Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/921“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 11: | Ред 11: | ||
— Тур. bohga. | — Тур. bohga. | ||
---- | ---- | ||
− | БОХЧАЛЪК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> 1. Дар, вързан в бохча, който се дава при годеж, сватба или кръщавка. — <i>Линич-ке, не ги ли виждаш, прости хорица... Дари ги само по една възглавница.. Защо ще хабиш копринените бохчалъци.</i> М. Грубешлиева, ПП, 230. <i>Дарове съм натъкала — /.. / пъстри кърпи за сватбари, / тънки ризи за роднини, / бохчалъци за най-близки.</i> Ел. Багряна, ВС, 32. | + | <b>БОХЧАЛЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> 1. Дар, вързан в бохча, който се дава при годеж, сватба или кръщавка. — <i>Линич-ке, не ги ли виждаш, прости хорица... Дари ги само по една възглавница.. Защо ще хабиш копринените бохчалъци.</i> М. Грубешлиева, ПП, 230. <i>Дарове съм натъкала — /.. / пъстри кърпи за сватбари, / тънки ризи за роднини, / бохчалъци за най-близки.</i> Ел. Багряна, ВС, 32. |
2. Бохча (във 2 и 3 знач.). <i>Една вечер приготвихме малко багаж, наслагахме го в два бохчалъка и на сутринта тръгнах пеш през турско усое за гара Земен.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 120. <i>Надойдат сватове от съсеони-те села и устроят обща трапеза. Разпрострат бохчалъците, нарязват погачите, почерпят се с джанкова или сливова ракий-ка и почват да ядат.</i> Кр. Григоров, ТГ, 9. | 2. Бохча (във 2 и 3 знач.). <i>Една вечер приготвихме малко багаж, наслагахме го в два бохчалъка и на сутринта тръгнах пеш през турско усое за гара Земен.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 120. <i>Надойдат сватове от съсеони-те села и устроят обща трапеза. Разпрострат бохчалъците, нарязват погачите, почерпят се с джанкова или сливова ракий-ка и почват да ядат.</i> Кр. Григоров, ТГ, 9. | ||
Ред 17: | Ред 17: | ||
— Тур. boh<;alik. | — Тур. boh<;alik. | ||
---- | ---- | ||
− | БОХЧИЦА <i>ж. Умал. от</i> бохча (в 1, 2 и 3 знач.); бохчичка. <i>Една неделя тя си облече новата рокля, прибра си нещата в бох-чица, приближи до него и издума: — Ще си ида.</i> И. Гешев, ВТ, 82. <i>Дошъл кондукторът и казал на жените да си прибират бохчици-те и торбиците...</i> О. Василев, ЖБ, 328. | + | <b>БОХЧИЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> бохча (в 1, 2 и 3 знач.); бохчичка. <i>Една неделя тя си облече новата рокля, прибра си нещата в бох-чица, приближи до него и издума: — Ще си ида.</i> И. Гешев, ВТ, 82. <i>Дошъл кондукторът и казал на жените да си прибират бохчици-те и торбиците...</i> О. Василев, ЖБ, 328. |
---- | ---- | ||
− | БОХЧАЛЪК | + | <b>БОХЧАЛЪК</b> |
<i>— Откъде е това? — попита той, като свали каскета си и огледа масата с разгънатата на нея бохчица.П.</i> Славински, ПЗ, 158. | <i>— Откъде е това? — попита той, като свали каскета си и огледа масата с разгънатата на нея бохчица.П.</i> Славински, ПЗ, 158. | ||
---- | ---- | ||
− | БОХЧИЧКА <i>ж. Умал. от</i> бохча (в 1, 2 и 3 знач.); бохчица. — <i>А как дойде Тошка? Дойде гола като тояга, с една фустанела на гърба си и с една бохчичка в ръката.</i> Г. Караславов, Тат., 45. <i>Наслагахме багажа в шарена бохчичка, а баницата прерязахме на две големи парчета,., сложихме ги в дървено куфарче като войнишките и тръгнах на път.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 125. | + | <b>БОХЧИЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> бохча (в 1, 2 и 3 знач.); бохчица. — <i>А как дойде Тошка? Дойде гола като тояга, с една фустанела на гърба си и с една бохчичка в ръката.</i> Г. Караславов, Тат., 45. <i>Наслагахме багажа в шарена бохчичка, а баницата прерязахме на две големи парчета,., сложихме ги в дървено куфарче като войнишките и тръгнах на път.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 125. |
