Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/466“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | недълготрайност, недълговременност. <i>Защо ли тук, в гората, нямам чувството за бременност и преходност?</i> П. Славински, ПЩ, 264. <i>Понякога Темерутина вземаше със себе си Вене Пейчевия. Той все подхващаше за Бога и божите закони, за бременността на живота тук, на земята.</i> Кр. Григоров, ТГ, 89. <i>Моя гален блян е да изобразявам ония борби в живота, на които значението не е во временното, но които, макар и с печатът на временност, открояват извънвременното.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 34. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕ`МЕНЦЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Разг. Умал. от</i> време<sup>1</sup> (във 2, 4 и 6 знач.). <i>Ех младини, младини! Помня ви и аз. Колко пъти през нощ съм оставял кошарата и овцете сами. Но .. мина това хубаво временце.</i> Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 216. <i>Такива хора изгубват по цели години да чакат и да мислят за щастието, без да употребяват това златно временце в работа.</i> М. Георгиев, Ч, 1875, бр. 5, 214. <i>Кулски сърца — кога го караш с добро — не ще, кога го караш с лошо — още по` не ще, ама когато му временцето издебнеш, разтапя се, .., сърце готово за човещина.</i> Й. Вълчев, РЗ, 139. |
| − | |||
| − | 1875, бр. 5, 214. <i>Кулски сърца — кога го караш с добро — не ще, кога го караш с лошо | ||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕ`МЕНЦЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Умал. от</i> време<sup>2</sup>. <i>Вятърът утихна и над равнината запълзя рядка, белезникава мъгла .. Чичо Марин поклати глава. — Какво временце! — въздъхна той, като опипваше глезените си, които се бяха подули от ревматизма.</i> А. Гуляшки, МТС, 230. <i>И като огледа от край до край ясното небе, усмихнат, си рече: — Ех, че временце! Чудо!</i> Ст. Марков, ДБ, 8. <i>— А временцето хубаво, рекохме да поизровим земята и да засеем нещо, малко лук, малко боб.</i> Й. Йовков, СЛ, 141. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРЕМЕНЯ</b>, - | + | <b>ВРЕМЕНЯ`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>несв</i>. и <i>св., непрех. Диал.</i> Чакам, трая. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕМЕНЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Диал.</i> Временя. |
| − | — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен | + | — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник…, 1971. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕМЕСЪБИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Времето, през което се събира, бере нещо (плод, зеленчуци, грозде, реколта и пр.). <i>Разликите в таниновото съдържание зависят от времесьбирането и от екологическите фактори на средата и месторастенето.</i> Пр, 1952, кн. 6, 19. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕМЕТРА`ЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Определено време, през което нещо се извършва, става, трае. <i>В това пренаситено времетраене на последната минута и половина е най-интензивният вътрешен живот на човека, обречен на смърт.</i> Бл. Димитрова, Лав., 97. <i>Луната постепенно се отдалечава от Земята и времетраенето на обиколката й — месецът — се удължава.</i> К, 1963, кн. 3, 30. <i>В различните райони на Витоша, в зависимост от надморската височина, времетраенето на ниската температура и на снеговалежите е било различно.</i> Пр, 1952, кн. 6, 69. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕ`МИЦЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал.</i> Временце<sup>1</sup>. <i>Минава се доста времице. Аз се` се вгледвах в дирите на невястата, ала нищо не можех да забележа.</i> Т. Влайков, Съч. I, 47. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕ`НЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вря. <i>Врене на виното.</i> <i>Температура на врене.</i> <i>Точка на врене.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕСКА`ЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Разг.</i> Дете, което вряска, което е много плачливо; врекало<sup>1</sup>. |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕСКЛИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Вреслив. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕСЛИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който много вряска, който много пищи; вресклив. <i>Видът на дрипавите и вресливи чирачета, .., шумната глъч на разтъртените от работа стопанки, .., изведнъж го хвърли в отчаяние.</i> А. Христофоров, А, 161. <i>Вреслива коза.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЕ`СНА</b>. Вж. <em>врясвам</em> и <em>вреснувам</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕСНУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); <b>вре`сна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех.</i> Врясвам. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕТЕ`Н</b> <i>м. Диал.</i> Мярка за земна повърхност, която приблизително се равнява на четвърт декар; уврат. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕТЕНА`Р</b><sup>1</sup>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Мъж, обикн. циганин, който прави и продава вретена. <i>От близките места се стичаха вретенари и гребенари — на весели тумби с дайрета и музика.</i> Д. Яръмов, БП, 141. <i>Минаха покрай Влашката махала, където под стрехата на бордеите си вретенарите скриптяха на струговете.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 155. <i>Цигани вретенари.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕТЕНА`Р</b><sup>2</sup>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал</i>. Вретенарка<sup>2</sup>. <i>А под корените им [на върбите], които висяха над водата като куп от конски гриви, пладнуваха мустакатите сиви сомове, .., червеноперите скобари и тънкоопашатите кръглоснаги вретенари.</i> Ц. Гинчев, ГК, 17-18. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕТЕНА`РИН</b>, <i>мн.</i> вретена`ри, <i>м. Простонар</i>. Вретенар<sup>1</sup>. <i>Майстор човек вретенарин, децата му свределаре.</i> Погов. П. Р. Славейков, БП I, 262. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕТЕНА`РКА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> 1. Жена, обикн. циганка, която продава вретена. <i>— Ти — вика — си ме извадил като арапин, а жена ми мяза на вретенарка циганка!</i> Чудомир, Избр. пр, 75. |
| − | |||
| − | |||
2. Жена на вретенар<sup>1</sup> (Ст. Младенов, БТР). | 2. Жена на вретенар<sup>1</sup> (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | |||
Текуща версия към 07:31, 2 януари 2015
недълготрайност, недълговременност. Защо ли тук, в гората, нямам чувството за бременност и преходност? П. Славински, ПЩ, 264. Понякога Темерутина вземаше със себе си Вене Пейчевия. Той все подхващаше за Бога и божите закони, за бременността на живота тук, на земята. Кр. Григоров, ТГ, 89. Моя гален блян е да изобразявам ония борби в живота, на които значението не е во временното, но които, макар и с печатът на временност, открояват извънвременното. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 34.
