Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/422“
Mister sou (беседа | приноси) м (kristian5a) |
Mister sou (беседа | приноси) м (niki-7-a) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>ни на купа оръжия стоеха един срещу друг,.., двама хусари. . От това, че зад гърба им се трупаха било сърби, било българи, Райко разбра, че единият беше от Раденко-вите и Сазданови вояци.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 320. | <i>ни на купа оръжия стоеха един срещу друг,.., двама хусари. . От това, че зад гърба им се трупаха било сърби, било българи, Райко разбра, че единият беше от Раденко-вите и Сазданови вояци.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 320. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВОЯ`НСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Войнство. | <b>ВОЯ`НСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Войнство. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВОЯ`ЧКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Войнишки. | <b>ВОЯ`ЧКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Войнишки. | ||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
<b>ВПА`ДАМ</b>, -аш, <i>несв</i>.; <b>впадна,</b> -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> 1. Падам, хлътвам надолу или навътре в нещо (Н. Геров, РБЯ). | <b>ВПА`ДАМ</b>, -аш, <i>несв</i>.; <b>впадна,</b> -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> 1. Падам, хлътвам надолу или навътре в нещо (Н. Геров, РБЯ). | ||
| − | + | ---- | |
2. За река — вливам се. <i>После [Илирик] би се и со сичките окрестни народи и надви им и разшири своята земля от Черното море, гдето впада Дунав, на запад, до реки Сава и Оршава.</i> Хр. Павлович, Ц, 9. | 2. За река — вливам се. <i>После [Илирик] би се и со сичките окрестни народи и надви им и разшири своята земля от Черното море, гдето впада Дунав, на запад, до реки Сава и Оршава.</i> Хр. Павлович, Ц, 9. | ||
3. С предл. в. Влизам, съм в числото на някаква група, категория; спадам, числя се, принадлежа, отнасям се. <i>Изложените два начина,.., са изобилний извор на разните философически теории върху учреждението на человеческите общества, които теории впадат сички в гореспоменатата фи-лософическа школа.</i> Ч, 1870, бр. 6, 165. <i>Долните цифри 7, 0, 3 и 1 в множимото не впадат в местата, изисквани в произведението.</i> К. Кърджиев, А, 126. | 3. С предл. в. Влизам, съм в числото на някаква група, категория; спадам, числя се, принадлежа, отнасям се. <i>Изложените два начина,.., са изобилний извор на разните философически теории върху учреждението на человеческите общества, които теории впадат сички в гореспоменатата фи-лософическа школа.</i> Ч, 1870, бр. 6, 165. <i>Долните цифри 7, 0, 3 и 1 в множимото не впадат в местата, изисквани в произведението.</i> К. Кърджиев, А, 126. | ||
| − | + | ---- | |
4. С предл. в и съществителни, които обикн. изразяват някакво състояние, означава поява на действие или състояние по значението на съществителното; изпадам<sup>1</sup>. В падам в униние — ставам унил, унивам. <i>Радостта ми изчезнеше като една лъжлива измама и впадах изново в мрачно униние.</i> К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 573. В падам в апатия | 4. С предл. в и съществителни, които обикн. изразяват някакво състояние, означава поява на действие или състояние по значението на съществителното; изпадам<sup>1</sup>. В падам в униние — ставам унил, унивам. <i>Радостта ми изчезнеше като една лъжлива измама и впадах изново в мрачно униние.</i> К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 573. В падам в апатия | ||
