Page:RBE Tom2.djvu/172

Фармасонин ли си, срещу Коледа да блажиш? И аз да взема този грях на себе си? Ив. Вазов, Съч. XII, 61.

Вземам (взимам) / взема <малко> вятър. 1. Разг. Разхождам се на открито, за да се разведря. — Да излезем да вземем малко вятър, извика Хаджият. Ив. Вазов, Съч. VI, 76. 2. Диал. Започвам да имам високо мнение за себе си (Н. Геров, РБЯ).

Вземам (взимам) / взема главата на някого. 1. Лишавам от живот някого, отнемам живота на някого; умъртвявам, убивам. Ако не смогне до залез да я изоре — царският палач ще му вземе главата! А. Каралийчев, МО, 7. Та турци се люто Стояну заканят / на халост главата му млада да вземат… Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 50. 2. Отнемам способността на някого да разсъждава разумно, трезво, лишавам някого от разум; побърквам. В къта легнал Росин татко, / .., / пие вино и ракия, / па я хока и кори я: / „Дъще взеха ти главата / кладенците и хората“. П. К. Яворов, Съч. I, 36.

Вземам (взимам) / взема гората. Разг. 1. Забягвам в гората и ставам хайдутин или партизанин. 2. Забягвам нанякъде, запилявам се някъде. Деверът го [младоженеца] поведе след жаловитата гайда към момини двори, а той съвсем се е загубил .. Иде му да рипне, да земе гората. П. Росен, ВПШ, 161-162.

Вземам (взимам) / взема дете от майка. Диал. Изпечен крадец съм.

Вземам (взимам) / взема дирята на някого. Диал. Успявам да науча откъде е минал и накъде е отишъл някой, когото търся, преследвам.

Вземам (взимам) / взема дните на някого. Диал. Отнемам живота на някого; убивам, премахвам.

Вземам (взимам) / взема дума от някого. Разг. Получавам обещание от някого.

Вземам (взимам) / взема думата. Изказвам се на събрание, заседание и под. Един след друг се заредиха оратори. Пръв взе думата Митрата. Кр. Кръстев, К, 203.

Вземам (взимам) / взема думата на някого. Получавам съгласието на някого. — Може ли тъй?… Ами какво ще каже жената вкъщи? .. — Откога, другари, вземате думата на жената? Вие не смятате жената за равен човек, а сега — какво щяла да каже жената… Б. Несторов, СР, 78.

Вземам (взимам) / взема думата от (из) устата на някого; вземам (взимам) / взема <го> от устата на някого. Разг. Изпреварвам и казвам нещо, което друг в момента е смятал да каже. — Само че, да ти кажа правичката, свато, мене сватба не ми се прави. Илийко го удари по коляното. — Взе ми думата от устата! И защо ще дигаш дандании? Г. Караславов, Избр. съч. I, 336.

Вземам (взимам) / взема душата на някого. 1. Лишавам някого от живот, отнемам живота на някого; умъртвявам, убивам, премахвам. — Животно, кретен! Искаш да ти вземем душата ли, не ти ли е мил животът? РД, 1965, бр. 227, 4. 2. Пленявам, омайвам някого с красотата си. Първите звуци зашумяха като дълбока и продължителна въздишка и полека-лека загаснаха, .. После отново по-тъжно и по-високо се подеха, падаха на сърцето, взимаха душата и като вълшебни и дивни сънища я унасяха и увличаха в своите леки вълни. Елин Пелин, Съч. I, 27. 3. Разг. Измъчвам някого с непосилен труд.

Вземам (взимам) / взема <един> душ. Изкъпвам се с вода от душ обикн. набързо, за кратко време. Па, помислих си, и аз ще се възползувам от случая, ще взема един душ. Ал. Константинов, БГ 12. Бодърствувах и от време на време отивах в банята, за да взема студен душ. П. Вежинов, ДМ, 86.

Вземам (взимам) / взема живота на някого. Разг. Лишавам от живот някого; премахвам, убивам някого. Заслужавам смърт, вземи ми живота. Ив. Вазов, Съч. XX, 49.

Вземам (взимам) / взема залъка (хляба) <от устата> на някого. Разг. 1. Лишавам някого и от последните средства за препитание; ограбвам. В това време селяните пъшкаха от непосилен труд, бързаха час по-скоро да приберат хляба с една потайна въздишка, че тая година ще бъде последната на робство, че повече няма да им бъркат по кошовете и вземат залъка им от устата. Ст. Даскалов, БМ, 52. 2. Отнемам възможността на някого да работи и да се издържа.

Вземам (взимам) / взема за почест. Воен. Заставам мирно, като държа оръжието си по определен начин, за да изразя уважение, почит към лице или по повод на някакво събитие. Дежурният поручик, разпознал колата му, притича до него и му рапортува. Юнкерите-часови взеха за почест. Д. Ангелов, ЖС, 583.

Вземам (взимам) / взема за своя сметка нещо. Смятам, че нещо казано, написано, се отнася до мене.

Вземам (взимам) / взема за чиста монета нещо. Книж. Смятам нещо за пълна истина.

Вземам (взимам) / взема здравето на някого. Разг. 1. Чрез побой, изтезания, подлагане на глад и под. разболявам някого, изтощавам организма на някого. — Моят мъж ме преби. Здравето ми взема. Господ душата му да вземе! Елин Пелин, Съч. II, 146. 2. Преуморявам някого прекалено много чрез непосилна, изтощителна работа или голямо напрежение при постигане на нещо. — Ти знаеш ли как коси Петко? — унася се Калошарски в спомена си. — Млад, па силен. Здравето ни взема. И на другия ден пак. Ст. Даскалов, СЛ, 49. — Аз съм преуморен от текущи задачи - .. Тия заседания ми взеха здравето. Вече ми се причуват гласове. Й. Попов, БНО, 117.

Вземам (взимам) / взема <и> дрехата (ризата) от гърба на някого; вземам (взимам) / взема <и> шапката (калпака) <от главата> на някого; вземам (взимам) / взема <и> праха от цървулите на някого. Разг. Безмилостно ограбвам някого, като го оставям без каквито и да е средства.

Вземам (взимам) / взема инициатива<та>