Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/357“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
<b>ВОДВОРЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>водворя`</b>; -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Въдворявам. <i>Като са навиха и покориха сичките народи на Палестина, Исус водвори евреите в определената за тяхно живелище земя.</i> Н. Михайловски, ССИ (превод), 44. <i>Ако подир мене бяха минали сто души европейски пътешественици, щяха да обогатят колоните на някой журнал с живописната местност на тие места, а особено безопасността, която е водворило султановото правителство.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 57. <b>водворявам се</b>, <b>водворя се</b> <i>страд. Мидюринът, .., телеграфирал на сичките власти във вилеята и явил им, че българете са възбунтувале и че за да са водвори тишината, са потребни пушки и байонети.</i> Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 17, 67. <i>Едва подир тригодишна упорна война могло да са водвори спокойствие на острова.</i> Н. Михайловски, РВИ (превод), 248. | <b>ВОДВОРЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>водворя`</b>; -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Въдворявам. <i>Като са навиха и покориха сичките народи на Палестина, Исус водвори евреите в определената за тяхно живелище земя.</i> Н. Михайловски, ССИ (превод), 44. <i>Ако подир мене бяха минали сто души европейски пътешественици, щяха да обогатят колоните на някой журнал с живописната местност на тие места, а особено безопасността, която е водворило султановото правителство.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 57. <b>водворявам се</b>, <b>водворя се</b> <i>страд. Мидюринът, .., телеграфирал на сичките власти във вилеята и явил им, че българете са възбунтувале и че за да са водвори тишината, са потребни пушки и байонети.</i> Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 17, 67. <i>Едва подир тригодишна упорна война могло да са водвори спокойствие на острова.</i> Н. Михайловски, РВИ (превод), 248. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВОДВОРЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>водворя се</b> <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Въдворявам се. <i>Кочев излезе, в стаята се водвори дълбоко мълчание.</i> М. Кънчев, В, 330. | + | <b>ВОДВОРЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>водворя` се</b> <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Въдворявам се. <i>Кочев излезе, в стаята се водвори дълбоко мълчание.</i> М. Кънчев, В, 330. |
---- | ---- | ||
<b>ВОДВОРЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> водворявам <i>и от</i> водворявам се; въдворяване, водворение. | <b>ВОДВОРЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> водворявам <i>и от</i> водворявам се; въдворяване, водворение. | ||
Текуща версия към 22:48, 21 октомври 2014
успоредно един до друг. В. Райков, ПВ, 116. След вчерашните срещи .. отборът на „Дунав“ запазва водачеството на таблицата. Тр, 1963, бр. 225, 4.
ВОДА`ЧКА ж. Жена водач (в 1-5 знач.). Това е същото момиче, което ги беше водило през гората. „Ето я! Вангели! Водачката!“ Й. Йовков, Разк. I, 227. Закрепиха [младежите] лодките към пристана и зачакаха. Водачката хвана веслата и подкара към незнайна земя. Д. Шумналиев, ПЗЛ, 33. Старт на 100 м гладко бягане. След несполучливо тръгване неочаквано живата беленчанка набира скорост, застига водачката, изравнява се с нея, секундна борба — и се откъсва, за да понесе след миг на раменете си финалната лента. НС, 1958, бр. 54, 2.
ВОДВОРЕ`НИЕ ср. Остар. Книж. Водворяване; въдворяване. Заедно с водворението на новата религия Константин доизвършил и новата организация на Римската империя. Н. Михайловски, РВИ (превод), 287.
ВОДВОРЯ`. Вж. водворявам.