— ставам апатичен. <i>Но защото заболявши-те от холера впадат в най-крайната апатия, то трябва да ги накараме да пият по-добна [гореща] вода със сичките възможни средства.</i> Знан., 1875, бр. 20-21, 315. В падам в заблуждение — заблуждавам се. <i>Ний не можеме разумно да изпитаме и проумеем в какво ся употребява тази смелост</i> . . <i>и тъй впадаме в заблуждение.</i> П. Киси-мов, ОАII (превод), 29. | — ставам апатичен. <i>Но защото заболявши-те от холера впадат в най-крайната апатия, то трябва да ги накараме да пият по-добна [гореща] вода със сичките възможни средства.</i> Знан., 1875, бр. 20-21, 315. В падам в заблуждение — заблуждавам се. <i>Ний не можеме разумно да изпитаме и проумеем в какво ся употребява тази смелост</i> . . <i>и тъй впадаме в заблуждение.</i> П. Киси-мов, ОАII (превод), 29. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВПА`ДАМ СЕ несв.; впадна се се.,</b> <i>непрех. Остар. Книж.</i> 1. С предл. в. Влизам, съм в числото на някаква група, категория; спадам, числя се, принадлежа, отнасям се. <i>Едно само бъркаше на г. Консулов, а именно, че той се впадаше в оная категория патриоти, които аз нареках съчувствующи в първата част на Записките си.</i> 3. Стоянов, ЗБВ II, 134. | <b>ВПА`ДАМ СЕ несв.; впадна се се.,</b> <i>непрех. Остар. Книж.</i> 1. С предл. в. Влизам, съм в числото на някаква група, категория; спадам, числя се, принадлежа, отнасям се. <i>Едно само бъркаше на г. Консулов, а именно, че той се впадаше в оная категория патриоти, които аз нареках съчувствующи в първата част на Записките си.</i> 3. Стоянов, ЗБВ II, 134. | ||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
<b>ВПА`ДАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> впадам <i>и от</i> впадам се. | <b>ВПА`ДАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> впадам <i>и от</i> впадам се. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВПА`ДВАМ</, -аш, <i>несв.;</i> <b>впадна,</b> -еш, <i>мин. св.</i> -ах, се., <i>непрех. Остар. Книж.</i> Обикн. с предл. в. Впадам веднъж или изведнъж. <i>Защо кога е на едного человека умо къс, не може да постигне истината., и защото криво разсуждава, погибва в своето си скудоумие</i>, <i>и затова впадва и в законо-преступления, и в лошави пътища.</i> Р. Попович, X, 51-52. <i>Ноктите си да не оставяш на много време необрязани,.., и да си чистиш зъбите,..: но пак не вън от приликата, като да не впадваш в женска мягкост.</i> Р. Попович, X, 136. | <b>ВПА`ДВАМ</, -аш, <i>несв.;</i> <b>впадна,</b> -еш, <i>мин. св.</i> -ах, се., <i>непрех. Остар. Книж.</i> Обикн. с предл. в. Впадам веднъж или изведнъж. <i>Защо кога е на едного человека умо къс, не може да постигне истината., и защото криво разсуждава, погибва в своето си скудоумие</i>, <i>и затова впадва и в законо-преступления, и в лошави пътища.</i> Р. Попович, X, 51-52. <i>Ноктите си да не оставяш на много време необрязани,.., и да си чистиш зъбите,..: но пак не вън от приликата, като да не впадваш в женска мягкост.</i> Р. Попович, X, 136. | ||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
<b>ВЛАДЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Падина. <i>„Пространството на това българско наречие ся описва с черта, идуяща от Георгиевското гърло или от южния ръкав на Дунава, върху течението Дунавско, на запад до самаго града Тулча,.., повраща ся во впадениегпо на Прута или до града Рени в Турско.“</i> Г. Кръстевич, ИБ, VI-VII. | <b>ВЛАДЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Падина. <i>„Пространството на това българско наречие ся описва с черта, идуяща от Георгиевското гърло или от южния ръкав на Дунава, върху течението Дунавско, на запад до самаго града Тулча,.., повраща ся во впадениегпо на Прута или до града Рени в Турско.“</i> Г. Кръстевич, ИБ, VI-VII. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВПАДИНА`</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> 1. Падина. <i>Зелений- Трап се наричаше една впадина на голата рътлина на север от града.