Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/897“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | БОНАПАРТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Истор.</i> Военна диктатура, която била установена във Франция по време на управлението на Наполеон Бонапарт и Луи Бонапарт. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БОНАПАРТИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Истор.</i> Военна диктатура, която била установена във Франция по време на управлението на Наполеон Бонапарт и Луи Бонапарт. | ||
2. <i>Истор.</i> Политическо течение във Франция, което се стремяло към възстановяване на империята начело с династията на Бона-партовци. | 2. <i>Истор.</i> Политическо течение във Франция, което се стремяло към възстановяване на империята начело с династията на Бона-партовци. | ||
| Ред 7: | Ред 9: | ||
— От фр. bonapartisme. | — От фр. bonapartisme. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОНАПАРТИ`СТ <i>м. Истор.</i> Привърженик на идеята за възстановяване на власт във Франция на династията на Бонапартов-ци след падането на Първата империя (1814) и след Втората империя (1870). | + | <b>БОНАПАРТИ`СТ</b> <i>м. Истор.</i> Привърженик на идеята за възстановяване на власт във Франция на династията на Бонапартов-ци след падането на Първата империя (1814) и след Втората империя (1870). |
— Фр. bonapartiste. | — Фр. bonapartiste. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОНАПАРТИ`СТКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>БОНАПАРТИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, |
<i>прил. Истор.</i> Който е свързан с бонапар-тист и с бонапартизъм. <i>А в това време бо-напартистката партия се повече и повече са простира по Франция.</i> Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 5, 18. | <i>прил. Истор.</i> Който е свързан с бонапар-тист и с бонапартизъм. <i>А в това време бо-напартистката партия се повече и повече са простира по Франция.</i> Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 5, 18. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОНБОН <i>м.</i> Сладкарско изделие от захар, шоколад и др., направено във вид на малки късчета, обикн. с овална форма. — <i>Диабетът ме пипна — отвърна Пандо.</i> | + | <b>БОНБОН</b> <i>м.</i> Сладкарско изделие от захар, шоколад и др., направено във вид на малки късчета, обикн. с овална форма. — <i>Диабетът ме пипна — отвърна Пандо.</i> |
<i>— По тия погребения и панахиди се тъпчех като добиче с кексове .. , бонбони и вдигнах захарта.</i> И. Попов, Б, 32. <i>Ментови бонбони. Шоколадови бонбони. Фруктови бонбони. Кисели бонбони.</i> | <i>— По тия погребения и панахиди се тъпчех като добиче с кексове .. , бонбони и вдигнах захарта.</i> И. Попов, Б, 32. <i>Ментови бонбони. Шоколадови бонбони. Фруктови бонбони. Кисели бонбони.</i> | ||
| Ред 23: | Ред 25: | ||
— Фр. bonbon. | — Фр. bonbon. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОНБОНА <i>ж. Простонар.</i> Бонбон. <i>В джоба си винаги носеше по някоя и друга бонбона.</i> | + | <b>БОНБОНА</b> <i>ж. Простонар.</i> Бонбон. <i>В джоба си винаги носеше по някоя и друга бонбона.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БОНБОНЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бонбон. <i>Бонбонена фабрика. Бонбонена промишленост. Бонбонена кутия. Бонбонена гликоза. Бонбонен цех. Бонбонена захар.</i> | + | <b>БОНБОНЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бонбон. <i>Бонбонена фабрика. Бонбонена промишленост. Бонбонена кутия. Бонбонена гликоза. Бонбонен цех. Бонбонена захар.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БОНБОНЕРА <i>ж. Разг.</i> Бонбониера. | + | <b>БОНБОНЕРА</b> <i>ж. Разг.</i> Бонбониера. |
