Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/460“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
— От тюрк. през рус. аул. — Т. Шишков, История на българсия народ, 1873. | — От тюрк. през рус. аул. — Т. Шишков, История на българсия народ, 1873. | ||
---- | ---- | ||
| − | АУЛА <i>ж. Книж.</i> Голяма тържествена зала, най-често във висше учебно заведение. <i>На 23 май 1947 година в аулата на Софийския университет на Илия Бешков бе връчена най-голямата академична награда за изкуство.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 78. | + | <b>АУЛА</b> <i>ж. Книж.</i> Голяма тържествена зала, най-често във висше учебно заведение. <i>На 23 май 1947 година в аулата на Софийския университет на Илия Бешков бе връчена най-голямата академична награда за изкуство.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 78. |
— От гр. шйл] ’дворец’ през лат. aula и нем. Aula. | — От гр. шйл] ’дворец’ през лат. aula и нем. Aula. | ||
---- | ---- | ||
| − | АУРА <i>ж.</i> 1. Биоенергийно обкръжение на тялото, възприемано от някои свръхчувствителни хора като обгръщащо тялото слабо сияние, ореол. <i>Бъдещето се разкрива още днес! Какво носи съдбата в следващото столетие? .. В коя година ще ни лекуват по личната ни аура?</i> 168 часа, 1999, бр. 50, 1. <i>Вземете вана или душ. Измийте своята аура .. Ще се почувствате по-спокойни и по-ведри.</i> ДЛ, 1999, бр. 4, <i>2.</i> | + | <b>АУРА</b> <i>ж.</i> 1. Биоенергийно обкръжение на тялото, възприемано от някои свръхчувствителни хора като обгръщащо тялото слабо сияние, ореол. <i>Бъдещето се разкрива още днес! Какво носи съдбата в следващото столетие? .. В коя година ще ни лекуват по личната ни аура?</i> 168 часа, 1999, бр. 50, 1. <i>Вземете вана или душ. Измийте своята аура .. Ще се почувствате по-спокойни и по-ведри.</i> ДЛ, 1999, бр. 4, <i>2.</i> |
2. <i>Прен. Книж.</i> Духовно, личностно излъчване от някого. <i>Някаква правда като аура обвиваше слабото му</i> [на Иван Милев] <i>безрадостно тяло.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 44. <i>Централната роля в спектакъла бе изпълнена от актьор със силна аура. Н Прен.</i> Особена атмосфера, настроение, което се излъчва, лъха от някого или нещо. <i>Старинният град Пловдив е място със собствена аура.</i> | 2. <i>Прен. Книж.</i> Духовно, личностно излъчване от някого. <i>Някаква правда като аура обвиваше слабото му</i> [на Иван Милев] <i>безрадостно тяло.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 44. <i>Централната роля в спектакъла бе изпълнена от актьор със силна аура. Н Прен.</i> Особена атмосфера, настроение, което се излъчва, лъха от някого или нещо. <i>Старинният град Пловдив е място със собствена аура.</i> | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
— Гр. айра ’полъх’ и лат. aura. | — Гр. айра ’полъх’ и лат. aura. | ||
---- | ---- | ||
| − | АУСПУХ, <i>мн.</i> -си, <i>м.</i> Изпускателна тръба на мотор, от която излизат отработените газове. <i>Аз поех протегнатата ръка, промърморих „довижданепосле видях как колата изпусна дим от ауспуха си и се отдалечи.</i> П. Стъпов, ВН, 1962, бр. 3293, 4. <i>Из ауспуха на танка бухтяха пламъци и изпъл-няха изкопа с тежък мирис.</i> П. Славински, ПЩ, 425. <i>Може би., е далеч по-хигиенично и по-романтично конска опашка да се вее под носа ти, отколкото да душиш отровния ауспух на „петдесет коня“.</i> Ив. Коларов, Е, 17. <i>Горе на ската тълпата наобиколила трактора .. Машината през гръмола на ауспуха впила зъби в пръстта.