и ги вкарал във водата. Н. Попфилипов, РЛ, 52-53.
3. Духовен или политически ръководител на народ, партия; вожд, водител. Тая [обществена] мисъл достига своя връх в революционния проектоустав на Апостола. В него великият народен водач дава конкретен израз на своята мисъл и дело. Ив. Унджиев, ВЛ, 188. Цар имаме, цар не виждаме, войвода имаме, водачи нямаме. Ив. Вазов, Съч. XXI, 10. Творецът, геният е винаги революционер. Само така той може да стане пророк и водач на своя народ. Б. Шивачев, Съч. I, 22. Всеки народ заслужава водачите си, дори тези, от които по-късно се оплаква. П. Дертлиев, ДП, 236. // Ръководител на стачка, въстание и под.; водител. Водачът на въстанието седеше наведен над една голяма карта, разгъната върху масата, с червен молив в ръката. А. Каралийчев, НЧ, 105. Единственото око на водача от голямата тютюнева стачка го [Мичкин] гледаше също. Д. Димов, Т, 617. Те [бейовете и агаларите] излизаха един след друг пред съда и повтаряха едни и същи обвинения срещу Лазара: — Водач на бунтовниците в Преспа. Д. Талев, ПК, 725-726.
4. Лице, което ръководи, оглавява някаква група делегати или екскурзианти и др.; ръководител. На улицата загубихме водача на писателската група, която пътува за Барцелона — професор Александър Балабанов. А. Каралийчев, С, 77.
5. Човек, който управлява моторно превозно средство. Напоследък, .., били изобретили инструмент, който показвал точната дозировка алкохол, погълната от водача на превозното средство. К. Калчев, ДНГ, 130. Стръмнината сгрява мотора дори в хладно време и водачът по неволя спира колата пред ханчето. А. Христофоров, О, 105. — Карай към комбайна — каза Каменов на водача и посочи с ръка нататък. Кр. Кръстев, К, 106. Само мотоциклетът, останал внезапно без водач, продължаваше да гърми с мотора. П. Вежинов, НС, 256. Затова, като си мечтаеше за бъдещето, той ту се виждаше водач на ракетен самолет, ту механик на подводница. А. Гуляшки, Л, 507.
6. Лице или отбор, който е на първо място, начело в спортно състезание. Многобройни привърженици на „синия“ тим гласно изказваха неодобрението си не толкова от неочакваната загуба, колкото от неубедителната игра на досегашния водач на таблицата. ВН, 1958, бр. 2082, 3. Нашият отбор е водач във временното класиране на световното първенство по художествена гимнастика.
7. Техн. Детайл в машина, който води, направлява движението на друг детайл.
8. Остар. Книга, която дава сведения и упътвания за разглеждане на забележителности в дадена страна, местност или селище; пътеводител. (Ст. Младенов, БТР).
ВОДА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Който води, посочва пътя към нещо; водещ. Ако едно само от тези малки приключения, на които връзката образуваше водачната нишка, която ма преведе през този лабиринт, не беше са случило пред мене, в този същия час Павлина, затворена в един подземник, щеше да къса ръцете си в конвулсиите на отровата или на глада. Ч, 1875, бр. 6, 277-278.
ВОДА`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с водач, който се отнася до водач. На Елка Стаматова Манолова, .., се признава правото да бъде водач на моторна кола. Как и къде беше успяла да изучи водаческото изкуство .. узнаха само неколцина от най-близките й хора. А. Гуляшки, МТС, 136. Това, което отличаваше болшевизма преди войната, .., от другите социалистически течения и партии, е неговото подчертаване водаческата, авангардната роля на градския пролетариат в революционните борби. Р. Аврамов, Борба, 1919, кн. 4, 102.
2. Който има качества на водач. Запасният подполковник Игнат Симов, .., кокореше очи и доказваше, че българският народ бил водачески народ и непрекъснато ругаеше евреите. Д. Ангелов, ЖС, 82.
ВОДА`ЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Роля на водач (в 1 знач.). Той познавал пътя по-добре от Зоо и Зоо се съгласи да отстъпи водачеството. Й. Радичков, НД, 153. Плащаха му търговците за доброто водачество, даряха го кога с дреха, кога с оръжие и дребни накити, но не само заради тия печалби ходеше Момчил с керванджиите. О. Василев, 33, 27. От Остриково водачеството поеха могиловци. Те изведоха групата на шосето за Могилово. Д. Ангелов, ЖС, 255. Щом Дунка се присъедини към стадото, Джели й повери водачеството, понеже кошутата беше стара и опитна. Ем. Станев, ПЕГ, 94-95.
2. Роля, дейност на лице, което ръководи, оглавява; водителство, ръководство. У него се породи неудържим стремеж за властвуване и водачество. К. Ламбрев, СП, 241. Ако един човек, който претендира за водачество, може да се уплаши от някакви анонимни писма и да капризничи, с това той показва само, че е негоден и малодушен. Ем. Станев, ИК I и II, 479. В Чипровци се сформирали чети под водачеството на воеводата Георги Пеячевич. Й. Радичков и др. ГСП, 23.
3. Управляване на моторно превозно средство. След малко двамата, като се сменяха във водачеството, подгониха упорито белия път, по който бе изчезнала колоната. А. Мандаджиев, ОШ, 14.
4. Първенство в спортно състезание. Само бургазлии и созополци не искаха да отстъпят водачеството и продължаваха да гребат