---- | ---- | ||
| − | БОНБОНЕРКА <i>ж. Разг. Умал от</i> бон-бонера. <i>Какво ли няма по тях</i> [витрините]? <i>Кавказки бастуни с особена резба, разни украшения от раковини — пудреници, бон-бонерки, мастилници.. — и какво ли не?</i> Кр. Кюлявков, СПП, 20. | + | <b>БОНБОНЕРКА</b> <i>ж. Разг. Умал от</i> бон-бонера. <i>Какво ли няма по тях</i> [витрините]? <i>Кавказки бастуни с особена резба, разни украшения от раковини — пудреници, бон-бонерки, мастилници.. — и какво ли не?</i> Кр. Кюлявков, СПП, 20. |
---- | ---- | ||
| − | БОНАПАРТИ`ЗЪМ | + | <b>БОНАПАРТИ`ЗЪМ</b> |
57 Речник на българския език, т. I | 57 Речник на българския език, т. I | ||
---- | ---- | ||
| − | БОНБОНИЕРА <i>ж.</i> Специална украсена кутия или друг съд, обикн. стъклен, кристален, метален за поднасяне на бонбони. <i>На другия ден стрина Мита ходи` на пазар и купи два вида бонбони — едните от 60 лева килото, а другите — шоколадени, от скъпите. Като се върна, смеси ги на едно в бонбониерата.</i> Чудомир, Избр. пр, 68. <i>Другарката открехна голямата бонбониера и ме почерпи.</i> Р. Ралин, ВМ, 8. | + | <b>БОНБОНИЕРА</b> <i>ж.</i> Специална украсена кутия или друг съд, обикн. стъклен, кристален, метален за поднасяне на бонбони. <i>На другия ден стрина Мита ходи` на пазар и купи два вида бонбони — едните от 60 лева килото, а другите — шоколадени, от скъпите. Като се върна, смеси ги на едно в бонбониерата.</i> Чудомир, Избр. пр, 68. <i>Другарката открехна голямата бонбониера и ме почерпи.</i> Р. Ралин, ВМ, 8. |
— От фр. bonboniere. | — От фр. bonboniere. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОНБОНКА <i>ж. Простонар. Умал. от</i> бонбона. <i>Бонбонките са много сладки и ароматни.</i> П. Славински, МСК, 58. | + | <b>БОНБОНКА</b> <i>ж. Простонар. Умал. от</i> бонбона. <i>Бонбонките са много сладки и ароматни.</i> П. Славински, МСК, 58. |
---- | ---- | ||
| − | БОНБОНЧЕ <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал.</i> от бонбон. <i>Някъде изневиделица изскача., една дребна женица с голям сребърен поднос., и започва да хвърля щедро на ecu страни карамели и кисели бонбончета.</i> Св. Минков, РТК, 130. <i>Кондукторът.. бръкна в джоба си и подаде на момиченцето някакво бон-бонче, приготвено сигурно за собственото му дете.</i> РД, 1950, бр. 342, 4. <i>Бебето е едно пухкаво бонбонче.</i> | + | <b>БОНБОНЧЕ</b> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал.</i> от бонбон. <i>Някъде изневиделица изскача., една дребна женица с голям сребърен поднос., и започва да хвърля щедро на ecu страни карамели и кисели бонбончета.</i> Св. Минков, РТК, 130. <i>Кондукторът.. бръкна в джоба си и подаде на момиченцето някакво бон-бонче, приготвено сигурно за собственото му дете.</i> РД, 1950, бр. 342, 4. <i>Бебето е едно пухкаво бонбонче.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БОНВИВАН <i>м. Книж.</i> Човек, който обича да живее охолно, весело и безгрижно. <i>Между трудовите мъже се разпознаваха по меките велурени шапки или по ръкавиците някогашни господа на гешефта, бонвивани от кабаретата и луксозните ресторанти, играчи от борсата и от хазартните казина...</i> П. Славински, ПЩ, 493. <i>Старият До-мусчиев, селски бонвиван, задържа очи над суетнята.</i> Д. Вълев, 3, 15. <i>Жеко Желязков бе най-големият бонвиван сред чифликчии-те.</i> И. Петров, ОЗап., 94. | + | <b>БОНВИВАН</b> <i>м. Книж.</i> Човек, който обича да живее охолно, весело и безгрижно. <i>Между трудовите мъже се разпознаваха по меките велурени шапки или по ръкавиците някогашни господа на гешефта, бонвивани от кабаретата и луксозните ресторанти, играчи от борсата и от хазартните казина...</i> П. Славински, ПЩ, 493. <i>Старият До-мусчиев, селски бонвиван, задържа очи над суетнята.</i> Д. Вълев, 3, 15. <i>Жеко Желязков бе най-големият бонвиван сред чифликчии-те.</i> И. Петров, ОЗап., 94. |
