Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/570“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (peter 8a) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b>ВЧЕТА СЕ</b>. Вж. вчитам се и вчит-вам се. | + | <b>ВЧЕТА` СЕ</b>. Вж. вчитам се и вчит-вам се. |
| − | <b>ВЧЕТВОРЯ</b>. Вж. вчетворявам. | + | <b>ВЧЕТВОРЯ`</b>. Вж. вчетворявам. |
| − | <b> | + | <b>ВЧЕТВОРЯ`ВАМ,</b> -аш, <i>несв.\</i> <b>вчетворя,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Диал.</i> В съчет. с очи. 1. Втренчвам съсредоточени, разширени очи, за да видя по-добре. <i>Петко, като си беше вчетворил очите към нея страна, подскокна завчас.</i> А. Дювернуа, СБЯ, 309. <i>Р. бе си вчетворил очите към кораба.</i> <b>А</b>. Дювернуа, СБЯ, 309. |
2. Ставам причина очите да се разширят до премрежване и да виждат нещата недействителни, преиначени. <i>— Ха, хайдути да ми кажеш че има, вярвам, а таласъми и самодиви, и караконджовци, .. това аз не вярвам .. Ще видиш някоя котка да ти препречи път — ето ти — таласъм, .. видиш прасе</i> | 2. Ставам причина очите да се разширят до премрежване и да виждат нещата недействителни, преиначени. <i>— Ха, хайдути да ми кажеш че има, вярвам, а таласъми и самодиви, и караконджовци, .. това аз не вярвам .. Ще видиш някоя котка да ти препречи път — ето ти — таласъм, .. видиш прасе</i> | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
<i>— ето ти таласъм, а то страхът ти вчетворява очите...</i> Ц. Гинчев, ГК, 100. | <i>— ето ти таласъм, а то страхът ти вчетворява очите...</i> Ц. Гинчев, ГК, 100. | ||
| − | <b> | + | <b>ВЧЕТВОРЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.’,</i> <b>вчетворя се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> За очи — от преумора, напрежение или страх виждам двойно, премрежено. <i>Снощи си отидох на чешмата /.., / стоях и чаках [либето си] и погледвах, / очите ми са вчетвориха.</i> Нар. пес., СбВСт, 761. <i>Конче крака заболяха, / очи му ся вчетвориха.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 178. |
| − | <b> | + | <b>ВЧЕТВОРЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вчетворявам <i>и от</i> вчетворявам се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | <b> | + | <b>ВЧЕ`ША</b>. Вж. вчесвам. |
| − | <b>ВЧИСЛЯ</b>. Вж. вчислявам. | + | <b>ВЧИСЛЯ`</b>. Вж. вчислявам. |
| − | <b> | + | <b>ВЧИСЛЯ`ВАМ,</b> -аш, <i>несв.’,</i> <b>вчисля,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар.</i> Зачислявам, включвам някого или нещо някъде. <i>Ето истинните причини, що са подканили Бориса да въведе Християнската наука в държавата си и да вчисли народа си в броя на християнските народи.</i> ДЗ, 1867, бр. 4, 13. <i>Спа-хилъците са се унищожили; приходът на всеки господар е пресметнат и вчислен в правителственото даждие.</i> Д. Маринов, СбНУ II, 103. <b>вчислявам се, вчисля се</b> <i>страд.</i> |
| − | <b> | + | <b>ВЧИСЛЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вчислявам <i>и от</i> вчислявам се; зачисляване. |
| − | <b> | + | <b>ВЧИ`ТАМ СЕ,</b> -аш се, <i>несв.;</i> <b>вчета се,</b> -еш се, <i>мин. св.</i> вчетох се, <i>прич. мин. св. деят.</i> вчел се, <i>св., непрех. Остар.</i> Зачитам се; вчитвам се. <i>— В плика други плик. Чий е? (Разтваря вътрешното писмо). Ах! От господин Хоров! (Вчита се няколко време).</i> Ив. Вазов, Съч. XIX, 26-27. // Вниквам в същността на някаква словесна творба, обикн. художествена литература, съумявам да я разбера. <i>Поет, чието главно преимущество е афектация,</i> .. <i>едва ли може да се вчита в поезията на такъв художник и да се повлияе от нея.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 190. |
| − | <b> | + | <b>ВЧИ`ТАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ</i>. <i>от</i> вчитам се; зачитане<sup>2</sup>, вчитване. |
| − | <b> | + | <b>ВЧИ`ТВАМ СЕ,</b> -аш се, <i>несв.;</i> <b>вчета се,</b> -еш се, <i>мин. св.</i> вчетох се, <i>прич. мин. св. деят.</i> вчел се, <i>св., непрех. Остар.</i> Зачитам се; вчитам се. <i>Отпосле се научих по-достойно да ценя тия творения, колкото повече се вчитвах в тях.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 39. |