</i> Д. Вълев, | + | <b>АУСПУХ</b>, <i>мн.</i> -си, <i>м.</i> Изпускателна тръба на мотор, от която излизат отработените газове. <i>Аз поех протегнатата ръка, промърморих „довижданепосле видях как колата изпусна дим от ауспуха си и се отдалечи.</i> П. Стъпов, ВН, 1962, бр. 3293, 4. <i>Из ауспуха на танка бухтяха пламъци и изпъл-няха изкопа с тежък мирис.</i> П. Славински, ПЩ, 425. <i>Може би., е далеч по-хигиенично и по-романтично конска опашка да се вее под носа ти, отколкото да душиш отровния ауспух на „петдесет коня“.</i> Ив. Коларов, Е, 17. <i>Горе на ската тълпата наобиколила трактора .. Машината през гръмола на ауспуха впила зъби в пръстта.</i> Д. Вълев, |
---- | ---- | ||
| − | АУЛА | + | <b>АУЛА</b> |
— От нем. Auspuff. Друга (рядка) форма: ауспуф. | — От нем. Auspuff. Друга (рядка) форма: ауспуф. | ||
---- | ---- | ||
| − | АУСПУХОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> ауспух. <i>Моторите на някои танкове хъркаха задавено, от ауспуховите им тръби с пу-кот излиташе синкав дим.</i> Д. Ангелов, ЖС, 12. <i>Ауспу хо ва тръба на трактор. Ауспу хо-во гърне на танк.</i> | + | <b>АУСПУХОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> ауспух. <i>Моторите на някои танкове хъркаха задавено, от ауспуховите им тръби с пу-кот излиташе синкав дим.</i> Д. Ангелов, ЖС, 12. <i>Ауспу хо ва тръба на трактор. Ауспу хо-во гърне на танк.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АУСШЛУС <i>м. Печат.</i> Специални късчета метал за запълване на пространствата между думите в типографски набор; раздел-ка, шпация. | + | <b>АУСШЛУС</b> <i>м. Печат.</i> Специални късчета метал за запълване на пространствата между думите в типографски набор; раздел-ка, шпация. |
— Нем. Ausschluss. | — Нем. Ausschluss. | ||
---- | ---- | ||
| − | АУТ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Спорт.</i> 1. Положение в спортна игра с топка, при което тя излиза вън от игрището. // Във футбола — положение, при което топката е изкарана вън от игрището при аутлинията от противников играч. <i>Този беше решителният мач — мачът на сезона.. Дочо беше за присмех не на класа, а на цялото училище. Защото не можеше да отличи ъглов удар от аут.</i> П. Бобев, ГЮМ, 16. | + | <b>АУТ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Спорт.</i> 1. Положение в спортна игра с топка, при което тя излиза вън от игрището. // Във футбола — положение, при което топката е изкарана вън от игрището при аутлинията от противников играч. <i>Този беше решителният мач — мачът на сезона.. Дочо беше за присмех не на класа, а на цялото училище. Защото не можеше да отличи ъглов удар от аут.</i> П. Бобев, ГЮМ, 16. |
2. Обявяване от боксовия съдия, че един от боксьорите е победен. | 2. Обявяване от боксовия съдия, че един от боксьорите е победен. | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
— Англ. out ’вън’. | — Англ. out ’вън’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АУТИЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м</i>: <i>Мед.</i> Нервно разстройство, при което болният постоянно мисли за своите преживявания, затваря се в себе си и губи всякакъв контакт с външната среда. <i>За хората с ау-тизъм е трудно или невъзможно да имат приятели.</i> Леч., 2000, бр. 40, 8. <i>Детето страда otn аутизъм.</i> | + | <b>АУТИЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м</i>: <i>Мед.</i> Нервно разстройство, при което болният постоянно мисли за своите преживявания, затваря се в себе си и губи всякакъв контакт с външната среда. <i>За хората с ау-тизъм е трудно или невъзможно да имат приятели.</i> Леч., 2000, бр. 40, 8. <i>Детето страда otn аутизъм.</i> |
