ВЧОВЕ`ЧВАМ, -аш, несв.; вчове`ча, -иш, мин. св. -их, св. прех. Разг. Вчовечавам; очовечавам. вчовечвам се, вчовеча се страд.
ВЧОВЕ`ЧВАМ СЕ несв.; вчове`ча се св., непрех. Разг. Вчовечавам се; очовечавам се.
ВЧОВЕ`ЧВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вчовечвам и от вчовечвам се; очовечаване, вчовечаване. Още при вчовечването си човекът търсел другите хора. Един от първите ужаси — просъществувал до днес, без да отслабне — бил ужасът пред усамотението. В. Мутафчиева, ИКМ, 43.
ВЧУ`ВА МИ СЕ несв.; вчу`е ми се, мин. св. вчу` ми се, св., непрех. Остар. Дочува ми се, чува ми се нещо. Внезапно й ся вчу нежен глас, който я зовеше на имя. Хр. Пашов и др., ЦП (превод), 87.
ВЧУ`Е МИ СЕ. Вж. вчува ми се.
ВЧУ`ПВАМ, -аш, несв.; вчу`пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Счупвам. „Сега му й времето, станете да идем да вчупим една пенджура, те са дървени.“ М. Кънчев, В, 67. вчупвам се, вчупя се страд.
ВЧУ`ПВАМ СЕ несв.; вчу`пя се, св., непрех. Диал. Счупвам се. Кога се случело да се вчупи някоя керемида, ще търсят съща такава керемида да турят на мястото й. М. Кънчев, В, 162. Гълъб се навежда, хаджи Юсмен захванал да го налага и дотолкова го налагал в плешките и гърба, догде черносания му нож се изкривил и дръжката му се вчупила. М. Кънчев, В, 54.
ВЧУ`ПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вчупвам и от вчупвам се; счупване.
ВЧУ`ПЯ СЕ. Вж. вчупвам се.
ВШЕКЕРЯ`. Вж. вшекерявам.
ВШЕКЕРЯ`ВАМ, -аш, несв.; вшекеря`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Захаросвам, озахарявам (Ст. Младенов, БТР).
ВШЕКЕРЯ`ВАМ СЕ несв.; вшекеря` се св., непрех. Диал. Захаросвам се. Сладкото се вшекери (Т. Панчев, РБЯд).
ВШЕКЕРЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вшекерявам и от вшекерявам се; захаросване.
ВШИ`ВАМ, -аш, несв.; вши`я, -и`еш, мин. св. вших, прич. мин. страд. вшит, св., прех. Поставям с шев нещо в друго, прикрепям нещо за друго, като го зашивам за него, в него. Тя бе навършила седемнадесет години и за първи път надяваше новото си великолепно облекло от пъстра коприна, в което бяха вшити дванадесет едри аметисти. Ст. Загорчинов, ЛСС, 5. — За уроки ли не му връзва Стрина и магии какви не му вшива в доламата, само да го откъсне от тези пирински юди [самодивите]. П. Тодоров, Събр. пр II, 111-112. Зиме, лете грубите джобо`ве, / пълни със патрони, й тежат. / И в хастара вшита е отрова. / Жива няма да я уловят! Бл. Димитрова, Л, 274. вшивам се, вшия се страд.
ВШИ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вшивам и от вшивам се.
ВШИ`ВКА ж. Рядко. Плат или друг материал, който е зашит, вшит в друг.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВШИ`Я. Вж. вшивам.
ВШУ`ТНИЦА ж. Остар. Смешница, комедиантка. Онзи, който са отказа за мене от толкова княгини, ма напусква за една галска вшутница! И. Адженов, ВК (превод), 117.
ВШУ`ТОШ м. Остар. Шут, смешник. — Тази малка заслуга — говоряше той — и почетта като вшутош, вещ да разсмивам с шегите си, ма държаха нещо по-горе от тях. С. Бобчев, ЖФ (превод), 22.
ВШУ`ТЯ СЕ. Вж. вшутявам се.
ВШУТЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вшутя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. 1. Диал. Правя се на глупав, наивен като дете (Н. Геров, РБЯ).
2. Само несв. Индив. Шегувам се. Кака Гинка се вшутява и чурулика още половина час. Ив. Вазов, Съч. XXV, 15.
ВШУТЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. 1. Само ед. Отгл. същ. от вшутявам се.
2. Обикн. мн. Думи или постъпки, с които се цели да се създаде весело настроение или да се подиграе някой; шеги. По` обичам да умра на един път под меча, нежели на хилядо пъти под отровителни присмевки и просташки вшутявания. К. Величков и др., ЛБ (превод), 30.
ВШУТЯ`ВКА ж. Индив. Шега. Със сухоежбината .. ние направихме лека и бърза закуска, която наслаждахме с разговори, вшутявки и смехове. Ив. Вазов, Съч. VII, 84. — Това е катехизисът на новото християнско учение — забележи Огнянов на вшутявка. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 56.
ВЩУРЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вщуря` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Диал. Ставам щур, пощурявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЩУРЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вщурявам се; пощуряване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЩУРЯ` СЕ. Вж. вщурявам се.*
ВЪ-. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Извършване на действието по посока навътре в нещо, напр.: въвеждам, въвирам, въвличам.
2. Преминаване в състояние, означено от изходната дума, напр. въвонявам, въвълчвам.
ВЪ`БЕЛ, след числ. -а, м. Диал. Дълбок изкопан кладенец; излак. Дирили много вода и едва намерили един въбел без котел и нямало с какво да извадят вода. Христом.
