Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/565“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Автоматични корекции)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<b>ВЦЕЛЯВАНЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вцелявам се.
 
<b>ВЦЕЛЯВАНЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вцелявам се.
  
<b>ВЦЕЛЯ СЕ.</b> Вж. вцелявам се.
+
<b>ВЦЕЛЯ СЕ</b>. Вж. вцелявам се.
  
 
<b>ВЦЕПВАМ<sup>1</sup>,</b> -аш, <i>несв.;</i> вцепя, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> С предл. в. Вкопчвам, вчепквам (ръце, пръсти). <i>Само Петър / ръце в кърмата вцепил е и окол</i> / <i>без страх оглежда се със тъмен поглед.</i> К. Христов, ПХ (превод), 62. <b>ВЦЕПВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> вцепя се <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал. С</i> предл. в. Вкопчвам се, вчепквам се. <i>Водата стигна още с първия си удар до коленете му</i> [на Методи], <i>разтърси го и той се олюля, щеше да падне, ако не беше се вцепил с длани за каменната облицовка на стената.</i> А. Гуляшки, ДМС, 221. • Обр. <i>Денят като че ли го стресна и стегна разслабените му нерви: Ето пред него животът, за който той така яко беше се вцепил.</i> Елин Пелин, Съч. III, 161.
 
<b>ВЦЕПВАМ<sup>1</sup>,</b> -аш, <i>несв.;</i> вцепя, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> С предл. в. Вкопчвам, вчепквам (ръце, пръсти). <i>Само Петър / ръце в кърмата вцепил е и окол</i> / <i>без страх оглежда се със тъмен поглед.</i> К. Христов, ПХ (превод), 62. <b>ВЦЕПВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> вцепя се <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал. С</i> предл. в. Вкопчвам се, вчепквам се. <i>Водата стигна още с първия си удар до коленете му</i> [на Методи], <i>разтърси го и той се олюля, щеше да падне, ако не беше се вцепил с длани за каменната облицовка на стената.</i> А. Гуляшки, ДМС, 221. • Обр. <i>Денят като че ли го стресна и стегна разслабените му нерви: Ето пред него животът, за който той така яко беше се вцепил.</i> Елин Пелин, Съч. III, 161.
Ред 19: Ред 19:
 
<b>ВЦЕПЕНЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вцепеня като <i>прил.</i> 1. За човешко или животинско тяло, или негови части — който е неподвижен, вдървен, безжизнен поради парализиране или смърт; вкочанен, вкочанял, вкочанясал, безчувствен, скован. <i>Полянката остана самотна с вцепенените трупове на умрелите и дългите, все още мърдащи призраци на обесените.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 153. <i>И като гледаше своите вцепенени членове, .., тя проливаше сълзи и плачеше.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 58. // Който временно е загубил способност да се движи и усеща поради силно измръзване, схващане, умора и под.; вдървен, вкочанен, вкочанясал. <i>Шапката му се е килнала назад и едвам се крепи на едното му ухо, но той .. не намира минутка време да я поправи и върви наведен с вцепенена шия.</i> Елин Пелин, Съч.
 
<b>ВЦЕПЕНЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вцепеня като <i>прил.</i> 1. За човешко или животинско тяло, или негови части — който е неподвижен, вдървен, безжизнен поради парализиране или смърт; вкочанен, вкочанял, вкочанясал, безчувствен, скован. <i>Полянката остана самотна с вцепенените трупове на умрелите и дългите, все още мърдащи призраци на обесените.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 153. <i>И като гледаше своите вцепенени членове, .., тя проливаше сълзи и плачеше.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 58. // Който временно е загубил способност да се движи и усеща поради силно измръзване, схващане, умора и под.; вдървен, вкочанен, вкочанясал. <i>Шапката му се е килнала назад и едвам се крепи на едното му ухо, но той .. не намира минутка време да я поправи и върви наведен с вцепенена шия.</i> Елин Пелин, Съч.
  
