Разлика между версии на „Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/110“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м
м
 
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 30: Ред 30:
 
Аз: «А какво правеше?»
 
Аз: «А какво правеше?»
  
Ханр: «Седеше си напълно спокойно.»
+
Ханс: «Седеше си напълно спокойно.»
  
 
Аз: «И не чукаше?»
 
Аз: «И не чукаше?»
  
 
Ханс: «Не, през цялото време ядеше и нито веднъж дори не помръдна. Изпи две големи кани кафе — до сутринта нищо не остана, а всичкият боклук остана в сандъка — и листата от репички, и ножчето, тя скри всичко това като заек и само за миг приключи с яденето. Ама че бързина! Дори и аз пътувах с Ана в сандъка и спах там през цялата нощ (наистина преди две години ние пътувахме до Гмунден през нощта), а мама пътува в купето. През цялото време ядохме и във вагона беше много весело… Тя изобщо не яздеше (той сега се колебае, защото знае, че сме пътували с файтон с два коня)… седеше във файтона. Това е вярно,
 
Ханс: «Не, през цялото време ядеше и нито веднъж дори не помръдна. Изпи две големи кани кафе — до сутринта нищо не остана, а всичкият боклук остана в сандъка — и листата от репички, и ножчето, тя скри всичко това като заек и само за миг приключи с яденето. Ама че бързина! Дори и аз пътувах с Ана в сандъка и спах там през цялата нощ (наистина преди две години ние пътувахме до Гмунден през нощта), а мама пътува в купето. През цялото време ядохме и във вагона беше много весело… Тя изобщо не яздеше (той сега се колебае, защото знае, че сме пътували с файтон с два коня)… седеше във файтона. Това е вярно,

Текуща версия към 15:20, 19 август 2015

Страницата е проверена


Аз: «Но това не е вярно.»

Ханс: «Вярно е. Когато първия път беше в Гмунден, тя вече можеше да ходи и да язди, а после трябваше да я носят… Не, по-късно яздеше, а миналата година трябваше да я носят.»

Аз: «Но тя съвсем неотдавна започна да ходи. В Гмунден все още не умееше да ходи.»

Ханс: «Да, запиши си го. Много добре си го спомням. Защо се смееш?»

Аз: «Защото си хитрец, много добре знаеш, че Ана е била само един път в Гмунден.»

Ханс: «Не, не е вярно. Първия път тя язди на кон до Гмунден… а втория път» (явно започва да губи самоувереността си).

Аз: «Може би мама е била кон?»

Ханс: «Не, тя беше на истински кон, във файтон с един кон.»

Аз: «Но ние винаги пътуваме с двойка коне.»

Ханс: «Тогава това беше голям файтон.»

Аз: «И с какво се хранеше Ана в сандъка?»

Ханс: «Дадоха й сандвич, риба и репички (вечеря в Гмунден), така пътуваше Ана, тя си намаза сандвич и 50 пъти яде.»

Аз: «И не ревеше?»

Ханс: «Не.»

Аз: «А какво правеше?»

Ханс: «Седеше си напълно спокойно.»

Аз: «И не чукаше?»

Ханс: «Не, през цялото време ядеше и нито веднъж дори не помръдна. Изпи две големи кани кафе — до сутринта нищо не остана, а всичкият боклук остана в сандъка — и листата от репички, и ножчето, тя скри всичко това като заек и само за миг приключи с яденето. Ама че бързина! Дори и аз пътувах с Ана в сандъка и спах там през цялата нощ (наистина преди две години ние пътувахме до Гмунден през нощта), а мама пътува в купето. През цялото време ядохме и във вагона беше много весело… Тя изобщо не яздеше (той сега се колебае, защото знае, че сме пътували с файтон с два коня)… седеше във файтона. Това е вярно,