но аз пътувах съвсем сам с Ана… мама яздеше на кон, а Каролина (миналогодишната слугиня) яздеше друг кон… Повярвай ми, всичко, което ти разказвам, е истина.»
Аз: «А кое не е истина?»
Ханс: «Всъщност всичко не е истина. Чакай малко. Ние ще сложим нея и мен в сандък,35 а в сандъка аз ще направя wiwi. И аз ще направя wiwi в панталоните, все ми е едно, това изобщо не е срамно. Слушай, това е сериозно и все пак е много весело!»
После той разказва — като вчера — историята за идването на щъркела, но не казва, че щъркелът си взел шапката на тръгване.
Аз: «Къде е бил ключът от вратата?»
Ханс: «В джоба му.»
Аз: «А къде се намира джобът на щъркела?»
Ханс: «В клюна.»
Аз: «В клюна ли? Още не съм виждал щъркел с ключ в клюна.»
Ханс: «А как иначе е можел да влезе? Как влиза щъркелът през вратата? Сигурно съм сбъркал — той е позвънил и някой му е отворил.»
Аз: «Как звъни той?»
Ханс: «На звънеца.»
Аз: «Как го прави?»
Ханс: «Вдига си клюна и натиска звънеца.»
Аз: «И после той е затворил вратата?»
Ханс: «Не, прислугата е затворила. Тя вече се е събудила. Тя му е отворила и после е затворила.»
Аз: «Къде живее щъркелът?»
Ханс: «Къде ли? В сандъка, където държи момиченцата. Може би в Шьонебрун.»
Аз: «Не съм виждал никакъв сандък в Шьонебрун.»
Ханс: «Той сигурно е някъде по-далеч. Знаеш ли как щъркелът отваря сандъка? Взима клюна — в сандъка има ключалка — и с едната половинка го отваря така (демонстрира ми с ключалката на бюрото). Там има и брава.»
Аз: «Такова момиченце не е ли доста тежко за щъркела?»