II, 72. <i>Когато дядо Димо и баба Димка се свестиха и изправиха зашеметени глави, те дълго време не можаха да разберат какво се е случило с тях... Болки някакви усещаха в главите си, болки в крака, в кръст .. Мину-тно прояснение на ума и те сепнато повдигнаха вцепенени тела</i> <i>изправиха се на крака.</i> Ц. Церковски, Съч. Ш, 159. <i>Във гората</i> <i>враг стаен, / във гората</i> <i>мрак и изстрел. / Той сега е вцепенен / и не чувства, и не мисли.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 104. <i>Вцепенени крака.</i> • Обр. <i>И сутрин, и следобед небето е все такова</i> <i>тъ-жно. По вцепенените от студа дървета не трепва никакъв живот.</i> К. Странджев, ЖБ,
+
II, 72. <i>Когато дядо Димо и баба Димка се свестиха и изправиха зашеметени глави, те дълго време не можаха да разберат какво се е случило с тях... Болки някакви усещаха в главите си, болки в крака, в кръст .. Мину-тно прояснение на ума и те сепнато повдигнаха вцепенени тела — изправиха се на крака.</i> Ц. Церковски, Съч. Ш, 159. <i>Във гората — враг стаен, / във гората — мрак и изстрел. / Той сега е вцепенен / и не чувства, и не мисли.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 104. <i>Вцепенени крака.</i> • Обр. <i>И сутрин, и следобед небето е все такова — тъ-жно. По вцепенените от студа дървета не трепва никакъв живот.</i> К. Странджев, ЖБ,
  
2. <i>Прен.</i> Който има неподвижен, застинал вид, който не мърда, не реагира временно обикн. поради силно преживяване; вдървен, вкаменен, безчувствен. <i>Нонка стоеше вцепенена. Искаше да извика или да избяга, ала нито можеше да си поеме дъх, нито да помръдне.</i> И. Петров, НЛ, 178. <i>Тя лежеше притихнала, вцепенена, а очите й бяха все така сухи и устремени неподвижно в тавана.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 216. <i>Ти знаеш ли, бай Тано, че ще те уволним! Старият слуга вдигна глава и изблещи очи. Зина да каже нещо, но езикът и челюстите му се схванаха и той остана вцепенен.</i> Ст. Даскалов, ПЯ, 75.
+
2. <i>Прен.</i> Който има неподвижен, застинал вид, който не мърда, не реагира временно обикн. поради силно преживяване; вдървен, вкаменен, безчувствен. <i>Нонка стоеше вцепенена. Искаше да извика или да избяга, ала нито можеше да си поеме дъх, нито да помръдне.</i> И. Петров, НЛ, 178. <i>Тя лежеше притихнала, вцепенена, а очите й бяха все така сухи и устремени неподвижно в тавана.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 216. <i>Ти знаеш ли, бай Тано, че ще те уволним! Старият слуга вдигна глава и изблещи очи. Зина да каже нещо, но езикът и челюстите му се схванаха и той остана вцепенен.</i> Ст. Даскалов, ПЯ, 75.
  
3. <i>Прен.</i> За сърце, мислене и под. — който временно е станал безчувствен, апатичен, лишен от способност да реагира, да функционира, обикн. поради страх, ужас или друго силно изживяване. <i>Никой, никой не биваше да узнае нейната</i> [на Николина] <i>тайна. Тя беше се уловила за тази мисъл и</i> <i>търпеше и мълчеше като камък .. Само около Димитровден се случиха някои неща, които пробудиха вцепененото й сърце.</i> Г. Райчев, ЗК, 80. <i>В един миг вцепененият му мозък се проясни, той зърна зелените летви и хукна към тях, лек и пъргав като козле.</i>
+
3. <i>Прен.</i> За сърце, мислене и под. — който временно е станал безчувствен, апатичен, лишен от способност да реагира, да функционира, обикн. поради страх, ужас или друго силно изживяване. <i>Никой, никой не биваше да узнае нейната [на Николина] тайна. Тя беше се уловила за тази мисъл и — търпеше и мълчеше като камък .. Само около Димитровден се случиха някои неща, които пробудиха вцепененото й сърце.</i> Г. Райчев, ЗК, 80. <i>В един миг вцепененият му мозък се проясни, той зърна зелените летви и хукна към тях, лек и пъргав като козле.</i>
  
 
А. Гуляшки, Л, 184.
 
