Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/975“
Zelenkroki (беседа | приноси) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
<b>БРЪ`СНАТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд.</i> от бръсна<sup>2</sup> <i>и от</i> бръсна се като <i>прил.</i> Който е обръснат, без косми, гладък. <i>— Прегледах, .. — отговори заптието, като си обриса с кърпа изпотения бръснат врат.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 155. <i>Едно бръснато момче се спусна да ми съблича палтото.</i> Ал. Константинов, БГ, 61. i>Там на прозореца се яви младежкото бръснато лице на Радков, с гъста закъдрена коса.</i> Й. Йовков, ПГ, 246. <i>Червената му чалма беше паднала и неговата бръсната глава с малък перчем на темето лъщеше на слънцето.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 305. | <b>БРЪ`СНАТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд.</i> от бръсна<sup>2</sup> <i>и от</i> бръсна се като <i>прил.</i> Който е обръснат, без косми, гладък. <i>— Прегледах, .. — отговори заптието, като си обриса с кърпа изпотения бръснат врат.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 155. <i>Едно бръснато момче се спусна да ми съблича палтото.</i> Ал. Константинов, БГ, 61. i>Там на прозореца се яви младежкото бръснато лице на Радков, с гъста закъдрена коса.</i> Й. Йовков, ПГ, 246. <i>Червената му чалма беше паднала и неговата бръсната глава с малък перчем на темето лъщеше на слънцето.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 305. | ||
| − | + | ◇ <b>Кой те пита бръснат ли е владиката (кадията)</b>. Разг. Пренебр. Защо се месиш в работи, които не те засягат? | |
---- | ---- | ||
<b>БРЪСНА`Ч</b> <i>м.</i> Специален остър нож или уред за бръснене. <i>После той се разположи да се бръсне. Извади бръсначи, каиши, сапуни, пудри, кремове, шише с кьолнска вода. Поиска топла вода.</i> Д. Талев, ПК, 602. <i>На подложката бяха наредени разни бръснарски принадлежности — машинки за стригане, ножици, бръсначи, бурканчета с пудра и помада.</i> Д. Спространов, С, 13. <i>Лицата им, корави и здрави, бяха покрити с пръв мъх косми, непокътнат още от бръснач.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 3. | <b>БРЪСНА`Ч</b> <i>м.</i> Специален остър нож или уред за бръснене. <i>После той се разположи да се бръсне. Извади бръсначи, каиши, сапуни, пудри, кремове, шише с кьолнска вода. Поиска топла вода.</i> Д. Талев, ПК, 602. <i>На подложката бяха наредени разни бръснарски принадлежности — машинки за стригане, ножици, бръсначи, бурканчета с пудра и помада.</i> Д. Спространов, С, 13. <i>Лицата им, корави и здрави, бяха покрити с пръв мъх косми, непокътнат още от бръснач.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 3. | ||
| − | + | ◇ <b>Акъл — море, ум — бръснач</b>. <i>Разг.</i> За много умен, схватлив, досетлив човек. На такава глава — такъв бръснач. <i>Разг.</i> Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение, грубост. <i>— Да ти покажа Вазов как пак ме е маскарил в една статия .. Обаче аз пък после ще ти прочета какъв отговор съм му написал. На такваз глава — такъв бръснач.</i> Г. Данаилов, ДС, 201. | |
| − | Умът ми реже (сече) като бръснач. <i>Разг.</i> Много бързо, лесно схващам, много съм умен и съобразителен. <i>Димо го защитаваше от нападките. — Къде е малък Колето — викаше той. — Умът му сече като бръснач. Каквото чуе — попива. Какво инженерче ще стане от него!</i> Л. Галина, Л, 59. <i>Евреинът млъкна, за да почине. Другарите му, които го слушаха превърнати в слух, се раздвижиха. — Златна уста имаш, Максиме!… — рече Спасуна. — Умът ти реже като бръснач.</i> Д. Димов, Т, 235. | + | <b>Умът ми реже (сече) като бръснач</b>. <i>Разг.</i> Много бързо, лесно схващам, много съм умен и съобразителен. <i>Димо го защитаваше от нападките. — Къде е малък Колето — викаше той. — Умът му сече като бръснач. Каквото чуе — попива. Какво инженерче ще стане от него!</i> Л. Галина, Л, 59. <i>Евреинът млъкна, за да почине. Другарите му, които го слушаха превърнати в слух, се раздвижиха. — Златна уста имаш, Максиме!… — рече Спасуна. — Умът ти реже като бръснач.</i> Д. Димов, Т, 235. |
---- | ---- | ||
