Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/98“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (nerman 6a lkas) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>песен на учител Никола и на свещениците.</i> Т. Влайков, Пр I, 278. <i>Мярка да е на смеха ти едно усмихване и подхилване…; а от велегласното смеене да са пазиш като от една явна лудост и беснота.</i> Р. Попович, Х, 139. |
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕГЛА`СНО</b> <i>нареч. Старин.</i> Гръмо-гласно; великогласно. <i>В тая минута той ми се видя като ония стари турци, които са спирали султаните на улицата и велегласно, пред събраните тълпи, са ги укорявали за беззаконията им.</i> К. Величков, ПССъч. I, 64. <i>Когато имаше пари, Димчо винаги велегласно обявяваше това.</i> К. Константинов, ППГ, 171. |
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕДУ`ШЕН,</b> -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил. Старин.</i> Великодушен. |
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕДУ`ШИЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Старин.</i> Великодушие. <i>Такво ли веледушие йе в очите му, истино такъв ли чуден йе образът му?</i> Е. Мутева, РБП (превод), 125. |
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕЛЕ`ПЕН,</b> -пна, -пно, <i>мн.</i> -пни, <i>прил. Старин.</i> Великолепен. <i>Ще идете ли там, братя мои? Не се ли счупи у вас и сет-нята крехка лъжа? Не се ли стопи и сетният образ на велелепна измама?</i> Н. Райнов, КП, 5*. <i>През сънищата велелепни,</i> / <i>замрели в своята игра, / за братски мъки ще зашепне</i> / <i>душата, прелестно добра.</i> Т. Траянов, Съч. III, 154. <i>Гръделиви гръци и мисля</i>-<i>ха да почудят со своето богатство русите, искаха да издигнат на полето помежду двете войски велелепно театро.</i> <b>Е</b>. Мутева, РБЦ (превод), 176. |
<b>ВЕЛЕЛЕПИЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Старин.</i> Великолепие. <i>Макар и занемарена, къщата и сега с високите си прозорци, с широките стрехи, разперени като крилете на волна птица, бе запазила от предишното си веле-лепие.</i> Д. Спространов, ОП, 358<i>.И заприлича по велелепие дворецът на свещения дворец в града на Константина.</i> Н. Райнов, КЦ, 38. <i>Слънцето захожда зад една широка река. Небето е пламнало в безкрайно пъстри цветове, водата шава тихо, отражаю-ща и тя слънчевите велелепия.</i> С. Радев, Худ., 1909, кн. 4,10. | <b>ВЕЛЕЛЕПИЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Старин.</i> Великолепие. <i>Макар и занемарена, къщата и сега с високите си прозорци, с широките стрехи, разперени като крилете на волна птица, бе запазила от предишното си веле-лепие.</i> Д. Спространов, ОП, 358<i>.И заприлича по велелепие дворецът на свещения дворец в града на Константина.</i> Н. Райнов, КЦ, 38. <i>Слънцето захожда зад една широка река. Небето е пламнало в безкрайно пъстри цветове, водата шава тихо, отражаю-ща и тя слънчевите велелепия.</i> С. Радев, Худ., 1909, кн. 4,10. | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕЛЕ`ПНО</b> <i>нареч. Старин.</i> Великолепно. <i>Два века царе и патриарси, боляри и високозвани ктитори бяха строили и украсявали велелепно манастира.</i> П. Константинов, ПИГ, 14. |
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕМО`ЩЕН,</b> -щна, -щно, <i>мн.</i> -щни, <i>прил. Старин.</i> Който е много силен и много властен. <i>На българский книжовен небосвод светила велемощни, Смил и Крум, сега сияят!</i> Ст. Михайловски, СБ, 112. <i>Тъй и Алуси-ан, в сянката на брата си, израсна силен, справедлив и умен човек, макар да беше син на велемощен болярин — защото се замисляше за неправдата и не искаше да прави на другите това, що съдбата му беше сторила.</i> А. Дончев, СВС, 604. |
