Page:RBE Tom2.djvu/508

бе обзело море и суша. Сл. Чернишев, ЛО, 31. Ето виж:/ с един скок / ний скачаме пра-во в небето:/ ДОЛУ БОГ!/./ и от твоя престол / те запращаме мъртъв надолу / вдън вселенските бездни/безвездни, /железни—ДОЛУ БОГ! Г. Милев, С, 46-47.

2. Остар. Който се отнася до цялата Земя; световен, всемирен. — Светът види ли веднъж, че е сладък и приятен езикът ни, той ще го приеме със се сърце, също тъй както са направили френците, та днес техният език е станал току-речи вселенски. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4,4.

3. Църк. Епитет на гръцката патриаршия и гръцкия патриарх. На другия край на трапезата вселенският патриарх Йоаким спореше с .. патер Евгений за правата на католици и православни върху светите места, спор, който изглежда и Кримската война не беше разрешила. Ст. Дичев, ЗС I, 22-23. Когато вселенските патриархи зах-ванале да купуват своето патриаршеско достойнство като беглик от високата порта и самият патриарх изгубил вече своето велико значение, и думата „вселенски“ останала само празна титла. С, 1872, бр. 46, 363. Вселенска патриаршия. II Остар. Епитет на цар, светия, държава и др. за подчертаване на значението, влиянието, авторитета му. Асен покори под своята власт и двете Влахии и направи ги поданни:.. за което се и прослави най-много от другите царе и наименова се цар вселенски. Хр. Пав-лович, Ц, 45. Някои святители черковата е назвала вселенски според важностите на трудовете им. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 248. Китайците наричат своята държава небесна Империя, караказанците,.., по под-ражение тям наричат и те своята държава вселенска. Г, 1863, бр. 2, 10.

4. Рядко. Който се отнася до вселенска църква. Единната Източна църква не съществува, тя е разпокъсана на национални църкви, много повече от Западната, от католическата. Националните движения и националните интереси са победили вселенския принцип дори в самата църква. Т. Жечев, БВ, 107.

◇ Вселенска църква (черква, черкова).

Остар. Църк. 1. Християнската църковна институция преди разделянето й на източно-православна и западна. Вселенската черква е изгубила своята цялост още тогава, когато биле разделени двете черкви, т.е. когато западната черква са отделила от православната. С, 1872, бр. 46, 363. 2. Изто-чноправославната църква (за подчертаване на широкото й влияние, обхват). Вярват ли тие, че вселенската черква, т. е. гръцката цариградска йерархия е света, непогрешима и целокупна? С, 1872, бр. 40, 313. „Вие — пишеше той [владиката] в писмото си до преспанската община, — вие, христолюбиви чада на вселенската църква, проявявате голяма ревност, похвални усилия и синовно усърдие.“ Д. Талев, ЖС, 132. Вселенски събори. Църк. Събори за разглеждане и решаване на основни въпроси с богословски, църковнополитически и дисциплинарен характер, в които са участвали представители на висшето духовенство на християнската църква, а след разделянето й на източна и западна — само на католическата. Пастирите на църквата, за да прекъснат препирните и крамолите, зели да се събират на сговор. Така станали местни събори, .., и вселенски събори, на които дохождали пастири на църквата колкото се могло от всичка вселена. Д. Манчев, НН (превод), 149. Патриарх е реч гръцка, .. Нашата черква въвела е тая титла и дала на някои епископи още в V век, на четвъртий вселенски — халкидонски — събор. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 58.

ВСЕЛЮ`БЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който обича всички; любящ, любвеобилен. А Бог-отец отблъсне ли принесения дар, / от женствена и майчина любов и скръб събран, / ще впиеш ти — родителко — проля-ния нектар / във своите вселюбещи, приемащи недра. Е. Багряна, ВС, 61.

ВСЕЛЯ`. Вж. вселявам.

ВСЕЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; вселя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. 1. Рядко. По-селвам, настанявам някого някъде, в нещо (Ст. Младенов, БТР).

2. Прен. Ставам причина нещо (мисъл, образ, дух) да проникне и остане трайно в съзнанието, мислите, чувствата на някого. Фейлетоните на Алека, покрай бай Ганьо, спечелиха симпатиите на българското общество. Те направиха името му популярно... И с това висшата награда за един писател — да бъде той вселен в сърцето на своя народ

— се падна на негова чест. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 162. Сега Радомир разкриваше друг свой образ и се обръщаше против него,.. Или може би сатаната искаше да го накаже за братоубийството, като е вселил духа на убития в сърцето на родния му син. Д. Талев, С II, 154. Тая относителност.., толкова криви схващания е вселила в народа по всички културни проблеми. Р,

1927, бр. 257, 1.

3. Ставам причина, правя да се появи и задържи трайно у някого нещо (обикн. някакво чувство); възбуждам, предизвиквам, вдъхвам. Хората няма да го [Димитър] забравят. ..Не малко сирашки сълзи изтри той,.. И всели такъв страх в сърцата на бейове и паши, че те мъчно дигаха ръка срещу някоя сиромашка българска къща... Ив. Гайдаров, ДЧ, 45. С дума пълководецът вселява храброст и мъжество в сърцата на всички вдйни. В. Чолаков, БКн, 1859, февр., кн. 1, 81. Хубава си, моя горо,/ меришеш на младост,/ но вселяваш в сърцата ни / само скръб и жалост. Л. Каравелов, Съч. I, 127. Всели, Боже, у сърца ни / обич към народа,/