Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/564“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВХОДЯ`Щ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. <i>Спец.</i> Който навлиза или който води навътре. <i>Противоп.</i> изходящ. <i>В Черно море има две течения — горно (изходящо, повърхностно) и долно (входящо, дънно).</i> В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 6. <i>Входящите и изходящите водопроводи [на чешмите] трябва да се запазят от измръзване.</i> М. Томова, ТГЖ (превод), 66. <i>Жилищната телефонна централа е за 11 абонати и е свързана със столичната автоматична телефонна станция с две съединителни линии. Едната линия е изходяща, а другата — входяща.</i> ВН, 1961, бр. 2970, 1. <i>Входящи газове.</i> |
2. <i>Канц.</i> За книжа, документи и др. — който се получава, постъпва в учреждение. <i>Противоп.</i> изходящ. <i>Не беше малко това учреждение — имаше, да речеш, двайсетина чиновници, и входяща и изходяща архива, и профгрупа.</i> А. Тодоров, СбСт, 46. <i>Входящи писма.</i> | 2. <i>Канц.</i> За книжа, документи и др. — който се получава, постъпва в учреждение. <i>Противоп.</i> изходящ. <i>Не беше малко това учреждение — имаше, да речеш, двайсетина чиновници, и входяща и изходяща архива, и профгрупа.</i> А. Тодоров, СбСт, 46. <i>Входящи писма.</i> | ||
| − | 3. <i>Канц.</i> Който е свързан с отбелязване на постъпването, получаването в учреждение обикн. на книжа, документи и др. <i>Противоп.</i> изходящ. <i>Наведен над голям входящ дневник, той записа в него името на | + | 3. <i>Канц.</i> Който е свързан с отбелязване на постъпването, получаването в учреждение обикн. на книжа, документи и др. <i>Противоп.</i> изходящ. <i>Наведен над голям входящ дневник, той записа в него името на Кукушкин.</i> М. Марчевски, П, 119. <i>— В канцеларията имаше да оправям входящия регистър.</i> Н. Хайтов, ШГ, 99. <i>— Искам да зная какво е станало със заявлението ми .. — Ето ви входящия номер.</i> Св. Минков, РТК, 191. <i>При него непрекъснато се точеха за справки всевъзможни търговци, доставчици, посредници и предприемачи. Търсеха приемателни протоколи, .. питаха за входящи и изходящи номера.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 229-230. |
| − | |||
| − | |||
— От рус. входящий. | — От рус. входящий. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВХО`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Остар. Книж.</i> Обикн. с <i>предл.</i> <em>в</em>. 1. Движа се отвън навътре в нещо, което е ограничено, затворено в пространството; влизам, входя. <i>Противоп.</i> изхождам<sup>2</sup>. <i>Вратник .. оставят един голям на изток и до него едни малки врата{{попр|Премахната точка.}}: първи им служи да влизат коля и добитък, а втори — да вхождат человеци.</i> Г. С. Раковски, П I, 34. |
| − | 2. Имам място, включвам се в състава, обсега, обхвата на нещо; влизам, входя. <i>В сравнителната же наука язиков славянският язик твърде малко е вхождал, а старобългарският писмен и говорен язик никак не ся е и споменувал.</i> Г. С. Раковски, | + | 2. Имам място, включвам се в състава, обсега, обхвата на нещо; влизам, входя. <i>В сравнителната же наука язиков славянският язик твърде малко е вхождал, а старобългарският писмен и говорен язик никак не ся е и споменувал.</i> Г. С. Раковски, БС I, 43. <i>При преработването й [на числителницата] старах ся чтото да бъде поместено в това издание всичко, .., каквото да може послужи и удовлетвори нуждата както у най-горните училища, .., така и у най-долните училища, у които учителиете могат отбележва на учениците си само това, което вхожда в кръга на училищната им програма.</i> Хр. Данов, ТПЧ, III. // За измерителна или парична единица, число и под. — съдържам се, влизам. <i>В найдений сбор 67 200 вхожда повече едно събираемо 672.</i> Хр. Данов, ТПЧ, 78. |
| − | 3. <i>Прен.</i> С предл. в и в съчет. с отвл. същ. Изпадам в някакво ново, обикн. неприятно положение, състояние, без да съм очаквал; попадам, озовавам се. <i>Колкото человек успява в службата и удоволствието на владетелите, толкова е по-голяма опасността, в която вхожда.</i> А. Гранитски, ПР (превод), 79. | + | 3. <i>Прен.</i> С предл. <em>в</em> и в съчет. с отвл. същ. Изпадам в някакво ново, обикн. неприятно положение, състояние, без да съм очаквал; попадам, озовавам се. <i>Колкото человек успява в службата и удоволствието на владетелите, толкова е по-голяма опасността, в която вхожда.</i> А. Гранитски, ПР (превод), 79. |