ВОДВОРЯ`ВАМ, -аш, несв.; водворя`; -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Въдворявам. Като са навиха и покориха сичките народи на Палестина, Исус водвори евреите в определената за тяхно живелище земя. Н. Михайловски, ССИ (превод), 44. Ако подир мене бяха минали сто души европейски пътешественици, щяха да обогатят колоните на някой журнал с живописната местност на тие места, а особено безопасността, която е водворило султановото правителство. З. Стоянов, ЗБВ I, 57. водворявам се, водворя се страд. Мидюринът, .., телеграфирал на сичките власти във вилеята и явил им, че българете са възбунтувале и че за да са водвори тишината, са потребни пушки и байонети. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 17, 67. Едва подир тригодишна упорна война могло да са водвори спокойствие на острова. Н. Михайловски, РВИ (превод), 248.
ВОДВОРЯ`ВАМ СЕ несв.; водворя` се св., непрех. Остар. Книж. Въдворявам се. Кочев излезе, в стаята се водвори дълбоко мълчание. М. Кънчев, В, 330.
ВОДВОРЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от водворявам и от водворявам се; въдворяване, водворение.
ВОДЕВИ`Л м. 1. Кратко сценично произведение с леко, комично съдържание, обикн. с музикален съпровод и песенни куплети. „Плодовете на просвещението“, .. застава в центъра на общественото внимание. Тогава критиката взема всички мерки, за да неутрализира изобличаващия патос на комедията. За комедията тя говори като за фарс, за водевил, за безобидна шега, предназначена за домашни любителски постановки. Н. Лилиев, Съч. III, 203. От съединението на драматическата поезия с музиката произхождат опера и водевил. Т. Шишков, ТС, 188.
2. Заключителна куплетна песен в пиеса, в комична опера или в комедия.
3. Прен. Ирон. Нещо, което е почти лишено от съдържание и смисъл и има комична, заплетена интрига. Животът на Лора в Русе е един водевил в трагичен тон. Тя съвсем ясно вижда незначителността на мъжа си… М. Кремен, РЯ, 334. След полунощ Евгения се оттегля, изпратена от султана с каик до Бейлербей, а самият султан се прибира в палата си Долма бохча. Три палата — Бейлербей, Чириган и Долма бохча — прискутват тая нощ по един от главните герои на босфорския водевил. Хр. Бръзицов, НЦ, 137.
— От фр. vaudeville.
ВОДЕВИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан със сценичното произведение водевил. С бакембардите си, с позите и жестовете си, .., той прилича на смешно гримиран актьор в някоя водевилна игра. Й. Йовков, Разк. I, 15. Родоначалникът на оперетата Офенбах е писал по поръчка музика за водевили. Веднъж той излиза извън рамките на водевилните правила и ограничения и плюс куплетите, леките номера и ансамблите, вмъква арийки, дуети и особен род ансамбли. К, 1926, бр. 79, 2. Главно поради водевилния си завършек разказът губеше доста въпреки високата си художествена стойност в цялото. М. Генов, СбЦГМГ, 397.
2. Прен. Ирон. Който буди насмешка с действията си, поведението си. В Русчук се намираше и Карцов, немирен дух, водевилен съзаклетник, когото ще срещнем навсякъде, дето се готви някое тъмно и несполучливо дело. С. Радев, ССБ I, 327-328. // Който е почти лишен от съдържание и смисъл и предизвиква смях, насмешка, ирония. Тая водевилна кампания имаше нещо весело и комично и, въпреки най-разнообразните възгледи, светът не можа да скрие усмивката си и злъчния си сарказъм. Й. Йовков, Разк. III, 143. Жената бе майстор в задаване на въпроси, нещо, което бях доловил още при първия ни водевилен разговор. Б. Райнов, ГН, 36.
ВОДЕВИЛИ`СТ м. Автор на водевили. Една жена изоставена от своя мъж .. е любовница на учителя на своя син .. От тука още се виждат забавителните сцени, които един водевилист би извлякъл от подобен сюжет. К, 1925, бр. 60, 1. Първата му [на Любомски] работа бе да издаде заповед, за да се направи паважът в града, .. Почна след туй с окръжния управител Манолова една полемика с афиши, която би била безценен документ за някой водевилист. С. Радев, ССБ II, 97.
ВОДЕВИ`ЛНО. Нареч. от водевилен.