---- | ---- | ||
− | БОЦ <i>междум.</i> 1. Възклицание, което придружава бодването с пръст при игра с малко дете. <i>Въкрил дигна показалеца си.</i> | + | <b>БОЦ</b> <i>междум.</i> 1. Възклицание, което придружава бодването с пръст при игра с малко дете. <i>Въкрил дигна показалеца си.</i> |
<i>— Боц! — насочи го той към гърдичките му</i> [на детето],.. — <i>Боц!</i> Г. Караславов, ОХ 1П, 415. <i>Детето се заслуша, присви устнич-ки и ха да заплаче! Директорът скочи и се наведе над него. — Гу, гу, гу! — потърка го с косматия си пръст по брадичката той и му се усмихна. — Боц, боц, боц, ревлъо!</i> Кл. Цачев, В, 33. <i>Дай боц!</i> | <i>— Боц! — насочи го той към гърдичките му</i> [на детето],.. — <i>Боц!</i> Г. Караславов, ОХ 1П, 415. <i>Детето се заслуша, присви устнич-ки и ха да заплаче! Директорът скочи и се наведе над него. — Гу, гу, гу! — потърка го с косматия си пръст по брадичката той и му се усмихна. — Боц, боц, боц, ревлъо!</i> Кл. Цачев, В, 33. <i>Дай боц!</i> | ||
Ред 31: | Ред 31: | ||
2. В сказ. функция. <i>Разг.</i> Боцвам, боцна. А <i>жените с два пръста държат вилиците и току — боц, набодат някаква троха и бав-но-бавно я поднасят към наплесканите с червило устни.</i> Д. Кисьов, Щ, 25. | 2. В сказ. функция. <i>Разг.</i> Боцвам, боцна. А <i>жените с два пръста държат вилиците и току — боц, набодат някаква троха и бав-но-бавно я поднасят към наплесканите с червило устни.</i> Д. Кисьов, Щ, 25. | ||
---- | ---- | ||
− | БОЦА <i>ж. Диал.</i> 1. Стъклен съд за вино и ракия. <i>Когато превърза натъртеното с лука, той пак погледна към поли`цата. Нямаше лъжа, нямаше измама... Там се чернееха седем боци ракия.</i> Хр. Пелитев, ХО, 66. <i>Там, при слабата светлост от звездите, закусихме печено агнешко месо и пихме добро червено вино от голямата боца бинлик.</i> Св. Миларов, СЦТ, 230. | + | <b>БОЦА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Стъклен съд за вино и ракия. <i>Когато превърза натъртеното с лука, той пак погледна към поли`цата. Нямаше лъжа, нямаше измама... Там се чернееха седем боци ракия.</i> Хр. Пелитев, ХО, 66. <i>Там, при слабата светлост от звездите, закусихме печено агнешко месо и пихме добро червено вино от голямата боца бинлик.</i> Св. Миларов, СЦТ, 230. |
2. Ведро за мляко; бота. | 2. Ведро за мляко; бота. | ||
Ред 39: | Ред 39: | ||
— От ит. bozza през гр. ^тиотста ’дамаджана, ведро’. | — От ит. bozza през гр. ^тиотста ’дамаджана, ведро’. | ||
---- | ---- | ||
− | БОЦАМ, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Бода. БОЦВАМ, -аш, <i>несв.;</i> боцна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> боцнат, <i>св., прех.</i> Бодвам. <i>Електрическата игла я боцваше и като свърделче изваждаше косъмче по косъмче от лицето и`.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 324. боцвам се, боцна се <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> | + | <b>БОЦАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Бода. БОЦВАМ, -аш, <i>несв.;</i> боцна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> боцнат, <i>св., прех.</i> Бодвам. <i>Електрическата игла я боцваше и като свърделче изваждаше косъмче по косъмче от лицето и`.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 324. боцвам се, боцна се <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> |
