Page:RBE Tom1.djvu/460

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


2. Истор. Древно укрепено прабългарско селище. Ханът ловко се метна на врания си жребец и следван от своята свита, препусна из аула, който жужеше като кошер. Д. Линков, ЗБ, 11. От високата дървена бойница при главния вход на аула изсвири рог. Д. Линков, ЗБ, 10.

3. Книж. Малко селище на кавказките планинци, киргизите и др. А татък — град Октябърский расте / на мястото на старите аули. Е. Багряна, ПЗ, 85.

— От тюрк. през рус. аул. — Т. Шишков, История на българсия народ, 1873.


А`УЛА ж. Книж. Голяма тържествена зала, най-често във висше учебно заведение. На 23 май 1947 година в аулата на Софийския университет на Илия Бешков бе връчена най-голямата академична награда за изкуство. Ал. Гетман и др., СБ, 78.

— От гр. ἀυλή ’дворец’ през лат. aula и нем. Aula.


А`УРА ж. 1. Биоенергийно обкръжение на тялото, възприемано от някои свръхчувствителни хора като обгръщащо тялото слабо сияние, ореол. Бъдещето се разкрива още днес! Какво носи съдбата в следващото столетие? .. В коя година ще ни лекуват по личната ни аура? 168 часа, 1999, бр. 50, 1. Вземете вана или душ. Измийте своята аура .. Ще се почувствате по-спокойни и по-ведри. ДЛ, 1999, бр. 4, 2.

2. Прен. Книж. Духовно, личностно излъчване от някого. Някаква правда като аура обвиваше слабото му [на Иван Милев] безрадостно тяло. Ал. Гетман и др., СБ, 44. Централната роля в спектакъла бе изпълнена от актьор със силна аура. // Прен. Особена атмосфера, настроение, което се излъчва, лъха от някого или нещо. Старинният град Пловдив е място със собствена аура.

3. Мед. Субективно усещане обикн. като хладно полъхване от краката към главата, което предхожда епилептичен припадък, мигрена, истеричен пристъп и др. В някои случаи пристъпът [на мигрена] се предшества от аура — най-често зрителни феномени, които засягат едната страна на зрителното поле. СТ, 2000, бр. 4, 26.

— Гр. αῠρα ’полъх’ и лат. aura.


А`УСПУХ, мн. -си, м. Изпускателна тръба на мотор, от която излизат отработените газове. Аз поех протегнатата ръка, промърморих „довиждане“, после видях как колата изпусна дим от ауспуха си и се отдалечи. П. Стъпов, ВН, 1962, бр. 3293, 4. Из ауспуха на танка бухтяха пламъци и изпълняха изкопа с тежък мирис. П. Славински, ПЩ, 425. Може би .. е далеч по-хигиенично и по-романтично конска опашка да се вее под носа ти, отколкото да душиш отровния ауспух на „петдесет коня“. Ив. Коларов, Е, 17. Горе на ската тълпата наобиколила трактора .. Машината през гръмола на ауспуха впила зъби в пръстта. Д. Вълев, Ж, 67.

— От нем. Auspuff. Друга (рядка) форма: ауспу`ф.


А`УСПУХОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от ауспух. Моторите на някои танкове хъркаха задавено, от ауспуховите им тръби с пукот излиташе синкав дим. Д. Ангелов, ЖС, 12. Ауспухова тръба на трактор. Ауспухово гърне на танк.


А`УСШЛУС м. Печат. Специални късчета метал за запълване на пространствата между думите в типографски набор; разделка, шпация.

— Нем. Ausschluss.


А`УТ, мн. няма, м. Спорт. 1. Положение в спортна игра с топка, при което тя излиза вън от игрището. // Във футбола — положение, при което топката е изкарана вън от игрището при аутлинията от противников играч. Този беше решителният мач — мачът на сезона .. Дочо беше за присмех не на класа, а на цялото училище. Защото не можеше да отличи ъглов удар от аут. П. Бобев, ГЮМ, 16.

2. Обявяване от боксовия съдия, че един от боксьорите е победен.

Аут съм. 1. Спорт. Отстранен съм от игра, състезание поради допуснати нарушения или не играя поради други причини (болест, контузия и др.). 2. Прен. Разг. Не вземам участие в някаква дейност, проява.

— Англ. out ’вън’.


АУТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м: Мед. Нервно разстройство, при което болният постоянно мисли за своите преживявания, затваря се в себе си и губи всякакъв контакт с външната среда. За хората с аутизъм е трудно или невъзможно да имат приятели. Леч., 2000, бр. 40, 8. Детето страда от аутизъм.

— От гр. αύτός ’сам’.


АУТИ`СТ м. Мед. Човек, който страда от аутизъм. Трима от четирима аутисти обикновено са и умствено изостанали. Леч., 2000, бр. 40, 8.


АУТИСТИ`ЧЕН, -чно, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до аутизъм. Броят на децата, получаващи безплатни държавни услуги заради аутистични проблеми, се е увеличил 4 пъти. Леч., 2000, бр. 40, 8. Аутистично поведение. Аутистични деца.


АУТЛИ`НИЯ ж. Спорт. По-късата страна на футболно игрище, на която се намира вратата. Когато при придвижването си с топката противникът се приближи до линията на вратата (аутлинията) и оттам прехвърля топката към вратата, вратарят трябва да се изтегля до далечния стълб. В. Ангелов и др., Ф, 107.


А`УТО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Автомобилен; авто-2, напр.: аутогара, аутострада и др.

2. Автоматичен; авто-3, напр.: аутотипия, аутоблокировка и др.