— От фр. bon vivant. | — От фр. bon vivant. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОНДЖУР <i>м. Остар.</i> Горна женска дреха, обикн. подплатена с кожи, която се е носела у нас през миналия век. <i>Ти трябва да са наговориш с нея, да й обещаеш кадифени бонджуре, копринени фустане, ел-мазе и маргаритаре, златни планини и искрена любов.</i> Л. Каравелов, Съч. VIII, 54. | + | <b>БОНДЖУР</b> <i>м. Остар.</i> Горна женска дреха, обикн. подплатена с кожи, която се е носела у нас през миналия век. <i>Ти трябва да са наговориш с нея, да й обещаеш кадифени бонджуре, копринени фустане, ел-мазе и маргаритаре, златни планини и искрена любов.</i> Л. Каравелов, Съч. VIII, 54. |
<i>— Ами ти, мамо, защо тъй като че не ми харесваш бонджура, като че не ми се дип радваш на новата премяна?</i> Т. Влайков, Съч. 1,251. | <i>— Ами ти, мамо, защо тъй като че не ми харесваш бонджура, като че не ми се дип радваш на новата премяна?</i> Т. Влайков, Съч. 1,251. | ||
| Ред 53: | Ред 55: | ||
— От рум. bonjur. | — От рум. bonjur. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОНЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. Малка кръгла шапка, плетена или от платно, без периферия и без козирка. <i>Зад тезгяха стои мъж — в престилка и боне.</i> Й. Стоянов, ПД, 59. <i>Тя върви лека, безплътна в строгата синя униформа със старомодно боне, закрило нежните руси коси.</i> Бр. Йосифова, БЧМ, 135. <i>Дъщерята, младо момиче, с бяла престилка и боне на главата, хвърчеше като птичка из ресторантчето, за да приема поръчките.</i> Г. Белев, КВА, 34. <i>Домна, обу</i> | + | <b>БОНЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. Малка кръгла шапка, плетена или от платно, без периферия и без козирка. <i>Зад тезгяха стои мъж — в престилка и боне.</i> Й. Стоянов, ПД, 59. <i>Тя върви лека, безплътна в строгата синя униформа със старомодно боне, закрило нежните руси коси.</i> Бр. Йосифова, БЧМ, 135. <i>Дъщерята, младо момиче, с бяла престилка и боне на главата, хвърчеше като птичка из ресторантчето, за да приема поръчките.</i> Г. Белев, КВА, 34. <i>Домна, обу</i> |
897 | 897 | ||
---- | ---- | ||
| − | БОНЕ | + | <b>БОНЕ</b> |
Версия от 19:00, 5 декември 2012
БОНАПАРТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Истор. Военна диктатура, която била установена във Франция по време на управлението на Наполеон Бонапарт и Луи Бонапарт.
2. Истор. Политическо течение във Франция, което се стремяло към възстановяване на империята начело с династията на Бона-партовци.
3. Полит. Форма на диктатура на едрата буржоазия, опираща се на войската и полицията, която се характеризира с потискане на демократичните свободи и с агресивна външна политика. Либкнехт в 1862 година е сътрудничил в републиканския в. „Nord-deutsche Algemeine Zeitung“ c условие на пълна свобода да пише според убежденията си, против бонапартизма в чужбина и буржоазията в Германия. Д. Благоев, ЛКС, 98.
— От фр. bonapartisme.
БОНАПАРТИ`СТ м. Истор. Привърженик на идеята за възстановяване на власт във Франция на династията на Бонапартов-ци след падането на Първата империя (1814) и след Втората империя (1870).
— Фр. bonapartiste.
БОНАПАРТИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Истор. Който е свързан с бонапар-тист и с бонапартизъм. А в това време бо-напартистката партия се повече и повече са простира по Франция. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 5, 18.
БОНБОН м. Сладкарско изделие от захар, шоколад и др., направено във вид на малки късчета, обикн. с овална форма. — Диабетът ме пипна — отвърна Пандо.
