АБОЛИЦИОНИ`СТ м. Истор. Юрид. Привърженик на аболиционизма. Напредничавата буржоазия, селяните и работниците били против робството .. В тия именно среди възникнало движение против робството. Привържениците на това движение се наричали аболиционисти. Ист X кл., 109.
— Фр. abolitioniste.
АБОЛИЦИОНИ`СТКА ж. Истор. Юрид. Привърженица на аболиционизма.
АБОЛИЦИОНИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Юрид. Прил. от аболиционизъм и от аболиционист. Аболиционистко движение.
АБОНАМЕ`НТ м. 1. Право за получаване на нещо, за използване на нещо за определен срок, обикн. срещу предплащане. Но за да се съгласи той да дойде, трябвало да се изпълни едно предварително условие: трябвало поне 40 души хора да се задължат да му плащат годишно по петдесе гроша за лекуване на семействата им през цялата година — което на днешен език би се нарекло абонамент. Т. Влайков, Пр. I, 77-78.
2. Парична сума, която се предплаща за добиване на такова право, обикн. за списания, вестници и пр. Снощи той ми каза, че му трябвало деятелен агент за провинцията, за събиране абонаментите на списанието му. Ив. Вазов, Съч. IX, 88. Списанието имало досега записани 200 абоната, от които само 70 били внесли абонамента си. М. Арнаудов, БКД, 134.
— От фр. abonnement през рум. abonament.
АБОНАМЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до абонамент. — Нашата опера се мъчи да скърпи плана с абонаментни цикли за ученици, които играят карти по високите балкони. Р. Белчев и др., КБС, 54. Без да претендираме, че сме изобретили най-добрия начин за достигане на хубавата книга до истинския ценител, предлагаме да се въведе абонаментна система в по-големите книжарници. ЛФ, 1977, бр. 1, 5. Абонаментен номер. Абонаментна такса. Абонаментна карта. Абонаментно поддържане на асансьори. Абонаментно снабдяване.
АБОНА`Т м. Лице, което се ползва от абонамент. От Свищов .. Стоянов предава на В. Друмев впечатлението си от посетените места — .., — гдето записва доста абонати за списанието. М. Арнаудов, БКД, 204. Станах и администратор — за да стабилизираме списанието. Записах около стотина абонати между студентите и учениците. СбАСЕП, 81. През дългите пладнешки часове той четеше „Отечествение Записки“, на които бе абонат. Ив.* Вазов, Съч. XXV, 87. При всичките мъчнотии .. , „Училището“ можа да следва редовно издаването си. Благодарение на малцината ни абонати, .. , които ни спомогнаха в началото. У, 1871, бр.* 12, 178.
АБОНА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до абонамент, който е предназначен за абонат. Абонатен телефонен пост. Абонатна станция.
АБОНА`ТКА ж. Жена абонат.
АБОНИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Записвам някого за абонат. Началникът научил кой адвокат абонирал работниците за вестници, които насъсквали народа против властта. Кл. Цачев, ГЗ, 135. — „Светулка“ — показа я Митко, — татко ме е абонирал. Ал. Спасов, С, 114. абонирам се страд.
АБОНИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Ставам абонат. Абонирах се и за списание „Селска разговорка“, за което прочетох хубав отзив в „Право дело“. Ал. Спасов, С, 38. В по-горните класове за него стана обикновено да се абонира комай на всички списания и книги, за които попадаха в гимназията покани. А. Страшимиров, А, 93.
— От фр. abonner.
АБОНИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от абонирам и от абонирам се. Друмев и Стоянов се отнасят по същия въпрос [Габровската работа] до бащата на Иван Славейков, почитания от всички П. Р. Славейков. Те му припомнят, че в края на ноември 1871 г. габровското ученическо дружество ги известило, че през август с.г. [същата година] внесло оная сума [11 наполеона] за абониране на „Периодическо списание“ на Иван Славейков. М. Арнаудов, БКД, 176. Абониране за вестник.
АБОРДА`Ж м. Воен. Мор. Старинен начин на морски бой, при който се извършва плътно доближаване с борда до неприятелски кораб, за да може да се преминава на него и да се води ръкопашен бой.
◇ Взимам на абордаж. Воен. Мор. За кораб — плътно се прилепям до друг кораб, за да го атакувам, за да се започне ръкопашен бой. Разказите за похожденията на Кид „вледенявали кръвта“: за няколко години плаване в Индийския и Тихия океан Кид взел на абордаж, запалил и потопил десетки търговски кораби. К, 1970, кн. 4, 24.
— Фр. abordage.
АБОРДА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Воен. Мор. Прил. от абордаж. Ръцете му [на Бъркола] потреперваха, той съзнаваше, че страхът е дошъл, че съжалението е заместило неотменимото вече решение, което все пак не бе оповестил на подчинените си. Те можеха и да откажат подчинение, защото присъединяването към Скилица означаваше неминуема смърт и за тях. Но видя как хората му изнасяха мечове за абордажен бой. Д. Добревски, БИ, 333. Руските