ВЦЕЛЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вцелявам се.
ВЦЕЛЯ` СЕ. Вж. вцелявам се.
ВЦЕ`ПВАМ1, -аш, несв.; вце`пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. С предл. в. Вкопчвам, вчепквам (ръце, пръсти). Само Петър / ръце в кърмата вцепил е и окол / без страх оглежда се със тъмен поглед. К. Христов, ПХ (превод), 62.
ВЦЕ`ПВАМ СЕ несв.; вце`пя се св., непрех. Остар. и диал. С предл. в. Вкопчвам се, вчепквам се. Водата стигна още с първия си удар до коленете му [на Методи], разтърси го и той се олюля, щеше да падне, ако не беше се вцепил с длани за каменната облицовка на стената. А. Гуляшки, ДМС, 221. • Обр. Денят като че ли го стресна и стегна разслабените му нерви: Ето пред него животът, за който той така яко беше се вцепил. Елин Пелин, Съч. III, 161.
ВЦЕ`ПВАМ2, -аш, несв.; вце`пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вцепенявам (в 1 знач.).
ВЦЕ`ПВАМ СЕ несв.; вце`пя се св., непрех. Диал. Вцепенявам се (в 1 знач.). Вцепила ми ся е шията. Н. Геров, РБЯ I, 177.
ВЦЕ`ПВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вцепвам и от вцепвам се; вкопчване, вчепкване.
ВЦЕПВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вцепвам2 и от вцепвам се; вцепеняване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЦЕПЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вцепя` като прил. Остар. и диал. Вцепенен. Раната ми ся вече затвори, нъ ръката ми е оше вцепена, та не мога да дръжа здраво перото. АНГ I, 318. Ако и да почувствуват нещо любов [някои хора], тя тутакси изгасне ..; души студени и вцепени или вдървени, които прекарват живота си като в сън. Ч, 1871, бр. 19, $83.
ВЦЕПЕНЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вцепеня като прил. 1. За човешко или животинско тяло, или негови части — който е неподвижен, вдървен, безжизнен поради парализиране или смърт; вкочанен, вкочанял, вкочанясал, безчувствен, скован. Полянката остана самотна с вцепенените трупове на умрелите и дългите, все още мърдащи призраци на обесените. Ст. Загорчинов, ДП, 153. И като гледаше своите вцепенени членове, .., тя проливаше сълзи и плачеше. Ив. Вазов, Съч. XI, 58. // Който временно е загубил способност да се движи и усеща поради силно измръзване, схващане, умора и под.; вдървен, вкочанен, вкочанясал. Шапката му се е килнала назад и едвам се крепи на едното му ухо, но той .. не намира минутка време да я поправи и върви наведен с вцепенена шия. Елин Пелин, Съч. II, 72. Когато дядо Димо и баба Димка се свестиха и изправиха зашеметени глави, те дълго време не можаха да разберат какво се е случило с тях… Болки някакви усещаха в главите си, болки в крака, в кръст .. Минутно прояснение на ума и те сепнато повдигнаха вцепенени тела — изправиха се на крака. Ц. Церковски, Съч. III, 159. Във гората — враг стаен, / във гората — мрак и изстрел. / Той сега е вцепенен / и не чувства, и не мисли. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 104. Вцепенени крака. • Обр. И сутрин, и следобед небето е все такова — тъжно. По вцепенените от студа дървета не трепва никакъв живот. К. Странджев, ЖБ, 115.
2. Прен. Който има неподвижен, застинал вид, който не мърда, не реагира временно обикн. поради силно преживяване; вдървен, вкаменен, безчувствен. Нонка стоеше вцепенена. Искаше да извика или да избяга, ала нито можеше да си поеме дъх, нито да помръдне. И. Петров, НЛ, 178. Тя лежеше притихнала, вцепенена, а очите й бяха все така сухи и устремени неподвижно в тавана. Г. Райчев, Избр. съч. II, 216. — Ти знаеш ли, бай Тано, че ще те уволним! Старият слуга вдигна глава и изблещи очи. Зина да каже нещо, но езикът и челюстите му се схванаха и той остана вцепенен. Ст. Даскалов, ПЯ, 75.
3. Прен. За сърце, мислене и под. — който временно е станал безчувствен, апатичен, лишен от способност да реагира, да функционира, обикн. поради страх, ужас или друго силно изживяване. Никой, никой не биваше да узнае нейната [на Николина] тайна. Тя беше се уловила за тази мисъл и — търпеше и мълчеше като камък .. Само около Димитровден се случиха някои неща, които пробудиха вцепененото й сърце. Г. Райчев, ЗК, 80. В един миг вцепененият му мозък се проясни, той зърна зелените летви и хукна към тях, лек и пъргав като козле. А. Гуляшки, Л, 184.
ВЦЕПЕНЕ`НИЕ, мн. няма, ср. 1. Състояние на неподвижност, неспособност да се възприема със сетивата; безчувственост, вцепененост. Савата беше толкова отслабнал от загуба на кръв, че щом го превързаха, изпадна във вцепенение, сякаш загуби съзнание. Ем. Коралов, МВ, 20. Когато поиска да се извърне и погледне зад себе си — не можа. Някакво странно вцепенение беше сковало цялата й снага. Г. Райчев, Избр. съч. II, 68.
2. Състояние на временна загуба на способността да се мисли, разсъждава, чувства поради страх, ужас или друго силно изживяване; вцепененост. Той се сепна, потрепера от хлада и потри лицето си, цялото измокрено. И тая хладина го пробуди от вцепенението на страха и го накара да мисли: — Спасен съм! Зл. Чолакова, БК, 29. Той ту се събуждаше, сепван от болно предчувствие, ту го обхващаше някакво вцепенение,
