3. Като същ. Лице, което носи мека шапка или бомбе. — Значи и ти искаше да я купуваш — зяпнал той към „бомбелията“, както се изразяват раздолчани за човек с мека шапка на глава. Кр. Григоров, Р, 29. На двете маси, които са най-близко до тезгяха, седят „бомбелии“. Навярно това са „запазени“ места за паралиите. П. Велков, СДН, 436.
БО`МБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бойна бомба. Ако англо-американските въздушни страшилища дойдеха и тая нощ над София, циментовото мазе само с един бомбен удар можеше да ни стане и гроб, и мавзолей. О. Василев, ЖБ, 135. Той беше решил да направи опит да избяга, като в тъмнината си пробие път с бомби и произведе върху противника истинско бомбено нападение. Д. Ангелов, ЖС, 496. Бомбените взривове се усилваха все повече. К. Ламбрев, СП, 181. До него, в краката му, лежеше купчина бомбени заряди, от ония обикновени бомбени заряди, които те сами приготвляваха за борба с неприятеля. Ив. Мартинов, ДТ, 101. Бомбена експлозия. Бомбен трясък.
БО`МБЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е издут, закръглен по форма като бомба. Дълга тясна вътрешна галерия се дълбаеше в самата стена, осветена на места от отдушници. Бомбести глинени кюпове се редяха един до друг, затулени с тежки плочи. Ст. Загорчинов, ЛСС, 151.
БОМБИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Обикн. за консервни кутии, буркани с компот, туршии др. — получавам бомбаж.
БОМБИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бомбирам. На тях [дрождите] се дължи най-често бомбирането на кутиите с кондензирано мляко. Ив. Златев и др., МЗ, 35.
БО`МБИЧКА ж. 1. Умал. от бомба1 (в 1 знач.).
2. Обикн. мн. Различни по форма детски играчки с избухливо вещество. Едно бедно момче със скъсана ризка и продрани панталонки .. хвърля халосни бомбички срещу полицаите. ВН, 1960, бр. 2610, 4. Конят препускаше и изхвърляше с глух гърмеж като детски бомбички прах изпод копитата си. Ст. Даскалов, СЛ, 198.
3. Разг. Малка издутина на стенна мазилка във вид на мехурче, което се пука и се образува малка дупчица. Мазилките не само са напукани, но и са изпъстрени с „бомбички“, както казват строителите, т. е. имат дупки. ВН, 1961, бр. 2943, 2.
БОМБОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има форма на бомба. Вулканските бомби се образуват от късове лава, изхвърлени високо над вулкана. При обратния си път тези късове добиват обикновено продълговата, бомбовидна форма. Хр. Тилев, В, 13.
БОМБОДЪРЖА`ТЕЛ, -я, мн. -и, м. Воен. Устройство в самолет, към което се прикрепват бомбите.
БОМБОПУСКА`Ч м. Воен. Приспособление в самолет за откачване, пускане на бомбите.
БОМБОХВЪРГА`ЧЕН, -чна,* -чно, мн. -чни, прил. Воен. Който е свързан с бомбохвъргачка. — Картечно и бомбохвъргачно отделение, три крачки напред! К. Ламбрев, СП, 371.
БОМБОХВЪРГА`ЧКА ж. Воен. Ръчно огнестрелно оръжие, подобно на пушка, което стреля със специални малокалибрени бомби. Игнат Симов мисли дълго време как да въоръжи бойните ядра. Най-после между другото въоръжение вписа и по две картечници и една бомбохвъргачка. Д. Ангелов, ЖС, 543.
БОМО`НД, мн. няма, м. Книж. Висше, отбрано общество; хайлайф. Имаше много интересен свят. Само дами и господа от бомонда, между които и един чужд дипломат. Св. Минков, Избр. пр. 131. Идва ред за първо сносно представление. Салонът на Народното събрание тази вечер бил препълнен. Присъствувал целият софийски бомонд. П. Мирчев, К, 186-187. Сред водовъртежа дивен / на бомонда ни блестящ / нося спомена архивен / от четвъртия етаж. Хр. Смирненски, Съч. II, 148.
— От фр. beau monde.
БОН, бо`нът, бо`на, мн. бо`нове, след. числ. бо`на, м. 1. Банк. Книжен знак с определена стойност, понякога лихвоносен, кой то дава право на притежателя му в даден срок да получи пари или стоки. Отварят с някакви си инструменти ключалката на касата му и му извличат около две хиляди наполеона в пари и бонове. Ив. Вазов, Съч. VI, 87. Съкровищни бонове. Бонове за бензин.
2. Книжен знак със стойност 1000 лева, който у нас преди 1947 г. е бил в обръщение наравно с банкнотите. Спекулантите печелеха луди пари… Явиха се и тъмни личности, .. които нищо не работеха .., а вадеха от джобовете си огромни пачки с банкноти и бонове. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 292. // Разг. Хиляда лева. — Войната ми изяде осемдесет бона. К. Калчев, ДНГ, 64. А един „Лайка“ с телеметър, със синхрон и с обектив едно към едно не се намира никъде в тия военни години или ако се намери, ще струва поне сто и петдесет бона суха пара… Б. Болгар, Б, 19. Той [собственикът на бара] .. дава по 50 бона всеки месец на детективска охрана, за да са в безопасност служителите и клиентите. 24 часа, 1991, бр. 8.
3. Остар. Разписка за получени пари. Направете ми един отворен бон за петтях хиляди гроша и петстотин. АР I, 33.
— Фр. bon.
