Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/208“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>ките кораби тръгнали на бой. Две атаки били отбити. При третата почнала абор-дажна схватка.</i> ВН, 1959, бр. 2489, 4. <i>Абор-дажни оръжия. Абордажни куки.</i> | <i>ките кораби тръгнали на бой. Две атаки били отбити. При третата почнала абор-дажна схватка.</i> ВН, 1959, бр. 2489, 4. <i>Абор-дажни оръжия. Абордажни куки.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АБОРДИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Воен. Мор.</i> За боен кораб — встъпвам в сражение, в ръкопашен бой с неприятелски кораб, като плътно се прилепям до него. | + | <b>АБОРДИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Воен. Мор.</i> За боен кораб — встъпвам в сражение, в ръкопашен бой с неприятелски кораб, като плътно се прилепям до него. |
— От фр. aborder ’приближавам, нападам’. | — От фр. aborder ’приближавам, нападам’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АБОРДИ`РАНЕ <i>ср. Воен. Мор. Отгл. същ. от</i> абордирам. | + | <b>АБОРДИ`РАНЕ</b> <i>ср. Воен. Мор. Отгл. същ. от</i> абордирам. |
---- | ---- | ||
| − | АБОРИГЕНИ <i>мн., ед.</i> (рядко) абориген, <i>м.</i> 1. Местни жители на Австралия. <i>Много пътешественици са загинали по тези места от жажда и слънчеви удари. Въпреки това австралийските туземци — аборигените, извършват в безводните пустини дълги преходи и не страдат от зной и липса на вода.</i> ВН, 1959, бр. 2471, 4. 2. <i>Разш.</i> Местни, първоначални жители на дадено място, които не са дошли от другаде; туземци, автохтонни жители, автохтони. | + | <b>АБОРИГЕНИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) абориген, <i>м.</i> 1. Местни жители на Австралия. <i>Много пътешественици са загинали по тези места от жажда и слънчеви удари. Въпреки това австралийските туземци — аборигените, извършват в безводните пустини дълги преходи и не страдат от зной и липса на вода.</i> ВН, 1959, бр. 2471, 4. 2. <i>Разш.</i> Местни, първоначални жители на дадено място, които не са дошли от другаде; туземци, автохтонни жители, автохтони. |
— От лат. Aborigines ’коренни жители на Лациум’. | — От лат. Aborigines ’коренни жители на Лациум’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АБОРИГЕНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Биол.</i> За растение или животно — който е от местен произход и не се среща на друго място, който не е пренесен от другаде; местен, автохтонен. <i>Противоп.</i> алохтонен. <i>Аборигенна порода добитък.</i> | + | <b>АБОРИГЕНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Биол.</i> За растение или животно — който е от местен произход и не се среща на друго място, който не е пренесен от другаде; местен, автохтонен. <i>Противоп.</i> алохтонен. <i>Аборигенна порода добитък.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АБОРИГЕНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> абориген. <i>Очите му</i> [на Дин] <i>бяха по-зорки от соколови, умът — по-гъвкав от тетивата на аборигенски лък.</i> Т. Лижев, БФ, 349. | + | <b>АБОРИГЕНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> абориген. <i>Очите му</i> [на Дин] <i>бяха по-зорки от соколови, умът — по-гъвкав от тетивата на аборигенски лък.</i> Т. Лижев, БФ, 349. |
---- | ---- | ||
| − | АБОРТ <i>м. Мед.</i> Самопроизволно или изкуствено прекъсване на бременност чрез изваждане или изхвърляне на плода извън утробата на майката преди да е жизнеспособен; помятане. <i>Гинекологът й обясни, че дори и да се съгласят на аборт, това сега е невъзможно, защото организмът й е много слаб. Никой лекар няма да се реши да извърши аборта в това й състояние. К.</i> Кръстев, К, 217-218. „<i>Пък цялото село знаеше, че два месеца след като ти си замина, една кулска акушерка й била правила аборт.</i>“ А.Гуляшки, Л, 41. — <i>Да не се е случило нещо? —Да,..!... Криста е загубила детето — при спонтанен аборт.</i> П. Вежинов, НБК, 394. | + | <b>АБОРТ</b> <i>м. Мед.</i> Самопроизволно или изкуствено прекъсване на бременност чрез изваждане или изхвърляне на плода извън утробата на майката преди да е жизнеспособен; помятане. <i>Гинекологът й обясни, че дори и да се съгласят на аборт, това сега е невъзможно, защото организмът й е много слаб. Никой лекар няма да се реши да извърши аборта в това й състояние. К.</i> Кръстев, К, 217-218. „<i>Пък цялото село знаеше, че два месеца след като ти си замина, една кулска акушерка й била правила аборт.</i>“ А.Гуляшки, Л, 41. — <i>Да не се е случило нещо? —Да,..!... Криста е загубила детето — при спонтанен аборт.</i> П. Вежинов, НБК, 394. |