— По тия погребения и панахиди се тъпчех като добиче с кексове .. , бонбони и вдигнах захарта. И. Попов, Б, 32. Ментови бонбони. Шоколадови бонбони. Фруктови бонбони. Кисели бонбони.
Прен. Разг. За красив, приятен човек (обикн. жена) или предмет. — Къде живея аз, господин подофицер — по цял ден да не мръднеш от къщи. Има там един бонбон. . , не знам дали ме разбираш — мммм — и той целуна звучно трите си събрани като за прекръстване пръсти. П. Вежинов, BP, 69.
— Фр. bonbon.
БОНБОНА ж. Простонар. Бонбон. В джоба си винаги носеше по някоя и друга бонбона.
БОНБОНЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от бонбон. Бонбонена фабрика. Бонбонена промишленост. Бонбонена кутия. Бонбонена гликоза. Бонбонен цех. Бонбонена захар.
БОНБОНЕРА ж. Разг. Бонбониера.
БОНБОНЕРКА ж. Разг. Умал от бон-бонера. Какво ли няма по тях [витрините]? Кавказки бастуни с особена резба, разни украшения от раковини — пудреници, бон-бонерки, мастилници.. — и какво ли не? Кр. Кюлявков, СПП, 20.
БОНАПАРТИ`ЗЪМ
57 Речник на българския език, т. I
БОНБОНИЕРА ж. Специална украсена кутия или друг съд, обикн. стъклен, кристален, метален за поднасяне на бонбони. На другия ден стрина Мита ходи` на пазар и купи два вида бонбони — едните от 60 лева килото, а другите — шоколадени, от скъпите. Като се върна, смеси ги на едно в бонбониерата. Чудомир, Избр. пр, 68. Другарката открехна голямата бонбониера и ме почерпи. Р. Ралин, ВМ, 8.
— От фр. bonboniere.
БОНБОНКА ж. Простонар. Умал. от бонбона. Бонбонките са много сладки и ароматни. П. Славински, МСК, 58.
БОНБОНЧЕ мн. -та, ср. Умал. от бонбон. Някъде изневиделица изскача., една дребна женица с голям сребърен поднос., и започва да хвърля щедро на ecu страни карамели и кисели бонбончета. Св. Минков, РТК, 130. Кондукторът.. бръкна в джоба си и подаде на момиченцето някакво бон-бонче, приготвено сигурно за собственото му дете. РД, 1950, бр. 342, 4. Бебето е едно пухкаво бонбонче.
БОНВИВАН м. Книж. Човек, който обича да живее охолно, весело и безгрижно. Между трудовите мъже се разпознаваха по меките велурени шапки или по ръкавиците някогашни господа на гешефта, бонвивани от кабаретата и луксозните ресторанти, играчи от борсата и от хазартните казина... П. Славински, ПЩ, 493. Старият До-мусчиев, селски бонвиван, задържа очи над суетнята. Д. Вълев, 3, 15. Жеко Желязков бе най-големият бонвиван сред чифликчии-те. И. Петров, ОЗап., 94.
— От фр. bon vivant.
БОНДЖУР м. Остар. Горна женска дреха, обикн. подплатена с кожи, която се е носела у нас през миналия век. Ти трябва да са наговориш с нея, да й обещаеш кадифени бонджуре, копринени фустане, ел-мазе и маргаритаре, златни планини и искрена любов. Л. Каравелов, Съч. VIII, 54.
— Ами ти, мамо, защо тъй като че не ми харесваш бонджура, като че не ми се дип радваш на новата премяна? Т. Влайков, Съч. 1,251.
— От рум. bonjur.
БОНЕ, мн. -та, ср. 1. Малка кръгла шапка, плетена или от платно, без периферия и без козирка. Зад тезгяха стои мъж — в престилка и боне. Й. Стоянов, ПД, 59. Тя върви лека, безплътна в строгата синя униформа със старомодно боне, закрило нежните руси коси. Бр. Йосифова, БЧМ, 135. Дъщерята, младо момиче, с бяла престилка и боне на главата, хвърчеше като птичка из ресторантчето, за да приема поръчките. Г. Белев, КВА, 34. Домна, обу
897
БОНЕ
