Нека бяга времето крилато. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 156.
4. Разг. Отправям се, отивам обикн. с бързане някъде с някаква цел или да работя, да върша, видя нещо. Тя [Босилковата китка], торбичката, и медната свирка бяха единствените познати и скъпи на сърце неща, те му бяха утехата и разумката .. И бягаше при тях Божко, бягаше сутрин, бягаше вечер, гледаше, радваше им се. Ц. Церковски, Съч. III, 184. Майорът бързо взе решение и се обърна. Зад гърба му, .., чакаше с посивяло лице една от свръзките. — Слушай, бягай веднага при поручик Манев и му предай заповед: да не произвежда удара на нож преди с него да се изравнят фланговите роти. П. Вежинов, BP, 263. Дребни земеделци и лозари, те са работен народ, който всеки свободен час бяга по къра да доизкарва по нещо на нивата или на лозето. Ст. Станчев, HP, 31. В кръчмата на Филипа не се застояваше никой. Ако някой влезеше, купуваше си набързо нещо и бягаше пак на работата си. Й. Йовков, ЧКГ, 154-155.
5. Обикн. пов. Отстранявам се, отдръпвам се, махам се. „Хай-й-й, бягайте настрана, мари, да не уплашите кончето!“ Л. Каравелов, Съч. II, 44. — Назад, свини гявурски! Бягайте! Жените се отстраниха. Ив. Вазов, Съч. XI, 6. Моля ви се — довтаса и Катеринка Пухлева, — продайте ми тая ръкавичка! Давам за нея два жълъда! — Я бягай оттука, че като река: ам! — само на катерички ще ми станеш! .. — изръмжа Вълкан Вълканов и зина. А. Каралийчев, ТР, 21. Канят ли те, яж! Гонят ли те, беж! Погов., Н. Геров, РБЯ I, 94.
6. С предл. от. Отбягвам някого, страня от някого. Виждаше се, че бяга от хората, заобикаля овчарите, страни от воловарчетата и орачите. Когато случайно срещнеше някого, той дигаше отдалече глава, гледаше към небето и благославяше. Г. Караславов, СИ, 15. Върнах се във Флоренция, но и там ме посрещнаха враждебно, бягаха от мен като от прокажен… Д. Спространов, С, 170. Понеже бягаше от хората и беше жадна за пълна самота, княгиня Софи`я привикна да прекарва често деня в малката полукръгла стая на кулата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 72. • Обр. Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя. Елин Пелин, Съч. III, 38. — Ах! извика нещастний старец, — и тук ли не намирам смъртта? Навсякъде ли ще бяга тя от мен? Ето има един час, откак съм стъпил в самодивско жилище, а еще жив! В. Друмев, НФ, 32. Те отново легнаха, като събуха само ботушите си, но сънят бягаше от тях. П. Вежинов, BP, 110.
7. Напускам, оставям родно място, дом, родина и забягвам, обикн. за да се спася от някаква опасност, от нещо неприятно. Всичко, което не можело да понася хомота на робството, бяга оттатък Дунава. Ив. Унджиев, ВЛ, 67. Той Гърдьо, и в тюрмата лежа, и в Румъния бяга. Й. Йовков, ЧКГ, 35. Вързани беха в него дванайсе жълтици; ..; скрила му ги бех в едно гърненце в кюнеца при пещта; па като бегахме, кога да додат русите, и те се изгубиха някъде… Т. Влайков, Съч. I, 1925, 55. И на дяда Добря на унучката Милка, казал, че, ако не се съгласи да го
