Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/478“
Mister sou (беседа | приноси) м (niki-7-a) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>връзувам снопето.</i> Нар. пес., СбНУ | + | <i>връзувам снопето.</i> Нар. пес., СбНУ XLV, 382. <b>връзувам се</b>, <b>вържа се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВРЪ`ЗУВАМ<sup>2</sup>, | + | <b>ВРЪ`ЗУВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); <b>въ`ржа</b>, -еш, <i>мин. св.</i> въ`рзах, <i>св., прех.</i> Връзвам<sup>2</sup>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВРЪ`ЗЧИЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> връзка (в 1,2, | + | <b>ВРЪ`ЗЧИЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> връзка (в 1, 2, 3, 4, 6 и 13 знач.). <i>Съвсем близко зад брачната двойка пък са се изправили кумът и кумата, .. Кумата е облечена във вишнева копринена рокля с лъскави металически копчета и с безброй панделки и връзчици, а кумът — в жакет и нови лачени обувки.</i> Св. Минков, РТК, 126. <i>Последен дойде Таки Брашнаров .. Беше хубав, висок и строен тъмноок мъж, .. За разлика от повечето преспаници той се обличаше „ала франга“, с черна връзчица на ризата си.</i> Д. Талев, ПК, 58. <i>Все още понякога си служеше със старите, отживели времето си методи на ръководство и администриране все още някакви връзчици го теглеха към стария начин на ръководене и към старите методи на работа.</i> Ив. Мартинов, М, 74. <i>— Не я изпускай от око. Все някога може да ни притрябва една връзчица с началника на гарнизона.</i> К. Кръстев, К, 117. |
| − | + | ---- | |
| − | 3, 4, 6 и 13 знач.). <i>Съвсем близко зад | + | <b>ВРЪН</b> и удвоено <b>врън-врън</b>. <i>Междум.</i> За наподобяване на звука, издаван при предене с вретено. <i>След това вълната се изпира, влачи .., жените забождаха хурки и напевното врън-врън изпълваше котленските дворове, стаи и улици.</i> Ив. Хаджийски, БДНН II, 66. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВРЪН</b> и удвоено <b>врън-врън</b>. <i>Междум.</i> За наподобяване на звука, издаван при предене с вретено. <i>След това вълната се изпира, влачи.., жените забождаха хурки и напевното врън-врън изпълваше котленските дворове, стаи и улици.</i> Ив. Хаджийски, | + | <b>ВРЪНКА`ЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. <i>Разг.</i> Човек, който много врънка (в 3 знач.). |
| − | |||
| − | <b> | ||
2. <i>Диал.</i> Много ревливо и капризно дете; врескало, врекало, вречило (Вл. Георгиев и др., БЕР). | 2. <i>Диал.</i> Много ревливо и капризно дете; врескало, врекало, вречило (Вл. Георгиев и др., БЕР). | ||
3. <i>Диал.</i> Детска играчка пумпал (Т. Панчев, РБЯд). | 3. <i>Диал.</i> Детска играчка пумпал (Т. Панчев, РБЯд). | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВРЪ`НКАМ | + | <b>ВРЪ`НКАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. <i>Разг.</i> За вретено — издавам еднообразен шум при предене. <i>Пинтезката остави в полата си вретеното, което врънкаше досега, уж че не се бърка в Петровите работи, облиза посинелите си устни и престорено се засмя.</i> И. Петров, НЛ, 143. |
2. <i>Диал</i>. За котка — издавам звук, подобен на този при предене с вретено; мъркам, преда (Т. Панчев, РБЯд). | 2. <i>Диал</i>. За котка — издавам звук, подобен на този при предене с вретено; мъркам, преда (Т. Панчев, РБЯд). | ||
| − | 3. <i>Прех.</i> и <i>непрех. Разг.</i> Непрекъснато настойчиво искам нещо от някого, с което му ставам досаден. <i>Веднъж,.., тя подхвърли на татка: — И вашите протести помогнаха, колкото вятъра. Само дето врънкахте хората да подписват книжките ви!</i> Д. | + | 3. <i>Прех.</i> и <i>непрех. Разг.</i> Непрекъснато настойчиво искам нещо от някого, с което му ставам досаден. <i>Веднъж, .., тя подхвърли на татка: — И вашите протести помогнаха, колкото вятъра. Само дето врънкахте хората да подписват книжките ви!</i> Д. Бозаков, ДС, 62. <i>— Ти ще ми станеш ли поръчител?… Да миряса жената, че всеки ден ми врънка и подсмърча… па не мога да търпя женски сълзи… тровят ми душата.</i> Т. Харманджиев, КВ, 438. <i>Днес у баджанакови си, утре у кръсничини си, в други ден у побратими и там закисваше по цял ден, да врънка хората: „Дайте ми туй, дайте ми онуй, купете, донесете, яде ми са, пие ми са“.</i> Ил. Блъсков, ПБ II, 61. <i>Стига си ме врънкал!</i> |
| − | + | ---- | |