---- | ---- | ||
− | БОЦВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> боцвам <i>и от</i> боцвам се; бодване. <i>Не усетих болката от боцването на иглата.</i> Кл. Цачев, СШ, 143. | + | <b>БОЦВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> боцвам <i>и от</i> боцвам се; бодване. <i>Не усетих болката от боцването на иглата.</i> Кл. Цачев, СШ, 143. |
---- | ---- | ||
− | БОЦКА<sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Бозка, цицка. <i>Боцки на свиня.</i> | + | <b>БОЦКА</b><sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Бозка, цицка. <i>Боцки на свиня.</i> |
— От Вл. Георгиев и др. Български етимологичен речник, 1971. | — От Вл. Георгиев и др. Български етимологичен речник, 1971. | ||
---- | ---- | ||
− | БОЦКА<sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> 1. Заострена метална или дървена част на остен. <i>При снощния им разговор той</i> [Стоян] <i>каза на жена си: — Ти си като камшик зад гърба ми. Остен с дълга боцка, и само ме ръгаш в хълбоците.</i> Д. Талев, ЖС, 107-108. | + | <b>БОЦКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> 1. Заострена метална или дървена част на остен. <i>При снощния им разговор той</i> [Стоян] <i>каза на жена си: — Ти си като камшик зад гърба ми. Остен с дълга боцка, и само ме ръгаш в хълбоците.</i> Д. Талев, ЖС, 107-108. |
---- | ---- | ||
− | БОЦКА<sup>2</sup> | + | <b>БОЦКА</b><sup>2</sup> |
Версия от 19:14, 5 декември 2012
— типично добруджанско точено .. Тавата беше вързана в чиста бяла бохча. СбАСЕП, 323. Тя уви питката в тъща бохча, поизт-рита, но изпрана и чиста. И. Радичков, ВН, 131.
3. Диал. Покривка за маса. На прозореца, пред кафеза, бяха наредени консервени кутии с цветя. Под прозореца — маса, покрита с домоткана бохча на малки бяло-сини квадратчета. Б. Несторов, АР, 53. Обедът готов. Минуват в обедната стая и сядат около трапезата.. — Ах, пардон, извинете, оцапах ви бохчата... Ал. Константинов, БГ, 45. Те отиваха да опитват дали питието е достатъчно изстинало и може ли вече да се седне турски около постланата за софра бохча. Ст. Чилингиров, ПЖ, 184.
4. Диал. Дар, вързан и изпратен във вързоп. Я викнете свекъра ми / да ме видат, да ги видим, / да им дадем по две бохчи, / да дару-ям млади Димка, млади Димка / и йоная свекърва ми. Нар. пес., СбНУ X, 42.
5. Остар и диал. Кърпа за глава; забрадка. Халамин вижда да иде към него една великолепна госпожа, забрадена с една твърде скъпоценна бохча. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 140.
О Бохча тютюн (съкр. бохча). Вид висококачествен дребнолист тютюн. Началникът посрещна Илийка по-приветливо, по-любез-но. Когато останаха сами, той даже му даде табакерата си с едър бохча тютюн. Ст. Чилингиров, ПЖ, 65. Догде се продължаваше циганското ядене, гласене и разговора им с Мустафа, беевите гости се рахатяха в стаите си, пушеха най-хубавата търновска бохча и в някоя стая се чуваха наргелета-та да бърборят. Ц. Гинчев, ГК, 233.
— Тур. bohga.
БОХЧАЛЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Дар, вързан в бохча, който се дава при годеж, сватба или кръщавка. — Линич-ке, не ги ли виждаш, прости хорица... Дари ги само по една възглавница.. Защо ще хабиш копринените бохчалъци. М. Грубешлиева, ПП, 230. Дарове съм натъкала — /.. / пъстри кърпи за сватбари, / тънки ризи за роднини, / бохчалъци за най-близки. Ел. Багряна, ВС, 32.
