Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/709“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>че носим търпеливо / каквото на гърба стоварят ни.</i> К. Христов, ПП II, 130. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪ`НКАШНИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Външност. <i>А тая угодна и хубава вънкашнина може да бъде само кога е здрав чловек.</i> КН, 1873, кн. 5, 31. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪ`НКАШНО</b> <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Външно. <i>И като грабва Стефча, петнайсетгодишно момче, иначе жилаво за работа, ама като незаситено с храна, хилаво вънкашно, .., втурва се към дръвника.</i> К. Георгиев, ВНП, 95. <i>А как е пъргав, ловък и практичен, / духовно пуст, но вънкашно приличен!</i> Ем. Попдимитров, СР, 156. <i>В 1837 год. в Англия се патентоваха пещи със стени, които се загряваха вънкашно.</i> Хр. Даалиев, ТИА, 19. <i>Той е бил до такава степен лишен от поетически дар, че не му се е удало да угади дори правилата на българската просодия, и не е могъл да ни даде поне стихове, които в отсъствието на поетическо съдържание да носят вънкашно поетическа форма.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 127. |
| − | |||
| − | VIII, 127. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪ`НКАШНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Външност. <i>Чак сега се вгледах в неговата вънкашност и видях спретнатостта и чистотата на простото му селско облекло.</i> Ив. Карановски, Разк. I, 187. <i>Девет годин той / скита се бездомен, без сън, без покой, / под вънкашност чужда и под име ново.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 170. <i>Много, много .. са са лъгали и лъжат онез г-да, които съдят за какво да е само по вънкашността.</i> Ч, 1875, бр. 8, 368. <i>Погледът е като вънкашност на нашата душа.</i> В. Чолаков, БКн, 1859, кн. 1, 81. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪ`НШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил.</i> 1. Който се намира вън, зад пределите на нещо; вънкашен. <i>Противоп.</i> вътрешен. <i>И с каква радост се видяхме на видело, как се усетихме преродени в миг, когато вечерта ни изкараха за няколко минути на двора и в нас лъхна външната прохлада.</i> К. Величков, ПССъч. I, 33. <i>Кардашев се убеди, че не само той изпитваше това тайно чувство и се подчиняваше на обаянието на външния въздух, лъчи, топлик и меланхолическа сладост.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 28. <i>Пред Тодоракевия дюкян спря турчин, слезе от коня, остави го на Тодораки да го върже за напречното дърво на външната пейка.</i> К. Петканов, X, 87. // Който се извършва, протича вън, зад пределите на нещо или на повърхността на нещо. <i>Противоп.</i> вътрешен. <i>Ако кръвта изтича от раната навън, имаме външно кръвотечение.</i> И. Иванов и др., ГО, 88. <i>Много граждани, които бяха преживели взрива и изгарянията без никакви видими външни поражения, постепенно започнаха да линеят, да губят тегло, да вехнат.</i> Вл. Андреев, АЕ, 28. |
| − | |||
| − | 1. Който се намира вън, зад пределите на нещо; вънкашен. <i>Противоп.</i> вътрешен. <i>И с каква радост се видяхме на видело, как се усетихме преродени в миг, когато вечерта ни изкараха за няколко минути на двора и в нас лъхна външната прохлада.</i> К. Величков, ПССъч. I, 33. <i>Кардашев се убеди, че не само той изпитваше това тайно чувство и се подчиняваше на обаянието на външния въздух, лъчи, топлик и меланхолическа сладост.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 28. <i>Пред | ||
| − | |||
