Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/965“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Възпаление на бронхиалните жлези. | Възпаление на бронхиалните жлези. | ||
| − | — От гр. Ppoyxoq + aS-qv | + | — От гр. Ppoyxoq + aS-qv ’жлеза’. |
| − | + | ---- | |
БРОНХОПНЕВМОНИЯ <i>ж. Мед.</i> Остро възпаление на бронхите и другите съставни части на белия дроб, причинено най-често от пневмококи, по-рядко от други бактерии и от вируси; пневмония. <i>Ще се простуди детето. А при шарка и простуда се получава усложнение — бронхопневмония.</i> Б. Несторов, АР, 243. <i>Вирусна бронхопневмония.</i> | БРОНХОПНЕВМОНИЯ <i>ж. Мед.</i> Остро възпаление на бронхите и другите съставни части на белия дроб, причинено най-често от пневмококи, по-рядко от други бактерии и от вируси; пневмония. <i>Ще се простуди детето. А при шарка и простуда се получава усложнение — бронхопневмония.</i> Б. Несторов, АР, 243. <i>Вирусна бронхопневмония.</i> | ||
| − | — От гр. Рроухсх; + rcvet>fia>v | + | — От гр. Рроухсх; + rcvet>fia>v ’бял дроб’. |
| − | + | ---- | |
БРОНХОСКОПИ`Я <i>ж/ Мед.</i> Метод за изследване на трахеята и бронхите чрез директен оглед на вътрешността им с помощта на специален ендоскоп. | БРОНХОСКОПИ`Я <i>ж/ Мед.</i> Метод за изследване на трахеята и бронхите чрез директен оглед на вътрешността им с помощта на специален ендоскоп. | ||
| − | — От гр. ppoyxoq | + | — От гр. ppoyxoq ’трахея’ + аколЕсо ’гледам’. |
| − | + | ---- | |
БРОНЯ <i>ж.</i> 1. В древността или в Средновековието — облекло от метални халки, плочки или от гьон, предназначено за защита на тялото от удари с хладно оръжие (копие, меч, стрела и др.) по време на бой. <i>Тео-досий достигна близо до отворената врата и комай в същото време оттам излязоха няколко снажни войника с островърх шлем, широк ошийник и люспеста броня.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 253. <i>И стар войвода по име Властимир разклати броня от медни пулове, разтърси десница, па каза.. Н.</i> Райнов, ВДБ, 16. <i>Той сложи ръка върху позлатения нагръдник на бронята си и продължи: — Нека ме съди Бог, но аз говоря за доброто на всички, които говорят нашия български език.</i> Д. Талев, С П, 150. <i>В десницата си той стискаше окованото в желязо копие, а от двете му страни оръженосците държаха бронята и шлема му.</i> А. Дончев, СВС, 788. | БРОНЯ <i>ж.</i> 1. В древността или в Средновековието — облекло от метални халки, плочки или от гьон, предназначено за защита на тялото от удари с хладно оръжие (копие, меч, стрела и др.) по време на бой. <i>Тео-досий достигна близо до отворената врата и комай в същото време оттам излязоха няколко снажни войника с островърх шлем, широк ошийник и люспеста броня.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 253. <i>И стар войвода по име Властимир разклати броня от медни пулове, разтърси десница, па каза.. Н.</i> Райнов, ВДБ, 16. <i>Той сложи ръка върху позлатения нагръдник на бронята си и продължи: — Нека ме съди Бог, но аз говоря за доброто на всички, които говорят нашия български език.</i> Д. Талев, С П, 150. <i>В десницата си той стискаше окованото в желязо копие, а от двете му страни оръженосците държаха бронята и шлема му.</i> А. Дончев, СВС, 788. | ||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
