3. Разг. Пренебр. Който е твърде млад или нов в някаква работа и е неопитен, незрял. Хич, къде се е чуло и видяло, ти, вчерашен хлапак, .., не можеш царевицата от просото да различиш, а на мене ум по земеделските работи ще даваш! Г. Караславов, Избр. съч. II, 160. Той си е .. вчерашно момче, не му приличаше да се увира още отсега между хората. А. Страшимиров, А, 600. Момичето отвчера прохвръкна. То се е засрамило и уплашило. Вчерашно дете, неопитно. Елин Пелин, Съч. III, 116. — Можехте да заковете [колата] на място. — Заковах я аз и изскърца, обаче нямаше начин изведнъж. Не съм вчерашен шофьор, макар да карам собствена кола. Г. Краев, СКТ, 7.
◇ Вчерашно лайно. Простонар. Грубо. Неопитен, незрял, млад човек. — Я го гледай този нахал. Вчерашно лайно, още жълтото по устата му не е изсъхнало, а вече иска да се мери с мене! П. Незнакомов, АБМ, 56.
Не съм вчерашен; вчерашен ли съм; да не съм вчерашен. Разг. Имам опит, не могат да ме измамят. — Не си вчерашна, да не знаеш, че мойта работа е голяма и че трябва добре да я гледам, ако искаш да я изкарам на добър край. К. Петканов, ЗлЗ, 225. — Тъй ли? — отвърна той ледено. — Да не сте вчерашни, та не знаете какво искат от нас! Ст. Дичев, ЗС II, 60. Вчерашен ли е той или чак толкоз глупав го смятат тези момчетии? П. Тодоров, И I, 120.
ВЧЕРВИ`ВЯ. Вж. вчервивям.
ВЧЕРВИ`ВЯМ, -яш, несв.; вчерви`вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Правя нещо да стане червиво. Най-големият неприятел на ябълката, който вчервивя плодовете й, е ябълковият плодов червей. вчервивям се, вчервивя се страд.
ВЧЕРВИ`ВЯМ СЕ несв.; вчерви`вя се св., непрех. Рядко. Ставам червив; червясвам. Ябълката се е вчервивила.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЧЕРВИ`ВЯНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от вчервивям и от вчервивям се; червясване.
ВЧЕРВЯ`САМ СЕ. Вж. вчервясвам се.
ВЧЕРВЯ`СВАМ СЕ, -аш се, несв.; вчервя`сам се, -аш се, св., непрех. Диал. Червясвам, вчервивям се. Сиренето се вчервяса.
◇ Вчервясвам се / вчервясам се от пари. Диал. Грубо. Натрупвам много пари, много забогатявам. Пеньо фелдшерът си отвори аптека, та пак ни дере, ама не е като напред. Пък и стига му, урсузинът, вчервяса се от пари, има два живота да яде. Г. Караславов, Избр. съч. II, 186.
ВЧЕРВЯ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вчервясвам се; червясване, вчервивяне.
ВЧЕ`СВАМ, -аш, несв.; вче`ша, -еш, мин. св. вчесах, св., прех. Подреждам или приглаждам с гребен или четка нещо (коса, косми); сресвам. Младежът остана да вчесва кестенявата си коса пред огледалото. Д. Димов, Т, 553. Тя се втурна по разкопчана блуза и разрошени коси, тъй като не беше успяла да ги вчеше. П. Стъпов, ЧОТ, 18. Ако мога да получа едно ново гребенче, да си вчесвам сутрин брадичката, ще бъда много благодарен. Св. Минков, ПК, 16. Богдан отрано приготви коня си за път — нахрани го, напои го, вчеса гривата му. К. Петканов, X, 210. // Приглаждам, подреждам с гребен или четка косата, космите на човек или козината, космите на добиче, животно; сресвам някого или нещо. Тамара се заиграла със свои другарки у някои съседи и забравила, че ще дойде баба й. Докато майка й я намери, докато я измие, вчеше и облече, бабата чакала вън във файтона. П. Славински, МСК, 13. Бае Стоян внимателно и грижливо го очисти [добичето], вчеса и го опуха с метлата. Елин Пелин, Съч. II, 158. Умили я [Яна], вчесали я, / кош гребени изчупили. Нар. пес., СбГЯ, 145. вчесвам се, вчеша се. I. Страд. от вчесвам. II. Възвр. от вчесвам. Дълго се плиска със студена вода, вчеса се, забради единствената си бяла забрадка с дантелка и излезе. Н. Каралиева, Н, 137. Съблече престилката [продавачката] .. и се вчеса набързо с голям жълт гребен. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2.
ВЧЕ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вчесвам и от вчесвам се; сресване. Оформянето на прическата завършва с вчесване на косата. Г. Георгиев и др., ФПБ, 169.
ВЧЕСТЯ`1. Вж. вчестявам1.
ВЧЕСТЯ`2. Вж. вчестявам2.
ВЧЕСТЯ`ВАМ1, -аш, несв.; вчестя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Почвам да върша нещо по-често; зачестявам. През зимата той вчести посещенията си у нас.
ВЧЕСТЯ`ВАМ СЕ несв.м вчестя` се св., непрех. Диал. Почвам да ставам, да се извършвам, да се случвам по-често; зачестявам. Владо провря ръката си под тялото му и го надигна. Забелязаха ги и гърмежите се вчестиха. М. Яворски, ХСП, 254.
ВЧЕСТЯВАМ2, -аш, несв.; вчестя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. 1. Сгъстявам.
2. Усилвам, увеличавам. Дойде свещеникът. Жените откъснаха очи от ковчега и се поклониха на лъскавите одежди. Белите пръсти полюшнаха кандилницата, тамянът вчести особения мирис на погребение. М. Яворски, ХСП, 90.
ВЧЕСТЯ`ВАМ СЕ несв.; вчестя` се св., непрех. Диал. Сгъстявам се.
ВЧЕСТЯ`ВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от вчестявам1 и от вчестявам се; зачестяване.
ВЧЕСТЯВ`АНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от вчестявам2 и от вчестявам се.
