БОНАПАРТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Истор. Военна диктатура, която била установена във Франция по време на управлението на Наполеон Бонапарт и Луи Бонапарт.
2. Истор. Политическо течение във Франция, което се стремяло към възстановяване на империята начело с династията на Бонапартовци.
3. Полит. Форма на диктатура на едрата буржоазия, опираща се на войската и полицията, която се характеризира с потискане на демократичните свободи и с агресивна външна политика. Либкнехт в 1862 година е сътрудничил в републиканския в. „Nord-deutsche Algemeine Zeitung“ c условие на пълна свобода да пише според убежденията си, против бонапартизма в чужбина и буржоазията в Германия. Д. Благоев, ЛКС, 98.
— От фр. bonapartisme.
БОНАПАРТИ`СТ м. Истор. Привърженик на идеята за възстановяване на власт във Франция на династията на Бонапартовци след падането на Първата империя (1814) и след Втората империя (1870).
— Фр. bonapartiste.
БОНАПАРТИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който е свързан с бонапартист и с бонапартизъм. А в това време бонапартистката партия се повече и повече са простира по Франция. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 5, 18.
БОНБО`Н м. Сладкарско изделие от захар, шоколад и др., направено във вид на малки късчета, обикн. с овална форма. — Диабетът ме пипна — отвърна Пандо. — По тия погребения и панахиди се тъпчех като добиче с кексове .., бонбони и вдигнах захарта. Й. Попов, Б, 32. Ментови бонбони. Шоколадови бонбони. Фруктови бонбони. Кисели бонбони.
Прен. Разг. За красив, приятен човек (обикн. жена) или предмет. — Къде живея аз, господин подофицер — по цял ден да не мръднеш от къщи. Има там един бонбон .., не знам дали ме разбираш — мммм — и той целуна звучно трите си събрани като за прекръстване пръсти. П. Вежинов, BP, 69.
— Фр. bonbon.
БОНБО`НА ж. Простонар. Бонбон. В джоба си винаги носеше по някоя и друга бонбона.
БОНБО`НЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от бонбон. Бонбонена фабрика. Бонбонена промишленост. Бонбонена кутия. Бонбонена гликоза. Бонбонен цех. Бонбонена захар.
БОНБОНЕ`РА ж. Разг. Бонбониера.
БОНБОНЕ`РКА ж. Разг. Умал от бонбонера. Какво ли няма по тях [витрините]? Кавказки бастуни с особена резба, разни украшения от раковини — пудреници, бонбонерки, мастилници .. — и какво ли не? Кр. Кюлявков, СПП, 20.
БОНБОНИЕ`РА ж. Специална украсена кутия или друг съд, обикн. стъклен, кристален, метален за поднасяне на бонбони. На другия ден стрина Мита ходи` на пазар и купи два вида бонбони — едните от 60 лева килото, а другите — шоколадени, от скъпите. Като се върна, смеси ги на едно в бонбониерата. Чудомир, Избр. пр, 68. Другарката открехна голямата бонбониера и ме почерпи. Р. Ралин, ВМ, 8.
— От фр. bonbonière.
БОНБО`НКА ж. Простонар. Умал. от бонбона. Бонбонките са много сладки и ароматни. П. Славински, МСК, 58.
БОНБО`НЧЕ мн. -та, ср. Умал. от бонбон. Някъде изневиделица изскача .. една дребна женица с голям сребърен поднос .. и започва да хвърля щедро на вси страни карамели и кисели бонбончета. Св. Минков, РТК, 130. Кондукторът .. бръкна в джоба си и подаде на момиченцето някакво бонбонче, приготвено сигурно за собственото му дете. РД, 1950, бр. 342, 4. Бебето е едно пухкаво бонбонче.
БОНВИВА`Н м. Книж. Човек, който обича да живее охолно, весело и безгрижно. Между трудовите мъже се разпознаваха по меките велурени шапки или по ръкавиците някогашни господа на гешефта, бонвивани от кабаретата и луксозните ресторанти, играчи от борсата и от хазартните казина… П. Славински, ПЩ, 493. Старият Домусчиев, селски бонвиван, задържа очи над суетнята. Д. Вълев, З, 15. Жеко Желязков бе най-големият бонвиван сред чифликчиите. И. Петров, ОЗап., 94.
— От фр. bon vivant.
БОНДЖУ`Р м. Остар. Горна женска дреха, обикн. подплатена с кожи, която се е носела у нас през миналия век. Ти трябва да са наговориш с нея, да й обещаеш кадифени бонджуре, копринени фустане, елмазе и маргаритаре, златни планини и искрена любов. Л. Каравелов, Съч. VIII, 54. — Ами ти, мамо, защо тъй като че не ми харесваш бонджура, като че не ми се дип радваш на новата премяна? Т. Влайков, Съч. I, 251.
— От рум. bonjur.
БОНЕ`, мн. -та, ср. 1. Малка кръгла шапка, плетена или от платно, без периферия и без козирка. Зад тезгяха стои мъж — в престилка и боне. Й. Стоянов, ПД, 59. Тя върви лека, безплътна в строгата синя униформа със старомодно боне, закрило нежните руси коси. Бр. Йосифова, БЧМ, 135. Дъщерята, младо момиче, с бяла престилка и боне на главата, хвърчеше като птичка из ресторантчето, за да приема поръчките. Г. Белев, КВА, 34. Домна, обута