| − | <b> | + | <b>ВЧИ`ТВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вчитвам се; зачитане<sup>2</sup>, вчитане. |
| − | <b>ВЧОВЕЧА</b>. Вж. вчовечавам. | + | <b>ВЧОВЕЧА`</b>. Вж. вчовечавам. |
| − | <b> | + | <b>ВЧОВЕ`ЧА</b>. Вж. вчовечвам. |
| − | <b> | + | <b>ВЧОВЕЧА`ВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вчовеча,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св. прех.</i> 1. <i>Разг.</i> Въздействам, влияя на някого да стане разумен, морален и възпитан човек; очовечавам, вчовечвам. <i>Да може</i>, <i>молех се, някой да го оправи, да го вчовечи, риза ще го дарувам, та да се знае и да се помни, докато свят светува.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. |
<i>— Нищо, моето дете, извинявай... Мислите, че този благороден жест трогваше децата и ги омилостивяваше или вчовечава-ше дивите им души? Напротив, ожесточаваше ги още повече.</i> Ст. Цанев, МБ, 73. <i>— Много хора са излизали от хапуза вчовече-ни. Седи си, па се замислюва за себе си, за хала си, за всичките си грехове, и току му светнало пред очите... Човек станал!</i> Д. Немиров, Б, 107. <i>Баща му продаде сума крави, за да изучи един вол</i> [сина си]. <i>Науката не можа да го вчовечи.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 146. | <i>— Нищо, моето дете, извинявай... Мислите, че този благороден жест трогваше децата и ги омилостивяваше или вчовечава-ше дивите им души? Напротив, ожесточаваше ги още повече.</i> Ст. Цанев, МБ, 73. <i>— Много хора са излизали от хапуза вчовече-ни. Седи си, па се замислюва за себе си, за хала си, за всичките си грехове, и току му светнало пред очите... Човек станал!</i> Д. Немиров, Б, 107. <i>Баща му продаде сума крави, за да изучи един вол</i> [сина си]. <i>Науката не можа да го вчовечи.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 146. | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
2. <i>Разг.</i> Правя някой да придобие приличен външен вид, както подобава на културен, възпитан, порядъчен човек; очовечавам, вчовечвам. <b>вчовечавам се, вчовеча се</b> <i>страд.</i> | 2. <i>Разг.</i> Правя някой да придобие приличен външен вид, както подобава на културен, възпитан, порядъчен човек; очовечавам, вчовечвам. <b>вчовечавам се, вчовеча се</b> <i>страд.</i> | ||
| − | <b> | + | <b>ВЧОВЕЧА`ВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>вчовеча се</b> <i>св., непрех.</i> 1. <i>Разг.</i> Ставам разумен, морален и възпитан човек; очовечавам се, вчовечвам се. <i>— Какви началства имаме,</i> .. <i>— гледат ни като свои деца, как няма да се поучиш, как няма да се вчовечиш?</i> Г. Караславов, Избр. съч. И, 454-455. <i>— Разбери, че ако не се вчовечиш, ще те набия.</i> Д. Кисьов, Щ, 365. |
2. <i>Разг.</i> Придобивам приличен външен вид, както подобава на културен, възпитан, порядъчен човек; очовечавам се, вчовечвам се. <i>Тука са раздели експедицията с Ворони-на, .. Първата им грижа беше да са вчове-чат, те си купиха топли дрехи, като за пред хора.</i> Лет., 1876, 142. | 2. <i>Разг.</i> Придобивам приличен външен вид, както подобава на културен, възпитан, порядъчен човек; очовечавам се, вчовечвам се. <i>Тука са раздели експедицията с Ворони-на, .. Първата им грижа беше да са вчове-чат, те си купиха топли дрехи, като за пред хора.</i> Лет., 1876, 142. | ||
| − | <b> | + | <b>ВЧОВЕЧА`ВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> вчовечавам <i>и от</i> вчовечавам се; очове-чаване, вУювечване. <i>В турско време народните учщпели работеха за свестяването на народа\ сега трябва да работят за вчо-вечаванегщ> му.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 81- |
82. | 82. | ||
| − | |||
Версия от 14:29, 9 март 2015
ВЧЕТА` СЕ. Вж. вчитам се и вчит-вам се.
ВЧЕТВОРЯ`. Вж. вчетворявам.
ВЧЕТВОРЯ`ВАМ, -аш, несв.\ вчетворя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. В съчет. с очи. 1. Втренчвам съсредоточени, разширени очи, за да видя по-добре. Петко, като си беше вчетворил очите към нея страна, подскокна завчас. А. Дювернуа, СБЯ, 309. Р. бе си вчетворил очите към кораба. А. Дювернуа, СБЯ, 309.