— От гр. cu)x6<; ’сам’. | — От гр. cu)x6<; ’сам’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АУТИ`СТ <i>м. Мед.</i> Човек, който страда от аутизъм. <i>Трима от четирима аутисти обикновено са и умствено изостанали.</i> Леч., 2000, бр. 40, 8. | + | <b>АУТИ`СТ</b> <i>м. Мед.</i> Човек, който страда от аутизъм. <i>Трима от четирима аутисти обикновено са и умствено изостанали.</i> Леч., 2000, бр. 40, 8. |
---- | ---- | ||
| − | АУТИСТИ`ЧЕН, -чно, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> Който се отнася до аутизъм. <i>Броят на децата, получаващи безплатни държавни услуги заради аутистични проблеми, се е увеличил 4 пъти.</i> Леч., 2000, бр. 40, 8. <i>Аутистично поведение. Аутистични деца.</i> | + | <b>АУТИСТИ`ЧЕН</b>, -чно, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> Който се отнася до аутизъм. <i>Броят на децата, получаващи безплатни държавни услуги заради аутистични проблеми, се е увеличил 4 пъти.</i> Леч., 2000, бр. 40, 8. <i>Аутистично поведение. Аутистични деца.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АУТЛИ`НИЯ <i>ж. Спорт.</i> По-късата страна на футболно игрище, на която се намира вратата. <i>Когато при придвижването си с топката противникът се приближи до линията на вратата (аутлинията) и оттам прехвърля топката към вратата, вратарят трябва да се изтегля до далечния стълб.</i> В. Ангелов и др., Ф, 107. | + | <b>АУТЛИ`НИЯ</b> <i>ж. Спорт.</i> По-късата страна на футболно игрище, на която се намира вратата. <i>Когато при придвижването си с топката противникът се приближи до линията на вратата (аутлинията) и оттам прехвърля топката към вратата, вратарят трябва да се изтегля до далечния стълб.</i> В. Ангелов и др., Ф, 107. |
---- | ---- | ||
| − | АУТО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Автомобилен; авто-<sup>2</sup>, напр.: аутогара, аутострада и др. 2. Автоматичен; авто-*напр.: аутотипия, ау-тоблокировка и др. | + | <b>АУТО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Автомобилен; авто-<sup>2</sup>, напр.: аутогара, аутострада и др. 2. Автоматичен; авто-*напр.: аутотипия, ау-тоблокировка и др. |
460 | 460 | ||
---- | ---- | ||
| − | АУТО- | + | <b>АУТО-</b> |
Версия от 20:32, 4 декември 2012
2. Истор. Древно укрепено прабългарско селище. Ханът ловко се метна на врания си жребец и следван от своята свита, препусна из аула, който жужеше като кошер. Д. Линков, ЗБ, 11. От високата дървена бойница при главния вход на аула изсвири рог. Д. Линков, ЗБ, 10.
3. Книж. Малко селище на кавказките планинци, киргизите и др. А татък — град Ок-тябърский расте / на мястото на старите аули. Е. Багряна, ПЗ, 85.
— От тюрк. през рус. аул. — Т. Шишков, История на българсия народ, 1873.
АУЛА ж. Книж. Голяма тържествена зала, най-често във висше учебно заведение. На 23 май 1947 година в аулата на Софийския университет на Илия Бешков бе връчена най-голямата академична награда за изкуство. Ал. Гетман и др., СБ, 78.
— От гр. шйл] ’дворец’ през лат. aula и нем. Aula.
АУРА ж. 1. Биоенергийно обкръжение на тялото, възприемано от някои свръхчувствителни хора като обгръщащо тялото слабо сияние, ореол. Бъдещето се разкрива още днес! Какво носи съдбата в следващото столетие? .. В коя година ще ни лекуват по личната ни аура? 168 часа, 1999, бр. 50, 1. Вземете вана или душ. Измийте своята аура .. Ще се почувствате по-спокойни и по-ведри. ДЛ, 1999, бр. 4, 2.
