Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/995“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
дъна, ханъма. <i>От Одрин дошла един път една була из харема на някой си паша.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 171. <i>Пред колата вървят двама-трима възрастни турци,.. Колата пък беха пълни с були.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51. <i>Троица турци минаха/и девет були караха, сите си девет даваха/за една бела бугарка.</i> Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 224. <i>Димитър сестра настигна / със триста турци на коне / и с триста були на кола, / че си в Туркия влизаше.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 134. <i>Ако умре агата, булата има друг в торбата.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 28. <i>Сяка була знай да меси шарен зелник, кога има шарило.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 146. <i>Пули са като була в мътеница.</i> Погов., П. Р. Спавейкв, БП II, 88. О Няма була вретено. <i>Диал. Ирон.</i> Употребява се, когато някой не иска да работи. Умна була у празна кула нищо не знае. <i>Диал.</i> За човек беден, на когото и познанията не му помагат. | дъна, ханъма. <i>От Одрин дошла един път една була из харема на някой си паша.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 171. <i>Пред колата вървят двама-трима възрастни турци,.. Колата пък беха пълни с були.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51. <i>Троица турци минаха/и девет були караха, сите си девет даваха/за една бела бугарка.</i> Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 224. <i>Димитър сестра настигна / със триста турци на коне / и с триста були на кола, / че си в Туркия влизаше.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 134. <i>Ако умре агата, булата има друг в торбата.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 28. <i>Сяка була знай да меси шарен зелник, кога има шарило.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 146. <i>Пули са като була в мътеница.</i> Погов., П. Р. Спавейкв, БП II, 88. О Няма була вретено. <i>Диал. Ирон.</i> Употребява се, когато някой не иска да работи. Умна була у празна кула нищо не знае. <i>Диал.</i> За човек беден, на когото и познанията не му помагат. | ||
| − | + | ---- | |
БУЛА<sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> 1. Цветето турта, ка-дънка. | БУЛА<sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> 1. Цветето турта, ка-дънка. | ||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
БУЛА<sup>3</sup> <i>ж. Диал.</i> Лястовица с бяло петно на гушата; булска лястовица. Delichon urbica. | БУЛА<sup>3</sup> <i>ж. Диал.</i> Лястовица с бяло петно на гушата; булска лястовица. Delichon urbica. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
БУЛА<sup>4</sup> <i>ж.</i> Папски декрет или послание, издаден във връзка с определен църковен въпрос. <i>Папа Jleo X.. в 1520 издаде една була, чрез която Лютер ся застрашаваше да ся афореса, ако той не ся покае в разстояние на 100 деня.</i> ИЗ 1874-1881, 1882, 11. | БУЛА<sup>4</sup> <i>ж.</i> Папски декрет или послание, издаден във връзка с определен църковен въпрос. <i>Папа Jleo X.. в 1520 издаде една була, чрез която Лютер ся застрашаваше да ся афореса, ако той не ся покае в разстояние на 100 деня.</i> ИЗ 1874-1881, 1882, 11. | ||
— Лат. bulla. | — Лат. bulla. | ||
| − | + | ---- | |