<b>БРЪ`СНЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бръсна<sup>2 </sup><i>и от</i> бръсна се. <i>Бръснарят от Буенос Аайрес владее знанията си с оная тънкост, която му отнема цял час време за едно бръснене.</i> Св. Минков, ДА, 92. <i>Ножче за бръснене.</i> | <b>БРЪ`СНЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бръсна<sup>2 </sup><i>и от</i> бръсна се. <i>Бръснарят от Буенос Аайрес владее знанията си с оная тънкост, която му отнема цял час време за едно бръснене.</i> Св. Минков, ДА, 92. <i>Ножче за бръснене.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>На такваз глава — таквоз бръснене</b>. Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение, грубост. | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРЪ`СНЕЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. сег. деят. от</i> бръсна<sup>2</sup> като <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: Бръснещ полет. <i>Воен.</i> Хоризонтален полет на самолет или група самолети, извършван с голяма скорост на съвършено малка височина (обикн. за внезапно нападение на противника). <i>От север изскочи един изтребител и с бръснещ полет премина над гемията, като я обсипа с дъжд от куршуми.</i> С. Чернишев, ВМ, 179. | + | <b>БРЪ`СНЕЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. сег. деят. от</i> бръсна<sup>2</sup> като <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Бръснещ полет</b>. <i>Воен.</i> Хоризонтален полет на самолет или група самолети, извършван с голяма скорост на съвършено малка височина (обикн. за внезапно нападение на противника). <i>От север изскочи един изтребител и с бръснещ полет премина над гемията, като я обсипа с дъжд от куршуми.</i> С. Чернишев, ВМ, 179. |
---- | ---- | ||
<b>БРЪСНИ`Ч</b> <i>м. Диал.</i> Бръснач. <i>— Ти дръж брадвата, шепнеше един глас и като ти кажа: „удри!“ с острото удри право в главата; тя е остра като бръснич, но гледай верно.</i> Ц. Гинчев, ГК, 286. | <b>БРЪСНИ`Ч</b> <i>м. Диал.</i> Бръснач. <i>— Ти дръж брадвата, шепнеше един глас и като ти кажа: „удри!“ с острото удри право в главата; тя е остра като бръснич, но гледай верно.</i> Ц. Гинчев, ГК, 286. | ||
| − | + | ◇ <b>Обръсвам / обръсна без бръснич</b> <i>някого. Диал.</i> Излъгвам, измамвам някого, като му продавам нещо прекалено скъпо. | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРЪ`СНУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); бръ`сна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех.</i> и <i>непрех.</i> Бръсвам. бръснувам се <i>страд.</i> | + | <b>БРЪ`СНУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); <b>бръ`сна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех.</i> и <i>непрех.</i> Бръсвам. <b>бръснувам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БРЪ`СНУВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> бръснувам и бръснувам се; бръсване. | <b>БРЪ`СНУВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> бръснувам и бръснувам се; бръсване. | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
<b>БРЪ`СТИ`НА</b> <i>ж. Диал.</i> Бръст. <i>— Още днеска подкарвай козите. Ала гледай добре да ги храниш. Да им сечеш бръстина в гората!</i> Ран Босилек, Р, 91. <i>Топела се гората за пасища и ниви, пържели я за въглища, кършели я за листе и бръстина, та одрипавяла, сиромашката.</i> Н. Хайтов, ПП, 16. | <b>БРЪ`СТИ`НА</b> <i>ж. Диал.</i> Бръст. <i>— Още днеска подкарвай козите. Ала гледай добре да ги храниш. Да им сечеш бръстина в гората!</i> Ран Босилек, Р, 91. <i>Топела се гората за пасища и ниви, пържели я за въглища, кършели я за листе и бръстина, та одрипавяла, сиромашката.</i> Н. Хайтов, ПП, 16. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРЪСТУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> За коза — ям листа от дървета, ям бръст. <i>— Манке, ти ни позабрави, откак стана овчарка — рече кака Деша, която се бе качила чак на връхните клони на съседната череша и като коза бръстуваше дългите и тънки дръжки с близнаците плодове.</i> Кр. Григоров, ПЧ, 128. бръстувам се <i>страд.</i> | + | <b>БРЪСТУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> За коза — ям листа от дървета, ям бръст. <i>— Манке, ти ни позабрави, откак стана овчарка — рече кака Деша, която се бе качила чак на връхните клони на съседната череша и като коза бръстуваше дългите и тънки дръжки с близнаците плодове.</i> Кр. Григоров, ПЧ, 128. <b>бръстувам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БРЪСТУ`ВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бръстувам <i>и от</i> бръстувам се. | <b>БРЪСТУ`ВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бръстувам <i>и от</i> бръстувам се. | ||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
<b>БРЪ`СТЯ</b><sup>1</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Диал.</i> 1. Сека бръст за храна на добитъка. | <b>БРЪ`СТЯ</b><sup>1</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Диал.</i> 1. Сека бръст за храна на добитъка. | ||
| − | 2. Храня добитък с бръст. <i>Стойку лю, | + | 2. Храня добитък с бръст. <i>Стойку лю, синку,</i> |
Версия от 22:34, 3 март 2014
бръснарския си навик да дрънкаш на клиентите врели-некипели, докато ги бръснеш или фризираш. Св. Минков, РТК, 179. Бръснарски салон.
БРЪСНА`РСТВО, мн. няма, ср. Занаят на бръснар. Препитавам се с бръснарство. // Работа, умение на бръснар. Свирнята на баща си не можа да научи и бръснарството му беше никакво, ама пиенето му — чиста работа! Чудомир, Избр. пр, 18.