2. Прен. Книж. Духовно, личностно излъчване от някого. Някаква правда като аура обвиваше слабото му [на Иван Милев] безрадостно тяло. Ал. Гетман и др., СБ, 44. Централната роля в спектакъла бе изпълнена от актьор със силна аура. Н Прен. Особена атмосфера, настроение, което се излъчва, лъха от някого или нещо. Старинният град Пловдив е място със собствена аура.
3. Мед. Субективно усещане обикн. като хладно полъхване от краката към главата, което предхожда епилептичен припадък, мигрена, истеричен пристъп и др. В някои случаи пристъпът [на мигрена] се предшества от аура — най-често зрителни феномени, които засягат едната страна на зрителното поле. СТ, 2000, бр. 4, 26.
— Гр. айра ’полъх’ и лат. aura.
АУСПУХ, мн. -си, м. Изпускателна тръба на мотор, от която излизат отработените газове. Аз поех протегнатата ръка, промърморих „довижданепосле видях как колата изпусна дим от ауспуха си и се отдалечи. П. Стъпов, ВН, 1962, бр. 3293, 4. Из ауспуха на танка бухтяха пламъци и изпъл-няха изкопа с тежък мирис. П. Славински, ПЩ, 425. Може би., е далеч по-хигиенично и по-романтично конска опашка да се вее под носа ти, отколкото да душиш отровния ауспух на „петдесет коня“. Ив. Коларов, Е, 17. Горе на ската тълпата наобиколила трактора .. Машината през гръмола на ауспуха впила зъби в пръстта. Д. Вълев,
АУЛА
— От нем. Auspuff. Друга (рядка) форма: ауспуф.
АУСПУХОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от ауспух. Моторите на някои танкове хъркаха задавено, от ауспуховите им тръби с пу-кот излиташе синкав дим. Д. Ангелов, ЖС, 12. Ауспу хо ва тръба на трактор. Ауспу хо-во гърне на танк.
АУСШЛУС м. Печат. Специални късчета метал за запълване на пространствата между думите в типографски набор; раздел-ка, шпация.
— Нем. Ausschluss.
АУТ, мн. няма, м. Спорт. 1. Положение в спортна игра с топка, при което тя излиза вън от игрището. // Във футбола — положение, при което топката е изкарана вън от игрището при аутлинията от противников играч. Този беше решителният мач — мачът на сезона.. Дочо беше за присмех не на класа, а на цялото училище. Защото не можеше да отличи ъглов удар от аут. П. Бобев, ГЮМ, 16.
2. Обявяване от боксовия съдия, че един от боксьорите е победен.
О Аут съм. 1. Спорт. Отстранен съм от игра, състезание поради допуснати нарушения или не играя поради други причини (болест, контузия и др.). 2. Прен. Разг. Не вземам участие в някаква дейност, проява.
— Англ. out ’вън’.
АУТИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м: Мед. Нервно разстройство, при което болният постоянно мисли за своите преживявания, затваря се в себе си и губи всякакъв контакт с външната среда. За хората с ау-тизъм е трудно или невъзможно да имат приятели. Леч., 2000, бр. 40, 8. Детето страда otn аутизъм.
— От гр. cu)x6<; ’сам’.
АУТИ`СТ м. Мед. Човек, който страда от аутизъм. Трима от четирима аутисти обикновено са и умствено изостанали. Леч., 2000, бр. 40, 8.
АУТИСТИ`ЧЕН, -чно, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до аутизъм. Броят на децата, получаващи безплатни държавни услуги заради аутистични проблеми, се е увеличил 4 пъти. Леч., 2000, бр. 40, 8. Аутистично поведение. Аутистични деца.
АУТЛИ`НИЯ ж. Спорт. По-късата страна на футболно игрище, на която се намира вратата. Когато при придвижването си с топката противникът се приближи до линията на вратата (аутлинията) и оттам прехвърля топката към вратата, вратарят трябва да се изтегля до далечния стълб. В. Ангелов и др., Ф, 107.
АУТО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Автомобилен; авто-2, напр.: аутогара, аутострада и др. 2. Автоматичен; авто-*напр.: аутотипия, ау-тоблокировка и др.
460
АУТО-