<b>ВРЪ`НКАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> врънкам. | <b>ВРЪ`НКАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> врънкам. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВРЪНЧА`</b>, - | + | <b>ВРЪНЧА`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>несв., непрех</i>. <i>Диал.</i> Бръмча. <i>Мухата врънчи.</i> Т. Панчев, РБЯд, 62. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВРЪНЧЕ`НЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> врънча. | <b>ВРЪНЧЕ`НЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> врънча. | ||
| − | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от | + | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от H. Геров, 1908. |
| − | + | ---- | |
| − | H. Геров, 1908. | + | <b>ВРЪСТ</b>, връ`стът, връ`ста, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Ръст, бой. <i>Речните брегове толкова са плодоносни, щото тревата преминува и человеческий връст.</i> Ив. Богоов, ВГД (превод), 259. <i>Жените имат среден връст, .., валчесто лице и малък нос.</i> БО, 1846, бр. 1, 2. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВРЪСТ | + | <b>ВРЪСТ</b><sup>1</sup>, връстта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Възраст. <i>Родителите им не ги пускаха да ходят в съседите, защото бяха скарани, но децата не удържаха забраната им и тайно ходеха .. Те имаха също момче и момиче на тяхната връст, които също дружаха с децата на Междалиите.</i> Ст. Даскалов, БМ, 9. <i>Момчето беше моя връст, а момичето по-малко.</i> Г. Белев, ПЕМ, 99. <i>Вий паднахте с кураж и слава / във най-цветущата си връст.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 56. <i>Помня, мойко, / помня, не забравям, / връст детинска, / палави години.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 252. <i>На връст баба, на работа похаба.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 280. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВРЪСТ<sup>1</sup>, | + | <b>ВРЪСТ</b><sup>2</sup>, връстта`, <i>мн.</i> връ`сти, <i>ж.</i> 1. <i>Диал.</i> Дял, част от нещо. <i>Там, с варакосани изпъкнали бразди, / потонът е кръстом на четири връсти / оделен. И всяка връст, с бои особни, има / особен изглед: пролет, лято, есен, зима…</i> П. П. Славейков, КП ч. III, 13. |
| − | |||
| − | <b>ВРЪСТ<sup>2</sup>, | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | III, 13 | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b>ВРЪ`СТЕН | + | 2. <i>Остар. Книж.</i> Жанр. <i>Нашето най-мило желание е да ся яви и у нас на свят дружествений [социален] роман, защото само романът е кадърен да извади насред дружествений [обществен] живот, .., нещо, което не стои толкоз във властта на никоя друга връст от поезията.</i> Ч, 1870, бр. 3, 82. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЪСТ</b><sup>3</sup>, връстта`, <i>мн.</i> връ`сти, <i>ж. Остар. Книж.</i> Верста. <i>За големи разстояния, както напр. от едни град до друг, употреблението на аршина или метра щеше да е несгодно; по това в такива случаи употребляват по-голяма единица, както напр. километър, връст, миля и пр.</i> В. Груев, НПГ, 7. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЪ`СТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Диал.</i> Който е минал юношеска възраст. <i>За пръв път от фактите из историята на нашето театрално дело трябва да земем наивните патриотически диалози, които П. Р. Славейков е съчинявал, .., а неговите</i> | ||
Текуща версия към 22:00, 9 януари 2015
връзувам снопето. Нар. пес., СбНУ XLV, 382. връзувам се, вържа се страд. и възвр.
ВРЪ`ЗУВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); въ`ржа, -еш, мин. св. въ`рзах, св., прех. Връзвам2.
ВРЪ`ЗЧИЦА ж. Умал. от връзка (в 1, 2, 3, 4, 6 и 13 знач.). Съвсем близко зад брачната двойка пък са се изправили кумът и кумата, .. Кумата е облечена във вишнева копринена рокля с лъскави металически копчета и с безброй панделки и връзчици, а кумът — в жакет и нови лачени обувки. Св. Минков, РТК, 126. Последен дойде Таки Брашнаров .. Беше хубав, висок и строен тъмноок мъж, .. За разлика от повечето преспаници той се обличаше „ала франга“, с черна връзчица на ризата си. Д. Талев, ПК, 58. Все още понякога си служеше със старите, отживели времето си методи на ръководство и администриране все още някакви връзчици го теглеха към стария начин на ръководене и към старите методи на работа. Ив. Мартинов, М, 74. — Не я изпускай от око. Все някога може да ни притрябва една връзчица с началника на гарнизона. К. Кръстев, К, 117.
