Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/29“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Автоматични корекции)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<b>ризирам се</b> <i>страд. Особено много се говореше за оставеното злато, което изчисляваха в грамадна сума и за което се опасяваха, че не може да се валоризира освен по установения от банката курс.</i> Ем. Станев, ИК I, 404.
+
{{Работя}}
 +
<b> се</b> <i>страд. Особено много се говореше за оставеното злато, което изчисляваха в грамадна сума и за което се опасяваха, че не може да се валоризира освен по установения от банката курс.</i> Ем. Станев, ИК I, 404.
  
 
— От фр. уаюшег или нем. уа1огшегеп.
 
— От фр. уаюшег или нем. уа1огшегеп.
Ред 52: Ред 53:
  
 
<b>ВАЛЦ,</b> валцът, валца, <i>мн.</i> валци и валцове, след <i>числ.</i> валца, <i>м. Техн.</i> Цилиндрич-на част на уред, машина, която се върти около оста си. <i>Материалът., се движи между въртящи се в противоположни посоки валци.., които упражняват върху него</i>
 
<b>ВАЛЦ,</b> валцът, валца, <i>мн.</i> валци и валцове, след <i>числ.</i> валца, <i>м. Техн.</i> Цилиндрич-на част на уред, машина, която се върти около оста си. <i>Материалът., се движи между въртящи се в противоположни посоки валци.., които упражняват върху него</i>
 

Версия от 00:55, 16 април 2014

Страницата не е проверена


В момента тази страница е в процес на корекция.

Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат! Прегледайте историята на страницата, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по страницата, за която се отнася, моля премахнете шаблона!

се страд. Особено много се говореше за оставеното злато, което изчисляваха в грамадна сума и за което се опасяваха, че не може да се валоризира освен по установения от банката курс. Ем. Станев, ИК I, 404.

— От фр. уаюшег или нем. уа1огшегеп.

ВАЛОРИЗЙРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от валоризирам и от валоризирам се; валоризация.

ВАЛПУРГИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Валпургиева нощ. Книж. Необуздано и разпуснато веселие; оргия (от немските поверия, според които в нощта пред празника на св. Валпургий — 1 май, ставали веселия на магьосници, вещици и зли духове в планината Брокен).

— От нем. собств.

ВАЛС, валсът, валса, мн. валсове, след числ. валса, м. 1. Танц с плавни, кръгообразни движения в 3/4 такт. — Дами канят! Моля един валс! М. Грубешлиева, ПП, 201. Ма-3^?ка> валс добре играя. Ив. Вазов, Съч. II,

2. Вид музикално произведение в 3/4 такт за този танц или за концертно изпълнение. Гарнизонната музика свири до премаляване валсове и мазурки, дамите и господата се суетят. К. Странджев, ЖБ, 75. Свири музиката и вълните на валса се носят из залата като вълшебна приказка. М. Кремен, СС, 80. Един от младежите разтегна меха на червен акордеон, засвири валс. Ем. Ма-нов, БГ, 69. Той се размърда на мястото си, но в тоя миг в големия салон грамофонът засвири тиролски валс. П. Вежинов, Вп, 52. Валс от Чайковски. Валс от Глин-ка. Виенски валс. Валсовете на Шопен.

Английски валс. 1. Вид бавен валс. 2. Музика за този валс. Бай Михал .. пусна грамофона с един английски валс. Чудомир, Избр. пр, 224.

— Фр. уа1$е.

ВАЛСИРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Играя, танцувам валс. В просторния салон, осветен с големи месингови полилеи, свиреше оркестър. Десетина двойки валсираха насред. Ст. Дичев, ЗС II, 441. — Искам непременно да се науча да танцувам... — Ако не се смущаваш, довечера можеш да валси-раш, но внимателно, да не настъпиш дамата си... Ем. Станев, ИК I, 209.

ВАЛСЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от валси-рам.

ВАЛСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до валс. Като остана сам, той започна да повтаря валсовите стъпки. Ем. Станев, ИК I, 210. Валсови мелодии.

ВАЛТЕР м. Самозареждащ се пистолет (произвеждан в Германия), въведен на въоръжение в немската армия през Втората световна война. — Вземи оръжието на баща си — казал Маджурина и пъхнал в Андо-новите ръце един валтер в груб кобур. Д. Вълев, Ж, 70. — С оръжие боравил ли си?

— Отчасти... — Ще се научиш. Всички ние сме били неуки... Вземи тоя валтер и го препасвай без колебание! К. Калчев, СР, 10.

— От нем. собств.

ВАЛУН м. Геол. Заоблен и огладен скален къс с различна големина, образуван най-често от действието на течаща вода или ледници. Суоми е страна на гранита, на гранитните валуни. Кр. Белев, 3, 4. Валуни се срещат е Рила и Пирин.

— Рус. валун.

ВАЛУТА ж. Финанс. 1. Вид парична система в дадена страна (златна, сребърна, книжна).

2. Парична единица на дадена страна (лев, рубла, долар, франк и др.).

3. Чуждестранни пари и платежни средства, обикн. обезпечени със злато и други ценности. Бижуто и златните вещи Куртев продаваше предимно срещу чужда валута, гла-вно долари и лири. И. Демирев и днр., ОС, 40. От Браила житото можеше да се продаде само срещу „здрава“ валута: долари, английски лири, швейцарски франкове. П. Спасов, ХлХ, 356. Срещу износа му [на розовото масло] нашата страна получава валута за доставка на ценни стоки. Л. Мел-нишки, ПП, 17-19. Трансферна валута.

Конвертируема валута. Банк. Валута, която може да се разменя с друга чуждестранна валута, без да се иска разрешение от валутните органи на съответната страна. Твърда валута. Финанс. Устойчива, обезпечена със злато или други ценности валута.

— Ит. уа1и(а.

ВАЛУТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Финанс. Прил. от валута. На международния валутен пазар французкият франк все повече губеше от своята стойност. А. Гуляшки, Л, 478-479. Валутна криза. Валутни операции. Валутна политика. Валутен фонд.

Валутен борд (съвет). Иконом. Система от финансови правила в икономиката, характеризиращи се с рестриктивна емисионна политика, строг валутен режим и в някои случаи — прикрепване на националната валута към определена чужда. Валутен курс. Финанс. Цената на паричната единица на една страна, изразена в парични единици на друга страна. Валутен резерв. Финанс. Запас от чуждестранни платежни средства (банкноти, полици, чекове и др.), които са собственост на държавата.

ВАЛУХ м. Диал. Ненапълно кастриран жребец.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВАЛЦ, валцът, валца, мн. валци и валцове, след числ. валца, м. Техн. Цилиндрич-на част на уред, машина, която се върти около оста си. Материалът., се движи между въртящи се в противоположни посоки валци.., които упражняват върху него