2. Бохча (във 2 и 3 знач.). Една вечер приготвихме малко багаж, наслагахме го в два бохчалъка и на сутринта тръгнах пеш през турско усое за гара Земен. Кр. Григоров, ОНУ, 120. Надойдат сватове от съсеони-те села и устроят обща трапеза. Разпрострат бохчалъците, нарязват погачите, почерпят се с джанкова или сливова ракий-ка и почват да ядат. Кр. Григоров, ТГ, 9.
— Тур. boh<;alik.
БОХЧИЦА ж. Умал. от бохча (в 1, 2 и 3 знач.); бохчичка. Една неделя тя си облече новата рокля, прибра си нещата в бох-чица, приближи до него и издума: — Ще си ида. И. Гешев, ВТ, 82. Дошъл кондукторът и казал на жените да си прибират бохчици-те и торбиците... О. Василев, ЖБ, 328.
БОХЧАЛЪК
— Откъде е това? — попита той, като свали каскета си и огледа масата с разгънатата на нея бохчица.П. Славински, ПЗ, 158.
БОХЧИЧКА ж. Умал. от бохча (в 1, 2 и 3 знач.); бохчица. — А как дойде Тошка? Дойде гола като тояга, с една фустанела на гърба си и с една бохчичка в ръката. Г. Караславов, Тат., 45. Наслагахме багажа в шарена бохчичка, а баницата прерязахме на две големи парчета,., сложихме ги в дървено куфарче като войнишките и тръгнах на път. Кр. Григоров, ОНУ, 125.
БОЦ междум. 1. Възклицание, което придружава бодването с пръст при игра с малко дете. Въкрил дигна показалеца си.
— Боц! — насочи го той към гърдичките му [на детето],.. — Боц! Г. Караславов, ОХ 1П, 415. Детето се заслуша, присви устнич-ки и ха да заплаче! Директорът скочи и се наведе над него. — Гу, гу, гу! — потърка го с косматия си пръст по брадичката той и му се усмихна. — Боц, боц, боц, ревлъо! Кл. Цачев, В, 33. Дай боц!
2. В сказ. функция. Разг. Боцвам, боцна. А жените с два пръста държат вилиците и току — боц, набодат някаква троха и бав-но-бавно я поднасят към наплесканите с червило устни. Д. Кисьов, Щ, 25.
БОЦА ж. Диал. 1. Стъклен съд за вино и ракия. Когато превърза натъртеното с лука, той пак погледна към поли`цата. Нямаше лъжа, нямаше измама... Там се чернееха седем боци ракия. Хр. Пелитев, ХО, 66. Там, при слабата светлост от звездите, закусихме печено агнешко месо и пихме добро червено вино от голямата боца бинлик. Св. Миларов, СЦТ, 230.
2. Ведро за мляко; бота.
3. Прен. Дебела жена.
— От ит. bozza през гр. ^тиотста ’дамаджана, ведро’.
БОЦАМ, -аш, несв., прех. Диал. Бода. БОЦВАМ, -аш, несв.; боцна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. боцнат, св., прех. Бодвам. Електрическата игла я боцваше и като свърделче изваждаше косъмче по косъмче от лицето и`. Ст. Даскалов, ЕС, 324. боцвам се, боцна се страд. и възвр.
БОЦВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от боцвам и от боцвам се; бодване. Не усетих болката от боцването на иглата. Кл. Цачев, СШ, 143.
БОЦКА1 ж. Диал. Бозка, цицка. Боцки на свиня.
— От Вл. Георгиев и др. Български етимологичен речник, 1971.
БОЦКА2 ж. Диал. 1. Заострена метална или дървена част на остен. При снощния им разговор той [Стоян] каза на жена си: — Ти си като камшик зад гърба ми. Остен с дълга боцка, и само ме ръгаш в хълбоците. Д. Талев, ЖС, 107-108.
БОЦКА2