| − | 88. <i>Много граждани, които бяха преживели взрива и изгарянията без никакви видими външни поражения, постепенно започнаха да линеят, да губят тегло, да вехнат.</i> Вл. Андреев, АЕ, 28. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Който се намира отвън, върху страната, която е отвън или върху горната страна, върху повърхността на предмет; вънкашен. <i>Противоп.</i> вътрешен. <i>Бенко облече новите си дрехи, сложи си бяла кърпичка във външния джоб.</i> Ал. Бабек, МЕ, 209. <i>И току виж, че извадил из торбата книжка с червени външни листове.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 186. <i>Стигнал до къщата на колегата си, той натисна бутона на външния звънец и зачака.</i> Д. Ангелов, ЖС, 197. <i>Барометърът, закачен между външните и вътрешни стъкла на прозореца, се поклащаше на телта, с която бе привързан.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 27. <i>Външна ерата.</i> <i>Външна мазилка.</i> <i>Външно закопчаване.</i> // Който представлява горната, повърхностната страна, част на предмет. <i>Противоп.</i> вътрешен. <i>На петнадесетия ден учениците измазаха и външните стени на училището, а прозорците и оградата боядисаха със синя боя.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 359. <i>Външен пласт.</i> <i>Външни автомобилни гуми.</i> // Който е на най-отдалечената, периферна част от някакъв център. <i>Останалите планети — Марс, Юпитер и пр., са външни — те обикалят около Слънцето на по-големи разстояния, отколкото Земята.</i> Н. Николов и др., СС, 45. <i>Цел [на упражнението]; обучаване във взаимодействие между външните трима състезатели и двата центъра.</i> Б. Такев и др., Б, 171. | |
| − | + | 3. Който действа, влияе отвън, извън собствената среда върху някого или нещо; страничен. <i>Противоп.</i> вътрешен. <i>За вдъхновението си Будевска разказва, че то всякога е било налице, стига да не е имало пречки от външно естество — лошо здраве, некоректни прояви от страна на колеги, директори, режисьори.</i> Ст. Грудев, АБ, 161. <i>Благодарение на външни застъпничества, .., „непоправимия вироглавец“ достоява в училището още една година.</i> П. К. Яворов, Съч. II, 179. <i>Външен фактор.</i> <i>Външни условия.</i> <i>Външно влияние.</i> | |
| − | + | 4. Който е чужд, не свой или непознат на дадена среда. <i>Противоп.</i> вътрешен. <i>В затънтеното селце не идеше вече никой външен човек от нова България.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 101. <i>Че макар пред външни хора и да скрива, .., вътре в душата си той постоянно я носи, тази тежка мъка.</i> Т. Влайков, Пр I, 108-109. <i>Отсега нататък всяка по-крупна продажба или покупка, всяка обща работа, било в самото село, било спрямо външни хора, трябваше да се уговори, да се реши и изпълни от дружеството.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 104. <i>Тя и преди бе влизала в тоя дом, но като чужда, като външен човек, който идва и си отива, без да се заглежда във всяко нещо. И сега също, когато бе станал неин дом, тя не можеше да се сроди напълно с него.</i> Д. Талев, ПК, 14. | |
| + | 5. Който се отнася до дейност по отношение на други държави, който е свързан със задгранична дейност, със зъдгранични дела. <i>Противоп.</i> вътрешен. <i>На другия ден, на</i> | ||
Версия от 02:54, 29 юни 2015
че носим търпеливо / каквото на гърба стоварят ни. К. Христов, ПП II, 130.
ВЪ`НКАШНИНА, мн. няма, ж. Остар. и диал. Външност. А тая угодна и хубава вънкашнина може да бъде само кога е здрав чловек. КН, 1873, кн. 5, 31.
ВЪ`НКАШНО нареч. Остар. и диал. Външно. И като грабва Стефча, петнайсетгодишно момче, иначе жилаво за работа, ама като незаситено с храна, хилаво вънкашно, .., втурва се към дръвника. К. Георгиев, ВНП, 95. А как е пъргав, ловък и практичен, / духовно пуст, но вънкашно приличен! Ем. Попдимитров, СР, 156. В 1837 год. в Англия се патентоваха пещи със стени, които се загряваха вънкашно. Хр. Даалиев, ТИА, 19. Той е бил до такава степен лишен от поетически дар, че не му се е удало да угади дори правилата на българската просодия, и не е могъл да ни даде поне стихове, които в отсъствието на поетическо съдържание да носят вънкашно поетическа форма. К. Величков, ПССъч. VIII, 127.
ВЪ`НКАШНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. и диал. Външност. Чак сега се вгледах в неговата вънкашност и видях спретнатостта и чистотата на простото му селско облекло. Ив. Карановски, Разк. I, 187. Девет годин той / скита се бездомен, без сън, без покой, / под вънкашност чужда и под име ново. Ив. Вазов, Съч. I, 170. Много, много .. са са лъгали и лъжат онез г-да, които съдят за какво да е само по вънкашността. Ч, 1875, бр. 8, 368. Погледът е като вънкашност на нашата душа. В. Чолаков, БКн, 1859, кн. 1, 81.
