Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/512“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | Н. Бончев, Съч. I, 56. <i>У тях [богомилите] бил обичай да се каят в греховете си явно, всенародно.</i> ПСп, 1873, кн. 7-8, 93. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВСЕНЕДЕ`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн</i>. -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> 1. Който трае цяла седмица. <i>Всенеделно постене.</i> |
2. Който става всеки неделен ден. <i>Всенеделно гостуване.</i> | 2. Който става всеки неделен ден. <i>Всенеделно гостуване.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕНО`ЩЕН</b>, -щна, -щно, <i>мн.</i> -щни, <i>прил. Книж.</i> Който трае цяла нощ. <i>Млъкне ли славеят, значи е станало три часа и той заспива, уморен от всенощните си любовни излияния. Отстъпва мястото си на коса и чучулигата.</i> Л. Дилов, ПБД, 65. <i>Нашите многоучени учители, които гледате, че знаят и че могат повече от вас, .., те са постигнали това у дома си с постоянно прочитание различни книги, с всенощни бдения и размишления върху науката.</i> Лет., 1871, 178. | ||
| − | + | ◇ <b>Всенощно бдение</b>. <i>Църк.</i> Църковна православна служба срещу големи празници в чест на Христос, Богородица и някои светии, при която вечерното и утринното богослужение се сливат и се служи цяла нощ до изгрев слънце. <i>Когато падна нощта, започна всенощно бдение. Целият град нахлу в църквите.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 120. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВСЕНО`ЩНО</b>. <i>Рядко. Книж. Нареч. от</i> всенощен; през цялата нощ, цяла нощ. <i>А сред оргии безумни / тъне празничният град / и всенощно в зали шумни / блика вино и разврат.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 121. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВСЕОБЕ`МАЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Всеобемен, всеобхватен, всеобхващащ. <i>На мястото на предишното чувство на безразличие в душата му се появяваше друго — ново, по-силно и всеобемащо, което се бе родило с умирането на старото.</i> Ив. Мартинов, М, 53. <i>Спокойната дива прелест на дъбовите гори и това плътно синьо море .. откриха на Анис един неподозиран южен свят,.. — свят, изпълнен с всеобемаща и тържествена святост.</i> Сл. Чернишев, ЛО, 29. |
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — Друга (остар.) форма: <em>всеобе`млящ</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕОБЕ`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Книж.</i> Който обема, обхваща всичко или всички; всеобемащ, всеобхватен, всеобхващащ. <i>Всички комбинации на материята са се осъществили в безкрайната и всеобемна вселена.</i> П. Вежинов, СП, 29. <i>Домна усети, че й призлява. Тракането на машините й се стори диво, стихийно, всеобемно.</i> Б. Болгар, Б, 34. <i>Отложил всяка грижа земна, / към тебе, Господи, воззвах, / и видях, и в сърце познах / аз милостта ти всеобемна.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 262. // За чувство — който обзема, обхваща, овладява изцяло, напълно някого; всеобхватен. <i>Любовта към живота, гордостта от победата на новото, .. — всичко се прелива в едно голямо, всеобемно чувство — радостта.</i> Лит. XI кл, 357. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕОБЕ`МНО</b>. <i>Рядко. Книж. Нареч. от</i> всеобемен; изцяло, напълно. <i>— Моят син, дори като порасне, не ще може да приеме всеобемно в сърцето си чудната поезия на Димчо-Дебеляновото стихотворение.</i> О. Василев, ЖБ, 27. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕОБЕ`МНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> всеобемен; всеобхватност. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕОБИ`ЧАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Който е обичан от всички; вселюбим. <i>Ботев е всеобичан поет.</i> <i>Всеобичан учител.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕОБХВА`ТЕН</b> -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> Който обхваща, включва в себе си всичко или всички; всеобемен, всеобемащ, всеобхващащ. <i>Реколтата на Съпротивата е била толкова голяма и всеобхватна, че вие можете да посочите с пръст кое и да е село на картата и там ще намерите нечуван героизъм и себеотрицание.</i> Ал. Гетман, ВС, 115-116. <i>Изследванията му [на Хумболд] са всеобхватни. Ето защо астрономите нарекоха с неговото име един кратер на Луната, край бреговете на Перу тече „хумболдовото течение“.</i> К, 1963, кн. 9, 44. // За чувство — който обзема, обхваща, овладява изцяло, напълно някого; всеобемен. <i>Внезапната острота на болката за Илко бе смекчена в сълзите и отново я овладя всеобхватното чувство за детето.</i> В. Андреев, ПР, 46. <i>„Аз играх ролята на Арман — пише Т. Танев .. и с друга наша голяма актриса — .. Но малък, тъй … непохватен в своите излияния, нито пред една от тях не се чувствувах, както пред бездънната, всеобхватна любов на Маргарита Готие — Адриана Будевска.“</i> Ст. Грудев, АБ, 73. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕОБХВА`ТНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> всеобхватен; с обхващане на всичко или всички. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕОБХВА`ТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> всеобхватен; всеобемност. <i>Най-сериозната слабост на „Стубленските липи“ произтича от стремежа на сценариста към всеобхватност — много герои, много проблеми, много теми…</i> ВН, 1960, бр. 2631, 4. <i>Авторът използува почти в планетарен смисъл образа на природата и му очертава измененията успоредно с образа на тоталното насилие и с всеобхватността на безумието.</i> Ив. Спасов, БС, 128. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕОБХВА`ЩАЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Всеобхватен, всеобемащ, всеобемен. <i>От височините на Татавла се открива всеобхващащ поглед: и към Босфора, и към Златния рог, и към Принцовите острови-цветя.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 16. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕО`БЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до всички, засяга всички. <i>Той каза</i> | ||
Текуща версия към 00:22, 2 февруари 2015
Н. Бончев, Съч. I, 56. У тях [богомилите] бил обичай да се каят в греховете си явно, всенародно. ПСп, 1873, кн. 7-8, 93.
ВСЕНЕДЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. Който трае цяла седмица. Всенеделно постене.
2. Който става всеки неделен ден. Всенеделно гостуване.
ВСЕНО`ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Книж. Който трае цяла нощ. Млъкне ли славеят, значи е станало три часа и той заспива, уморен от всенощните си любовни излияния. Отстъпва мястото си на коса и чучулигата. Л. Дилов, ПБД, 65. Нашите многоучени учители, които гледате, че знаят и че могат повече от вас, .., те са постигнали това у дома си с постоянно прочитание различни книги, с всенощни бдения и размишления върху науката. Лет., 1871, 178.
◇ Всенощно бдение. Църк. Църковна православна служба срещу големи празници в чест на Христос, Богородица и някои светии, при която вечерното и утринното богослужение се сливат и се служи цяла нощ до изгрев слънце. Когато падна нощта, започна всенощно бдение. Целият град нахлу в църквите. Ст. Загорчинов, ЛСС, 120.
ВСЕНО`ЩНО. Рядко. Книж. Нареч. от всенощен; през цялата нощ, цяла нощ. А сред оргии безумни / тъне празничният град / и всенощно в зали шумни / блика вино и разврат. Хр. Смирненски, Съч. I, 121.
ВСЕОБЕ`МАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Всеобемен, всеобхватен, всеобхващащ. На мястото на предишното чувство на безразличие в душата му се появяваше друго — ново, по-силно и всеобемащо, което се бе родило с умирането на старото. Ив. Мартинов, М, 53. Спокойната дива прелест на дъбовите гори и това плътно синьо море .. откриха на Анис един неподозиран южен свят,.. — свят, изпълнен с всеобемаща и тържествена святост. Сл. Чернишев, ЛО, 29.
— Друга (остар.) форма: всеобе`млящ.
ВСЕОБЕ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Книж. Който обема, обхваща всичко или всички; всеобемащ, всеобхватен, всеобхващащ. Всички комбинации на материята са се осъществили в безкрайната и всеобемна вселена. П. Вежинов, СП, 29. Домна усети, че й призлява. Тракането на машините й се стори диво, стихийно, всеобемно. Б. Болгар, Б, 34. Отложил всяка грижа земна, / към тебе, Господи, воззвах, / и видях, и в сърце познах / аз милостта ти всеобемна. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 262. // За чувство — който обзема, обхваща, овладява изцяло, напълно някого; всеобхватен. Любовта към живота, гордостта от победата на новото, .. — всичко се прелива в едно голямо, всеобемно чувство — радостта. Лит. XI кл, 357.
ВСЕОБЕ`МНО. Рядко. Книж. Нареч. от всеобемен; изцяло, напълно. — Моят син, дори като порасне, не ще може да приеме всеобемно в сърцето си чудната поезия на Димчо-Дебеляновото стихотворение. О. Василев, ЖБ, 27.
ВСЕОБЕ`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от всеобемен; всеобхватност.
ВСЕОБИ`ЧАН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Който е обичан от всички; вселюбим. Ботев е всеобичан поет. Всеобичан учител.
ВСЕОБХВА`ТЕН -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който обхваща, включва в себе си всичко или всички; всеобемен, всеобемащ, всеобхващащ. Реколтата на Съпротивата е била толкова голяма и всеобхватна, че вие можете да посочите с пръст кое и да е село на картата и там ще намерите нечуван героизъм и себеотрицание. Ал. Гетман, ВС, 115-116. Изследванията му [на Хумболд] са всеобхватни. Ето защо астрономите нарекоха с неговото име един кратер на Луната, край бреговете на Перу тече „хумболдовото течение“. К, 1963, кн. 9, 44. // За чувство — който обзема, обхваща, овладява изцяло, напълно някого; всеобемен. Внезапната острота на болката за Илко бе смекчена в сълзите и отново я овладя всеобхватното чувство за детето. В. Андреев, ПР, 46. „Аз играх ролята на Арман — пише Т. Танев .. и с друга наша голяма актриса — .. Но малък, тъй … непохватен в своите излияния, нито пред една от тях не се чувствувах, както пред бездънната, всеобхватна любов на Маргарита Готие — Адриана Будевска.“ Ст. Грудев, АБ, 73.
ВСЕОБХВА`ТНО. Книж. Нареч. от всеобхватен; с обхващане на всичко или всички.
ВСЕОБХВА`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от всеобхватен; всеобемност. Най-сериозната слабост на „Стубленските липи“ произтича от стремежа на сценариста към всеобхватност — много герои, много проблеми, много теми… ВН, 1960, бр. 2631, 4. Авторът използува почти в планетарен смисъл образа на природата и му очертава измененията успоредно с образа на тоталното насилие и с всеобхватността на безумието. Ив. Спасов, БС, 128.
ВСЕОБХВА`ЩАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Всеобхватен, всеобемащ, всеобемен. От височините на Татавла се открива всеобхващащ поглед: и към Босфора, и към Златния рог, и към Принцовите острови-цветя. Хр. Бръзицов, НЦ, 16.
ВСЕО`БЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до всички, засяга всички. Той каза
