което смразяваше всичките му чувства. Д. Немиров, Др, 27. Към обед жегата стана непоносима .. Хората се бяха отпуснали на пейките, никой не проговаряше .. Трябва да ги раздвижи, да ги разбуди, да ги съживи. Трябва да ги извади от вцепенението. П. Вежинов, ДБ, 177.
ВЦЕПЕНЕ`НО. Нареч. от вцепенен. Горе върху капрата, до тържествения файтонджия, стърчеше вече вцепенено мюфтията. Г. Стоев, З, 50. Виктор Ефимич не разбираше какво му говореха и гледаше вцепенено с мътните си очи. Д. Димов, Т, 673.
ВЦЕПЕНЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Състояние на вцепенен; вцепенение, безчувственост. Детето й я изтръгна от една едва ли не мъртвешка вцепененост, която можеше да я погуби, то разпука убийствената ледена броня, в която скръбта скова сърцето й. Д. Талев, И, 611. Очите й [на княгиня София], разширени и тъмни, изглеждаха застинали в непонятен ужас… Тя излезе от своята вцепененост и попита глухо: — Кои сте вие? Какво правите тука? Ст. Загорчинов, ЛСС, 135-136.
ВЦЕПЕ`НО. Остар. и диал. Нареч. от вцепен; вцепенено.
ВЦЕПЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. и диал. Вцепенение, вцепененост.
ВЦЕПЕНЯ`. Вж. вцепенявам.
ВЦЕПЕНЯ`ВАМ, -аш, несв.; вцепеня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. За смърт, парализа, студ — ставам причина човек или животинско тяло, крайници да станат неподвижни, безжизнени, безчувствени; вкочанявам2, вкочанясвам, вдървявам, сковавам. Тя [птичката] бе само вцепенена от студ и сега се стопли и съживи отново. Св. Минков, СЦ (превод), 71. Смъртта вцепенява телата. △ Студът вцепени пръстите ми.
2. Прен. Ставам причина някой да изгуби временно способността да се движи, да мисли, разсъждава, чувства, обикн. поради страх, ужас или друго силно изживяване; вкаменявам1. Никога досега тя не беше виждала баща си в такова тежко състояние. Това я срази, вцепени. Кр. Кръстев, К, 148. Тя се завъртя на петите си, ударена сякаш от куршум, и се строполи в безсъзнание на пода. Тая трагична сцена вцепени всички присъствуващи и им отне дори възможността да се притекат на помощ на нещастницата. Св. Минков, РТК, 184. Един леден ужас я заля цяла — от нозете чак до косите, и я вцепени. К. Константинов, СЧЗ, 66. Необикновено изумление вцепени Младена. Д. Немиров, Др, 146.
ВЦЕПЕНЯ`ВАМ СЕ несв.; вцепеня` се св., непрех. 1. За човешко или животинско тяло, крайници и под. — ставам неподвижен, безжизнен, безчувствен поради парализиране, смърт; вкочанявам се, вкочанясвам се, вдървявам се, сковавам се. Иван Кунчев не можа да издържи; една вечер той получи удар и лявата половина на тялото му се вцепени. Ст. Дичев, ЗС I, 80. Караибрахим щеше да лежи на земята с парче студено желязо в сърцето. Щях да видя как искрата живот изгасва в зениците му, как зениците му се вцепеняват и очите му стават стъклени. А. Дончев, ВР, 26. • Обр. Улиците се вцепеняват от мраза и хората едва се задържат по тях. К. Странджев, ЖБ, 48. // Ставам временно неподвижен, безжизнен, безчувствен поради силно измръзване, схващане и под.; вкочанявам се, вдървявам се, сковавам се, изтръпвам.
2. Прен. Загубвам временно способността да се движа, да мисля, разсъждавам, чувствам, обикн. поради страх, ужас или друго силно изживяване; вкаменявам се, вковавам се. — Вярно ли е, че ще осъдят Левски на смърт? Славейков се вцепени от ужас. Цв. Минков, МЗ, 206. Знам само, че там ме пресрещна нещо друго, още по-страшно. Баба. Тя беше застанала на прозореца и ме гледаше от запустялата къща. Вцепених се от страх. К. Калчев, ПИЖ, 40. Моминката не може да каже нищо. Върху острите й раменца през този ден се струпа толкова много щастие, че тя се вцепени и не може да си отвори устата. С. Северняк, ИРЕ, 142. Пристъпиха към вратата и се вцепениха от вътрешен смут. Мария завъртя ключа, вратата изскърца и ги опомни. К. Петканов, ДЧ, 265.
ВЦЕПЕНЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вцепенявам и от вцепенявам се. След веселието у него настъпи някакво вцепеняване, някаква забрава. Й. Йовков, ЖС, 123.
ВЦЕ`ПЯ1. Вж. вцепвам1.
ВЦЕ`ПЯ2. вж. вцепвам2.
ВЦЕПЯ`. Вж. вцепявам.
ВЦЕПЯ`ВАМ, -аш, несв.; вцепя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. Вцепенявам (Ст. Младенов, БТР).
ВЦЕПЯ`ВАМ СЕ несв.; вцепя` се св., непрех. Остар. и диал. Вцепенявам се. Прекръсти се три пъти на изток, въздъхна издълбоко и се улови да съблича падналия труп на Иланджика, който не беше се още вцепил. Ц. Гинчев, ГК, 327. Краката ми захванаха да се вцепяват, не ги усещам. Китка V, 1886, кн. 13, 10. Всичките разбойници издигнаха очите си нагоре и ся вцепиха от страх. На сяко дърво седяха по двама-тримамина. В. Друмев, НФ, 57. И когато отвори полусклопените си очи, той са вцепи и смая на мястото си: като че един леден мраз са разпространи по сичкото му тяло. Н. Михайловски, ПА (превод), 90.
ВЦЕПЯ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вцепявам се; вцепеняване.
ВЦРЪ`КВАМ, -аш, несв.; вцръ`кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вцръкнат, св., прех. Разг. Вкарвам изведнъж в нещо силна,