БУЛАМАЧ <i>м. Разг.</i> Безвкусно, блудкаво ястие или питие. <i>Катинка се примоли — ще налее вода и яхнията ще стане чорба... все ще я изядат момчетата. — Ще стане буламач! — ядоса се Славейков.</i> Цв. Минков, МЗ, 210. <i>Ами едно ядене като не е ни кисело, ни солено,.:, че то на какво прилича?.. — На буламач, — прибърза пак Бумба-ла.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 37. — <i>На сине, пи-вни си глътка-ове,.. Мислейки, че е вино,..</i> [Герасим] <i>поемна енергично паницата. И без много да души, както правят всички умиращи от жажда пътници, глътна от гъстата и воняща течност. — Пфуу! — изплю той, като се тресеше целият от погнуса.. — Пий си го ти тоя буламач.</i> Ст. Даскалов, СД, 269-270. | БУЛАМАЧ <i>м. Разг.</i> Безвкусно, блудкаво ястие или питие. <i>Катинка се примоли — ще налее вода и яхнията ще стане чорба... все ще я изядат момчетата. — Ще стане буламач! — ядоса се Славейков.</i> Цв. Минков, МЗ, 210. <i>Ами едно ядене като не е ни кисело, ни солено,.:, че то на какво прилича?.. — На буламач, — прибърза пак Бумба-ла.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 37. — <i>На сине, пи-вни си глътка-ове,.. Мислейки, че е вино,..</i> [Герасим] <i>поемна енергично паницата. И без много да души, както правят всички умиращи от жажда пътници, глътна от гъстата и воняща течност. — Пфуу! — изплю той, като се тресеше целият от погнуса.. — Пий си го ти тоя буламач.</i> Ст. Даскалов, СД, 269-270. | ||
| − | — Тур. bulama? | + | — Тур. bulama? ’воднисто, лепкаво тесто’. — Друга (диал.) форма: б у л у м а ч. |
| − | + | ---- | |
БУЛАНА <i>ж.</i> Вид мъхеста изкуствена тъкан, използвана за направа на покривки за легла, кресла и др. | БУЛАНА <i>ж.</i> Вид мъхеста изкуствена тъкан, използвана за направа на покривки за легла, кресла и др. | ||
| − | + | ---- | |
БУЛГАРЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Булгари`я. <i>Тъгата му, че няма деца, лека-полека се изгуби и той тръгна из села и градове.., да пее по кръчмите и да свири дни и нощи с булгаре...</i> К. Петканов, ОБ, 156. <i>Лявата му ръка се плъзна по дългата дръжка на бул-гарето, намери тънките гласове и заситни весела, игрива песен.</i> К. Петканов, ЗлЗ, 30. <i>Че си на стола сядаше, / със ясно булгаре свиреше, / булгарето му гоори.</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 229. | БУЛГАРЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Булгари`я. <i>Тъгата му, че няма деца, лека-полека се изгуби и той тръгна из села и градове.., да пее по кръчмите и да свири дни и нощи с булгаре...</i> К. Петканов, ОБ, 156. <i>Лявата му ръка се плъзна по дългата дръжка на бул-гарето, намери тънките гласове и заситни весела, игрива песен.</i> К. Петканов, ЗлЗ, 30. <i>Че си на стола сядаше, / със ясно булгаре свиреше, / булгарето му гоори.</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 229. | ||
| − | + | ---- | |
БУЛГАРИ`НА <i>ж. Диал.</i> Булгари`я. <i>Понякога свиреше и на булгарина така обаятелно в нощната тишина, щото целият затвор онемяваше.</i> 3. Стоянов, ЗБВ III, 126. <i>И баща ми е свирец, той пък с булгарина свири — тя не ще надуване.</i> Ц. Гинчев, ГК, 50. | БУЛГАРИ`НА <i>ж. Диал.</i> Булгари`я. <i>Понякога свиреше и на булгарина така обаятелно в нощната тишина, щото целият затвор онемяваше.</i> 3. Стоянов, ЗБВ III, 126. <i>И баща ми е свирец, той пък с булгарина свири — тя не ще надуване.</i> Ц. Гинчев, ГК, 50. | ||
| − | + | ---- | |
БУЛГАРИ`Я <i>ж.</i> Народен струнен инструмент, по-голям от тамбурата, на който се свири чрез дърпане на металните струни. <i>Дошъл в Цариград и там бил свирач на булгари`я.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 128. | БУЛГАРИ`Я <i>ж.</i> Народен струнен инструмент, по-голям от тамбурата, на който се свири чрез дърпане на металните струни. <i>Дошъл в Цариград и там бил свирач на булгари`я.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 128. | ||
| − | + | ---- | |