— От лат. abortus ’ преждевременно раждане’ през нем. Abort. | — От лат. abortus ’ преждевременно раждане’ през нем. Abort. | ||
---- | ---- | ||
| − | АБОРТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> 1. <i>Мед.</i> Който предизвиква преустановяване на някакъв процес или рязко изменение в хода на една болест. | + | <b>АБОРТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> 1. <i>Мед.</i> Който предизвиква преустановяване на някакъв процес или рязко изменение в хода на една болест. |
2. <i>Мед.</i> Който предизвиква аборт. <i>Абортивно средство.</i> | 2. <i>Мед.</i> Който предизвиква аборт. <i>Абортивно средство.</i> | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
— От лат. abortivus ’недоносен’. | — От лат. abortivus ’недоносен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АБОРТИ`ВНО. <i>Мед. Нареч. от</i> абортивен. <i>Пеницилинът действа абортивно срещу някои заразни болести.</i> | + | <b>АБОРТИ`ВНО</b>. <i>Мед. Нареч. от</i> абортивен. <i>Пеницилинът действа абортивно срещу някои заразни болести.</i> |
аборди`рам | аборди`рам | ||
---- | ---- | ||
| − | АБОРТИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Раждам преждевременно нежизнеспособен плод; помятам. <i>Откъснаха от самата нея, от утробата и`, детето, което години бе жадувала. Абортира в същия тоя участък...</i> В.Андреев, ПР, 189. | + | <b>АБОРТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Раждам преждевременно нежизнеспособен плод; помятам. <i>Откъснаха от самата нея, от утробата и`, детето, което години бе жадувала. Абортира в същия тоя участък...</i> В.Андреев, ПР, 189. |
---- | ---- | ||
| − | АБОРТИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> абортирам; преждевременно раждане, помятане. | + | <b>АБОРТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> абортирам; преждевременно раждане, помятане. |
---- | ---- | ||
| − | АБРАЗИ`ВЕН, -вна, вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Техн.</i> Който се отнася до абразиви или действия с абразиви. <i>Шлифоването и полирането</i> [на стъклото] <i>се постигат чрез абразивни материали върху нарочни въртящи се дискове (шайби) и пр.</i> Н. Николов, М, 280. В <i>резултат на вибрациите на инструмента и действието на абразивните частици от абразивната повърхнина се отделя материал.</i> Осн. соц. пр IX кл, 46. <i>Абразивни вещества. Абразивни прахове.</i> | + | <b>АБРАЗИ`ВЕН</b>, -вна, вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Техн.</i> Който се отнася до абразиви или действия с абразиви. <i>Шлифоването и полирането</i> [на стъклото] <i>се постигат чрез абразивни материали върху нарочни въртящи се дискове (шайби) и пр.</i> Н. Николов, М, 280. В <i>резултат на вибрациите на инструмента и действието на абразивните частици от абразивната повърхнина се отделя материал.</i> Осн. соц. пр IX кл, 46. <i>Абразивни вещества. Абразивни прахове.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АБРАЗИ`ВИ, обикн. <i>мн., ед.</i> абрази`в, <i>м. Техн.</i> Много твърди дребнозърнести или прахообразни вещества, употребявани за изглаждане повърхността на метали, минерали, скъпоценни камъни и др., за изработване на уреди, за пробиване на твърди скали, за рязане на стъкло и др. <i>Твърдите минерали се употребяват най-често като абрази`в, например... диамант (за рязане на стъкло, за корони на сонди и др.), а меките, например талкът — за пудри, изпълнители на хартия и др.</i> Б. Ангелов, ЗМ, 25. | + | <b>АБРАЗИ`ВИ</b>, обикн. <i>мн., ед.</i> абрази`в, <i>м. Техн.</i> Много твърди дребнозърнести или прахообразни вещества, употребявани за изглаждане повърхността на метали, минерали, скъпоценни камъни и др., за изработване на уреди, за пробиване на твърди скали, за рязане на стъкло и др. <i>Твърдите минерали се употребяват най-често като абрази`в, например... диамант (за рязане на стъкло, за корони на сонди и др.), а меките, например талкът — за пудри, изпълнители на хартия и др.</i> Б. Ангелов, ЗМ, 25. |