</i> Ив. Вазов, СбНУ II, 73. <i>По цялата западна страна се издигаше планинската грамада на Желез-ник — един неизбродим лабиринт от хребети и върхове, от впадини, котловини и бездънни долища.</i> Д. Талев, ПК, 368. <i>Димитър спокойно отпи от него, обърна се към пътя и се загледа към дола., който продължаваше на запад и се сливаше с дългата гориста впадина.</i> Т. Харманджиев, Р, 71. <i>Дълго още се помайва пашата край засипаните хендеци и., подвикваше на селяните да забравят тая бабуна и оная впадина.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 464. | <b>ВПАДИНА`</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> 1. Падина. <i>Зелений- Трап се наричаше една впадина на голата рътлина на север от града.</i> Ив. Вазов, СбНУ II, 73. <i>По цялата западна страна се издигаше планинската грамада на Желез-ник — един неизбродим лабиринт от хребети и върхове, от впадини, котловини и бездънни долища.</i> Д. Талев, ПК, 368. <i>Димитър спокойно отпи от него, обърна се към пътя и се загледа към дола., който продължаваше на запад и се сливаше с дългата гориста впадина.</i> Т. Харманджиев, Р, 71. <i>Дълго още се помайва пашата край засипаните хендеци и., подвикваше на селяните да забравят тая бабуна и оная впадина.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 464. | ||
2. <i>Геол.</i> Вдлъбнат или нагънат участък на земната кора, изпълнен с утаена вулканична маса. | 2. <i>Геол.</i> Вдлъбнат или нагънат участък на земната кора, изпълнен с утаена вулканична маса. | ||
| − | + | <b>Очна впадина</b>. <i>Остар.</i> Вдлъбнатина, в която е поместено окото; очна кухина. <i>В ковчега, бяла и дълга, лежеше мъртвата. В очните впадини и в свитите устни спеше дълбока сянка, но челото се откриваше с мраморна коравина.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 65. | |
<b>ВПА`ДНА.Вж</b>.впадам и впадвам. | <b>ВПА`ДНА.Вж</b>.впадам и впадвам. | ||
<b>ВПА`ДНАЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. св. деят. от</i> впадна като <i>прил. Остар. Книж.</i> За очи, лице, бузи, страни — който се е вдал навътре, вдлъбнал се е от слабост, изтощение; хлътнал. <i>А слепец седеше на голямата стъгда сред Преслав — и на възточна гусла свиреше странни песни. Кървава пот капе-ше по мургаво лице и впаднали ланити.</i> Н. | <b>ВПА`ДНАЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. св. деят. от</i> впадна като <i>прил. Остар. Книж.</i> За очи, лице, бузи, страни — който се е вдал навътре, вдлъбнал се е от слабост, изтощение; хлътнал. <i>А слепец седеше на голямата стъгда сред Преслав — и на възточна гусла свиреше странни песни. Кървава пот капе-ше по мургаво лице и впаднали ланити.</i> Н. | ||
Версия от 13:29, 8 декември 2014
ни на купа оръжия стоеха един срещу друг,.., двама хусари. . От това, че зад гърба им се трупаха било сърби, било българи, Райко разбра, че единият беше от Раденко-вите и Сазданови вояци. Ст. Загорчинов, ДП, 320.
ВОЯ`НСТВО, мн. -а, ср. Диал. Войнство.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВОЯ`ЧКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Войнишки.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВПА`ДАМ, -аш, несв.; впадна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Книж. 1. Падам, хлътвам надолу или навътре в нещо (Н. Геров, РБЯ).
2. За река — вливам се. После [Илирик] би се и со сичките окрестни народи и надви им и разшири своята земля от Черното море, гдето впада Дунав, на запад, до реки Сава и Оршава. Хр. Павлович, Ц, 9.
3. С предл. в. Влизам, съм в числото на някаква група, категория; спадам, числя се, принадлежа, отнасям се. Изложените два начина,.., са изобилний извор на разните философически теории върху учреждението на человеческите общества, които теории впадат сички в гореспоменатата фи-лософическа школа. Ч, 1870, бр. 6, 165. Долните цифри 7, 0, 3 и 1 в множимото не впадат в местата, изисквани в произведението. К. Кърджиев, А, 126.