БУЛГУР <i>м.</i> 1. Едро смляно жито за готвене. <i>Стамат, който от часове мелеше булгур, пусна най-сетне дръжката на хро-мела, надигна се от земята и се изправи.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 198. <i>Днеска ми чистят булгуря, / в четвъртък ща ми и годежа, / в неделя ща ми и светбата.</i> Нар. пес., СБНУ XXVII, 222. | БУЛГУР <i>м.</i> 1. Едро смляно жито за готвене. <i>Стамат, който от часове мелеше булгур, пусна най-сетне дръжката на хро-мела, надигна се от земята и се изправи.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 198. <i>Днеска ми чистят булгуря, / в четвъртък ща ми и годежа, / в неделя ща ми и светбата.</i> Нар. пес., СБНУ XXVII, 222. | ||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
— От пер. през тур. bulgur. — Други (диал.) форми: болгур, блъгур. | — От пер. през тур. bulgur. — Други (диал.) форми: болгур, блъгур. | ||
| − | + | ---- | |
БУЛГУРЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> булгур. <i>Булгурена каша. Булгурена чорба.</i> | БУЛГУРЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> булгур. <i>Булгурена каша. Булгурена чорба.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БУЛГУРЕЦ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Умал. от</i> бул-гур. — <i>Аз вместо булгурец, — обади се друг ергенин, по-обичам да хапна друго нещо.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 90. | БУЛГУРЕЦ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Умал. от</i> бул-гур. — <i>Аз вместо булгурец, — обади се друг ергенин, по-обичам да хапна друго нещо.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 90. | ||
| − | + | ---- | |
БУЛДОГ, <i>мн.</i> -зи, след <i>числ.</i> -га, <i>м.</i> | БУЛДОГ, <i>мн.</i> -зи, след <i>числ.</i> -га, <i>м.</i> | ||
| Ред 50: | Ред 50: | ||
— Англ. bulldog. | — Англ. bulldog. | ||
| − | + | ---- | |
БУЛДОГЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> булдог. <i>Запазени генерали .. поемаха за Борисо-вата градина, а подире им припкаха грижливо измити и вчесани булдогчета.</i> А. Гуляшки, Л, 36. | БУЛДОГЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> булдог. <i>Запазени генерали .. поемаха за Борисо-вата градина, а подире им припкаха грижливо измити и вчесани булдогчета.</i> А. Гуляшки, Л, 36. | ||
Версия от 06:08, 28 ноември 2012
дъна, ханъма. От Одрин дошла един път една була из харема на някой си паша. Ив. Вазов, Съч. VI, 171. Пред колата вървят двама-трима възрастни турци,.. Колата пък беха пълни с були. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51. Троица турци минаха/и девет були караха, сите си девет даваха/за една бела бугарка. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 224. Димитър сестра настигна / със триста турци на коне / и с триста були на кола, / че си в Туркия влизаше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 134. Ако умре агата, булата има друг в торбата. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 28. Сяка була знай да меси шарен зелник, кога има шарило. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 146. Пули са като була в мътеница. Погов., П. Р. Спавейкв, БП II, 88. О Няма була вретено. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой не иска да работи. Умна була у празна кула нищо не знае. Диал. За човек беден, на когото и познанията не му помагат.
БУЛА2 ж. Диал. 1. Цветето турта, ка-дънка.
2. Полски мак; булка.
3. Само мн. Пуканки, булки.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БУЛА3 ж. Диал. Лястовица с бяло петно на гушата; булска лястовица. Delichon urbica.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БУЛА4 ж. Папски декрет или послание, издаден във връзка с определен църковен въпрос. Папа Jleo X.. в 1520 издаде една була, чрез която Лютер ся застрашаваше да ся афореса, ако той не ся покае в разстояние на 100 деня. ИЗ 1874-1881, 1882, 11.
— Лат. bulla.