— От фр. abrasif ’твърдо вещество, което стърже, шлифова’ от лат. abrasus ’изстърган’. | — От фр. abrasif ’твърдо вещество, което стърже, шлифова’ от лат. abrasus ’изстърган’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АБРАЗИ`ВНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Техн.</i> Свойство на дребнозърнестите материали (пясък, цимент и др.) да стържат, шлайфат повърхността на метала. <i>Абразив-ността е свойство на материалите да оказват износващо действие на частите на машината, с които влизат в съприкосновение.</i> Д. Христов, СПМ, 41. | + | <b>АБРАЗИ`ВНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Техн.</i> Свойство на дребнозърнестите материали (пясък, цимент и др.) да стържат, шлайфат повърхността на метала. <i>Абразив-ността е свойство на материалите да оказват износващо действие на частите на машината, с които влизат в съприкосновение.</i> Д. Христов, СПМ, 41. |
---- | ---- | ||
| − | АБРАЗИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. 1. Геол. Мед.</i> Който се отнася до абра-зия. С <i>течение на времето разрушеният морски бряг постепенно отстъпва навътре към сушата. На негово място се образуват по-малки или по-големи абразионни равнини.</i> Геогр. VIII кл, 1958, 112. 2. <i>Техн.</i> Който служи за изглаждане или полиране на твърда повърхност. | + | <b>АБРАЗИОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. 1. Геол. Мед.</i> Който се отнася до абра-зия. С <i>течение на времето разрушеният морски бряг постепенно отстъпва навътре към сушата. На негово място се образуват по-малки или по-големи абразионни равнини.</i> Геогр. VIII кл, 1958, 112. 2. <i>Техн.</i> Който служи за изглаждане или полиране на твърда повърхност. |
---- | ---- | ||
| − | АБРАЗИЯ <i>ж.</i> 1. <i>Геол.</i> Рушителна дейност на морските вълни върху морския бряг. | + | <b>АБРАЗИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Геол.</i> Рушителна дейност на морските вълни върху морския бряг. |
2. <i>Мед.</i> Отстраняване чрез изстъргване заболяла тъкан на някой орган, почистване зъби от зъбен камък, кариозни вещества и ДР- | 2. <i>Мед.</i> Отстраняване чрез изстъргване заболяла тъкан на някой орган, почистване зъби от зъбен камък, кариозни вещества и ДР- | ||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
— От лат. abrasio ’остъргване’. | — От лат. abrasio ’остъргване’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АБРАКАДАБРА <i>ж.</i> 1. Неразбираема магическа дума, употребявана в заклинания или изписвана върху амулети, муски и др., | + | <b>АБРАКАДАБРА</b> <i>ж.</i> 1. Неразбираема магическа дума, употребявана в заклинания или изписвана върху амулети, муски и др., |
абракадабра | абракадабра | ||
Версия от 18:05, 4 декември 2012
ките кораби тръгнали на бой. Две атаки били отбити. При третата почнала абор-дажна схватка. ВН, 1959, бр. 2489, 4. Абор-дажни оръжия. Абордажни куки.
АБОРДИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Воен. Мор. За боен кораб — встъпвам в сражение, в ръкопашен бой с неприятелски кораб, като плътно се прилепям до него.
— От фр. aborder ’приближавам, нападам’.
АБОРДИ`РАНЕ ср. Воен. Мор. Отгл. същ. от абордирам.
АБОРИГЕНИ мн., ед. (рядко) абориген, м. 1. Местни жители на Австралия. Много пътешественици са загинали по тези места от жажда и слънчеви удари. Въпреки това австралийските туземци — аборигените, извършват в безводните пустини дълги преходи и не страдат от зной и липса на вода. ВН, 1959, бр. 2471, 4. 2. Разш. Местни, първоначални жители на дадено място, които не са дошли от другаде; туземци, автохтонни жители, автохтони.