3. <i>Анат.</i> Защитна костна или люспеста дебела обвивка у някои земноводни бозайници. <i>Дарвин успял да открие в Аржентина изчезнали животински видове,.. В Бая Бланка например намерил сибирски вкаме-нелости,.., в утайките на пампасите — костна броня на исполинско животно от рода на броненосеца и др.</i> Л. Георгиев, А, 12. <i>А то</i> [животното] <i>спада към рода люс-пеници, които са единствените бозайници, чиито тела са покрити с люспеста броня, каквата имат влечугите.</i> К, 1963, кн. 3, 7. 4. <i>Техн.</i> В електротехниката или в машиностроенето — пластмасова, каучукова, метална или друга обвивка на кабели, уреди или електрически инструменти, използвана като средство за защита на този, който работи с тях, или за защита на самите предмети от вредни външни влияния. | 3. <i>Анат.</i> Защитна костна или люспеста дебела обвивка у някои земноводни бозайници. <i>Дарвин успял да открие в Аржентина изчезнали животински видове,.. В Бая Бланка например намерил сибирски вкаме-нелости,.., в утайките на пампасите — костна броня на исполинско животно от рода на броненосеца и др.</i> Л. Георгиев, А, 12. <i>А то</i> [животното] <i>спада към рода люс-пеници, които са единствените бозайници, чиито тела са покрити с люспеста броня, каквата имат влечугите.</i> К, 1963, кн. 3, 7. 4. <i>Техн.</i> В електротехниката или в машиностроенето — пластмасова, каучукова, метална или друга обвивка на кабели, уреди или електрически инструменти, използвана като средство за защита на този, който работи с тях, или за защита на самите предмети от вредни външни влияния. | ||
| − | + | ---- | |
БРОНХОПНЕВМОНИЯ | БРОНХОПНЕВМОНИЯ | ||
— Рус. от нем. Briinne. | — Рус. от нем. Briinne. | ||
| − | + | ---- | |
БРОУНИНГ <i>м.</i> Вид автоматичен пистолет. <i>Старшията закопча грижливо куртката си, провери внимателно черния броу-нинг, сложи в пълнителя двата липсващи патрона, напълни цевта и .. го пъхна вместо в кобура — в джоба на куртката.</i> 77. <i>Вежинов, ВН, 29.</i> | БРОУНИНГ <i>м.</i> Вид автоматичен пистолет. <i>Старшията закопча грижливо куртката си, провери внимателно черния броу-нинг, сложи в пълнителя двата липсващи патрона, напълни цевта и .. го пъхна вместо в кобура — в джоба на куртката.</i> 77. <i>Вежинов, ВН, 29.</i> | ||
— Англ. от собств. | — Англ. от собств. | ||
| − | + | ---- | |
БРОШ, брошът, броша, <i>мн.</i> брошове, след <i>числ.</i> броша, <i>м.</i> 1. Многогодишно пълзящо тревисто растение с червени ягодовид-ни плодове, виреещо в Южна България, което в миналото е било култивирано заради добиваната от него червена боя. Rubia tinctorum. <i>Rubia tinctorum се казва брош. Среща се из цяла България, но главно на юг и изток.</i> ПН, 1934, кн. 3, 48. 2. Червена боя, добивана от това растение. | БРОШ, брошът, броша, <i>мн.</i> брошове, след <i>числ.</i> броша, <i>м.</i> 1. Многогодишно пълзящо тревисто растение с червени ягодовид-ни плодове, виреещо в Южна България, което в миналото е било култивирано заради добиваната от него червена боя. Rubia tinctorum. <i>Rubia tinctorum се казва брош. Среща се из цяла България, но главно на юг и изток.</i> ПН, 1934, кн. 3, 48. 2. Червена боя, добивана от това растение. | ||
— Други (диал.) форми: брощ, брожд. | — Други (диал.) форми: брощ, брожд. | ||
| − | + | ---- | |
БРОШИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Сгъвам, комплектувам, шия и обрязвам от три страни отпечатани коли на книги или листове на тетрадка, преди да бъдат свързани с корицата, броширам се <i>страд. Потоци от</i> [списанията] <i>„Билд“ или „Билд ам зон-таг“ текат от машините в огромната зала. Непипнати от човешка ръка, те се печатат, сгъват^ подрязват, брошират .. и пакетират.</i> В. Йосифов, Избр. тв I, 242. | БРОШИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Сгъвам, комплектувам, шия и обрязвам от три страни отпечатани коли на книги или листове на тетрадка, преди да бъдат свързани с корицата, броширам се <i>страд. Потоци от</i> [списанията] <i>„Билд“ или „Билд ам зон-таг“ текат от машините в огромната зала. Непипнати от човешка ръка, те се печатат, сгъват^ подрязват, брошират .. и пакетират.</i> В. Йосифов, Избр. тв I, 242. | ||
