уроци на по-възрастните и по-опитните партийци. Г. Караславов, Т, 92.
2. Който съществува постоянно; постоянен. Те действително ценят човека и го ценят не отвлечено, само на думи, а го ценят в своите всекидневни, всекичасни конкретни отношения. Г. Караславов, Избр. съч. III, 325. Всекичасните опасности, .., бяха му станали като свой елемент. Ив. Вазов, Съч. VI, 72.
ВСЕКИЧА`СНО нареч. 1. Ежечасно, непрекъснато, постоянно. Садет започна да го стяга за път — пра, глади, .. И всичко китеше в куфара, който два дена стоя отворен на един стол до вратата. Като че нарочно го държеше така, за да й напомня всекичасно, че ще остане сама. Б. Несторов, АР, 174. Сгур, греди, камъни… — ето материалите, които всекичасно минаваха през ръцете ни. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 76-77. Да, и самият Манол не би се наел с това ( .. ) да го търси въпреки обещаната от патер Евгений земна и небесна отплата, ако да не беше нуждата, която всекичасно го душеше с жестоките си ръце. Ст. Дичев, ЗС II, 270.
2. С всеки изминат час. Тъгата всекичасно нарастваше в гърдите на момичето.
ВСЕКОНЕ`ЧНО нареч. Остар. Книж. Изцяло, напълно, окончателно. В това време востана Йоан Палеолог на турците. Но они и него всеконечно победиха в лето господне 1383. Хр. Павлович, Ц, 59. Такожде са достойни за хуление някои бащи, които заборавят должността си, децата си като предадат на учителите всеконечно. Й. Стоянович, ДСС, 35.
— От рус. всеконечно.
ВСЕЛЕ`НА, мн. няма, ж. Книж. 1. Цялата материална действителност, в която влизат всички звездни системи, включително и Слънчевата, междузвездната материя и всички останали космически тела; свят, космос, всемир, макрокосмос, мироздание. Астрономията се занимава с изучаване устройството, състава, движението и развитието на всички небесни тела — Слънце, планети (и Земята като като една от тях), спътници, комети, астероиди, метеори, звезди, мъглявини, галактики — изобщо Вселената, която включва всичко това. Астр. XI кл, 1964, 3. Вселената няма граници нито в пространството, нито във времето. Р. Христов и др., Г, 5. Земята .. е една твърде малка част от всичко туй, което съществува; в безкрайното пространство на вселената тя е една малка звездица. С. Бобчев, ПОС (превод), 2. Птицата на мисълта ти странства / над материци и брегове, / .. Търси тя / галактики незнайни / на вселената / в безкрайността. Мл. Исаев, ПТН, 30.
2. Всичко, което ни заобикаля, цялото пространство, което можем да наблюдаваме. — Знаете ли какво мечтая понякога? Да се изкача на челото на един висок, висок планински връх. Оттам захласната да гледам величието на вселената. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 28. Отново един далечен, глух, отчаян стон се разлива проточено в нощта, .. Сякаш самата планина проплаква в тоя среднощен час и потапя цялата вселена в някакво зловещо предчувствие. К. Константинов, НЗХ, 39. Небето край облака изглеждаше посипано със сребристосив прах и звездната светлина, разпиляна по цялата вселена, едва достигаше тъмната земя. Ем. Станев, ИК III, 249. И бесен вихър се над тях изви; / като че звер, изтръгнат от вериги, / се хвърли той над тъмните вълни / .. Раззина / зловеща паст настръхналата бездна / и оглуши тя с дивия си рев / вселената… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 82.
3. Остар. Земята, земното кълбо; светът. Примамката на златото е привлякла в този град народи от четирите краища на вселената и му е придала характер космополитически, заедно с трескавия кипеж на спекулацията. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 46. От Азия са се разпръснали хората по всичка вселена. С. Бобчев, ПОД (превод), 199.
4. Прен. Остар. Хората, човечеството; светът. Простите турци, които вярват, .., че на тоя свят има само един цар .. и че тоя цар е техния Султан, на когото сичката вселена се покорява, говорят си, че англичанете щели скоро да са потурчат. НБ, 1877, бр. 57, 223.
◇ Голяма вселена. Астрон. Вселената извън нашата Галактика; мегагалактика. А сега вижте сами как изглежда мярката „километър“ в мащабите на голямата вселена: разстоянието до най-близката звезда е 40 680 000 000 000 километра. Д. Пеев, ЖДП, 72.
— Други (остар.) форми: вселе`нна и вселе`нная.
ВСЕЛЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Книж. Прил. от вселена; вселенски, всемирен, космически. Че няма дух и няма вещ / вън от гърдите мои — пещ / на живия вселенен плам, / на цялата вселена храм. П. К. Яворов, Съч. I, 71.
ВСЕЛЕ`ННАЯ, мн. няма, ж. Остар. Книж. Вселена. Сичките тела, .., наричат ся вселенная, такива са: светилата, .., водата, землята, .., и воздухът. Ив. Богоров, ВГД (превод), 357-358. Империята им [на хуните], която дотогава грозяше да завладее сичка вселенная, него ден паднала и ся разрушила. Г. Кръстевич, ИБ, 415.
ВСЕЛЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отнася до вселена (в 1 и 2 знач.); световен, всемирен, космически. Директорът стоеше забъркан като пред вселенска катастрофа: да нападат така вулгарно прекрасната Германия в повереното му учреждение! О. Василев, ЖБ, 420. Беше много тихо, .. Едно вселенско спокойствие