БУЛАМАЧ м. Разг. Безвкусно, блудкаво ястие или питие. Катинка се примоли — ще налее вода и яхнията ще стане чорба... все ще я изядат момчетата. — Ще стане буламач! — ядоса се Славейков. Цв. Минков, МЗ, 210. Ами едно ядене като не е ни кисело, ни солено,.:, че то на какво прилича?.. — На буламач, — прибърза пак Бумба-ла. Ст. Чилингиров, ПЖ, 37. — На сине, пи-вни си глътка-ове,.. Мислейки, че е вино,.. [Герасим] поемна енергично паницата. И без много да души, както правят всички умиращи от жажда пътници, глътна от гъстата и воняща течност. — Пфуу! — изплю той, като се тресеше целият от погнуса.. — Пий си го ти тоя буламач. Ст. Даскалов, СД, 269-270.
— Тур. bulama? ’воднисто, лепкаво тесто’. — Друга (диал.) форма: б у л у м а ч.
БУЛАНА ж. Вид мъхеста изкуствена тъкан, използвана за направа на покривки за легла, кресла и др.
БУЛГАРЕ, мн. -та, ср. Диал. Булгари`я. Тъгата му, че няма деца, лека-полека се изгуби и той тръгна из села и градове.., да пее по кръчмите и да свири дни и нощи с булгаре... К. Петканов, ОБ, 156. Лявата му ръка се плъзна по дългата дръжка на бул-гарето, намери тънките гласове и заситни весела, игрива песен. К. Петканов, ЗлЗ, 30. Че си на стола сядаше, / със ясно булгаре свиреше, / булгарето му гоори. Нар. пес., СбНУ XXVII, 229.
БУЛГАРИ`НА ж. Диал. Булгари`я. Понякога свиреше и на булгарина така обаятелно в нощната тишина, щото целият затвор онемяваше. 3. Стоянов, ЗБВ III, 126. И баща ми е свирец, той пък с булгарина свири — тя не ще надуване. Ц. Гинчев, ГК, 50.
БУЛГАРИ`Я ж. Народен струнен инструмент, по-голям от тамбурата, на който се свири чрез дърпане на металните струни. Дошъл в Цариград и там бил свирач на булгари`я. Ив. Вазов, Съч. IX, 128.
БУЛГУР м. 1. Едро смляно жито за готвене. Стамат, който от часове мелеше булгур, пусна най-сетне дръжката на хро-мела, надигна се от земята и се изправи. Ст. Дичев, ЗС II, 198. Днеска ми чистят булгуря, / в четвъртък ща ми и годежа, / в неделя ща ми и светбата. Нар. пес., СБНУ XXVII, 222.
2. Само ед. Ястие от такова жито. По средата на стаята,..., бяха наредени двайсетина жени, мъже и деца. Те ядяха булгур, фасул и варен ориз. Г. Караславов, СИ, 242. // Отделна порция от това ястие. Изядох един булгур, много вкусен беше. А Поръчах два булгура.
О Тежко ти на булгура. Диал. Горко ти!
— От пер. през тур. bulgur. — Други (диал.) форми: болгур, блъгур.
БУЛГУРЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от булгур. Булгурена каша. Булгурена чорба.
БУЛГУРЕЦ, мн. няма, м. Умал. от бул-гур. — Аз вместо булгурец, — обади се друг ергенин, по-обичам да хапна друго нещо. Ив. Вазов, Съч. XIV, 90.
БУЛДОГ, мн. -зи, след числ. -га, м.
1. Порода кучета с тъпа муцуна. Кучето беше порода булдог.
2. Куче от такава порода. В краката й се хвърли едър бял булдог... Кучето наостри уши и залая. Н. Каралиева, Н, 111. Тогава Хектор,.., го обиколи, огледа го внимателно от всички страни и в знак на доброжелателство допря носа си до неговия. От своя страна булдогът го лизна с топлото си езиче по муцуната и... запознанството стана. Ив. Планински, БС, 31.
3. Спец. Пистолет с къса цев и голям калибър.
— Англ. bulldog.
БУЛДОГЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от булдог. Запазени генерали .. поемаха за Борисо-вата градина, а подире им припкаха грижливо измити и вчесани булдогчета. А. Гуляшки, Л, 36.