— От лат. Aborigines ’коренни жители на Лациум’.
АБОРИГЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. За растение или животно — който е от местен произход и не се среща на друго място, който не е пренесен от другаде; местен, автохтонен. Противоп. алохтонен. Аборигенна порода добитък.
АБОРИГЕНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от абориген. Очите му [на Дин] бяха по-зорки от соколови, умът — по-гъвкав от тетивата на аборигенски лък. Т. Лижев, БФ, 349.
АБОРТ м. Мед. Самопроизволно или изкуствено прекъсване на бременност чрез изваждане или изхвърляне на плода извън утробата на майката преди да е жизнеспособен; помятане. Гинекологът й обясни, че дори и да се съгласят на аборт, това сега е невъзможно, защото организмът й е много слаб. Никой лекар няма да се реши да извърши аборта в това й състояние. К. Кръстев, К, 217-218. „Пък цялото село знаеше, че два месеца след като ти си замина, една кулска акушерка й била правила аборт.“ А.Гуляшки, Л, 41. — Да не се е случило нещо? —Да,..!... Криста е загубила детето — при спонтанен аборт. П. Вежинов, НБК, 394.
— От лат. abortus ’ преждевременно раждане’ през нем. Abort.
АБОРТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Мед. Който предизвиква преустановяване на някакъв процес или рязко изменение в хода на една болест.
2. Мед. Който предизвиква аборт. Абортивно средство.
3. Биол. Който не е достигнал пълното си развитие; недоразвит.
— От лат. abortivus ’недоносен’.
АБОРТИ`ВНО. Мед. Нареч. от абортивен. Пеницилинът действа абортивно срещу някои заразни болести.
аборди`рам
АБОРТИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Раждам преждевременно нежизнеспособен плод; помятам. Откъснаха от самата нея, от утробата и`, детето, което години бе жадувала. Абортира в същия тоя участък... В.Андреев, ПР, 189.
АБОРТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от абортирам; преждевременно раждане, помятане.
АБРАЗИ`ВЕН, -вна, вно, мн. -вни, прил. Техн. Който се отнася до абразиви или действия с абразиви. Шлифоването и полирането [на стъклото] се постигат чрез абразивни материали върху нарочни въртящи се дискове (шайби) и пр. Н. Николов, М, 280. В резултат на вибрациите на инструмента и действието на абразивните частици от абразивната повърхнина се отделя материал. Осн. соц. пр IX кл, 46. Абразивни вещества. Абразивни прахове.
АБРАЗИ`ВИ, обикн. мн., ед. абрази`в, м. Техн. Много твърди дребнозърнести или прахообразни вещества, употребявани за изглаждане повърхността на метали, минерали, скъпоценни камъни и др., за изработване на уреди, за пробиване на твърди скали, за рязане на стъкло и др. Твърдите минерали се употребяват най-често като абрази`в, например... диамант (за рязане на стъкло, за корони на сонди и др.), а меките, например талкът — за пудри, изпълнители на хартия и др. Б. Ангелов, ЗМ, 25.
— От фр. abrasif ’твърдо вещество, което стърже, шлифова’ от лат. abrasus ’изстърган’.
АБРАЗИ`ВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Техн. Свойство на дребнозърнестите материали (пясък, цимент и др.) да стържат, шлайфат повърхността на метала. Абразив-ността е свойство на материалите да оказват износващо действие на частите на машината, с които влизат в съприкосновение. Д. Христов, СПМ, 41.
АБРАЗИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Геол. Мед. Който се отнася до абра-зия. С течение на времето разрушеният морски бряг постепенно отстъпва навътре към сушата. На негово място се образуват по-малки или по-големи абразионни равнини. Геогр. VIII кл, 1958, 112. 2. Техн. Който служи за изглаждане или полиране на твърда повърхност.
АБРАЗИЯ ж. 1. Геол. Рушителна дейност на морските вълни върху морския бряг.
2. Мед. Отстраняване чрез изстъргване заболяла тъкан на някой орган, почистване зъби от зъбен камък, кариозни вещества и ДР-
— От лат. abrasio ’остъргване’.
АБРАКАДАБРА ж. 1. Неразбираема магическа дума, употребявана в заклинания или изписвана върху амулети, муски и др.,
абракадабра