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕМО`ЩНО</b>. <i>Старин. Нареч. от</i> велемощен. <i>Наградата подействува велемо-щно! / И както виждат гостите сами,</i> / <i>вършачките работят денонощно</i> / <i>и превоза нестихващо гърми!</i> Н. Марангозов, ЯВ, 138. |
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕМУ`ДРИЕ</b> <i>ср. Старин</i>. Велемъд-рие. <i>Искреността, невинността, велемуд-рието потърпяха надълго подлийт... монолог на Г. Т. Трипани.</i> П. Р. Славейков, ЦП II (превод), <b>122</b>. |
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕМУ`ДЪР,</b> -дра, -дро, <i>мн.</i> -дри, <i>прил. Старин.</i> Велемъдър. <i>Горе в широката гостна стая Таки Брашнаров и баща му Марко Брашнаров водеха велемудри разговори с поканените агалари и чорбаджии и ги черпеха с благоуханна гръцка мастика.</i> Д. Талев, ПК, 420. • <i>Ирон. — Глупости! — ще кажат някои наши велемудри държавници и политикани, привикнали да се движат само в сферата на висшата политика и да вършат само велики дела.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 89. |
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕМЪ`ДРИЕ</b> <i>ср. Старин.</i> Голяма мъдрост; премъдрост. <i>А идилична Елена е предала на Мина не само мечтателността, простотата и велемъдрието на колибари-те, но и гордостта и вироглавството на чорбаджиите.</i> М. Кремен, РЯ, 91. |
— Друга форма: велемудри е. | — Друга форма: велемудри е. | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕМЪ`ДРО</b>. <i>Старин. Нареч. от</i> велемъдър; премъдро. <i>— Младостта трябва да се изживее, Кадир ефенди — важно, тежко каза Владо Пингов.. — Така, така... Всичко на своето време — велемъдро рече ефенди.</i> Д. Спространов, С, 51. • <i>Ирон. Отговориха ми — не си платил [телефона] за тримесечието. Отидох в пощата с разписката. Погледна я едно началство</i>, <i>поклати велемъдро бюрократическата си глава и каза: — Платил си навреме, но в пощенския клон на улица „Люлин“.</i> Г. Караславов, ВН, |
1959, бр. 2557, 2. <i>Един господин, който пре-вождаше в един български вестник романа „На Разсеете“ от Ежа беше велемъдро предал това название с „При пукнуванието на зората“.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 7. | 1959, бр. 2557, 2. <i>Един господин, който пре-вождаше в един български вестник романа „На Разсеете“ от Ежа беше велемъдро предал това название с „При пукнуванието на зората“.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 7. | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕМЪ`ДРОСТ,</b> -тта, <i>ж. Старин.</i> Голяма мъдрост; премъдрост. |
| − | |||
| − | |||
| + | <b>ВЕЛЕМЪ`ДЪР,</b> -дра, -дро, <i>мн.</i> -дри, <i>прил. Старин.</i> Който е много мъдър; пре-мъдър. <i>— Това, което каза моят учител и брат Исай Качун — започна той с някаква велемъдра усмивка на тясното си бледо лице и продължи: — Това е самата истина.</i> Д. Талев, С II, 107. <i>В това време пристигнаха с камили влъхви и велможи, които придружаваха царе, дошли от изток да се поклонят на току-що родения Спасител.. Овчарите уловиха магарето за повода и с бяг се отдалечиха настрана, а велемъдрите царе от изток се смяха от сърце на тяхното</i> | ||
Версия от 12:53, 7 май 2014
песен на учител Никола и на свещениците. Т. Влайков, Пр I, 278. Мярка да е на смеха ти едно усмихване и подхилване…; а от велегласното смеене да са пазиш като от една явна лудост и беснота. Р. Попович, Х, 139.
ВЕЛЕГЛА`СНО нареч. Старин. Гръмо-гласно; великогласно. В тая минута той ми се видя като ония стари турци, които са спирали султаните на улицата и велегласно, пред събраните тълпи, са ги укорявали за беззаконията им. К. Величков, ПССъч. I, 64. Когато имаше пари, Димчо винаги велегласно обявяваше това. К. Константинов, ППГ, 171.
ВЕЛЕДУ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Старин. Великодушен.
ВЕЛЕДУ`ШИЕ, мн. няма, ср. Старин. Великодушие. Такво ли веледушие йе в очите му, истино такъв ли чуден йе образът му? Е. Мутева, РБП (превод), 125.