ВРЕ`МЕНЦЕ1, мн. няма, ср. Разг. Умал. от време1 (във 2, 4 и 6 знач.). Ех младини, младини! Помня ви и аз. Колко пъти през нощ съм оставял кошарата и овцете сами. Но .. мина това хубаво временце. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 216. Такива хора изгубват по цели години да чакат и да мислят за щастието, без да употребяват това златно временце в работа. М. Георгиев, Ч, 1875, бр. 5, 214. Кулски сърца — кога го караш с добро — не ще, кога го караш с лошо — още по` не ще, ама когато му временцето издебнеш, разтапя се, .., сърце готово за човещина. Й. Вълчев, РЗ, 139.
ВРЕ`МЕНЦЕ2, мн. няма, ср. Умал. от време2. Вятърът утихна и над равнината запълзя рядка, белезникава мъгла .. Чичо Марин поклати глава. — Какво временце! — въздъхна той, като опипваше глезените си, които се бяха подули от ревматизма. А. Гуляшки, МТС, 230. И като огледа от край до край ясното небе, усмихнат, си рече: — Ех, че временце! Чудо! Ст. Марков, ДБ, 8. — А временцето хубаво, рекохме да поизровим земята и да засеем нещо, малко лук, малко боб. Й. Йовков, СЛ, 141.
ВРЕМЕНЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв. и св., непрех. Диал. Чакам, трая.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕМЕНЯ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Временя.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник…, 1971.
ВРЕМЕСЪБИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Времето, през което се събира, бере нещо (плод, зеленчуци, грозде, реколта и пр.). Разликите в таниновото съдържание зависят от времесьбирането и от екологическите фактори на средата и месторастенето. Пр, 1952, кн. 6, 19.
ВРЕМЕТРА`ЕНЕ, мн. няма, ср. Книж. Определено време, през което нещо се извършва, става, трае. В това пренаситено времетраене на последната минута и половина е най-интензивният вътрешен живот на човека, обречен на смърт. Бл. Димитрова, Лав., 97. Луната постепенно се отдалечава от Земята и времетраенето на обиколката й — месецът — се удължава. К, 1963, кн. 3, 30. В различните райони на Витоша, в зависимост от надморската височина, времетраенето на ниската температура и на снеговалежите е било различно. Пр, 1952, кн. 6, 69.
ВРЕ`МИЦЕ, мн. няма, ср. Диал. Временце1. Минава се доста времице. Аз се` се вгледвах в дирите на невястата, ала нищо не можех да забележа. Т. Влайков, Съч. I, 47.
ВРЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вря. Врене на виното. Температура на врене. Точка на врене.
ВРЕСКА`ЛО, мн. -а, ср. Разг. Дете, което вряска, което е много плачливо; врекало1.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВРЕСКЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Вреслив.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕСЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който много вряска, който много пищи; вресклив. Видът на дрипавите и вресливи чирачета, .., шумната глъч на разтъртените от работа стопанки, .., изведнъж го хвърли в отчаяние. А. Христофоров, А, 161. Вреслива коза.
ВРЕ`СНА. Вж. врясвам и вреснувам.
ВРЕСНУ`ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); вре`сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Врясвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕТЕ`Н м. Диал. Мярка за земна повърхност, която приблизително се равнява на четвърт декар; уврат.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕТЕНА`Р1, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, обикн. циганин, който прави и продава вретена. От близките места се стичаха вретенари и гребенари — на весели тумби с дайрета и музика. Д. Яръмов, БП, 141. Минаха покрай Влашката махала, където под стрехата на бордеите си вретенарите скриптяха на струговете. Ст. Даскалов, СЛ, 155. Цигани вретенари.
ВРЕТЕНА`Р2, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Вретенарка2. А под корените им [на върбите], които висяха над водата като куп от конски гриви, пладнуваха мустакатите сиви сомове, .., червеноперите скобари и тънкоопашатите кръглоснаги вретенари. Ц. Гинчев, ГК, 17-18.
ВРЕТЕНА`РИН, мн. вретена`ри, м. Простонар. Вретенар1. Майстор човек вретенарин, децата му свределаре. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 262.
ВРЕТЕНА`РКА1 ж. 1. Жена, обикн. циганка, която продава вретена. — Ти — вика — си ме извадил като арапин, а жена ми мяза на вретенарка циганка! Чудомир, Избр. пр, 75.
2. Жена на вретенар1 (Ст. Младенов, БТР).