| − | 4. С предл. в и в съчет. с отвл. същ. Започвам да извършвам действието, изразено със съществителното; впускам се, започвам. <i>Ние не щем вхожда тук в обширни | + | 4. С предл. <em>в</em> и в съчет. с отвл. същ. Започвам да извършвам действието, изразено със съществителното; впускам се, започвам. <i>Ние не щем вхожда тук в обширни разборни разсъждения върху цялото съдържание на тая ръкопис.</i> Г. С. Раковски, БС I, 202. |
| − | + | ◇ <b>Вхожда ми в ум.</b> <i>Остар.</i> Помислям си нещо, сещам се за нещо; минава ми през ума. <i>До вчера нито в ум не ми вхождало да пиша история.</i> Гр. Пърличев, СбНУ XI, 346. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВХОМО`ТВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вхомо`тя</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, се., <i>прех. Индив. Поет.</i> Заробвам, вкарвам в хомот, поставям някого, нещо в пълно подчинение. <i>Странен е наистина животът: / често с нас капризно си играй… / Ала скоро / ний ще го вхомотим! / Скоро / той ще бъде наш ратай!</i> Хр. Радевски, П, 34. <b>вхомотвам се</b>, <b>вхомотя се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВХОМО`ТВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вхомотвам <i>и от</i> вхомотвам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВХОМО`ТЯ</b>. Вж. <em>вхомотвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЦЕДЯ` СЕ</b>. Вж. <em>вцеждам се</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЦЕ`ЖДАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>вцедя` се</b>, -и`ш се, <i>мин. св.</i> -и`х се, <i>св., непрех. Рядко.</i> Обличам се в нещо тясно, което се впива в тялото ми. <i>— Ама и временцето е едно днес, а докторе? .. Стига си писал!… Излез, разтъпчи се… Гледам отзаран Донка отчетничката, като се вцедила в едно тясно рокле .. Борислав се усмихна насила.</i> Ив. Венков, ХКН, 81. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЦЕ`ЖДАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вцеждам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЦЕЛЯ`ВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>вцеля` се</b>, -и`ш се, <i>мин. св.</i> -и`х се, <i>св., непрех. Диал.</i> 1. За пръстта на нива, която дълго не е обработвана — ставам твърд, спечен като целина. <i>Но и сичката държава крее; нивята се вцеляват и опустяват.</i> Н. Михайловски, ПТ (превод), 210. |
| − | + | 2. За късове от нещо — споявам се, съединявам се и ставам едно цяло. <i>Два къса желязо, нажежени и чукани, се вцеляват.</i> Ст. Младенов, БТР I, 270. • Обр. <i>Твърде крепък трябва да е бил съставът на тая груба маса [народа], която е могла да се удържи, да се възроди и да се вцели пак като един народ под такъв един губителен натиск.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 81. | |
| − | |||
| − | 2. За късове от нещо — споявам се, съединявам се и ставам едно цяло. <i>Два къса желязо, нажежени и чукани, се вцеляват.</i> Ст. Младенов, БТР I, 270. • Обр. <i>Твърде крепък трябва да е бил съставът на тая груба маса | ||
3. <i>Прен.</i> Схващам се, вцепенявам се от студ, простуда и др. (Н. Геров, РБЯ). | 3. <i>Прен.</i> Схващам се, вцепенявам се от студ, простуда и др. (Н. Геров, РБЯ). | ||
| − | |||
Текуща версия към 13:15, 8 март 2015
ВХОДЯ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Спец. Който навлиза или който води навътре. Противоп. изходящ. В Черно море има две течения — горно (изходящо, повърхностно) и долно (входящо, дънно). В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 6. Входящите и изходящите водопроводи [на чешмите] трябва да се запазят от измръзване. М. Томова, ТГЖ (превод), 66. Жилищната телефонна централа е за 11 абонати и е свързана със столичната автоматична телефонна станция с две съединителни линии. Едната линия е изходяща, а другата — входяща. ВН, 1961, бр. 2970, 1. Входящи газове.
2. Канц. За книжа, документи и др. — който се получава, постъпва в учреждение. Противоп. изходящ. Не беше малко това учреждение — имаше, да речеш, двайсетина чиновници, и входяща и изходяща архива, и профгрупа. А. Тодоров, СбСт, 46. Входящи писма.
