А`УТО, мн. няма, ср. Остар. Автомобил. — Ах, Максл, казваше тя, едва не просълзена — Максл, представи си — ауто, дача при някое езеро… Г. Райчев, Избр. съч. II, 178.
— Нем. Auto.
АУТОБА`Н м. Автомагистрала; автострада, аутострада, магистрала. — След няколко години, драги, ние [българите] ще имаме аутобани, там не можеш да караш със седемдесет километра в час. К. Калчев, СР, 138. Стълбът с пътеуказателния надпис „Молве“ по аутобана от Загреб за Любляна остана забит в съзнанието ми. В. Йосифов, Избр. тв. I, 184. Едно момиче със букет от нарциси / пътуваше до мене във метрото. / Дълбоко нейде / под небостъргачите / и под гъмжащите аутобани. Ал. Шурбанов, TP, 36.
— Нем. Autobhan. — Друга форма: автоба`н.
АУТОДАФЕ`, мн. -та, ср. 1. Истор. Публично изгаряне на еретици или на техни произведения по присъда на Инквизицията през Средновековието, главно в Испания и Португалия. Поздрав ти провождам, Шпанио прекрасна, / тъмна кат легенда, кат вакханка страстна, / люлка на светото аутодафе. Ив. Вазов, Съч. I, 160. • Обр. С коси заснежени младежкия спомен / отдай на аутодафе / и бавно на малкия спиртник поломен / свари си горчиво кафе. Хр. Смирненски, Съч. I, 7.
2. Разш. Публично изгаряне, унищожаване на произведения* на прогресивната наука, литература и изкуство. Фанариотски аутодафета.
— Португ. auto da fe ’акт на вярата’ през нем. Autodafe или фр. autodafé.
АУТОПСИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя аутопсия. — За мене случаят остава все пак неизяснен .. В интерес на истината е да изискате консулт от поне трима души лекари, които да аутопсират трупа. Д. Ангелов, ЖС, 286. аутопсирам се страд.
АУТОПСИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от аутопсирам и от аутопсирам се.
АУТОПСИ`Я ж. Разрязване и изследване на трупове на мъртви хора или животни, за да се установят причините за смъртта. Съставиха акт, отнесоха тялото в болницата и аутопсията показа, че нашият любим Горан се е отровил. Ал. Константинов, Съч. I, 307. — Чума по овцете няма. Струва ми се, че тука има пръст врагът! Ама нека ветеринарният да дойде, да направи аутопсия на умрелите. Ст. Даскалов, СЛ, 195.
— От гр. αὐτοψία.
А`УТСАЙДЕР м. 1. Спорт. Спортист или спортен отбор, който заема последно място в някакво състезание, класиране. „А защо тогава .. не ме взе да наблюдавам състезанията в чужбина? .. И не фигурираха ли във вашата група и аутсайдери?“ Съвр., 1980, кн. 1, 23. Нашият тим се наложи с 3:1 над смятания за аутсайдер отбор на Латвия. 24 часа, 2000, бр. 4, 31.
2. Прен. Разг. Лице, което е претърпяло неуспех в личния си живот или се е провалило в работата си и е загубило всякакъв престиж и влияние в обществения живот или в професионалната си среда. Автомафията предлага „работа“ на социални аутсайдери .. Безработни младежи .. влизат в капаните й, за да преживяват някак. Д, 1999, бр. 53, 8. Главният герой [във филма] е социален аутсайдер, криминален тип с провалена участ. ДТ, 1999, бр. 333, 7. // Човек, на когото не върви, който не може да постигне нищо в никаква област. — Ти си аутсайдер и в любовта, и в живота. Бл. Димитрова, Лав., 220. Разобличеният в корупция държавник е политически аутсайдер.
3. Иконом. Предприятие или компания, които не влизат в състава на монополно обединение, но са принудени да се подчиняват на пазарните условия, диктувани от едрите монополи.
— Англ. autsider ’намиращ се отвън или надалече’.
АУТОСТРА`ДА ж. Автомагистрала; автострада, аутобан, магистрала. Камиони, червени автобуси, модерни леки коли с аеродинамична форма и жълти таксита от градския транспорт в надпревара свистят по двете посоки на асфалтовата аутострада. Ив. Мирски, ЦДЗ, 160.
АУТОТИ`ПИЯж. Печат. Автотипия.
АФ междум. Рядко. В сказ. функция: налапвам, нагълтвам. И като дойде [сомът] съвсем близо до рибките, отвори голямата си уста и „аф!“ — налапа ги и двете наведнъж. Д. Калфов, КР, 9.
АФА`ЗИЯ ж. Мед. Разстройство на речта, при което вследствие на поражения в главния мозък се изгубва способността да се използват думите и изреченията като средство за изразяване на мисълта. Пълна афазия.
— От гр. ἀφασία.
АФГА`НЕЦ, мн. -нци, м. Афганистанец.
АФГА`НКА м. Афганистанка.
АФГА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Афганистански. Афгански военен конфликт.
АФГАНИСТА`НЕЦ, мн. нци, м. Мъж от основното население на Афганистан (държава в Югозападна Азия); афганец.
АФГАНИСТА`НКА ж. Жена от основното население на Афганистан; афганка.
АФГАНИСТА`НСКИ, -а, -о, мн. -и Прил. от Афганистан и от афганистанец; афгански. Афганистански народ. Афганистанска граница. Афганистански език.
АФЕБРИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мед. Който няма повишена телесна температура. Болните дълго време остават
