Page:RBE Tom1.djvu/31

какъв, каква, какво, мн. какви`, въпрос, местоим....

какво ср. ...

V. Глаголи. 1. Като заглавна дума при лични глаголи се дава формата за 1 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. на глагола, а при безличните глаголи — формата за 3 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. При видовете двойки, които се обединяват в една речникова статия, на първо място се поставя глаголът от несвършен вид: вди`гам... несв.\ вдигна... св.; мръква... несв.; мръкне... св.

2. Съвременните книжовни глаголи, образувани с неударена наставка -увам (и съкратен варинат на -вам) се представят като двойка заглавни думи на азбучното място на съкратения вариант, напр. използвам и използу-вам, -аш, ... Формите на -увам се представят и като самостоятелни заглав-ки с препратка, напр. използувам. Вж. използвам.

3. Като двойка заглавни думи се представят и фонетичните дублети, напр. вземам и взимам, -аш,...

4. След заглавната дума следва формата за 2 л. ед. ч., чрез която се определя спрежението на глагола. При гл. от I и II спрежение се дава и формата за 1 л. ед. ч. на мин. св. вр. Обикновено формите се дават съкратено: благодаря, -йш, мин. св. -йх...

5. При глаголи, при които има колебание по отношение на спрежението, т.е. съществуват форми от две спрежения, се отбелязват и двете форми, напр.: бъбря — еш и — иш, мин.св.- ах и — их.

6. Формите за сегашно и минало време при глаголи от I и II спрежение се отбелязват изцяло в следните случаи:

а) При образуване на форми от различни основи, напр.: давам, -аш...; дам, дадеш, мин. св. дадох.

б) Когато в основата на глагола има променливо я, напр.: избягвам, -аш, несв.; избягна, избегнеш, мин. св. избягнах, св.

в) При палатализация в основата, напр.: отричам, -аш...; отрека, отречеш, мин. св. отрекох, отрече.

г) При всички едносрични глаголи, напр.: бдя, бдиш, мин. св. бдях.

д) При всички двусрични непроизводни глаголи, чийто корен завършва на гласна, напр.: бия, би`еш, мин. св. бих.

е) В настоящото издание се посочва само едно ударение при формите за минало свършено време, макар че в разговорния език са допустими две ударения, свойствени съответно на източните и на западните говори, напр.: грабя, -иш, мин.св. -их.

7. Изцяло се отбелязва само формата за минало свършено време в следните случаи:

а) При промяна в ударението във формата за мин. св. вр., напр.: бода, -еш, мин. св. бодох.

б) При звукова промяна в основата при формите за мин. св. вр., напр.: дращя — еш, мин. св. драсках; пера, -еш, мин. св. прах..

в) При всички многосрични непроизводни глаголи от I спрежение с основа на — а, -е, -и, -о, -у, -ю, -я и от II спрежение с основа на — о. При тези глаголи формата за 2 л. ед. ч. сег. вр. се отбелязва съкратено, като пред окон