3. Канц. Който е свързан с отбелязване на постъпването, получаването в учреждение обикн. на книжа, документи и др. Противоп. изходящ. Наведен над голям входящ дневник, той записа в него името на Кукушкин. М. Марчевски, П, 119. — В канцеларията имаше да оправям входящия регистър. Н. Хайтов, ШГ, 99. — Искам да зная какво е станало със заявлението ми .. — Ето ви входящия номер. Св. Минков, РТК, 191. При него непрекъснато се точеха за справки всевъзможни търговци, доставчици, посредници и предприемачи. Търсеха приемателни протоколи, .. питаха за входящи и изходящи номера. Д. Калфов, Избр. разк., 229-230.
— От рус. входящий.
ВХО`ЖДАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Обикн. с предл. в. 1. Движа се отвън навътре в нещо, което е ограничено, затворено в пространството; влизам, входя. Противоп. изхождам2. Вратник .. оставят един голям на изток и до него едни малки врата*: първи им служи да влизат коля и добитък, а втори — да вхождат человеци. Г. С. Раковски, П I, 34.
2. Имам място, включвам се в състава, обсега, обхвата на нещо; влизам, входя. В сравнителната же наука язиков славянският язик твърде малко е вхождал, а старобългарският писмен и говорен язик никак не ся е и споменувал. Г. С. Раковски, БС I, 43. При преработването й [на числителницата] старах ся чтото да бъде поместено в това издание всичко, .., каквото да може послужи и удовлетвори нуждата както у най-горните училища, .., така и у най-долните училища, у които учителиете могат отбележва на учениците си само това, което вхожда в кръга на училищната им програма. Хр. Данов, ТПЧ, III. // За измерителна или парична единица, число и под. — съдържам се, влизам. В найдений сбор 67 200 вхожда повече едно събираемо 672. Хр. Данов, ТПЧ, 78.
3. Прен. С предл. в и в съчет. с отвл. същ. Изпадам в някакво ново, обикн. неприятно положение, състояние, без да съм очаквал; попадам, озовавам се. Колкото человек успява в службата и удоволствието на владетелите, толкова е по-голяма опасността, в която вхожда. А. Гранитски, ПР (превод), 79.
4. С предл. в и в съчет. с отвл. същ. Започвам да извършвам действието, изразено със съществителното; впускам се, започвам. Ние не щем вхожда тук в обширни разборни разсъждения върху цялото съдържание на тая ръкопис. Г. С. Раковски, БС I, 202.
◇ Вхожда ми в ум. Остар. Помислям си нещо, сещам се за нещо; минава ми през ума. До вчера нито в ум не ми вхождало да пиша история. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 346.
ВХОМО`ТВАМ, -аш, несв.; вхомо`тя, -иш, мин. св. -их, се., прех. Индив. Поет. Заробвам, вкарвам в хомот, поставям някого, нещо в пълно подчинение. Странен е наистина животът: / често с нас капризно си играй… / Ала скоро / ний ще го вхомотим! / Скоро / той ще бъде наш ратай! Хр. Радевски, П, 34. вхомотвам се, вхомотя се страд.
ВХОМО`ТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вхомотвам и от вхомотвам се.
ВХОМО`ТЯ. Вж. вхомотвам.
ВЦЕДЯ` СЕ. Вж. вцеждам се.
ВЦЕ`ЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; вцедя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Рядко. Обличам се в нещо тясно, което се впива в тялото ми. — Ама и временцето е едно днес, а докторе? .. Стига си писал!… Излез, разтъпчи се… Гледам отзаран Донка отчетничката, като се вцедила в едно тясно рокле .. Борислав се усмихна насила. Ив. Венков, ХКН, 81.
ВЦЕ`ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вцеждам се.
ВЦЕЛЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вцеля` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Диал. 1. За пръстта на нива, която дълго не е обработвана — ставам твърд, спечен като целина. Но и сичката държава крее; нивята се вцеляват и опустяват. Н. Михайловски, ПТ (превод), 210.
2. За късове от нещо — споявам се, съединявам се и ставам едно цяло. Два къса желязо, нажежени и чукани, се вцеляват. Ст. Младенов, БТР I, 270. • Обр. Твърде крепък трябва да е бил съставът на тая груба маса [народа], която е могла да се удържи, да се възроди и да се вцели пак като един народ под такъв един губителен натиск. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 81.
3. Прен. Схващам се, вцепенявам се от студ, простуда и др. (Н. Геров, РБЯ).