БРЪСНА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бръснар; млад бръснар. — Нали ти си Тачо бръснарчето от село Остра могила? Чудомир, Избр. пр, 189.
БРЪ`СНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бръсна2 и от бръсна се като прил. Който е обръснат, без косми, гладък. — Прегледах, .. — отговори заптието, като си обриса с кърпа изпотения бръснат врат. Ив. Вазов, Съч. XII, 155. Едно бръснато момче се спусна да ми съблича палтото. Ал. Константинов, БГ, 61. i>Там на прозореца се яви младежкото бръснато лице на Радков, с гъста закъдрена коса. Й. Йовков, ПГ, 246. Червената му чалма беше паднала и неговата бръсната глава с малък перчем на темето лъщеше на слънцето. Ст. Загорчинов, ДП, 305.
◇ Кой те пита бръснат ли е владиката (кадията). Разг. Пренебр. Защо се месиш в работи, които не те засягат?
БРЪСНА`Ч м. Специален остър нож или уред за бръснене. После той се разположи да се бръсне. Извади бръсначи, каиши, сапуни, пудри, кремове, шише с кьолнска вода. Поиска топла вода. Д. Талев, ПК, 602. На подложката бяха наредени разни бръснарски принадлежности — машинки за стригане, ножици, бръсначи, бурканчета с пудра и помада. Д. Спространов, С, 13. Лицата им, корави и здрави, бяха покрити с пръв мъх косми, непокътнат още от бръснач. Н. Бончев, ТБ (превод), 3.
◇ Акъл — море, ум — бръснач. Разг. За много умен, схватлив, досетлив човек. На такава глава — такъв бръснач. Разг. Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение, грубост. — Да ти покажа Вазов как пак ме е маскарил в една статия .. Обаче аз пък после ще ти прочета какъв отговор съм му написал. На такваз глава — такъв бръснач. Г. Данаилов, ДС, 201.
Умът ми реже (сече) като бръснач. Разг. Много бързо, лесно схващам, много съм умен и съобразителен. Димо го защитаваше от нападките. — Къде е малък Колето — викаше той. — Умът му сече като бръснач. Каквото чуе — попива. Какво инженерче ще стане от него! Л. Галина, Л, 59. Евреинът млъкна, за да почине. Другарите му, които го слушаха превърнати в слух, се раздвижиха. — Златна уста имаш, Максиме!… — рече Спасуна. — Умът ти реже като бръснач. Д. Димов, Т, 235.
БРЪ`СНЕНЕ ср. Отгл. същ. от бръсна2 и от бръсна се. Бръснарят от Буенос Аайрес владее знанията си с оная тънкост, която му отнема цял час време за едно бръснене. Св. Минков, ДА, 92. Ножче за бръснене.
◇ На такваз глава — таквоз бръснене. Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение, грубост.
БРЪ`СНЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от бръсна2 като прил. Обикн. в съчет.: Бръснещ полет. Воен. Хоризонтален полет на самолет или група самолети, извършван с голяма скорост на съвършено малка височина (обикн. за внезапно нападение на противника). От север изскочи един изтребител и с бръснещ полет премина над гемията, като я обсипа с дъжд от куршуми. С. Чернишев, ВМ, 179.
БРЪСНИ`Ч м. Диал. Бръснач. — Ти дръж брадвата, шепнеше един глас и като ти кажа: „удри!“ с острото удри право в главата; тя е остра като бръснич, но гледай верно. Ц. Гинчев, ГК, 286.
◇ Обръсвам / обръсна без бръснич някого. Диал. Излъгвам, измамвам някого, като му продавам нещо прекалено скъпо.
БРЪ`СНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); бръ`сна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Бръсвам. бръснувам се страд.
БРЪ`СНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от бръснувам и бръснувам се; бръсване.
БРЪ`СТ, бръ`стът, бръ`ста, мн. бръ`сти, м. и бръст, бръстта`, мн. бръ`сти, ж. Събир. Диал. Сурови клони заедно с листата, които се използуват за храна на добитък обикновено през зимата; бръстина, листник.
БРЪ`СТЕНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от бръстя1 и от бръстя се.
БРЪ`СТЕНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от бръстя2 и от бръстя се.
БРЪ`СТИ`НА ж. Диал. Бръст. — Още днеска подкарвай козите. Ала гледай добре да ги храниш. Да им сечеш бръстина в гората! Ран Босилек, Р, 91. Топела се гората за пасища и ниви, пържели я за въглища, кършели я за листе и бръстина, та одрипавяла, сиромашката. Н. Хайтов, ПП, 16.
БРЪСТУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Диал. За коза — ям листа от дървета, ям бръст. — Манке, ти ни позабрави, откак стана овчарка — рече кака Деша, която се бе качила чак на връхните клони на съседната череша и като коза бръстуваше дългите и тънки дръжки с близнаците плодове. Кр. Григоров, ПЧ, 128. бръстувам се страд.
БРЪСТУ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бръстувам и от бръстувам се.
БРЪ`СТЯ1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Сека бръст за храна на добитъка.
2. Храня добитък с бръст. Стойку лю, синку,