2. Ставам причина очите да се разширят до премрежване и да виждат нещата недействителни, преиначени. — Ха, хайдути да ми кажеш че има, вярвам, а таласъми и самодиви, и караконджовци, .. това аз не вярвам .. Ще видиш някоя котка да ти препречи път — ето ти — таласъм, .. видиш прасе
— ето ти таласъм, а то страхът ти вчетворява очите... Ц. Гинчев, ГК, 100.
ВЧЕТВОРЯ`ВАМ СЕ несв.’, вчетворя се св., непрех. Диал. За очи — от преумора, напрежение или страх виждам двойно, премрежено. Снощи си отидох на чешмата /.., / стоях и чаках [либето си] и погледвах, / очите ми са вчетвориха. Нар. пес., СбВСт, 761. Конче крака заболяха, / очи му ся вчетвориха. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 178.
ВЧЕТВОРЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вчетворявам и от вчетворявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЧЕ`ША. Вж. вчесвам.
ВЧИСЛЯ`. Вж. вчислявам.
ВЧИСЛЯ`ВАМ, -аш, несв.’, вчисля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Зачислявам, включвам някого или нещо някъде. Ето истинните причини, що са подканили Бориса да въведе Християнската наука в държавата си и да вчисли народа си в броя на християнските народи. ДЗ, 1867, бр. 4, 13. Спа-хилъците са се унищожили; приходът на всеки господар е пресметнат и вчислен в правителственото даждие. Д. Маринов, СбНУ II, 103. вчислявам се, вчисля се страд.
ВЧИСЛЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вчислявам и от вчислявам се; зачисляване.
ВЧИ`ТАМ СЕ, -аш се, несв.; вчета се, -еш се, мин. св. вчетох се, прич. мин. св. деят. вчел се, св., непрех. Остар. Зачитам се; вчитвам се. — В плика други плик. Чий е? (Разтваря вътрешното писмо). Ах! От господин Хоров! (Вчита се няколко време). Ив. Вазов, Съч. XIX, 26-27. // Вниквам в същността на някаква словесна творба, обикн. художествена литература, съумявам да я разбера. Поет, чието главно преимущество е афектация, .. едва ли може да се вчита в поезията на такъв художник и да се повлияе от нея. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 190.
ВЧИ`ТАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вчитам се; зачитане2, вчитване.
ВЧИ`ТВАМ СЕ, -аш се, несв.; вчета се, -еш се, мин. св. вчетох се, прич. мин. св. деят. вчел се, св., непрех. Остар. Зачитам се; вчитам се. Отпосле се научих по-достойно да ценя тия творения, колкото повече се вчитвах в тях. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 39.
ВЧИ`ТВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вчитвам се; зачитане2, вчитане.
ВЧОВЕЧА`. Вж. вчовечавам.
ВЧОВЕ`ЧА. Вж. вчовечвам.
ВЧОВЕЧА`ВАМ, -аш, несв.; вчовеча, -йш, мин. св. -йх, св. прех. 1. Разг. Въздействам, влияя на някого да стане разумен, морален и възпитан човек; очовечавам, вчовечвам. Да може, молех се, някой да го оправи, да го вчовечи, риза ще го дарувам, та да се знае и да се помни, докато свят светува. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454.
— Нищо, моето дете, извинявай... Мислите, че този благороден жест трогваше децата и ги омилостивяваше или вчовечава-ше дивите им души? Напротив, ожесточаваше ги още повече. Ст. Цанев, МБ, 73. — Много хора са излизали от хапуза вчовече-ни. Седи си, па се замислюва за себе си, за хала си, за всичките си грехове, и току му светнало пред очите... Човек станал! Д. Немиров, Б, 107. Баща му продаде сума крави, за да изучи един вол [сина си]. Науката не можа да го вчовечи. Н. Попфилипов, РЛ, 146.
2. Разг. Правя някой да придобие приличен външен вид, както подобава на културен, възпитан, порядъчен човек; очовечавам, вчовечвам. вчовечавам се, вчовеча се страд.
ВЧОВЕЧА`ВАМ СЕ несв.; вчовеча се св., непрех. 1. Разг. Ставам разумен, морален и възпитан човек; очовечавам се, вчовечвам се. — Какви началства имаме, .. — гледат ни като свои деца, как няма да се поучиш, как няма да се вчовечиш? Г. Караславов, Избр. съч. И, 454-455. — Разбери, че ако не се вчовечиш, ще те набия. Д. Кисьов, Щ, 365.
2. Разг. Придобивам приличен външен вид, както подобава на културен, възпитан, порядъчен човек; очовечавам се, вчовечвам се. Тука са раздели експедицията с Ворони-на, .. Първата им грижа беше да са вчове-чат, те си купиха топли дрехи, като за пред хора. Лет., 1876, 142.
ВЧОВЕЧА`ВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вчовечавам и от вчовечавам се; очове-чаване, вУювечване. В турско време народните учщпели работеха за свестяването на народа\ сега трябва да работят за вчо-вечаванегщ> му. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 81-
82.