ВЕЛЕЛЕ`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Старин. Великолепен. Ще идете ли там, братя мои? Не се ли счупи у вас и сет-нята крехка лъжа? Не се ли стопи и сетният образ на велелепна измама? Н. Райнов, КП, 5*. През сънищата велелепни, / замрели в своята игра, / за братски мъки ще зашепне / душата, прелестно добра. Т. Траянов, Съч. III, 154. Гръделиви гръци и мисля-ха да почудят со своето богатство русите, искаха да издигнат на полето помежду двете войски велелепно театро. Е. Мутева, РБЦ (превод), 176.
ВЕЛЕЛЕПИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Великолепие. Макар и занемарена, къщата и сега с високите си прозорци, с широките стрехи, разперени като крилете на волна птица, бе запазила от предишното си веле-лепие. Д. Спространов, ОП, 358.И заприлича по велелепие дворецът на свещения дворец в града на Константина. Н. Райнов, КЦ, 38. Слънцето захожда зад една широка река. Небето е пламнало в безкрайно пъстри цветове, водата шава тихо, отражаю-ща и тя слънчевите велелепия. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4,10.
ВЕЛЕЛЕ`ПНО нареч. Старин. Великолепно. Два века царе и патриарси, боляри и високозвани ктитори бяха строили и украсявали велелепно манастира. П. Константинов, ПИГ, 14.
ВЕЛЕМО`ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Старин. Който е много силен и много властен. На българский книжовен небосвод светила велемощни, Смил и Крум, сега сияят! Ст. Михайловски, СБ, 112. Тъй и Алуси-ан, в сянката на брата си, израсна силен, справедлив и умен човек, макар да беше син на велемощен болярин — защото се замисляше за неправдата и не искаше да прави на другите това, що съдбата му беше сторила. А. Дончев, СВС, 604.
ВЕЛЕМО`ЩНО. Старин. Нареч. от велемощен. Наградата подействува велемо-щно! / И както виждат гостите сами, / вършачките работят денонощно / и превоза нестихващо гърми! Н. Марангозов, ЯВ, 138.
ВЕЛЕМУ`ДРИЕ ср. Старин. Велемъд-рие. Искреността, невинността, велемуд-рието потърпяха надълго подлийт... монолог на Г. Т. Трипани. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 122.
ВЕЛЕМУ`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Старин. Велемъдър. Горе в широката гостна стая Таки Брашнаров и баща му Марко Брашнаров водеха велемудри разговори с поканените агалари и чорбаджии и ги черпеха с благоуханна гръцка мастика. Д. Талев, ПК, 420. • Ирон. — Глупости! — ще кажат някои наши велемудри държавници и политикани, привикнали да се движат само в сферата на висшата политика и да вършат само велики дела. Ал. Константинов, Съч. I, 89.
ВЕЛЕМЪ`ДРИЕ ср. Старин. Голяма мъдрост; премъдрост. А идилична Елена е предала на Мина не само мечтателността, простотата и велемъдрието на колибари-те, но и гордостта и вироглавството на чорбаджиите. М. Кремен, РЯ, 91.
— Друга форма: велемудри е.
ВЕЛЕМЪ`ДРО. Старин. Нареч. от велемъдър; премъдро. — Младостта трябва да се изживее, Кадир ефенди — важно, тежко каза Владо Пингов.. — Така, така... Всичко на своето време — велемъдро рече ефенди. Д. Спространов, С, 51. • Ирон. Отговориха ми — не си платил [телефона] за тримесечието. Отидох в пощата с разписката. Погледна я едно началство, поклати велемъдро бюрократическата си глава и каза: — Платил си навреме, но в пощенския клон на улица „Люлин“. Г. Караславов, ВН,
1959, бр. 2557, 2. Един господин, който пре-вождаше в един български вестник романа „На Разсеете“ от Ежа беше велемъдро предал това название с „При пукнуванието на зората“. Ив. Вазов, Съч. XVI, 7.
ВЕЛЕМЪ`ДРОСТ, -тта, ж. Старин. Голяма мъдрост; премъдрост.
ВЕЛЕМЪ`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Старин. Който е много мъдър; пре-мъдър. — Това, което каза моят учител и брат Исай Качун — започна той с някаква велемъдра усмивка на тясното си бледо лице и продължи: — Това е самата истина. Д. Талев, С II, 107. В това време пристигнаха с камили влъхви и велможи, които придружаваха царе, дошли от изток да се поклонят на току-що родения Спасител.. Овчарите уловиха магарето за повода и с бяг се отдалечиха настрана, а велемъдрите царе от изток се смяха от сърце на тяхното