ВЪ`НШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който се намира вън, зад пределите на нещо; вънкашен. Противоп. вътрешен. И с каква радост се видяхме на видело, как се усетихме преродени в миг, когато вечерта ни изкараха за няколко минути на двора и в нас лъхна външната прохлада. К. Величков, ПССъч. I, 33. Кардашев се убеди, че не само той изпитваше това тайно чувство и се подчиняваше на обаянието на външния въздух, лъчи, топлик и меланхолическа сладост. Ив. Вазов, Съч. X, 28. Пред Тодоракевия дюкян спря турчин, слезе от коня, остави го на Тодораки да го върже за напречното дърво на външната пейка. К. Петканов, X, 87. // Който се извършва, протича вън, зад пределите на нещо или на повърхността на нещо. Противоп. вътрешен. Ако кръвта изтича от раната навън, имаме външно кръвотечение. И. Иванов и др., ГО, 88. Много граждани, които бяха преживели взрива и изгарянията без никакви видими външни поражения, постепенно започнаха да линеят, да губят тегло, да вехнат. Вл. Андреев, АЕ, 28.
2. Който се намира отвън, върху страната, която е отвън или върху горната страна, върху повърхността на предмет; вънкашен. Противоп. вътрешен. Бенко облече новите си дрехи, сложи си бяла кърпичка във външния джоб. Ал. Бабек, МЕ, 209. И току виж, че извадил из торбата книжка с червени външни листове. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 186. Стигнал до къщата на колегата си, той натисна бутона на външния звънец и зачака. Д. Ангелов, ЖС, 197. Барометърът, закачен между външните и вътрешни стъкла на прозореца, се поклащаше на телта, с която бе привързан. Ем. Станев, ПЕГ, 27. Външна ерата. Външна мазилка. Външно закопчаване. // Който представлява горната, повърхностната страна, част на предмет. Противоп. вътрешен. На петнадесетия ден учениците измазаха и външните стени на училището, а прозорците и оградата боядисаха със синя боя. Ст. Дичев, ЗС I, 359. Външен пласт. Външни автомобилни гуми. // Който е на най-отдалечената, периферна част от някакъв център. Останалите планети — Марс, Юпитер и пр., са външни — те обикалят около Слънцето на по-големи разстояния, отколкото Земята. Н. Николов и др., СС, 45. Цел [на упражнението]; обучаване във взаимодействие между външните трима състезатели и двата центъра. Б. Такев и др., Б, 171.
3. Който действа, влияе отвън, извън собствената среда върху някого или нещо; страничен. Противоп. вътрешен. За вдъхновението си Будевска разказва, че то всякога е било налице, стига да не е имало пречки от външно естество — лошо здраве, некоректни прояви от страна на колеги, директори, режисьори. Ст. Грудев, АБ, 161. Благодарение на външни застъпничества, .., „непоправимия вироглавец“ достоява в училището още една година. П. К. Яворов, Съч. II, 179. Външен фактор. Външни условия. Външно влияние.
4. Който е чужд, не свой или непознат на дадена среда. Противоп. вътрешен. В затънтеното селце не идеше вече никой външен човек от нова България. Ив. Вазов, Съч. X, 101. Че макар пред външни хора и да скрива, .., вътре в душата си той постоянно я носи, тази тежка мъка. Т. Влайков, Пр I, 108-109. Отсега нататък всяка по-крупна продажба или покупка, всяка обща работа, било в самото село, било спрямо външни хора, трябваше да се уговори, да се реши и изпълни от дружеството. Й. Йовков, Ж 1945, 104. Тя и преди бе влизала в тоя дом, но като чужда, като външен човек, който идва и си отива, без да се заглежда във всяко нещо. И сега също, когато бе станал неин дом, тя не можеше да се сроди напълно с него. Д. Талев, ПК, 14.
5. Който се отнася до дейност по отношение на други държави, който е свързан със задгранична дейност, със зъдгранични дела. Противоп. вътрешен. На другия ден, на