| − | — От фр. brocher | + | — От фр. brocher ’подшивам коли’. |
| − | + | ---- | |
БРОШЙРАНЕ <i>ср. Отгл. същ от</i> броширам <i>и от</i> броширам се. | БРОШЙРАНЕ <i>ср. Отгл. същ от</i> броширам <i>и от</i> броширам се. | ||
| − | + | ---- | |
БРОШИРОВКА <i>ж.</i> Броширане. | БРОШИРОВКА <i>ж.</i> Броширане. | ||
| − | + | ---- | |
БРОШКА <i>ж.</i> Женско украшение, обикн. от метал, с карфица за прикрепване върху дреха. <i>На гърдите й проблясваше златна брошка с пъстри камъни.</i> Д. Талев, ПК, 855. <i>На затворената й бяла рокля блестеше някаква брошка и преливаше в пъстри лъчи.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 181. <i>Носеше удобна сива рокля от тънка шотландска вълна и единствения й накит бе старинна брошка, която хвърляше нежни розови отблясъци от червените рубини.</i> Бр. Йосифова БЧМ, 17. | БРОШКА <i>ж.</i> Женско украшение, обикн. от метал, с карфица за прикрепване върху дреха. <i>На гърдите й проблясваше златна брошка с пъстри камъни.</i> Д. Талев, ПК, 855. <i>На затворената й бяла рокля блестеше някаква брошка и преливаше в пъстри лъчи.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 181. <i>Носеше удобна сива рокля от тънка шотландска вълна и единствения й накит бе старинна брошка, която хвърляше нежни розови отблясъци от червените рубини.</i> Бр. Йосифова БЧМ, 17. | ||
| − | — От фр. broche | + | — От фр. broche ’игла’ през рус. брошка. |
| − | + | ---- | |
БРОШУРА <i>ж.</i> Малка, подшита, непод-вързана книга, посветена на актуални въпроси с временен характер (обикн. с полеми-чно или агитационно съдържание). <i>Първенецът извади из дрехата подправени тес-керета, революционни брошури и коми-</i> | БРОШУРА <i>ж.</i> Малка, подшита, непод-вързана книга, посветена на актуални въпроси с временен характер (обикн. с полеми-чно или агитационно съдържание). <i>Първенецът извади из дрехата подправени тес-керета, революционни брошури и коми-</i> | ||
| − | + | ---- | |
БРОШУРА | БРОШУРА | ||
Версия от 06:02, 28 ноември 2012
Възпаление на бронхиалните жлези.
— От гр. Ppoyxoq + aS-qv ’жлеза’.
БРОНХОПНЕВМОНИЯ ж. Мед. Остро възпаление на бронхите и другите съставни части на белия дроб, причинено най-често от пневмококи, по-рядко от други бактерии и от вируси; пневмония. Ще се простуди детето. А при шарка и простуда се получава усложнение — бронхопневмония. Б. Несторов, АР, 243. Вирусна бронхопневмония.
— От гр. Рроухсх; + rcvet>fia>v ’бял дроб’.
БРОНХОСКОПИ`Я ж/ Мед. Метод за изследване на трахеята и бронхите чрез директен оглед на вътрешността им с помощта на специален ендоскоп.
— От гр. ppoyxoq ’трахея’ + аколЕсо ’гледам’.
БРОНЯ ж. 1. В древността или в Средновековието — облекло от метални халки, плочки или от гьон, предназначено за защита на тялото от удари с хладно оръжие (копие, меч, стрела и др.) по време на бой. Тео-досий достигна близо до отворената врата и комай в същото време оттам излязоха няколко снажни войника с островърх шлем, широк ошийник и люспеста броня. Ст. Загорчинов, ДП, 253. И стар войвода по име Властимир разклати броня от медни пулове, разтърси десница, па каза.. Н. Райнов, ВДБ, 16. Той сложи ръка върху позлатения нагръдник на бронята си и продължи: — Нека ме съди Бог, но аз говоря за доброто на всички, които говорят нашия български език. Д. Талев, С П, 150. В десницата си той стискаше окованото в желязо копие, а от двете му страни оръженосците държаха бронята и шлема му. А. Дончев, СВС, 788.