А. Гуляшки, Л, 184.
  
<b>ВЦЕПЕНЕНИЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. Състояние на неподвижност, неспособност да се възприема със сетивата; безчувственост, вцепененост. <i>Савата беше толкова отслабнал от загуба на кръв, че щом го превързаха, изпадна във вцепенение, сякаш загуби съзнание.</i> Ем. Коралов, МВ, 20. <i>Когато поиска да се извърне и погледне зад себе си</i> <i>не можа. Някакво странно вцепенение беше сковало цялата й снага.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 68.
+
<b>ВЦЕПЕНЕНИЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. Състояние на неподвижност, неспособност да се възприема със сетивата; безчувственост, вцепененост. <i>Савата беше толкова отслабнал от загуба на кръв, че щом го превързаха, изпадна във вцепенение, сякаш загуби съзнание.</i> Ем. Коралов, МВ, 20. <i>Когато поиска да се извърне и погледне зад себе си — не можа. Някакво странно вцепенение беше сковало цялата й снага.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 68.
  
2. Състояние на временна загуба на способността да се мисли, разсъждава, чувства поради страх, ужас или друго силно изживяване; вцепененост. <i>Той се сепна, потрепера от хлада и потри лицето си, цялото измокрено. И тая хладина го пробуди от вцепенението на страха и го накара да мисли:</i> <i>Спасен съм!</i> Зл. Чолакова, БК, 29. <i>Той ту се събуждаше, сепван от болно предчувствие, ту го обхващаше някакво вцепенение,</i>
+
2. Състояние на временна загуба на способността да се мисли, разсъждава, чувства поради страх, ужас или друго силно изживяване; вцепененост. <i>Той се сепна, потрепера от хлада и потри лицето си, цялото измокрено. И тая хладина го пробуди от вцепенението на страха и го накара да мисли: — Спасен съм!</i> Зл. Чолакова, БК, 29. <i>Той ту се събуждаше, сепван от болно предчувствие, ту го обхващаше някакво вцепенение,</i>
  

Версия от 16:15, 15 декември 2013

Страницата не е проверена


ВЦЕЛЯВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вцелявам се.

ВЦЕЛЯ СЕ. Вж. вцелявам се.

ВЦЕПВАМ1, -аш, несв.; вцепя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. С предл. в. Вкопчвам, вчепквам (ръце, пръсти). Само Петър / ръце в кърмата вцепил е и окол / без страх оглежда се със тъмен поглед. К. Христов, ПХ (превод), 62. ВЦЕПВАМ СЕ несв.; вцепя се св., непрех. Остар. и диал. С предл. в. Вкопчвам се, вчепквам се. Водата стигна още с първия си удар до коленете му [на Методи], разтърси го и той се олюля, щеше да падне, ако не беше се вцепил с длани за каменната облицовка на стената. А. Гуляшки, ДМС, 221. • Обр. Денят като че ли го стресна и стегна разслабените му нерви: Ето пред него животът, за който той така яко беше се вцепил. Елин Пелин, Съч. III, 161.

ВЦЕПВАМ2, -аш, несв.; вцепя, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Вцепенявам (в 1 знач.).

ВЦЕПВАМ СЕ несв.; вцепя се св., непрех. Диал. Вцепенявам се (в 1 знач.). Вцепила ми ся е шията. Н. Геров, РБЯ I, 177.

ВЦЕПВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вцепвам и от вцепвам се; вкопчване, вчепкване.

ВЦЕПВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вцепвам2 и от вцепвам се; вцепеняване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЦЕПЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вцепя като прил. Остар. и диал. Вцепенен. Раната ми ся вече затвори, нъ ръката ми е оше вцепена, та не мога да дръжа здраво перото. АНГ I, 318. Ако и да почувствуват нещо любов [някои хора], тя тутакси изгасне души студени и вцепени или вдървени, които прекарват живота си като в сън. Ч, 1871, бр. 19, $83.

ВЦЕПЕНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вцепеня като прил. 1. За човешко или животинско тяло, или негови части — който е неподвижен, вдървен, безжизнен поради парализиране или смърт; вкочанен, вкочанял, вкочанясал, безчувствен, скован. Полянката остана самотна с вцепенените трупове на умрелите и дългите, все още мърдащи призраци на обесените. Ст. Загорчинов, ДП, 153. И като гледаше своите вцепенени членове, .., тя проливаше сълзи и плачеше. Ив. Вазов, Съч. XI, 58. // Който временно е загубил способност да се движи и усеща поради силно измръзване, схващане, умора и под.; вдървен, вкочанен, вкочанясал. Шапката му се е килнала назад и едвам се крепи на едното му ухо, но той .. не намира минутка време да я поправи и върви наведен с вцепенена шия. Елин Пелин, Съч.

II, 72. Когато дядо Димо и баба Димка се свестиха и изправиха зашеметени глави, те дълго време не можаха да разберат какво се е случило с тях... Болки някакви усещаха в главите си, болки в крака, в кръст .. Мину-тно прояснение на ума и те сепнато повдигнаха вцепенени тела — изправиха се на крака. Ц. Церковски, Съч. Ш, 159. Във гората — враг стаен, / във гората — мрак и изстрел. / Той сега е вцепенен / и не чувства, и не мисли. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 104. Вцепенени крака. • Обр. И сутрин, и следобед небето е все такова — тъ-жно. По вцепенените от студа дървета не трепва никакъв живот. К. Странджев, ЖБ,

2. Прен. Който има неподвижен, застинал вид, който не мърда, не реагира временно обикн. поради силно преживяване; вдървен, вкаменен, безчувствен. Нонка стоеше вцепенена. Искаше да извика или да избяга, ала нито можеше да си поеме дъх, нито да помръдне. И. Петров, НЛ, 178. Тя лежеше притихнала, вцепенена, а очите й бяха все така сухи и устремени неподвижно в тавана. Г. Райчев, Избр. съч. II, 216. — Ти знаеш ли, бай Тано, че ще те уволним! Старият слуга вдигна глава и изблещи очи. Зина да каже нещо, но езикът и челюстите му се схванаха и той остана вцепенен. Ст. Даскалов, ПЯ, 75.

3. Прен. За сърце, мислене и под. — който временно е станал безчувствен, апатичен, лишен от способност да реагира, да функционира, обикн. поради страх, ужас или друго силно изживяване. Никой, никой не биваше да узнае нейната [на Николина] тайна. Тя беше се уловила за тази мисъл и — търпеше и мълчеше като камък .. Само около Димитровден се случиха някои неща, които пробудиха вцепененото й сърце. Г. Райчев, ЗК, 80. В един миг вцепененият му мозък се проясни, той зърна зелените летви и хукна към тях, лек и пъргав като козле.

А. Гуляшки, Л, 184.

ВЦЕПЕНЕНИЕ, мн. няма, ср. 1. Състояние на неподвижност, неспособност да се възприема със сетивата; безчувственост, вцепененост. Савата беше толкова отслабнал от загуба на кръв, че щом го превързаха, изпадна във вцепенение, сякаш загуби съзнание. Ем. Коралов, МВ, 20. Когато поиска да се извърне и погледне зад себе си — не можа. Някакво странно вцепенение беше сковало цялата й снага. Г. Райчев, Избр. съч. II, 68.

2. Състояние на временна загуба на способността да се мисли, разсъждава, чувства поради страх, ужас или друго силно изживяване; вцепененост. Той се сепна, потрепера от хлада и потри лицето си, цялото измокрено. И тая хладина го пробуди от вцепенението на страха и го накара да мисли: — Спасен съм! Зл. Чолакова, БК, 29. Той ту се събуждаше, сепван от болно предчувствие, ту го обхващаше някакво вцепенение,