ВРЪН и удвоено врън-врън. Междум. За наподобяване на звука, издаван при предене с вретено. След това вълната се изпира, влачи .., жените забождаха хурки и напевното врън-врън изпълваше котленските дворове, стаи и улици. Ив. Хаджийски, БДНН II, 66.
ВРЪНКА`ЛО, мн. -а, ср. 1. Разг. Човек, който много врънка (в 3 знач.).
2. Диал. Много ревливо и капризно дете; врескало, врекало, вречило (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Диал. Детска играчка пумпал (Т. Панчев, РБЯд).
ВРЪ`НКАМ, -аш, несв., непрех. 1. Разг. За вретено — издавам еднообразен шум при предене. Пинтезката остави в полата си вретеното, което врънкаше досега, уж че не се бърка в Петровите работи, облиза посинелите си устни и престорено се засмя. И. Петров, НЛ, 143.
2. Диал. За котка — издавам звук, подобен на този при предене с вретено; мъркам, преда (Т. Панчев, РБЯд).
3. Прех. и непрех. Разг. Непрекъснато настойчиво искам нещо от някого, с което му ставам досаден. Веднъж, .., тя подхвърли на татка: — И вашите протести помогнаха, колкото вятъра. Само дето врънкахте хората да подписват книжките ви! Д. Бозаков, ДС, 62. — Ти ще ми станеш ли поръчител?… Да миряса жената, че всеки ден ми врънка и подсмърча… па не мога да търпя женски сълзи… тровят ми душата. Т. Харманджиев, КВ, 438. Днес у баджанакови си, утре у кръсничини си, в други ден у побратими и там закисваше по цял ден, да врънка хората: „Дайте ми туй, дайте ми онуй, купете, донесете, яде ми са, пие ми са“. Ил. Блъсков, ПБ II, 61. Стига си ме врънкал!
ВРЪ`НКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от врънкам.
ВРЪНЧА`, -и`ш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. Бръмча. Мухата врънчи. Т. Панчев, РБЯд, 62.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРЪНЧЕ`НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от врънча.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от H. Геров, 1908.
ВРЪСТ, връ`стът, връ`ста, мн. няма, м. Остар. и диал. Ръст, бой. Речните брегове толкова са плодоносни, щото тревата преминува и человеческий връст. Ив. Богоов, ВГД (превод), 259. Жените имат среден връст, .., валчесто лице и малък нос. БО, 1846, бр. 1, 2.
ВРЪСТ1, връстта`, мн. няма, ж. Остар. и диал. Възраст. Родителите им не ги пускаха да ходят в съседите, защото бяха скарани, но децата не удържаха забраната им и тайно ходеха .. Те имаха също момче и момиче на тяхната връст, които също дружаха с децата на Междалиите. Ст. Даскалов, БМ, 9. Момчето беше моя връст, а момичето по-малко. Г. Белев, ПЕМ, 99. Вий паднахте с кураж и слава / във най-цветущата си връст. Ив. Вазов, Съч. I, 56. Помня, мойко, / помня, не забравям, / връст детинска, / палави години. Ц. Церковски, Съч. II, 252. На връст баба, на работа похаба. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 280.
ВРЪСТ2, връстта`, мн. връ`сти, ж. 1. Диал. Дял, част от нещо. Там, с варакосани изпъкнали бразди, / потонът е кръстом на четири връсти / оделен. И всяка връст, с бои особни, има / особен изглед: пролет, лято, есен, зима… П. П. Славейков, КП ч. III, 13.
2. Остар. Книж. Жанр. Нашето най-мило желание е да ся яви и у нас на свят дружествений [социален] роман, защото само романът е кадърен да извади насред дружествений [обществен] живот, .., нещо, което не стои толкоз във властта на никоя друга връст от поезията. Ч, 1870, бр. 3, 82.
ВРЪСТ3, връстта`, мн. връ`сти, ж. Остар. Книж. Верста. За големи разстояния, както напр. от едни град до друг, употреблението на аршина или метра щеше да е несгодно; по това в такива случаи употребляват по-голяма единица, както напр. километър, връст, миля и пр. В. Груев, НПГ, 7.
ВРЪ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който е минал юношеска възраст. За пръв път от фактите из историята на нашето театрално дело трябва да земем наивните патриотически диалози, които П. Р. Славейков е съчинявал, .., а неговите