2. Предпазна дебела метална обвивка на бойни машини (танкове, военни кораби, влакове, автомобили и др.). Задимяха параходи и желязнаща цм броня зловещо залъщя на слънцето. И. Йовков, Разк. II, 88. Златан,., бе съобразил бързо, че няма да намери по-добра защита срещу съскащите куршуми на изтребителя от защитната броня на оръдието. П. Вежинов, BP, 87. Снарядът изтрещя върху стоманената броня, танкът се завъртя и откърти хълбока си. П. Вежинов, BP, 144. // Продълговата метална част, поставена водоравно отпред и отзад на автомобилна кола за презпазване от удар. Орляк деца се спуснаха подир прашната опашка на колата. Едно дори успя с подскок да се качи на бронята и да се крепи чак докрай селото. Ст. Даскалов, СЛ, 138.
3. Анат. Защитна костна или люспеста дебела обвивка у някои земноводни бозайници. Дарвин успял да открие в Аржентина изчезнали животински видове,.. В Бая Бланка например намерил сибирски вкаме-нелости,.., в утайките на пампасите — костна броня на исполинско животно от рода на броненосеца и др. Л. Георгиев, А, 12. А то [животното] спада към рода люс-пеници, които са единствените бозайници, чиито тела са покрити с люспеста броня, каквата имат влечугите. К, 1963, кн. 3, 7. 4. Техн. В електротехниката или в машиностроенето — пластмасова, каучукова, метална или друга обвивка на кабели, уреди или електрически инструменти, използвана като средство за защита на този, който работи с тях, или за защита на самите предмети от вредни външни влияния.
БРОНХОПНЕВМОНИЯ
— Рус. от нем. Briinne.
БРОУНИНГ м. Вид автоматичен пистолет. Старшията закопча грижливо куртката си, провери внимателно черния броу-нинг, сложи в пълнителя двата липсващи патрона, напълни цевта и .. го пъхна вместо в кобура — в джоба на куртката. 77. Вежинов, ВН, 29.
— Англ. от собств.
БРОШ, брошът, броша, мн. брошове, след числ. броша, м. 1. Многогодишно пълзящо тревисто растение с червени ягодовид-ни плодове, виреещо в Южна България, което в миналото е било култивирано заради добиваната от него червена боя. Rubia tinctorum. Rubia tinctorum се казва брош. Среща се из цяла България, но главно на юг и изток. ПН, 1934, кн. 3, 48. 2. Червена боя, добивана от това растение.
— Други (диал.) форми: брощ, брожд.
БРОШИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Сгъвам, комплектувам, шия и обрязвам от три страни отпечатани коли на книги или листове на тетрадка, преди да бъдат свързани с корицата, броширам се страд. Потоци от [списанията] „Билд“ или „Билд ам зон-таг“ текат от машините в огромната зала. Непипнати от човешка ръка, те се печатат, сгъват^ подрязват, брошират .. и пакетират. В. Йосифов, Избр. тв I, 242.
— От фр. brocher ’подшивам коли’.
БРОШЙРАНЕ ср. Отгл. същ от броширам и от броширам се.
БРОШИРОВКА ж. Броширане.
БРОШКА ж. Женско украшение, обикн. от метал, с карфица за прикрепване върху дреха. На гърдите й проблясваше златна брошка с пъстри камъни. Д. Талев, ПК, 855. На затворената й бяла рокля блестеше някаква брошка и преливаше в пъстри лъчи. М. Грубешлиева, ПИУ, 181. Носеше удобна сива рокля от тънка шотландска вълна и единствения й накит бе старинна брошка, която хвърляше нежни розови отблясъци от червените рубини. Бр. Йосифова БЧМ, 17.
— От фр. broche ’игла’ през рус. брошка.
БРОШУРА ж. Малка, подшита, непод-вързана книга, посветена на актуални въпроси с временен характер (обикн. с полеми-чно или агитационно съдържание). Първенецът извади из дрехата подправени тес-керета, революционни брошури и коми-
БРОШУРА