4. С предл. в и съществителни, които обикн. изразяват някакво състояние, означава поява на действие или състояние по значението на съществителното; изпадам1. В падам в униние — ставам унил, унивам. Радостта ми изчезнеше като една лъжлива измама и впадах изново в мрачно униние. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 573. В падам в апатия
— ставам апатичен. Но защото заболявши-те от холера впадат в най-крайната апатия, то трябва да ги накараме да пият по-добна [гореща] вода със сичките възможни средства. Знан., 1875, бр. 20-21, 315. В падам в заблуждение — заблуждавам се. Ний не можеме разумно да изпитаме и проумеем в какво ся употребява тази смелост . . и тъй впадаме в заблуждение. П. Киси-мов, ОАII (превод), 29.
ВПА`ДАМ СЕ несв.; впадна се се., непрех. Остар. Книж. 1. С предл. в. Влизам, съм в числото на някаква група, категория; спадам, числя се, принадлежа, отнасям се. Едно само бъркаше на г. Консулов, а именно, че той се впадаше в оная категория патриоти, които аз нареках съчувствующи в първата част на Записките си. 3. Стоянов, ЗБВ II, 134.
2. Намирам се, разположен съм някъде. Това село се впадаше в околията на Бенковски, който сам лично го посети няколко пъти, във време на пропагандата. 3. Стоянов, ЗБВ III, 295. Град Воден и околията му почти се впада между митрополското седалище на Мегленската епархия. К. Шапка-рев, Р, 25.
ВПА`ДАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от впадам и от впадам се.
ВПА`ДВАМ</, -аш, несв.; впадна, -еш, мин. св. -ах, се., непрех. Остар. Книж. Обикн. с предл. в. Впадам веднъж или изведнъж. Защо кога е на едного человека умо къс, не може да постигне истината., и защото криво разсуждава, погибва в своето си скудоумие, и затова впадва и в законо-преступления, и в лошави пътища. Р. Попович, X, 51-52. Ноктите си да не оставяш на много време необрязани,.., и да си чистиш зъбите,..: но пак не вън от приликата, като да не впадваш в женска мягкост. Р. Попович, X, 136.
ВПА`ДВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от впадвам.
ВЛАДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Падина. „Пространството на това българско наречие ся описва с черта, идуяща от Георгиевското гърло или от южния ръкав на Дунава, върху течението Дунавско, на запад до самаго града Тулча,.., повраща ся во впадениегпо на Прута или до града Рени в Турско.“ Г. Кръстевич, ИБ, VI-VII.
ВПАДИНА` ж. Остар. Книж. 1. Падина. Зелений- Трап се наричаше една впадина на голата рътлина на север от града. Ив. Вазов, СбНУ II, 73. По цялата западна страна се издигаше планинската грамада на Желез-ник — един неизбродим лабиринт от хребети и върхове, от впадини, котловини и бездънни долища. Д. Талев, ПК, 368. Димитър спокойно отпи от него, обърна се към пътя и се загледа към дола., който продължаваше на запад и се сливаше с дългата гориста впадина. Т. Харманджиев, Р, 71. Дълго още се помайва пашата край засипаните хендеци и., подвикваше на селяните да забравят тая бабуна и оная впадина. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 464.
2. Геол. Вдлъбнат или нагънат участък на земната кора, изпълнен с утаена вулканична маса.
Очна впадина. Остар. Вдлъбнатина, в която е поместено окото; очна кухина. В ковчега, бяла и дълга, лежеше мъртвата. В очните впадини и в свитите устни спеше дълбока сянка, но челото се откриваше с мраморна коравина. Ст. Загорчинов, ЛСС, 65.
ВПА`ДНА.Вж.впадам и впадвам.
ВПА`ДНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от впадна като прил. Остар. Книж. За очи, лице, бузи, страни — който се е вдал навътре, вдлъбнал се е от слабост, изтощение; хлътнал. А слепец седеше на голямата стъгда сред Преслав — и на възточна гусла свиреше странни песни. Кървава пот капе-ше по мургаво лице и впаднали ланити. Н.
